Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юни 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930 
 
 
Архиви
Юни 2020 (1)
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
КРАЯТ НА ДЕТСТВОТО?
21-04-2013, 17:26 | Автор: tivesto | Категория: Специални проекти / Къде остана детството?

     Не, не! Не се стряскайте! Не идва края на любимия ни сайт! Нито става дума за едноименната книга на Артър Кларк. Това е един въпрос с хиляди, да не кажем милиони възможни отговори...
     Защо тъкмо днес, когато съм на найсет години се сетих за него? Защото срещнах тях, любимите, верните ни играчки от детството! Къде? Там! До контейнера за смет! Непотребни! Ненужни вече никому! Две! Сгушени едно до друго, копнеещи за нежна детска ръка!

КРАЯТ НА ДЕТСТВОТО?

КРАЯТ НА ДЕТСТВОТО?

А те, ръцете, стискат здраво джойстиците и тракат бързо по клавиатурите, забравили за нежния допир на плюшената играчка!
Имаше акция! Да изчистим България за един ден! Какво всъщност изчистихме за един ден? Боклуците, или детството?

КРАЯТ НА ДЕТСТВОТО?

КРАЯТ НА ДЕТСТВОТО?

     Тъжно е, когато до кофите за смет виждам детски играчки! Тъжно е, че на двора вече не се чува детски смях! Кога идва краят на детството? За всеки е различно. Едни се разделят с любимите играчки и смятат, че другите ще им се присмиват, че си играят с тях! Други, взирайки се сутрин в огледалото виждат мъх над горната устна и вече знаят, че са мъже, а не деца! Момиченцата? Е, те винаги обичат да си играят с кукли!
     Колкото до мен, аз твърдо отказвам да бъда голям! Няма да допусна да дойде краят на детството! Ще си ям зелени джанки, ще правя жабки с камъчета по водата, ще правя бели, та дори ще скачам в локвите! Защото ми харесва! И защото така искам пък!
     При вас как е? Колко отговора ще съберем на този въпрос?

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: tivesto (21 април 2013 17:28)



--------------------
 
 
№2 от: mchukanov (21 април 2013 19:19)

  Глейти - дали случайно преди половин час ме бяха налегнали подобни мисли, зареял поглед в един контейнер, запълнен с мъжки дрехи и вещи, луксзни кутии от Токайско вино и разни други близки свидетели на явлението ЖИВОТ... - явно отмминаващо отминало hum-hum 

... отивам да си правя плякало от кофичка за кисело мляко и щипка за пране - онзи досаден спътник на велосипедния следобед - за ужас на комшиите wink aviator




--------------------
 
 
№3 от: Зико (21 април 2013 19:59)

tivesto, нали знаеш, не се гаси туй що не гасне! fellow


 
 
№4 от: Дилбер Танас (21 април 2013 21:33)

Цитат: mchukanov
луксзни кутии от Токайско вино


е-е-е-е, амико направо си като барон Мюнхаузен, Токайското го знаех от него и плочата с гласа на Климент Денчев
,,..барон Мюнхаузен ме наричат,
роден съм край река-а-та Ве-е-зЕр,
мен всички хора ме обичат-
на юг,на запади на север..."
- и тука следват едни нежни трели, хи-хи. Години по- късно, в Англия имах шанс да пия Токай, пак с носталгията по дома и плочата на бат'ти Климента, оказа се една шира и не ми хареса хич, може би партидата е била такава или вкуса на детството се е обърнал.. как я караш ти- Младен?
Тише, щом иде реч за токай и познато- непознати неща, които намираме даже и ако спрем поглед върху кофата с боклук и се сещаме за плочи с бат'ти Климент, вероятно рокенрола е още млад, амико.. хи-хи



Цитат: mchukanov
плякало от кофичка за кисело мляко и щипка за пране - онзи досаден спътник на велосипедния следобед -


какво е туй чудо на инженерната мисъл,плийз


 
 
№5 от: Милен Иванов (22 април 2013 16:22)

Как какво - велосипедът се превръща веднага на мотоциклет "Балканче" (поне по шума) wink Само се опитвам да се сетя аз от какво ги правех( тогава киселото мляко беше в бурканчета).  hum-hum

А детството е вечно!!!
Да ви кажа един от най хубавите комплименти , които съм получавал от дъщеря си. Разказваше нещо за детската градина и стана дума за някакъв Коко от горната група.
 - Ама, тате, занеш ли колко е умен!?
 - Колко, по ли е умен от мен?
 - О-о ДА!
smile24 smile24
В последствие се оказа , че и батко и е по-умен от мен , и изобщо , много се забавлявах и смях.

А и по-друга причина за мен детството продължава. Току що ми се обадиха от село и ми казаха че съм получил поредната пратка с "железни" войничета от Русия. И ако щете вярвайте в джоба си почти винаги имам по едно войниче. Ей така да си играя с него , докато дъщеря ми си играе с приятелчета на площадката.

п-.п. Не всички деца сега са се "зомбирали" с компютрите. 




--------------------
 
 
№6 от: катя милушева (22 април 2013 22:53)

Сега ми хрумна една идея! Да съберем играчки,които не са нужни на своите деца и да ги подарим на деца,които имат нужда от тях?????? rev


 
 
№7 от: ssi (23 април 2013 12:28)

За шума на колелото..аз го правех с една тел осукана около вилката и края и влиза в спиците, когато гумата се върти, телта трака по тях.


 
 
№8 от: papi (23 април 2013 16:59)

Правеше се от пластмасовата кофичка на заквасената сметана.


