Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юли 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Като "аура", като "аромат на цвете"
15-03-2012, 19:11 | Автор: dani | Категория: Специални проекти / Къде остана детството?

Като "аура", като "аромат на цвете"

( снимка - http://thebestofrussia.ru/ )

 

Всяка година около рождения си ден пиша статия в “Детството". Нещо като почерпка за другарчетата. Миналата седмица си бях избрал два сюжета, от които щяха да се получат хубави разказчета. До вчера имах надежда, че ще седна и ще напиша поне едното. И точно снощи вечерта ме връхлетя “госпожа Безделие", да я наречем така. Имам предвид онова особено чувство, че нищо от това, което си планирал, няма да се получи и няма защо да си хабиш усилията. Ръцете унило се отпускат и главата престава да съчинява. Гледаш с празен поглед “Документ 1" на белия монитор. После си пускаш някой интересен филм или лягаш на дивана с някое томче с любими разкази.

Та и аз така.

Днес сутринта имах свободен ден. За “закуска" четох от  едно тефтерче, в което си записвам отвреме – навреме интересни мисли от разни книжки. Особено ми стана приятно, когато на една от страничките прочетох това:

“ Интересно е да се отбележи, като става въпрос за съвременния живот, че както за всеки човек поотделно, така и за цялото човечество, хубавите, щастливите времена , т.н. Златен век, винаги са или в отминалото старо време или в годините на детството"

 

Заедно с приятното усещане от хубавата мисъл в главата ми се мярна : “Нашето детство", ЧРД, разказче, но… госпожа “Безделие" все още здраво държеше юздичката на настроението ми. От снощната книжка ми беше останало съвсем малко и взех да си я дочета. Тогава се оказа, че съвършено незаслужено днес много ми върви. Към края й попаднах на мисъл, която успя съвсем да изпъди налегналия ме мързел. Нали ги знаете тия хубави моменти, на които съвсем неочаквано се натъкваш, четейки някоя хубава книжка. Стигаш до място, където авторът е казал нещо съвсем, ама съвсем за теб. И думите така ти затоплят душата, като пролетно слънце, което припича приятно изстиналата ти от дългата зима бодрост.

Свърших последните думи от книжката и погледнах най-отзад, където имаше списък с останалите книги, издадени от този автор.

Вече имах идея какво ще правя днес.

С листче в джоба, на което с молив записах две заглавия, обиколих пет книжарници. Бях сигурен , че поне една от двете книжки съм я виждал и преди в някоя от тях. Представях си удоволствието, когато я взема в ръце и между двете корици открия още един куп мислички, способни да ми дадат някоя и друга доза щастие.

В шестата книжарница вече не се надявах да намеря търсените заглавия, но все пак влязох. Този път бях решил направо да питам продавачката, без да се ровя безсмислено по стелажите. Макар че, ще се съгласите с мен, несравнимо е удоволствието, когато след продължително прехвърляне на разни книги ( а току-виж си открил и още някоя хубава книжка, за която не си и предполагал, че съществува), в ръцете ти попадне твоята .

Момичето, което обслужва клиентите, се появи отнякъде и реших да не си губя повече времето. Извинете, търся еди коя си книга от Еди Кой си. Мисля, че се е свършила, но да проверя в компютъра… Ако искате, можем да Ви я доставим до една седмица. Много съм Ви благодарен. Само си оставете телефона за връзка, ще Ви изпратим един sms, когато книгата пристигне. Момент, защото не го помня наизуст… Да и аз съм така.  0878… един момеееент, нали знаете, това е единственият номер, на когото не звъня. Да и аз казвам същото в такива случаи.

Момичето записа телефона ми и с усмивка ми пожела лек ден. Изглеждаше… Леле – лелеее… Изглеждаше…, не, не става въпрос за външната красота. Разбира се, беше красиво момиче. Напоследък, ако сте забелязали, юношите са особено красиви. Но тя изглеждаше друго. Беше млада. Сега сигурно някой ще си помисли, че пиша глупости. Как може момиче да не изглежда младо?

Работата е там, че младостта просто бликаше от нея. Осияваше я, като някаква “аура" или като ароматът на цветето, който просто го усещаш, без да можеш да кажеш точно какво е всъщност. Тръгнах си със страшно неприятното чувство, че съм стар. Че съм толкова стар, колкото може да бъде един човек, който се е въртял около слънцето 40 пъти. Да речем, си казвах, я накарам да прочете някоя от историите ни в “Детството". Какво ли би  казала? Би й се сторило странно някой да говори за младостта, за радостта от това, да си дете, да чувстваш света по детски. Сигурно би казала, че няма смисъл да се пише за съвсем очевидни неща. Съвсем очевидни за нея. Все едно да накараш работник в сладкарски цех да се удиви от рисунка на сладкиш. Или да поднесеш под носа на продавачка в цветарски магазин много добре изработено хартиено цвете.

