Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
 
 
Архиви
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Детството-лято - Петя Дубарова
19-08-2011, 16:38 | Автор: isi | Категория: Специални проекти / Къде остана детството?

Преплетоха се дните ми в гора. Заплете ги щастието като пъстър конец, разлюля ги.

Пак съм с моето лято. Аз помня как целувах раменете му, солено от море и вятър, и го изпращах тъжна и няма. Помня как го изпиха облаци и го отнесоха. Но сега е тук.

Ръцете му ме парят като сол. Косата му пляска върху гърба ми като уплашен гларус и всеки неин косъм е сякаш златна струна от китара.

То ме дръпна нанякъде. Къде? И изведнъж разтварям широко зеници. Та това е детството, моето детство. Моето мило момиче, което доскоро притежавах изцяло. Как чудно се е преляло в образа на лятото. И аз хуквам след него. Роклята плющи върху бедрата ми. Ветрове нахлуват в очите ми и ги близват със солена хлад.

Накъде?

Да играем. Този присмехулник вятърът още не е издухал тебеширените очертания на нашата куцанка. Ето — мацата като малка скоклива птичка подскача в нозете ми. Някой мушва в ръцете ми кукла и пръстите няма да се уморят да решат изкуствените коси. Но за миг затварям очи…

Къде е лятото? Къде е моето детство? И каква е тази кукла в ръцете ми? Та преди малко аз играх с нея. Скачах боса по асфалта и ми пареше горещината му. Ха-ха-ха!

Изведнъж ме грабва друго лято. То ме отнася към Лунапарка. Аз ще отида, за да отнеса светлината му в очите си и спомена за смях, колички, китари и момчета. Ще се върна късно вечерта и дълго топъл прах от усмивки и песни ще лепне в косите ми. Но внезапно пред мен изскача онази същата пъстропола палавница, с която играх. Тя се смее и шепне на ухото ми как е намерила морска мида.

С кого да ида?

С нея ли — да тичам по брега и вълните като мокри кученца да се гушат в нозете ми. Дали пък с това ново лято, което се появи за мен сега?! То шушне в ушите ми тайни и аз чувствувам как китарата заиграва в ръцете ми.

То винаги ме докосва леко, когато щастливи влюбени двойки минават край нас и нещо си шепнат. И обеща ми този Лунапарк да бъде мой.

С кого да ида? На кого да споделя своите малки тайни? На моята малка приятелка или на тази, която ме гледа в очите и има нещо странно и омайващо?

С кого да ида?…

"Лястовица", 1987г.

източник

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: a4koto (19 август 2011 18:48)
Детство
Петя Дубарова
Аз слънце на ресниците си нося
и вятър – на протегнатите длани,
и тичам пак усмихната и боса
по камъчета бели и огряни.
 
Дърветата коси зелени свеждат
и облаци – платна издути, бели –
очите ми усмихнати поглеждат,
поглеждат ме и птици, полет спрели.
 
Аз тичам като пролет волнокрила,
по-бърза от лъчите, ветровете,
и бисери на радост в мен съм скрила,
на детството най-хубавото цвете.




--------------------
 
 
№2 от: anni (19 август 2011 20:44)
....Лятото изтече като пееща вода,
тежко ми е,колко много,
много пих от него.
В дланите ми плаче невидяна есента,
моли ме поне веднъж да я пpегъpна.
Но не мога аз на лятото обрекла се веднъж,
ще го чакам, ще го помня,ще му бъда вярна,
то ще дойде пак с коси от топъл дъжд,
то ще дойде пак, дъхът му цветен ще ме парне,
то ще дойде пак...

Благодаря,Иси, за това че ни спираш за малко в тази необятна Вселена, наречена Петя Дубарова!



--------------------
 
 
№3 от: ivelin71 (19 август 2011 22:36)
Името на тази наша, много, млада поетеса, го свързвам със стихотворението  "Мила ваканция", превърнато в култова и много обичана, не само от мен песен, изпята от Росица Борджиева! Жалко , че Петя не е сред нас сега!

 
 
№4 от: regina (20 август 2011 17:39)
Иси, Петя почина през 1979 г. Лунапаркът беше актуален през 70-те години, устройваха го през лятото пред  Фрегатата /тя изгоря тази година/. Всички тийнейджъри, които бяхме още малки да ходим на Плочата /дискотеката на открито върху покрива на обслужващите сгради на Централния плаж/, се събирахме на Лунапарка. Лунапаркът е място за първи любовни трепети, затова Петя се чуди дали да се яви там в ролята на дете или на девойката, в която се е превърнала за една година:)
Когато чета неща, писани от Петя, в съзнанието ми изведнъж изплуват много ясно спомени от моето си детство -  с всички онези отенъци и светлосенки, които иначе отдавна са се сляли в паметта ми. С едно докосване на вълшебната си пръчка  Петя ги е запечатала свежи, и аз мога да ги вдишвам отново и отново. Наистина е чудесно! Невероятно!

 
 
№5 от: катя милушева (27 август 2011 19:49)
em_125 em_121

 
 
№6 от: petra69 (28 август 2011 20:00)
Посегнах към поезията на Петя Дубарова, защото нося същото име. Още първия досег с творчеството на тази  нежна душа ме остави не на себе си. Сега съм голяяяма, но отново препрочитам  и слушам с огромно удоволствие песните по нейните стихове. Може би и те имат  "вина" до ден днешен аз да съм обречена на лятото, да съм понякога бяла и добра, а също и да обичам Лунапарка, дори и в днешния му вид. Нека си спомним с поклон за Нея - великата малка поетеса Петя Дубарова от Бургас! em_121
 

...Аз искам слънце цял живот да имам

и дланите ми винаги да парят;

да нося дъх на слънце негасимо

и буйно да горя, да не догарям.
 

И хората да гледат мен засмени,

да казват "Тя е слънчево момиче,

във вените й слънчево червени

дъхът на слънцето с кръвта й тича."

 

Аз искам, щом издъхна уморена,

то – слънцето – със мен да не изстине,

а светло като мойта кръв червена

да блесне над земи и над градини.

 

Да литне между хората щастливи,

за себе си и мен да им разказва

и аз ще бъда жива, вечно жива,

защото мойто слънце няма да залязва.

 


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 7
Потребители: 0
Гости: 7

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?