 
 
№9 от: shturcho (23 април 2013 18:18)

Аааа стреснах се! :))))


 
 
№10 от: Krista (23 април 2013 19:30)

Оуу, тъжно ми стана при тази гледка. recourse 

Обаче краят на детството идва, ако му позволим. Така че, няма място за безпокойство.  smile  


 
 
№11 от: Гергана Стефанова (24 април 2013 18:55)

Цитат: Krista
Обаче краят на детството идва, ако му позволим
 

Права си, Krista!
         Междувременно позволим ли  да  затворим " зад себе си златните порти на детството", ще изтрием и неговият най-добър приятел- нашето въображение.
          Да живее безкрайното детство,  с облачета с форма на палати, сърца и дракони крилати! smile
     Оооо, само да знаете какъв огромен бял скорпион се рее в небето...

П.С. Цитатът е от моя любима детска книжка- Уигин., К.Д.  "Ребека".


 
 
№12 от: Бебо (24 април 2013 19:25)

Напомнят ми на героите на едно страхотно филмче - forgotten toys 




--------------------
 
 
№13 от: bat_mitco (26 април 2013 21:27)



--------------------
 
 
№14 от: anni (27 април 2013 18:30)

Не мисля, че детството свършва ,когато децата престанат да четат приказки.Нито, когато игрите на жоменка, на дама и народна бъдат заменени с други занимания.Детството може да живее в нас в мирно съжителство с порасналото ни аз дотогава, докато имаме нужда от него.В този смисъл отговора на въпроса категорично е изпят- щом студено ми стане да мога да си взема от детския огън. Ето това е!!Но мисля, че много от тук четящите няма от какво да се притесняват, така че не бойтне се , деца, за утрешния ден! wink

И, да, много по-рационално, по-хуманно и по-човешки ще бъде, ако подобни играчки бъдат подарени в някоя детска градина, детски дом или на съседчето отсреща..




--------------------
 
 
№15 от: papi (29 април 2013 13:25)

E то играчките вече сигурно са при някое чаве.

 


 
 
№16 от: tivesto (29 април 2013 18:29)

Цитат: papi
E то играчките вече сигурно са при някое чаве.

Тц! Три часа след като бях пуснал статията ми стана тъжно за тези играчки и реших да отида да видя дали все още са до контейнерите. Там си стояха, но палячото отново беше затиснат до кръста и само краката му се подаваха. Разбрах как се случва това. Тези, които ровят из контейнерите ги наклоняват напред за да могат да ровят из тях. После като ги пуснат и всичко, което е отзад остава затиснато. Сърце не ми даде да оставя играчките и ги прибрах. Сега са при моите родители и красят двора пред къщата. Ако някое дете ги хареса, веднага ще му ги дадат.




--------------------
 
 
№17 от: Цонка (30 април 2013 17:09)

Тишко, докато има на кого да разкажеш за детството, да споделите и да си припомните, няма страшно!!! wink Всичко си е на мястото. Е, налага се понякога да разчистваме мазетата, гардеробите и бюрата, но важно е да не изтупаме докрай вълшебството, полепнало по нас. kiss2

В съседство на нашия блок има една къща. Там живее хлапак, около десет-единадесетгодишен, който ужасно, ама съсипващо ужасно ме разсмива и много му се кефя. Изглежда, като го пуснат да играе навън, не му дават ключ и когато му се налага да се прибира, крещи на някоя си леля Маре /не ги познавам хората, новодомци са/, та крещи на леля си Маре да му отвори. Леля му Маре изглежда тежко чува, което води до неистови крясъци от страна на хлапака. Започват от рязко "лельо Маре", преминават през "лельоооо Мааареее", "ле-льо Ма-ре", стигат до фалцет "ле-льоууу Мааа-реееееейиии", докато накрая стигат до откровени писъци "ааааа", "еееее" и т.н. Онзи ден се вмъкна в къщата през отворен прозорец на партера, като откърти водосточната тръба и сега дъждовете ще се леят от улука по стената... Ееех, лельо Марееее... Вчера пък докара приятелче, да крещят двамата. И докато нашият човек започна по реда, онзи, доведеният, пое направо с крясъците от последната фаза, изобщо не се мъчи напразно :)))
Някой ден ще направя запис и ще ви го пусна тук. Струва си да се чуе това "лельо Маре". Вкъщи знаят, че обожавам вече тоя крясък и като се чуе, всички почват да се хилят и да крещят и настава невероятен купон.
Та така, зорлем да се мъчиш да скъсаш с детинщините, винаги се намира някой очарователен кресльо, дето да те обърне нататък.
wink




--------------------
 
 
№18 от: Penka Lesova (18 август 2013 15:47)

Не обичам да се разделям със старите любими неща.

Може би така се опитвам да спра времето, да задържа детството - моето, това на децата ми или на малката ми сладка внучка? Затова пазя играчки, книжки, дрешки...



 

Маймунката до контейнера ми е позната, нашата беше кафява. Пазя я още, само че е останала с едно ухо. С нея заспиваше по-големият ми син, имаше ги из магазините някъде през 83-84 г.

 


 
 
№19 от: Деница (4 февруари 2014 18:59)

Успокоих се, когато прочетох, че не сте ги оставил там!!!Като дете за мой рожден ден ми подариха такъв палячо, но в други цветове.Докато играехме навън с децата се отплеснах и някой ми го открадна, толкова плаках, че майка ми още помни случката...и когато видях снимката, как някой ги е захвърлил.. rev


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 13
Потребители: 0
Гости: 13

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?