Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2022    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Януари 2022 (10)
Декември 2021 (1)
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Къде остана детството?
18-03-2010, 11:57 | Автор: varban_praskov | Категория: Специални проекти / Къде остана детството?
"...обаче едно предпочитам,
да стана, да стана голям"

Преди две години ми се случи следното: трябваше да се видя с клиент в неговия офис, но тъй като не можа да ми обясни точно как се стига до адреса се разбрахме да се видим на последната спирка на автобусите до Английската гимназия във Варна. Времето беше приятно, пролетно, отворил съм прозореца на колата докато го чакам и си бях пуснал "Ъпсурт". И в този момент минават едни ученици и единият казва на другия: "Я, и ЧИЧКАТА кърти "Ъпсурт". Беше видимо изненадан. Аз още повече. И от суета ли, от що ли, се запитах толкова ли стар изглеждам в очите на подрастващите? Господи, сякаш вчера беше когато исках да стана първо боклукчия, след това учител (за да се докосна до тайнството, наречено учителски бележник), после археолог (Индиана Джоунс щеше пасти да яде)...
Съвсем ясно се видях как стискам зъби, когато мама или тате ме наказват или ме карат да правя нещо, което не се вписва в представите и желанията ми (напр. научи си и после ще играеш) и заплашително им казвам: "ще видите вие, само да стана голям, еин път да стана голям!"
Е, станах голям. И ... нищо особено. Даже стана по- зле. 
Изчезна непукизмът, присъщ на всяко дете. 
Животът ми лека- полека се подчини на Рамката- рамката в ежедневието, рамката в общуването с околните, рамката на работа... 
През есента едни деца ме помолиха да им върна топката, която беше излязла зад оградата на игрището в квартала, уж направих всичко както трябва, но вместо в игрището, топката се спря в най- близката кола, слава Богу- моята.

И се питам - изгуби ли се детето в мен? Мога ли да го върна, макар и в някаква степен? Иска ми се, много ми се иска, ама...

А при вас как е?
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Боряна (18 март 2010 12:35)

Щом си тук - значи детето в теб не се е загубило. Няма защо да те учудва, че децата те смятат за чичко, лично аз като бях малка смятах, че 20-годишните са отдавна престарели. Детството, според мен, не е толкова възраст, колкото състояние на духа. Или го имаш, или не. Защото май днешните деца твърде бързо губят вълшебството.
 И си мисля, подсмихвайки се под мустак, какъв щеше да бъде първият ти порив, ако случайно беше счупил стъклото на колата...
Може би - бърз поглед наоколо и хук - към най-близкото скривалище




--------------------
 
 
№2 от: varban_praskov (18 март 2010 12:42)
Боряна,

"И си мисля, подсмихвайки се под мустак, какъв щеше да бъде първият ти порив, ако случайно беше счупил стъклото на колата...  
Може би - бърз поглед наоколо и хук - към най-близкото скривалище"

Не знам, най- вероятно. Ама имаше много хора и може би щях да остана на "местопрестъплението" ...  tup1

 
 
№3 от: undo (18 март 2010 12:48)
Наистина какво ли щеше да направиш, ако беше счупил стъклото... на бегом към ъгъла, и после поне 6 месеца само на прибежки през оня район, защото сигурно някой те е видял и запомнил, и какъв срам... smile24
Мен също ме смятат за леля , нищо, че се нося спортно и на акъл си останах на около 10...

 
 
№4 от: varban_praskov (18 март 2010 12:56)
undo,

сигурно щях да остана, все пак не следва да обричам щерка си на невъзможност да се вози на количките (от ония, с монетите) в следващите 6 месеца...  smile24

 
 
№5 от: катя милушева (18 март 2010 15:07)
 Ехе, не е възможно да загубиш нещо, което е вътре в теб, то може да си дреме някъде там, но при първа възможност като трънче те бодва и излиза навън. Важното е да забелязваш малките неща, които те връщат към най-хубавите спомени от детството. Както казва Боряна, щом си тук, значи детството не е изчезнало. bruuum bruuum

 
 
№6 от: GalkaBalka (18 март 2010 15:51)
Остана там... дълбоко в сърцето ми/ни :) Колкото и да растем то ще си остане с нас :) В спомените ни :) 

 
 
№7 от: ваняя (18 март 2010 15:56)
Кьде ли? Ами ето тук, скрили сме си го от големите и когато никой не гледа, бързаме да се шмугнем в него. bruuum

 
 
№8 от: undo (18 март 2010 16:16)
varban_praskov,

смела, много смела постъпка би било оставането. Аз щях да намеря друго забавление на щерката в по-отдалеченичък район... поне на първо време

 
 
№9 от: anni (18 март 2010 18:23)

За съжаление детството не можем да си върнем,но винаги можем да се връщаме в него. Та нали точно за това сме тук.Сигурна съм, че всеки един от нас е запазил някаква част от него и в тази случка с топката не виждам нищо срташно, още по-малкото срамно.Не се ли посмяхте накрая заедно с децата?
Виж, ако беше счупил нечие чуждо стъкло става по-сложно.Всъщност живота си го усложняваме ние, възрастните.Чудо голямо-счупено стъкло на колата.Ами пийте по една ракия вечерта с комшията, плати му разходите и стига му мисли повече.