После си мислех за едни стари гърци и техните разсъждения дали “конноста" на коня може да съществува отделно от самото животно? Дали “младостта" на младите може да има собствено съществуване? Защото ако не, каква полза да изпитваш носталгия по нея? А пък каква полза да я имаш, само за да я загубиш след някоя и друга обиколка на слънцето?

После -  защото аз не се предавам толкова лесно - си рекох: да, ама от друга страна… И почти бях готов да си кажа, че моята позиция е по-добра. Защото тя още не знае, че ще загуби само след броени години това невероятно излъчване, което ще изчезне и ще напомня само с болезнен “дежа-вю" за себе си. А аз вече съм изгубил, което съм изгубил и сега философски разсъждавам дали “детскостта" може да съществува самостоятелно от “детето". И току-виж от разсъжденията нещо се роди. Тогава да дойде тя и всички други, които все още пръскат в света на възрастните аромата на Питър-Пановата младост ( защото нали “аз съм Младостта" беше отговорът на Пан на въпроса на Хук). Тогава ще им кажа… или по-добре да прочетат в “Детството"…

Впрочем те сами ще си напишат тяхното “Нашето детство". Там ще има забaвни истории, прекрасни снимки на малки дечица, разни играчки, велосипеди, конструктори; “a помните ли онзи филм, а вижте какво открих в “You tube", a… “

И ще се окаже отново, че “хубавите, щастливите времена, т.н. Златен век, винаги са или в отминалото старо време или в годините на детството". Тези думи ги е написал човек, когото считам за много мъдър. Много е вероятно да ги е прочел от някой друг мъдър човек, живял много преди него, а той пък от своя срана от някой много по-стар от него… Може би, ако караме така, накрая ще стигнем до самото Начало. Там, където е самото Детство. Където е имало само деца и нито един възрастен. Разбира се, това е остров “Ничия земя". А там ще ни чака някой… защо не  Питър Пан. И ще ни каже: за Младостта ли става въпрос? О, знам какво е тя. Една такава “аура" или “аромат", нещо добре известно на всички на моя остров “Ничия земя". А дали съществува път обратно към нея? Ами … :em_18:

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: templar (15 март 2012 20:36)

Поздравления! Великопепен текст! НД'еството понякога ми идва инфантилно, та бисери като този наместват нещата на мястото им. А за момичето и усещането че си стар... ще си говорим някой път на голяма халба студена и газирана Жълт швепс em_9


 
 
№2 от: катя милушева (15 март 2012 22:24)

em_125  Дани, много красиво! И все пак,има неща ,които като отлежат също не губят своята аура и аромат,като липовия цвят/беше го казал един поет/ и виното!


 
 
№3 от: Frangata (15 март 2012 22:30)

Като прочетох горното, кой знае защо се сетих за този откъс:

"Старият домоуправител беше влязъл в стаята с огромен поднос. След като отпиха от чашите, съдията Ди продължи:
— Вие сте голям художник, господин Ли. Би трябвало обаче да се ожените, за да предадете след време този талант и на синовете си.
Ли се усмихна леко.
— Семейният живот ще усили чувството на пресита, за което току-що ме предупреди негово превъзходителство. Той ограбва романтиката на любовта, а с това изчезва и художническият подтик.
Съдията поклати нетърпеливо глава.
— Бракът е основна институция в свещения ни обществен ред, господин Ли. Ако беше възможно човек да живее цял живот между четири стени, сигурно би постигнал чистата любов със своята избраница без неизбежните последствия. Но доколкото се налага да живеем в общество, нужно е да се приспособяваме към неговите закони. В противен случай бихте се почувствали напълно смазан. Един наш древен автор сравнява човека с кон от четворка, впрегната в колесница. Вътре в групата си конят има относителна свобода на избора: да препуска по-буйно или по-умерено, да извие глава наляво или надясно, без колесницата да е застрашена от това. Онзи кон, който избяга от впряга си, ще се наслади, разбира се, на абсолютната свобода за известно време. Но когато се умори и се почувства толкова самотен, че отново пожелае да се присъедини към другарите си, няма да успее да намери пътя и вече никога не ще настигне препускащата напред колесница!
При тези думи художникът видимо побледня. Когато посегна към чашата с чай, ръката му трепереше. Настъпи неловко мълчание."

