Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
 
 
Архиви
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Отново за: Детските заблуди или
31-01-2012, 16:21 | Автор: beboran | Категория: Специални проекти / Детски мъдрости
Сетих се да ви разкажа за нещо, за което и до ден днешен ме бъзикат приятелите. Предполагам и на вас ще ви бъде интересно и забавно.
Когато бях малка, семейството ми не беше от най-заможните (то пък кой ли е бил) и при едно гостуване на наш познат - чичо Пешо - Американеца (познайте откъде идва този прякор), който редовно ходеше в Америка да работи и да изкарва много пари, с които купуваше коли, които никой не е виждал (Олдсмобил). По време на гостуването ни, ми беше сервирана чиния с "ролца от раци и бекон". И тъй като никога не бях чувала тези думички - за ролцата от раци се досетих, че става дума за рачешко месо (не ми беше съвсем ясно какво точно е ролцето,но...) ... Но с детското си мозъче направих сложното умозакючение, че след като се сервира с раци, въпросния бекон ще да е някакво морско животно. Същевременно самата дума бе-кон ме караше да си мисля, че самото животно има нещо общо във външния си вид с кон... Ще се опитам да нарисувам представата си за митичното създание бекон... и ще я публикувам,тези дни.
 
 
Години наред (реално погледнато много години изминаха) аз си живеех с представата за бекона, който е животно..., тъй като не пазарувах и не готвех (а и съм почти сигурна, че хладилникът, в който постоянно съжителстваха само яйца, масло, домашно сладко, понякога и парченце кашкавал или салам Камчия, или шпек - та въпроснит хладилник най-вероятно не беше виждал никога бекон - както и аз самата.)... Нямах, поради тези причини, допирни точки с месото опаковано и надписано в магазина, за да разбера че има нещо гнило в представата ми за Бекона...
Един ден бях в магазина с мой приятел и прочитайки въпросния етикет си спомних за обърканата си представа и му казах за заблудата си. -Повярвайте ми - ВСИЧКИ В МАГАЗИНА РАЗБРАХА ЗА ТАЗИ МОЯ ЗАБЛУДА, приятеля ми така се смя, (и аз с него) че в един момент се чудех откъде си поема въздух xixi2
 
Друга моя заблуда от детството беше, че Витаминце е една дума xaxa2
 
Както и че имам вуйчо, който се казва Тиганчо xixi
Поради простата причина, че когато нашите казваха, че отиваме на гости у вуйчо казваха: "Отиваме у вуйчо ти Ганчо (вуйчо Тиганчо)."
 
Мой приятел пък е мислел, че учителката в детската градина се казва "Моля Другарката" и така я е наричал винаги - без значение дали се обръща директно към нея или говори в трето лице за нея, когато тя не присъства.
Същият този приятел на едно Новогодишно, детскоградинно рецитиране си е казал стихчето за Ленин, като навсякъде, където се споменава името му, е казвал ЛеЛин - защото си мислел, че се казва така.
xixi
Ако се сетите за някоя ваша подобна" изцепка",... споделете laughing
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: isi (4 септември 2008 13:51)

Много смешно и много забавно!
Аз пък доста дълго (да не кажа, че и сега така ми звучи)  си мислех, че ядем някаво си месо със Дърма. И по скоро си мислех, че това дето е сложено вътре е Дърма. И направо си казвах, че не обичам Дърма. Аз и сега не знам как се пише - Създърма или май Саздърма?
Една приятелка пък цял живот си е мислела, че изразът не е "цифром и словом", а "цифромисловно". Така го и употребявала!




--------------------
 
 
№2 от: Zara (4 септември 2008 14:30)
Как се смях само на този вуйчо Тиганчо!!! Големи шедьоври наистина
Като бях много малка, си мислех че се казва "изтезание" и "изтезателна кола". Струваше ми се логично, при положение че толкова силно бръмчат.
Вече в горните групи на детската градина и дори в 1-2 клас пеехме една песен за Георги Димитров:
"...твоят път е път завиден,
път неравен и суров",
а аз си мислех, че е:
"...твоят път е път за Видин,
път неравен и суров"
/имахме рода там, та затова го знаех/,
даже поправях другите деца да не казват "завидЕн", а "за ВидИн".

