Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Декември 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
Юли 2021 (2)
Юни 2021 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Oт две до пет и малко повече
26-03-2009, 03:40 | Автор: Pavlina Iossifova | Категория: Специални проекти / Детски мъдрости
Oт две до пет и малко повече

Mного ми се прииска бързичко да ви разкажа една весела детска история. Докато се чудех коя да избера, получиха се няколко мъъънички историйки, превърнали се в семеен и приятелски фолклор. Сигурно и вие имате такива. Хвърлям ръкавицата, мускетари, вадете шпагите!

Oт две до пет и малко повече

Снимката е направена през 1941. На нея е точно 10-годишният Чечо с вуйчо си Асен, за които ще стане дума по-долу. Щайгите с грозде и големият кош с ябълки бяха същите и през 60-те, и през 70-те. 

Kaка Пена домати не яде

Пена е баба ми. Kaка на двама братя и една сестра. Най-малкият е Асен. 
Действието се развива  някъде около 1920 година. Причестяване, лятно време, никой не помни пред какъв пост. Причестяването, както си му е ред, става на гладен стомах. Всички прeменени и нагласени тръгват за черква. Ама на Пенка червата й куркат. Пък вече станала комай мома, дванайсетгодишна. Шъ стани за срам у черквата. К'во да прай? Откъснала един домат скришом от градината и още по-скришом го изяла по пътя. В черквата застанала чинно пред попа, зяпнала да я причести, а той:
- Пенке, да не си яла ? Чи бог сичко вижда! 
На Пенка от страх пред ужасното разкритие и от гузна съвест устата й тутакси пресъхва и тя нервно облизва устни. И езикът й застива на горната устна, напипал там залепналите доматени семки-издайници. В същия миг в тишината на църквата прозвънява гласчето на шестгодишния Асен:
- Aaa, кака Пена домати не яде!
"Тоз калпазанин пък, кога мъ беши видял чи ям доматъ!?» - тюхкаше се вече станалата баба Пена.

Даскалът проверява само десния

30-те – 40-те години. В селското училище цари строг ред по чистотата. Учители и ученици си събуват галошите в преддверието и ги оставят в личните си шкафчета. В сградатa се разхождат по плетени терлици, подплатени с подметки от изрязани и зашити със щавеното навън агнешки кожички или просто с парче плат. Не си измислям, за уредбата на образцовото училище в с. Върбовка е писано още тогава по вестниците, имало е и парно, и немско пиано. В понеделник – контрол на личната хигиена на голо: освен че се показват ръцете, да се види измити ли са и дали са изрязани ноктите, чорапите се събуват и на същата инспекция се подлагат краката.
Неделя вечер, вкъщи. Десетгодишният Чечо си мие краката в легена пред печката за проверката на другия ден. Изпълнил дълга към хигиената, посяга към чорапите, когато се чува заплашителния глас на майка му Пена:
- Чечооо, ами другия крак?
Чечо, обаче, невъзмутимо продължава да нахлузва чорапа и троснато отвръща:
- Чи той даскала проверява само десния.

Бимбизон с дантели

До шестгодишна не можех добре да изговарям сложни думи и моите главни другарчета по игра, Чавдар, и Оги често ми се смееха. Отмъщавах си с преразказ на дядовите разкази за българските царе. 
След Нова година Оги и Чавдар сe фукат какво им е донесъл Дядо Мраз, че и като истински мъже ги размахват:
- Пистолет с кабзи, слушай как гърми! – пат, пат!
- Да, ама мойта сабя е сабята на цар Калоян! – Застинах от обидa - за цар Калоян аз му бях разказала на Чавдар. А сабята ми взе очите – червена, с калъф, пък и той с такъв замах я извади от калъфа, че ми призля. В следващия миг вече си бях вдигнала полата на роклята и виках, колкото ми глас държи:
- Пък аз имам нов бимбизон! С дантели!
Oт две до пет и малко повече
Тук, разбира се, бимбизонът не се вижда. С чантичката се гордеех страшно, въпреки че пак имаше за какво да завиждам на братовчед ми Чавдар - зимните обувки - пионерки. Затова съм на снимката с толкова "летни" обувки. За нищо на света не исках да обуя гумените си ботушки. Не пасваха на палтото, а още по-малко на чантичката.