"Привидението от храма", Роберт ван Хюлик (1966)




--------------------
 
 
№4 от: bat_mitco (16 март 2012 09:17)

      ПОРЕДНИЯТ СИЛЕН ТЕКСТ НА МОЖЕ БИ НАЙ-ВИДНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА НАШЕДЕТСКИЯ ПЕСИМИЗЪМ...АЗ ПОНЕЖЕ СЪМ ОТ ДРУГОТО ФИЛОСОФСКО ТЕЧНИЕ В САЙТА ДА ПОПИТАМ...КАКВИ ХОРА ПО-ЧЕСТО СРЕЩАТЕ...ТАКИВА,КОИТО ИЗГЛЕЖДАТ ПО-СТАРИ,ОТКОЛКОТО ПОКАЗВА ЕГЕНЕТО ИЛИ ТАКИВА,КОИТО ИЗГЛЕЖДАТ ПО-МЛАДИ...КОИ СА ПОВЕЧЕ...ТИЯ, КОИТО СА МЛАДИ,НО ПРЕЛИВАТ ОТ ВЪЗРАСТНОСТ ИЛИ ТЕЗИ, КОИТО "СМЕ ОБИКАЛЯЛИ ОКОЛО СЛЪНЦЕТО" 40 И ПОВЕЧЕ ПЪТИ, НО ПО ПЪТЯ НЕ СМЕ "ЗАБРАВИЛИ ПУСТЬ ВСЕГДА БУДЕТ СОЛНЦЕ" И МОЖЕМ ДА Я ИЗПЕЕМ КАТО СТОЙ ТА ГЛЕДАЙ...ДА ,НАЙ-ВЕРОЯТНО СМЕ ПО-МАЛКО...НО ПРИЕМЕТЕ ,ЧЕ ОТ ВРАТАТА  НА НАШЕДЕТСКИЯ МАХЛАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД (...ТОВА СЪЩО Е ВАЖНО ЗА ВРАТАРИТЕ  - НА ГЛАС ДА КАЗВАТ КАКВО СЕ ВИЖДА ОТ ВРАТАТА...)ЕДНО ДЕБЕЛО МОМЧЕ С ОЧИЛА  ВИ ВИКА ДА НЕ СЕ ПРЕДАВАТЕ, ДА СТЕ ЩАСТЛИВИ С ТОВА,КОЕТО Е ОСТАНАЛО, ВМЕСТО ДА СТЕ НЕЩАСТНИ ЗАРАДИ ТОВА , КОЕТО СМЕ ЗАГУБИЛИ...НИЕ ВСЕ ОЩЕ СМЕ В МАЧА...




--------------------
 
 
№5 от: Милен Иванов (16 март 2012 11:44)

Цитат: bat_mitco
ПОРЕДНИЯТ СИЛЕН ТЕКСТ НА МОЖЕ БИ НАЙ-ВИДНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА НАШЕДЕТСКИЯ ПЕСИМИЗЪМ...АЗ ПОНЕЖЕ СЪМ ОТ ДРУГОТО ФИЛОСОФСКО ТЕЧНИЕ В САЙТА

Точно казано! Текстът е завладяващ, но натъжаващ! Не знам дали съм инфантилен но ще си призная какво правя от няколко дни - разглеждам си едни новополучени от Украйна метални войничета. Ама си ги разглеждам не като стар колекционер( за какъвто не се смятам), а по детски."Ей, този лък колко ли на далече може да запрати стрелата!?! А виж на този какъв му е щита - със следи от удари с меч!!! А този каква дълга коса има, какво ли са правили тогава без шампоан!?!" И това вече трети ден. После както би казала Фийби от "Приятели" - вземам някои от "по-старите" войничета , за да не се разсърдят... А най ми е приятно, че често се случва дъщеря ми да ме вика да си играем заедно с войничетата.Така че Дани , не се натъжавай, виж в нашия сайт колко Слънце има!!! 

 




--------------------
 
 
№6 от: Боряна (16 март 2012 12:35)

Много обичам да чета творенията на Дани. Действат ми някак на подсъзнанието. Нещо като нож, нещо като цвете...
Дани, кажи коя книжка си търсил? Заинтригува ме.




