"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Това е последното интервю на Асен Кисимов - бате Асен, дадено за вестник "Будилник". В уики-статията за Асен Кисимов пише, че последните му думи в утрото на 15 юли 2005 г. (той умира от инфаркт в момента, в който се готви да тръгне за спектакъла си) били, че няма търпение да се срещне с децата и да види радостта и усмивките им. В интервюто ще срещнете и други размисли на бате Асен за детството. Приятно четене.
- Здравей, Бате Асене! Би ли разказал за читателите на в. "Будилникъ" как се запознахте с фотографа Румен Жерев и на кой му дойде идеята да обикаляте европейските столици с гледки и звуци от България?
- Срещата бе прекрасна. Преди две години се видяхме на 3 март в Хелзинки. Той си редеше изложбата на фотографии от Ковачевица в посолството, а аз се готвех, както винаги малко притеснен, преди спектакъла си пак там за националния празник.
Преди да захапе първата си фраза или изречение, актьорът винаги се вълнува - и с мен е така. Тогава се запознахме и се оказа, че си пасваме много добре. Не само по отношение на творчеството, а и по отношение на живота като цяло, семейството, приятелите... Като две братчетата-близначета по душа сме.
Аз ще стана на 70 догодина, а той - на 50, но все едно не съществува тази разлика от 20 години. Защото и двамата имаме светъл, радостен детски дух и аз обичам да повтарям (...)
Мили другарчета, понеже аз, както личи, това лято море няма да видя, ви предлагам да се разходим до него, вечносиньото... в стихове. И при това ще ви водя не на хотелно-сергиено, алкохолно-дискотечно, басейно-джакузено море, а на онова, истинското, Морето на детските дни, морето на рибарските лодки и приключенията, на прохладните следобеди и пъстрите ракли, пълни с още по-пъстри книжки. Това море го няма на нито една карта, така че не го търсете. Дотам може да ни отведе само оня вълшебник, събрал в сърцето си мъдростта на старец и чистотата на дете. Мисля, че като тръгнете след него, сами ще отгатнете името му...
Тази песен на Недялко Йорданов е адресирана, да кажем, към нашето поколение (писана е през 1975 г.). Мисля, че всяко следващо поколение изпитва желание да я запее на идващите след него.
Много силни, много особени приказни спомени ми навява ето тази песен, 1982 г., на Рикардо Фоли. Чух тази песен като малко дете по радиоточката в една гореща неделна лятна утрин, когато се готвех да излизам да играя с другите деца от блока...
Здравейте, скъпи пораснали деца! С огромно удоволствие се присъединява към вашата весела дружинка една учителка, която на този етап все още е с ранг "чавдарче" :) Можете да се обръщате към мен за по-кратко с "Поли".
Преводът на "Улыбка", направен от Владимир Кромбърг, ме доведе тук, но смятам да поостана, защото атмосферата при вас е приятелска, и вие сте създали една истинска съкровищница от безценни детски спомени, които ще ме връщат в най-безгрижното и весело време от моя живот.
Като за първи пост искам да ви поздравя се една много мелодична, красива и романтична песен на Едита Пиеха. Преводът е направен от моя приятелка, а аз само съм монтирала надписите на български език в клипа.
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