За кого е другото шоколадче?

Четиригодишният Дади има алергия и д-р Камбуров му е забранил да яде шоколад.  Дади обича всякаква храна, желателно по много, но без шоколад Дади просто не е Дади. Превръща се в истерична руса, търкаляща се по пода топка, която никой с нищо не може да успокои. Д-р Камбуров се смилява и разрешава по едно малко бяло шоколадче на ден. Таткото на Дади приема присъдата като шанс за урок  на Дади по самодисциплина и търпение. Купува няколко бели шоколадчета и ги оставя в шкаф, до който Дади има достъп, със строгото нареждане Дади сам да си взема САМО по едно шоколадче на ден.

Дади е застанал пред отворения шкаф с шоколадчетата, дълго ги изучава, накрая решително взема две, във всяка ръка по едно, врътва се, с дупе затваря шкафа и се запътва към детската. Там е злоядият шестгодишен Алек. Злояд, злояд, ама шоколадът не е ядене. При това той прекрасно знае, че на Дади му е позволено  САМО по едно шоколадче на ден, затова пита лукаво, почти облизвайки се:
- Дади, за кого е другото шоколадче?
- За утре – e сърдитият отговор и едното шоколадче изчезва под възглавницата на Дади.

А сега една загадка – превод!

Майка и двегодишната й дъщеря са на балкона. Детето я дърпа за ръката и упорито повтаря:
- Kаaaм, иии кам на ъ котка!!!

Който познае - НЯМА да получи Карамел Му!
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: furious_kid (26 март 2009 08:41)
Талант си ти, тала-а-ант! С бимбизон и дантели!
Много ме трогнаха всичките разказани приключения, но едно от тях ми напомни спбственото ми битие на първокласник... А именно - проверките за "чистота и опрятност".
Та... В далечната 1971 г. в началното училище другарката Арнаудова много стриктно ни проверяваше ноктите и наличието на носни кърпички. Баба ми - първа въртикъща, заедно с мама всеки ден ме пращаха така добре изпран и изгладен, че по ръбовете на дрехите ми човек спокойно можеше да се пореже. (Е - ден до пладне, защото ръбовете, съчетани с бездънната ми енергия за щуротии, скоро се загубваха съвсем). Но НОСНАТА КЪРПИЧКА беше нещо свято, белег на високата ми лична хигиена! Не я пипвах без благоговение и я вадех от джобчето само за преглед. Ама веднаж ме налегна такава хрема, че трябваше да си прочиствам носа средно на всеки две минути. Е - бях свил от баща ми една от неговите "големи" носни кърпички и първия ден нещата още можеха да се понасят. Обаче хремата продължи... И така нейде към третия ден, след като се върнах от училище с изключително мръсна и омазана физиономия, баба ми с учудване извади девствената НОСНА КЪРПИЧКА от мястото и в горното джобче.  И изведнаж, явно събрала две и две, посегна към джоба на панталонките ми, откъдето с голям труд (така яко беше залепнало всичко) извади тридневно агресивно ползвания ветеран, с който накрая само размазвах продукцията на неуморния си нос - повече не можеше да попива. Как не получи стрес чистофайната ми баба тогава не знам, ама аз получих такива шамари, че бързо-бързо ми мина хремата! Все пак ми остана удовлетворението, че контролната носна кърпичка, беше чиста и неопетнена, въпреки всички премеждия! А това си е един неоспорим белег за безупречна хигиена, нали?

ПП А навън  няма да ходим, прияде ми се "Карамел - Му"!