 
 
№3 от: Надя (4 септември 2008 14:47)
Като дете не помня, нооо потом, като порастнах и се подвизавах известно време като учителка по английски, много от децата си мислеха, че се казвам г-ца Мисдонева, и чукайки на вратата на учителската стая питаха: "Мои ли да излези гуспойца Мисдонева?" Аз учителствах в едно селце близо до моя роден град, където българския не беше доста добър, пък да не говорим за английския. wink

 
 
№4 от: admin (4 септември 2008 15:38)

Една от моите "криводумки" като дете беше "юнас". Става въпрос за "По света и у нас", ала дооооста дълго време не можах да разбера какво е това "юнас". Тъй се беше загнездило в съзнанието ми, че по някое време (вече 4-5 клас, представете си!) си мислех, че идва от руското "юность", само гдето хич не се връзваше със света. Е, накрая веднъж го прочетох.




--------------------
 
 
№5 от: Теменужка (4 септември 2008 17:05)

 От моя детски речник мога да добавя името ВАРЕЛИ, така мислех, че се казва един съученик на брат ми. И съвсем насериозно си мислех , че е кръстен на варелите с нафта, които нашите пълнеха за зимата (помните нафтовите печки, нали). Не разбирах защо ми се смееха и ме караха да им повтарям името му отново и отново.
  И още една дума - ШУШЕ и скоропоговорката  66 шишета се сушат на 66 шосета, която и днес казвам бавно и внимателно.
  А от речника на моето дете ще включа ПРАХ- МУСАКА-ЧКА - тази дума се произнасяше по този начин, при това със силен глас и съзнанието, че може да я казва, а ние порасналите деца прихваме от смях...  За държавите като сме си говорили, изведнъж се оказа, че има държава ИТАЛИЯНЦИЯ - логично след България, Германия, Франция, нали?
  И една дума, която е част от семейните ни закачки. На Нова година у нас се пие ШАМПОАНСКО!
  Така че -  нищо ново под слънцето и "не съм се изгубила безследно" , щом "моят собствен наследник" ни повтаря, нали!


 
 
№6 от: pepino (4 септември 2008 23:53)

А какво ще кажете за романа "Подигото"? Преди да го прочета си преставях корицата с един шипченски опълченец, който е повдигнал (тогава подигнал) камък над главата си и аха да го хвърли надолу по урвата - досущ като картината. И под тая героична илюстрация си представях заглавието - Подигото... защото е "подигнал" камъка, нали така


 
 
№7 от: freja (5 септември 2008 03:08)
xixi2 xixi3 xixi2 xixi3 xixi2 xixi3 xixi2 xixi2 Ох, чичо Тиганчо стана хит вкъщи тази вечер!!!xixi3 xixi3 xixi2 Като го разказах на мъжа ми и дъщеря ми, просто не можаха да си поемат въздух от смях, а после през две минути - вече уж успокоени и сериозни на повърхността, но под нея с чичо Тиганчо в мислите - изведнъж пак прихваха и се превиваха на двеxixi3 .

А аз тръпна в нетърпеливо очакване на образа на загадъчното животно бе-кон. Лично моето мнение е, че това животно някога ще да е било конxaxa2 . Еволюция, какво да правиш...

Иначе, на първо четене от собствения ми детски правописно-тълковен речник, ми изникна една "режисьорна дублажа". Нали в озвучените на български филми казват (произнасят) режисьора, оператора и прочее, та измежду тях се мъдреше и една режисьорна дублажа. Не разбирах какво е тя, но не ме и интересуваше повече от самия филм. Все пак, веднъж стигнах до прозрението, че и на филмите със субтитри пишат (не произнасят) имената на създателите им, затова просто ще трябва да следя на някой филм с букви какво пише. То, естествено, филмите с букви нямат дублаж и така и не успях да попадна на някой, на който да я прочета черно на бяло тази странна длъжност. За мой срам чак в гимназията покрай френския открих, че изразът всъщност бил "режисьор на дублажа"...
За още по-голям срам - но вече не мой - преди две-три години разказах за тази си заблуда на една приятелка. Как много години наред съм си мислела, че въпросната длъжност при обработката на филми е "режисьорна дублажа", т.е. прилагателно и съществително в ж.р., ед.ч.. А приятелката ми ме погледна и се опули: "Ами че то как е, не е ли така?!"uuux xaxa2 xaxa2

 
 
№8 от: Жени (5 септември 2008 04:26)

EEEEEEEE, как ме изненада тази режисьорна.
При мен всъщност беше режисьорна до плажа.  smile24  Толкова много се чудех къде е този плаж и какво точно се случва в режисьорната.
Чак в гимназията може би схванах, че всъщност е режисьор на дублажа.