--------------------
 
 
№7 от: Цонка (16 март 2012 13:37)

Много близък усетих този разказ. Истински е! И много ми хареса! А също и коментарите!
Понякога се случва да се лашкам между крайно противоположни чувства и настроения и да си търся правилното положение.
И по повод на това, което Бат Митко казва "какви хора по-често срещате"... Наскоро, на едно гости, в разговор за това, колко са страховити приказките на Братя Грим, споменах за отрязаните пета и пръст на лошите сестри в "Пепеляшка", а събеседниците ми избухнаха в смях и взеха да цъкат. Нямало такова нещо. Приказвала съм глупости. Даже основната ми събеседничка ме попита направо: "Да не си го писала ти това?"... em_111 В такъв момент ми се ще, като оня кон от текста споменат от Frangata, да се измъкна от впряга и да бягам далече, далече, та чак да изгубя обратния път.
Това го споделих, за да... Всъщност, изобщо не знам, защо го споделих, но подозирам, че е за да ви кажа, че с ваша помощ си се намествам в правилното положение всеки път, когато имам нужда, и така вече две години и четири месеца... Удоволствие е да се върти човек около Слънцето в компания като вашата!!!




--------------------
 
 
№8 от: anni (16 март 2012 20:14)

Много ме топлят статиите на Дани, ей така ми бъркат в душата и ме карат да се чувствам..да се чувствам като дете, да, точно като дете в очакване на най-хубавият празник, или както прочитайки някоя хубава книга и след това си кажеш - ама как не съм я прочел досега.Не знам защо се получава така, че от отминалото време си спомняме само най-хубавото, времето пресява, "а годы проходят, все лучшие годы"...
 Хайде сега да не му мислим много за младежките години, нали всички тук сме деца и аз затова съм тук - щом студено ми стане да мога
да си взема от детския огън.
Дани, поздравявам те за душевнохубавата статия!




--------------------
 
 
№9 от: dani (16 март 2012 23:47)

Когато избирах снимка за илюстрация на статията, нямах някаква определена идея за фотографията с детето и възрастния през пустинята. Просто те двамата - " аз, малкия и тя, голямата...", като в приказката на С. Цанев за трите патетаem_2
Но сега виждам, че изборът ми е бил донякъде подсъзнателен. Това на снимката много прилича на сюжета от "Малкия принц". Пилотът със счупения самолет и Принцът. Вървят през пустинята, накъде лиem_18 Към змията, или към астероид "Б шестотин и ...му забравих номера"? А може би и към двете -  едното, после съвсем логично и другото. Ако е така, пътят през пустинята води все пак нанякъде. Така мисля, значи не съм пък чак такъв песимист. Нали, бат Миткоem_9
Благодаря на всички, които коментираха тези мои слънцевъртежни размисли. Както много често се случва при нас, статията получи своето продължение в коментарите, и те като че ли са по-добрата й част.




--------------------
 
 
№10 от: a4koto (17 март 2012 11:11)

Дани, от два дни чета и препрочитам статията ти...и чакам да дойде днешния ден, за да ти кажа:
Честит Рожден Ден!!! Нека обиколките около слънцето са ти все по- светли! em_83 Нека красотата на душата ти да е винаги юношеска! Нека щастливите ти мигове да не са само в миналото! И вярвай, вярвай, Дани- Тук в НД можем да накараме слънцето да се върти около нас! em_19 




--------------------
 
 
№11 от: Цонка (17 март 2012 11:40)

Честит Рожден Ден, Дани!
Присъединявам се към красивите пожелания на Радост по-горе. Желая ти хиляди поводи за веселие и усмивки! em_49
 Поздрав за теб!

П.П. - За мен - шоколадова торта и швепс грейпфрут, може и битер лимон, ама да не е много студен.
         - Значи без лед, така ли?
         - С лед, но малко :)
em_98
Весел празник!




--------------------
 
 
№12 от: dani (17 март 2012 21:27)

Стоях снощи докъсно, за да си видя обявата в таблото "Важни дати". Когато се появи, гледам, там се мъдри наш Вили ( да е жив и здрав, където и да е по света). Отстрани пише, че някой си ДаниАл има рожден ден. Първо се ядосах, а после ме напуши смях. На ти - викам си - като си суетен и гледаш само да те поздравяват. Самият сайт ти натри носа. После някой взе та смени снимчицата на фуриозния хлапак с моята, ама пак си се казвам ДаниАл. Както и да го въртях, не става дори за каламбур. Така че, моля, админите, напишете ми правилно името  
Ако пък ще е за шега, айде да видим какъв каламбур може да се измисли от Дани- Ал em_18  
И ме направихте разноглед с тези две места за отговор на поздравления em_78 . Благодаря и тук на всички поздравили ме em_125  
Днес впрочем ми се обадиха за онази книга и , като отидох в книжарницата , на щанда беше същото онова момиче. Ама няма да ви кажа какво се случи em_14  




--------------------
 
 
№13 от: Надя (18 март 2012 12:22)

Хареса ми, мъдро, не като от стар човек, но като от умен човек em_125 . ЧРД и от мен em_90


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 20
Потребители: 0
Гости: 20

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?