 
 
№2 от: dani (26 март 2009 09:29)

На тая загадка и Корней Чуковски би се затруднил да даде отговор. Подскажи малко де, напр. в първата дума "кааам" има ли р и л? Бимбизонът от бизонска кожа ли се шие




--------------------
 
 
№3 от: regina (26 март 2009 09:55)
Според мене, детенцето "иска на разходка" uuux
Павлина, толкова образно и същевременно смислено пишеш, че не ми идва наум какво да коментирам в "статиите" ти. Само отбелязвам, че присъствието ти тук е истински празник.

 
 
№4 от: Cvetan (26 март 2009 11:11)
Бимбизон и дантели!smile24 smile24 smile24
А на снимката това бялото на краката ти "чорбашник" ли е ,или "пушогащник"xaxa2

 
 
№5 от: Надя (26 март 2009 12:32)
По-скоро "чипурогащник" Цецо .
Аз съм впечатлена от диалога с попа. Толкова автентичен, даже го чух в ушите си.
   Абе ти, Павлинке, къде се кри досега бе чадо???
Това  е първата ти статия, която чета и предчувствам, че ще градираш удоволствието ми в останалите.
А с. Върбовка дали е същото, като с. Нова Върбовка? С тебе май често ще си ходя до дома - Лясковец, Поликрайще - Върбовка.


 
 
№6 от: mia.yaneva (26 март 2009 12:42)

О, чети, Наде, Павлинка, чети... Тя дойде като ураган с тези ненадминати статии и ни завладя всички отведнъж !


 
 
№7 от: Cvetan (26 март 2009 13:45)
Наде,чорбашник" му виках аз,майка ми ме караше да ги нося като ходя на детска ,да ми е по-топло.А "пушогащник" му викаше дъщеря ми като беше на 4.
Имам и аз една загадка:сестра ми на 3-4 годишна прибираше нещата от масат след вечеря в "туляка" ,да не се развалят .Сетихте ли се какво е  това?ok2

 
 
№8 от: Pavlina Iossifova (26 март 2009 14:38)
Ама наистина сте страшни! Така ме отпушихте, че не мога да се спра!От десет дни си изсънувах наяве не само цялото детство (хич не е цялото, още ще ви тормозя!), ами и на родата. За другата седмица вече съм подготвила един диктофон за татко. А пък как ме извадихте от творческа криза само! От два месеца съм подхванала един туристически справочник (добре че е с дълъг срок) и все не вървеше. А знаете ли кой ви откри? Джуджето Дългоноско! Търсих си го аз един ден из нета и хоп, то се скрило при вас.

Наде, Върбовка не е Нова Върбовка, ама е наблизо. Павликени, Сухиндол, Димча - Върбовка. А твоята статия "Какво бих дал..." ми беше предизвикателството да искам да си играя с вас. Написала съм ти благодарско в коментара към нея.

А на снимката съм обута нито в "чорбашник", нито в "пушогащник", нито в "чипурогащник", а в "чорбагашник", ама е същотото, нали?
Furious Kid, леле имам почти същата история с хрема и носни кърпички! "Святата", чиста и изгладена носна кърпичка си кротуваше в джобжето на престилката. И аз като тебе само си я гладех и гледах, сърце не ми даваше да я опетня. Но като ме хванеше хрема си вземах тайно по НЯКОЛКО от татковите. (От малко скопосна и предвидлива домакиня, бе! сама да се похваля) Веднъж пробвах да замазвам хремата и със скъпоценната тоалетна хартия "Белана", ама ми се разрани носа.

Дани, ти се майтапиш, ама аз наистина се чудех тогава дали бимбизона не се шие от бизонски ЧЕРВА, защото бях виждала картинка с бизон и прецених, че не може да му е от кожата. Нали беше такъв тънък и фин! А на бизона червата спокойно можеха да свършат работа за бимбизон, при положение, че дядо ми правеше балони от тънките черва на прасето, след като го заколеха.

РЕГИНА, ТИ СИ ГЕНИЙ!!!Kаaaм, иии кам на ъ котка!!!
Искаааам, ииискам на разходка!