 
 
№9 от: Бяло (5 септември 2008 10:37)
  За мои лични не се сещам, но помня как брат ми казваше, че се е возил на четройката или на оседемдесе' и три. Сещам се, че се изненадах много, когато учителката по български език ми поправи в едно съчинение думата "фюм" на "филм".

 
 
№10 от: eli (5 септември 2008 11:15)
Не помня дали отговаряше за дублажа, но мен доста ме озадачаваше Трендафил Канелска, откъм значение и полова принадлежност 
А с чопорогащите и прочие вариации на думата сигурно всички сте се сблъсквали.
Оседемдесе колко ли ще е като число?  

 
 
№11 от: zaharisa (5 септември 2008 13:48)

Благодаря ви на всички мнооооого се смях ! За мен вуйчо Тиганчо е №1, следван от Дърмата и Подигото ))))))))))))
Аз като много малка имах големи размишления на коя улица всъщност живея - Не офи Трилски  или На Офит Рилски. За щастие скоро след като започнах да сричам ме заведоха в Художествената Галерия и ми показаха специално портрета на Неофит Рилски, където собственоочно успях да прочета името и да повярвам, че това е човек. Така постъпих и аз с детето си, дори имаме над бюрото малко копие на тази наистина прекрасна картина.
А помните ли едни пластмасови комплекти червена сабя със щит и островърх шлем ? Брат ми мечтаеше за такъв и в писмото до Дядо Мраз в детската градина беше казал че иска пласова мас сабя за на севър  (т.е. Несебър)


 
 
№12 от: gguenkov (5 септември 2008 14:05)
хехехе Милата Трендафилка.... Тя всъщност е наистина мила жена с интересната фамилия Немска...апропо, брат й се именува Карамфил... И невероятен професионалист!!! :)

 
 
№13 от: freja (5 септември 2008 16:31)
Хехе, eli, добре, че ме подсети . За мен тя беше Трендафил Канемска - с правилно възпроизведени (уловени) звуци, но неправилно поставен интервал. Затова пък никога не съм се съмнявала, че е жена - нали в крайна сметка общото звучене завършваше на -а. Мислех си, че нещо не е наред в името й, но го отдавах на собствената си непрозорливост - че най-вероятно нещо в първото й име не чувах както трябва. Смятам, че вина за тази наша масова заблуда има гласът зад кадър - той така си го произнасяше, с лека пауза след "Трендафил", даже още си го спомням.

 
 
№14 от: isi (5 септември 2008 17:04)

Във връзка с интервалите , много странно, но мъжът ми пък си е мислел, че се говори за основаването на Българската държава от хана Спарух.   А между другото той сега много си пада по историята и специално българската, но ето от къде е тръгнал интересът му - от хана Спарух!




--------------------
 
 
№15 от: dani (5 септември 2008 22:18)
Вече половин час чета статията и коментарите и се хиля като И аз си мислех, че се казва Трендафил Канемска, но предполагах, че е мъж с объркана фамилия. И за "Подигото" си мислех същото като Пепино- че някой нещо ще повдига. Малко в страни от темата, но ще ви кажа, че моят дядо си беше наименовал магарето Маргарет Ташева. Ей така си й викаше:" Айде, Маргарет Ташева, диий!" и прочее. По това време министър -председател на Англия беше, както се досещате, Маргарет Тачър, но дядо нали си не дочува, та й беше запомнил името по този изопачен начин и явно беше решил, че името на желязната лейди звучи доста магарешки, значи става за магарицата му



--------------------
 
 
№16 от: pepino (5 септември 2008 23:28)
Ааа, това за домашните животни е широкоразпространена народна практика - ще кръсти магарето на известна личност, че като го налага хем усеща повече надмощие (налага самата Маргарет Тачър), хем не изпитва чувство за вина (все пак не налага магарето, а Маргарет Тачър, нали). Прасетата пък ги кръщават на модни политици - български, руски... като по този начин собственикът на прасето участва 4 пъти по-често на избори - зимно време, като дойде да се коли прасето. Хайде, замина си и Евгенито... Бакърджиев, ама бая месо (ударението е на "е") даде, голямо прасе излезе! Елцин, Елцин, и ти ще минеш скоро под ножа, ама нейсе!

