> Къде остана детството? / Из мрежата > Запазете винаги детското в себе си

Запазете винаги детското в себе си


2-06-2011, 00:34. : dani
Запазете винаги детското в себе си

ПОСЛЕДНОТО ИНТЕРВЮ НА АКТЬОРА АСЕН КИСИМОВ

Това е последното интервю на Асен Кисимов - бате Асен, дадено за вестник "Будилник". В уики-статията за Асен Кисимов пише, че последните му думи в утрото на 15 юли 2005 г. (той умира от инфаркт в момента, в който се готви да тръгне за спектакъла си) били, че няма търпение да се срещне с децата и да види радостта и усмивките им. В интервюто ще срещнете и други размисли на бате Асен за детството. Приятно четене.

- Здравей, Бате Асене! Би ли разказал за читателите на в. "Будилникъ" как се запознахте с фотографа Румен Жерев и на кой му дойде идеята да обикаляте европейските столици с гледки и звуци от България?

- Срещата бе прекрасна. Преди две години се видяхме на 3 март в Хелзинки. Той си редеше изложбата на фотографии от Ковачевица в посолството, а аз се готвех, както винаги малко притеснен, преди спектакъла си пак там за националния празник.

Преди да захапе първата си фраза или изречение, актьорът винаги се вълнува - и с мен е така. Тогава се запознахме и се оказа, че си пасваме много добре. Не само по отношение на творчеството, а и по отношение на живота като цяло, семейството, приятелите... Като две братчетата-близначета по душа сме.

Аз ще стана на 70 догодина, а той - на 50, но все едно не съществува тази разлика от 20 години. Защото и двамата имаме светъл, радостен детски дух и аз обичам да повтарям цитата: "Господ очаква от нас в мъдростта си, да възвърнем детството си."

С каквото и да се захванем заедно, върви чудесно, без напрежение, без да бързаме и да се изнервяме.

- Тоест, това първо ваше участие заедно пред българите в Хелзинки е било напълно случайно?

- Да, там беше първият ни рецитал и изложба заедно. Стана много хубаво и ние малко се размечтахме, че може да се превърне и в традиция. Веднага се осъществи и друго пътуване до Будапеща, няма и година след това - и отидохме във Виена. Аз си правя рецитала, откриваме изложбата със снимки от България и българите много се вълнуваха.

- Какво включва вашият рецитал?

- От седем години обикалям цяла България с един спектакъл, който се състои от произведения на великите български поети - Ботев, Вазов, Димчо Дебелянов, Елин Пелин, Хайтов, Леда Милева, Валери Петров, Чудомир.

Имам над 700 такива участия в училища в почти всички големи градове и много села - репертоарът ми е някъде около 3-4 часа. В главата си имам огромно количество висока българска литература.

Спектакълът "Великите поети на България" показва и смешното, и драматичното. Например, когато рецитирам "На прощаване" винаги разказвам и периода от живота на Ботев, когато е пътувал с театралната група и в последствие - живее с Левски.

Включвам шегички за 19-годишния Христо, който би могъл да стане и най-големият български актьор с външността и ерудицията си.

- Как успяваш да събудиш и запазиш вниманието на съвременните ученици?

- Разказвам на учениците неща, които не им се преподават в училище и те, и преподавателите са ми благодарни. Например, малко познат факт е, че, когато Ботев е написал "На прощаване" и го е прочел на Левски, самият Дякон е преписал неговите 131 стиха в тефтерчето си.

Такъв е бил възторгът на батко му Васил, че самият той е прописал стихове, естествено без рима и с неправилна ритмовка, но с красиви мисли.

Друго интересно е, че броят на думата "майко" в различните й форми: "мамо", "мале", "майно ле", "майче" и местоименията "ти" и "тебе" е равен на точната му възраст ? 28 пъти за 131 стиха и 28 години!

- А как са подредени участията ви за българи в чужбина? По-емоционални ли са сънародниците ни извън родината?

- Започвам задължително с Ботев, все пак той е виден български емигрант и е издавал вестник за емигранти - в. "Будилник" (смее се). Ботев, Вазов, Дебелянов, Елин Пелин и после повече съвременни неща.

Хубавото е, че идват представители на различни поколения - бабата, майката, внучката и реагират наистина много емоционално и плачат, и се радват. Ходил съм и в Хелзинки, и в Прага, и във Виена и в Будапеща...

- Би ли дошъл и в Лондон?

- Разбира се, и мисля, че би било много вълнуващо! Аз съм бил вече веднъж в Лондон и трябва да призная, че тогава се случи нещо уникално, което вероятно не е ставало никога друг път.

През 1985 г. бях в английската столица и научих, че на другия ден в "Barbican Centre" има премиера на шекспировия театър на Хамлет. Естествено - нямаше никакви билети. Но просто не можех да повярвам, че съм в Лондон, и то по време на премиера на короната на всички корони в театъра, и не мога да гледам представлението!

Наредих се пред вратите на театъра още в 2 ч. след обяд и отидох при разпоредителките, които бяха млади момичета. С моя скромен английски тогава казах само това:

"I am Bulgarian actor. I must see this performance or I kill somebody." (бел. ред. "Аз съм български актьор. Трябва да видя тази пиеса или ще убия някой.").

Тогава едно от момичетата ме разбра, трогна се и ме вкара, на най-високото място, където са духалата в залата и гледах доволен и безкрайно щастлив Хамлет в Лондон без билет.

Почти убеден съм, че няма аналог на друго живо същество, което да е влязло без билет в "Barbican Centre", и то на премиера. А и се впечатлих, че младите хора във Великобритания уважат много Шекспир.

- Какво би искал да кажеш на българите по света от трибуната на в. "Будилникъ"?

- Пожелавам им да запазят винаги детското в себе си и надеждата да не ги напуска никога!