В семейния фолклор днес е перифразирано като "котката иска на разходка".

За РЕГИНА  nomer1   xixi2 icecream Без Карамел Му, да не й се развалят зъбките.

Хайде, давайте и вие, чакам! Че съм ви подготвила още такива! kiss




--------------------
 
 
№9 от: felice puba (26 март 2009 15:05)
Ама направо страхотно се забавлявам и продължавам да препрочитам статията ти, Павлина!!! Наистина нямаш грешка, мястото ти е точно тука, радвам се безкрайно че си сред нас!!!!! Най ми хареса "Бимбизона с дантелите". Братовчед ми имаше такава червена сабя, че и щит. И чантичката е страхотна.ok2
Furious_kid, трогна ме сагата за твоето мъченичество в името на неопетнената чест на носната кърпичка.
Cvetan, то верно че и мойта щерка ги ръси едни бисери, ама не мога да позная какво е имала предвид сестра ти под "туляка"...neznam Дай жокер!
:)



--------------------
 
 
№10 от: Pavlina Iossifova (26 март 2009 15:14)
FURIOUS KID, извинявам се страшно!, belay

Исках още веднъж да препрочета за НОСНАТА КЪРПИЧКА и разбрах, колко хитро си превел загадгата!

Аплодисменти! nomer1 Му-то съм го изяла сама, затова 3 от мечовите гърненца с мед! Без дантели!
П.П. И ще се похваля на татко довечера, че съм талант с бимбизон и дантели! Цветане, и аз съм пас. По логика трябва да е хладилника, ама как от хладилник може да стане туляк не мога да измисля.



--------------------
 
 
№11 от: mia.yaneva (26 март 2009 15:24)

Бимбизон, а? А как мразех аз комбинезони ... Добре, че никога не съм носила, че и като дете :) А туляка, е недостижимо... И през ум не ми минава какво е това!?!? А моето дете говори много правилно и освен да ви затруднявам с дудичка, гаганица и цацица друго не се сещам...



П.П. А по повод на "само десния" се сещам за една много прилежна съученичка от гимназията, която зимата ходеше с пуловер върху престилката, като всички ни... Тя беше много тиха, скромна, прилежна... от тези, които малко не им достигаше да влязат в класацията "зубър", но примерно се нареждаха за прилежно "забутан". В смисъл не изпъкваше с нищо освен с прилежност. Обаче не щеш ли веднъж й стана топло и си съблече пуловера... И какво да видим - отдалу изгладена престилка, отгоре светеща якичка, а по средата под пуловера - престилката, както майка й я е извадила от пералнята! Тази "мърлящина" и на най-неприлежните не ни беше идвала наум :)

 
 
№12 от: Cvetan (26 март 2009 16:32)
Ами да,"туляка" е хладилник е!
Браво на Павлина!nomer1
Абсолютно непознаваемо е ,затова като просто като каза веднъж ,че отива д о "туляка" я видяхме къде отива и разбрахме всичко.

 
 
№13 от: felice puba (26 март 2009 16:49)

Аз докато се пуля и чакам жокера - ето, разкрили тайната на "туляка"! Павлинке, много си бърза, признах те! Миа, за съжаление и твоите чуждици не съм ги чувала. Всеизвестно е, че думичките, които бебошоците си измислят, за да мъчат родителите представляват обикновено последните срички на думите,  защото последното което чуят остава като ехо в съзнанието им. Има една страхотна книга "Подсъзнанието може всичко" на Д.Кехоу и Н.Фишер. Затова предполагам "котка" е разходка, а "кам" е искам и т.н. както Furious и Regina правило се сетиха. Аз не отгатнах въпреки едногодишния си стаж затова предлагам да ги назначим за официални преводачи! Останалото е игра на фантазията. Децата са наистина много изобретателни! И досега не мога да разбера как са се появили съществителни като "титя"="разходка" например във фолклора на бабите :) . "Котка"-та на Павлина е по-разбираема в този смисъл... Затова, не ни мъчи да пускаш жокер, ами направо си признай пред строя с лицензиран превод какво е дудичка, гаганица и цацица и после ще си ги запиша в речника по всичкологическа терминология заедно с туляка! А за съученичката ти - не е трябвало да си съблича пуловера! smile24

П.П. Аз на "самолет" съм казвала "салюмет", иди го разбери, а едногодишната ми щерка на "котва" казва "кунта".