--------------------
 
 
№10 от: fokke (18 март 2010 20:34)
Като малки, правехме един номер, взимахме някой "футбол" (бразилка), който е със спукан плондир, пълним го с камъни и караме някой чичка да ни го ритне, ама си избирахме да е някой с гадже .....(бяхме го гледали в някакьв филм ) :))))))))
Като четох случката с топката се сетих и за мойте щуротии и за сцената от филма Войната на таралежите, кьдето дебеличкия чичка бяга от местопрестъплението :))))) ето го и онагледено с видео :) http://www.youtube.com/watch?v=r_-AJr7ntVk

Поздрави от мен и знайте, че понятие като "детството си отиде"  НЯМА, сега мога пак да направя такъв номер и даже понякога с дъщеря ми правим разни пакости ;)

 
 
№11 от: GalkaBalka (18 март 2010 23:30)
Ahahхъахахахах това с топката пълна с камъни е супер забавно ахаххаха...

 
 
№12 от: fokke (19 март 2010 10:27)

Според мен ние сме късметлии, че сме живели в онези спокойни времена, в които имаше правила, пионерски организации, ТНТМ, асамблея знаме на мира  и ред други неща. Карайки дъщеря ми един ден на плуване, минаваме покрай пионерския дворец и тя ме пита какво е това, а аз й обяснявам, че това е бившия пионерски дворец и как сме ходили на кръжоци  без да плащаме нищо, стига да имаме желание, тя остана втрещена от факта, как така без да плащаш можеш да ходиш някъде и да правиш любимото си нещо :)


 
 
№13 от: varban_praskov (19 март 2010 11:23)
fokke,

Съгласен съм, че имахме шанса наистина да изживеем едно пълноценно детство. Че имахме шанса да открием света около нас по нашия си, детски начин, и както се казва "от първа ръка". Докато сега това нещо го няма. По мои наблюдения (които не претендирам да са изчерпателни и точни) днес децата са направо "големи", няма го онзи живец и онази енергия- техните "бели" понякога са си направо сериозни проблеми.

 
 
№14 от: катя милушева (19 март 2010 11:37)
 VARBАN, проблемът на децата днес е, че искат бързо да пораснат и да живеят бляскаво, и да приличат на определени персонажи, но без много усилия! Не им се чака! Не знаят, че в торбичката за спомени ще им останат повторени клишета, а не преживявания!

 
 
№15 от: varban_praskov (19 март 2010 11:39)
катя милушева,

viktori viktori viktori
Много точно казано!

 
 
№16 от: isi (19 март 2010 12:21)
Върбане, поздрави  и добре дошъл и от мен с малко  закъснение  :)))
Аз пък да ти кажа, че се впечатлих от коментара ти, че ако счупеше стъклото, щеше да останеш на място и да си понесеш последствията и то точно заради игрите на твоето момиченце :))) Ами по-голямо доказателство за това, че детството в теб  си е запазено  - здраве му кажи! Колкото и постъпката да изглежда  като постъпка на възрастен...
Аз много пъти тук съм си споделяла тезата - това е едно от най-важните условия да си си останал дете - да даваш всичко възможно от себе си днешните деца да имат детство, па макар това да значи да се държиш като голям :)))



--------------------
 
 
№17 от: varban_praskov (19 март 2010 12:24)
isi,
 
Благодаря! Сайтът наистина е чудесен, и ми е приятно да съм тук.

 
 
№18 от: mchukanov (21 март 2010 17:11)
  Как къде, Върбане - във възможността да осъществяваме мечтите си, с потенциала на малко по-големи, вече, Деца
pirat aviator icecream
  ... За начало, пробвай да преядеш със сладолед, или шоколад Или си забъркай една купа смес за кекс и я хапни сурова tongue2
Цитат: катя милушева
Ехе, не е възможно да загубиш нещо, което е вътре в теб, то може да си дреме някъде там, но при първа възможност като трънче те бодва и излиза навън.




--------------------
 
 
№19 от: Милен Иванов (22 март 2010 16:11)
....tongue2  Или като имаш среща със някой следващ клиент преди началото на разговора , го попитай може ли да прави кубче от етикети от консерви( Щото тук не можем да се сетим как се сгъваха етикетите)tongue2



--------------------
 
 
№20 от: Бебо (22 март 2010 23:05)
При мен детството свърши, когато лапетиите почнаха да ми викат "Добър ден" в асансьора.



--------------------
 
 
№21 от: Цонка (19 април 2010 23:02)
Цитат: Бебо
При мен детството свърши, когато лапетиите почнаха да ми викат "Добър ден" в асансьора.

А началото на края на моето детство бе, когато аз започнах да казвам "Добър ден" на големите, като на равни. Преди това много се срамувах да го правя.

 
 
№22 от: mia.yaneva (20 април 2010 13:01)
А моето, когато на детската площадка самА взех на казвам на децата, с които си играе сина ми "... така, така, лельо..." Срам!

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 21
Потребители: 1
Гости: 20
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?