"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
| « Декември 2021 » |
|---|
| Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
|---|
| | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | |
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
freja,
Надя,
InternalError
Редактори:
Бяло,
Дани,
Дона ДДТ,
Дългата,
Захариса,
Зверче,
Зико,
Зори Джункова,
Ели,
Иве,
Иси,
Марулка,
Тивесто,
Чудакът от 6-ти Б,
Цветан,
Цонка,
Лилия
Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
|
|
|
Моите спомени. Те уж са си само мои, ама сигурно доста приличат на вашите. Хората са толкова различни и същевременно толкова еднакви!
|
|
|
|
|
Вървях един следобед без цел и посока. Вървях, а беше пролет... Не се опитвам да ви пробутам плагиатски нещо чуждо, занам че я помните тази песен, която навремето изпяха Орлин Горанов и Кристина Димитрова. Но на мен преди няколко дена ми се случи точно както в песента. Само че не беше хвърчило, беше една стара найлонова торбичка. Бях на гости у едни приятели и, разхождайки се в задния двор на къщата им, погледът ми попадна на нещо познато. Под стрехата на работилницата стоеше бяла найлонова чанта, в чийто горен ъгъл се виждаше знакът на "Балкантурист". В долната си страна пликът имаше надпис на латиница: "SLANCHEV BRIAG", а над него рисунка: пясъчен бряг, на пясъка оня известен на всички ни кораб-ресторант, някогашната слава на курорта ни. И точно тогава някъде в мен се пробуди тоя "детски спомен жив", за който се пее в песента "Детски спомен". Пробуди се и ме обхвана целия. Обви ме като пламък и някак като че ме подмлади. За секунда... не, за част от секундата се "върнах в дните детски"...
|
|
|
|
Ето какво се случи след последния снеговалеж. Детството се върна, макар че се пуснах по снежната пързалка през нощта, защото ме беше срам от днешните деца.
А снежният човек е поздрав за вас от мен.
|
|
|
|
Да остана дете
Пред блока, в пясъка, малко момиченце седеше
и истинско богатство около него блестеше:
копчета, кутийки и червено зарче;
топчета, бурмички, ключ от катинарче.
...
|
|
|
|
Ваканцията е винаги желана и чакана с нетърпение. Отиваш на море, планина, на село при баба и дядо или просто седиш по цял ден на пейките пред блока с приятели. Всичко това има особен чар. Донякъде явен, донякъде малко и загадъчно скрит. Време за шляене, мързелуване, игри и открития. Откриваш места, откриваш хора, откриваш забавления. Откриваш това, което си забравил. С нищо не може да се замени, а и не трябва. Време, което сам решаваш на какво ще отдадеш и с кого ще споделиш.
И тъй като е зима, ще ви разкажа как изкарах
МОЯТА МАЛКА, ЗИМНА ВАКАНЦИЯ
...
|
|
|
|
Здравейте. Споделям с вас една нова своя песен, по текст на брат ми
Калин Сивов - за детството ни, за старата бабина къща, дето я събориха;
за надеждата, която се търкулна по едни олющени стъпала и изчезна
някъде… В клипчето съм използвал стари снимки от нашето с брат ми детство; надявам се и вие да се разпознаете на тях :-)
|
|
|
|
Не ми издържа душицата...
Това е от мен за ВАС!
Недодялано, ама от все сърце!
Хей! Пак сме същите! (Макар позастарели...)
По детски рошави (Тук-там попобелели...)
Но все с усмивка – същите хлапета,
които в снимките поглеждат ни от нет-а!
...
|
|
|
|
ОТ СЕЛО СЪМ ...
От село съм. Съвсем обикновено...
Обичах да играя в прахоляка.
През лятото аз въдицата вземах,
че с нещо ме привличаше реката. ...
|
|
|
|
Моето детство избяга далече,
още се скита в юлската вечер.
Ако го срещнеш, кажи му, че чакам,
да се завърна при себе си някак!
Да го прегърна, да ме погали…
Да тръгнеме двама с прашни сандали
по мънички улички в топлия мрак
към непознатия, чудния бряг.
Бряг на мечтите, над пейка една -
клатейки бавно своите крака,
да се засмеем, да кажем: "Върви!
И пред звездите достоен бъди!"
Няма го, няма го – днеска не иска,
да ми докосва душата неистинска.
Явно, сърдито е детството мое,
че спотаих се в септември, в покоя.
Как то избяга, тъй надалече?!
Още ли скита в юлската вечер?
Ако го срещнеш, кажи му, че чакам,
да се завърна при него аз някак!
2006-2008 г.
|
|
|
|
ПАНАИР
Пуканки, кебапчета, кюфтета,
в изобилие студена бира,
швепс, бонбони, захарни петлета -
чувствам се добре на панаира.
На стрелбището съм първи номер
и оплитат мислите ми люлки.
От сергия шарена за спомен
си купувам лъскава дрънкулка.
Захарен памук по мене лепне,
тичам към чешмата и се мръщя...
Слънцето в очите ми потрепва
и в дете отново се превръщам.
Това вече е написано специално за "Нашето детство". Посвещавам на
приятелите на furious_kid от махалата.
ВЕСЕЛЯЦИТЕ В МАХАЛАТА
Ние сме веселяците в махалата.
Гоним се, крием се, докато се стъмни.
И сме далеч от мисълта за заплата,
а във очите ни светят щури мечти:
как да преплуваме за ден океана,
докато пускаме лодки в реките,
колко да учим космонавти да станем,
да проверим дали парят звездите...
Ние сме веселяците в махалата
пакости вечер до късно обсъждаме.
С такива като нас е пълна Земята,
но като си спомня ми е малко тъжно.
|
|
|
|
Общо на сайта: 25
Потребители: 0
Гости: 25
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
|
|