--------------------
 
 
№14 от: gamina (26 март 2009 18:19)
Ох, много добър край на работния ден с тая статия

А за чорапогащите и производните:

На 3 години брат ми тръгна на ясла, беше много горд, че може да говори и даже може да казва "Р" (аз почти на 5 я усвоих тая буква, даже можех да чета, ама не и да казвам Р, та заради срама от Р-то, от немай къде се научих да чета наум - да не ме чува никой) Та за брат ми ми беше думата - прибира го майка ми след първия му ден на ясла, а малкия се скъсва да реве. Ама рев... "Мъчно ли ти беше, няма страшно, мама е тук..." "Не мамооооо, защо си ме пратила при тия бебета, които казват "попогащи", правилното е чорррапогащник (с яко наблягане на Р-то)" И още няколко дена рев, докато свикне с "бебетата"
цацица ми прилича на шапчица. А аз на Кумчо Вълчо, съм казвала Куте Вуте

 
 
№15 от: zaharisa (27 март 2009 16:03)

да питам и аз ще се сетите ли какво е : "мас тем иста" (от дете на 2 год) uuux


 
 
№16 от: regina (27 март 2009 16:28)
Звучи ми като "искам още", но едва ли ще позная и втори път.
Ще дам един пример - как брат ми пееше "Пустите клисурци" / Росенчо пусна тази песен за Трети март, бях я забравила, наистина - нещо не е в обръщение напоследък /:
Пустите клисурци
станали мускави
тъпана Георги -
донски казанин.
Някой ще се сети ли за текста
В тази връзка и във връзка със статията за Луис Карол и "Алиса", дето всички и се каним да я пишем, основата на т.нар. "поезия на nonsense-a" - цяло течение в английската литература, а в руската - намираща израз в стиховете за деца на К.Чуковси и С.Маршак - са именно тези детски бръщолевици, които имат някаква непонятна на нас, възрастните, логика.

 
 
№17 от: felice puba (27 март 2009 16:49)
Regina, наистина ми звучи ми като "Джаберуоки" от Алиса! Zaharisa, и аз мисля като Regina за превода.



--------------------
 
 
№18 от: furious_kid (27 март 2009 19:03)
Zaharisa,
"мас тем иста"="мартеница"?

Regina, как е успял брат ти да направи от московците "мускави", пак мога да си обясня... Ама панагюрците да бъдат понижени в ранг до "тъпана Георги" вече е много! На този фон напъхването на казаците в казани направо бледнее!

Впрочем какво ли коментирам и аз...
Документирано е, че още две-тригодишен с цяло гърло съм ревал "Сам юнак на коняК!"!  Но заявката ми се сбъдна чак в студентските години на един 8-ми декември, когато мощно прекалихме с коняка...

 
 
№19 от: Pavlina Iossifova (28 март 2009 14:56)
Ах, как съм доволна, че ви дадох тази задачка. Събирам всичко в един файл. Току виж се получил един разказ на този "език". Но трябва още материал. Ако ви омръзне след време тук да записвате сламките, изпращайте ми ги на лични, обещавам да ги пазя като очите си и да дам отчет в писмен вид. А може и всеки от нас да се пробва в едно такова произведение. Това ще е по-интересно. Жанр свободен.

Mia,къде си, чакаме превода на дудичка, гаганица и цацица!

Ето и още три думички от мен, които веднага се познават, но влизат в категорията: лазгваница, мадажана и карбит.

Едно допълнение към руската литература на nonsensa. Данил Хармс, когото аз открих едва в началото на 90-те по простата причина, че едва тогава започнаха да го преиздават след смъртта му в една психиатрична клиника в обсадения гладуващ Ленинград през 1942 г. Вече има и много сайтове за него.

Тигр на улице

Я долго думал, откуда на улице взялся тигр.
Думал, думал, думал, думал, думал, думал, думал...
В это время ветер дунул, и я забыл, о чем я думал.
Так я и не знаю, откуда на улице взялся тигр.







--------------------
 
 
№20 от: regina (28 март 2009 15:57)
viktori
viktori възглавница, дамаджана и кибрит


"Глупостички" в нашия сайт има тук:
http://detstvoto.net/index.php?newsid=1422
http://detstvovto.com/index.php?newsid=1433
http://detstvoto.net/index.php?newsid=1378
а за сравнение, оригиналният английски текст на "скрюченные ножки"  е тук:
http://www.famousquotes.me.uk/nursery_rhymes/there_was_a-crooked_man.htm


 
 
№21 от: Айви (28 март 2009 18:24)
Не си спомням, но са ми разказвали. Като съм била съвсем малка, веднъж съм казала:
- Иска види тонтубу!
Нашите, естествено не разбрали за какво иде реч. Попитали ме няколко пъти какво искам да видя, но аз пак съм отговаряла същото. И така няколко дни все съм повтаряла:
- Иска види тонтубу, иска види тонтубу...
Докато накрая баща ми съвсем случайно ме завел там, където се намира въпросното "ТОНТУБУ" и  аз съм възкликнала с пълен глас:
- ТООООООООО-ОООООННН-ТУ-БУУУУУ!!!
Така родителите ми най-после разбрали как "се превежда" ТОНТУБУ.
Малко е сложничко за разгадаване, признавам. Но пък, нищо не се знае - някой може да познае. Ако ли не - ще давам жокери!

 
 
№22 от: donaddt (28 март 2009 20:55)
А според мен тонтубу е кенгуру. Няма логика, но това е първото, за което се сетих,

 
 
№23 от: Ганима (29 март 2009 00:04)
Павлинке, Павлинке...  kniga и smile24
Чудна разказвачка си!
 


 
 
№24 от: Айви (29 март 2009 04:25)
Тонтубу НЕ е кенгуру, DONADDT, макар че по звучене наподобявя. Но по смисъл няма нищо общо. Ще изчакам да прочета още 2-3 мнения, и ако никой не познае ще дам жокер.

 
 
№25 от: marulka (29 март 2009 13:29)
Айви,

Тонтубу да не е автобус?
А ето и един разговор на моите братовчеди от по-ново време:
Возейки се в трабанта:
Ники : "Тати, тати, изпревари я тази МАЗНА!"
Ива: "Ники, тихо, не разсейвай татко на това КРЪСТОСЛОВИЩЕ!"
А в семейните архиви е останало едно стихотворение, рецитирано от мен, когато съм била на 2, което и до днес като чуя се заливам от смях:
"Имам бъва къва десна.
Няма страх от меча сесна.
а вък що види,
сто мога би!
Ъвът цар и – имама!
Ъвът е котка галяма!"
Що е то?



--------------------
 
 
№26 от: mia.yaneva (29 март 2009 16:35)
Ето ме -

дудичка = звездичка
гаганица = възглавница
цацица = краставица :)

 
 
№27 от: Айви (29 март 2009 18:38)
 Мarulka, не е автобус, но е "топло".

 
 
№28 от: marulka (29 март 2009 19:13)
Да не е тогава тролейбус?



--------------------
 
 
№29 от: Айви (29 март 2009 19:30)
Не е и тролейбус. Хайде, ще подскажа малко: две думи са, но аз съм ги изговаряла слято, така че на нашите въобще не им минало през ума. "Правилно" би било ТОНТУ БУ.

 
 
№30 от: regina (29 март 2009 19:52)
А БУ -то кола ли значи, т.е. някакъв сорт кола?

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 10
Потребители: 2
Гости: 8
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?