 
 
№17 от: Зико (6 септември 2008 12:13)
Аз пък все се чудех как така са го кръстили оня индианец Ташунко Сапа (те нали такива имена имат - "Бялата мечка", "Танцувващият с вълци" и тем подобни). А правилното било Ташун Косапа. xaxa2
Още мислех, че онова двукрако червено чудовище с рог на главата от "Мечето Ръкспин" се казва Елби, а то било Ел Би.
Като стана въпрос за чужди езици, помните ли "кон троа пасе, моа го апеше"?

 
 
№18 от: isi (6 септември 2008 14:23)

Не може да бъде! malee2  Зико, ти сигурен ли си, че не си е Ташунко? podsmruk Ами аз и досега си го знам Винету и Ташунко (Сапа). Бях го запомнила като Ташун Косата, ама знаех, че не е вярно. Ташунко, виж, беше друга работа! Явно това побългарено "-ко" накрая отговаряше на образа му.  Играехме на Винету и Ташунко.  А те бяха главните  герои от сериала  "Винету", нали? Там Поразяващата ръка (Олд Шетърхенд) е бил на заден план явно. Може би беше филм на ГДР?  За мен това беше 1-та среща с Винету. После чак четох книгите на Карл Май и въпреки, че в тях търсех Винету и Ташунко, открих нещо много по-впечатляващо и велико!




--------------------
 
 
№19 от: dani (6 септември 2008 22:42)
Честито на новите админиok2



--------------------
 
 
№20 от: beboran (7 септември 2008 22:45)

Продължавам с още интересности, тези са на братовчедка ми, която си мислела, че врабчетата са малките на гълъбите! И подскачат на два крака, защото са още малки и не могат да ходят като големите... И каза: "Е, вие някога да сте виждали малък гълъб???" smile24 
От нейните бисери са също промускачка (прахосмукачка) и тумбалейка (лейката с която се донася нафтата за нафтовата печка ).
И относно филмите: Бисер на моя приятел, който си е мислел че "текстачетоха" е една дума и е длъжност , сигурно се е изпълнявала в "режисьорната до плажа" тази длъжност




--------------------
 
 
№21 от: freja (8 септември 2008 01:48)
Честито на новите админи ok2

Благодарим, благодарим! hiЩе служим вярно на Нашето детство!! pionerche
______

Това текстачетоха и аз така го мислех като малка... Май много филми сме (из)гледали 

 
 
№22 от: Бяло (8 септември 2008 10:47)
  По повод чуждите езици се сещам и за един японец - Насакото Мияката xaxa2
Нещо ми се върти за един виц, италианецът казал "сигОрно че вАли", а китаеца "цЪл дЪн", другата част не я помня (главните букви в случая показват къде е ударението).

 
 
№23 от: donaddt (8 септември 2008 11:04)
А на мен любима ми стана интерпретацията на песента за Димитров. Направо за реклама:
Те са малки, но знаят - пътят за Видин не е лесен! girl_witch

 
 
№24 от: Чудакът от 6-ти Б (8 септември 2008 12:07)
Аз пък не можех да разбера песента "Хей, ръчичики": как та uuux ка "едната МИ Е другата, а пък двете - лицето!!! Че едната ми е другата - горе-долу се съгласявах, но че двете са ми лицето!!!!!

 
 
№25 от: chavop (8 септември 2008 12:20)

Като стана въпрос за Ташунко Сапа, какво ще кажете за Гой Комитич?


 
 
№26 от: Надя (8 септември 2008 16:10)
Ееех, цяла колекция от заветни обърквации. Аз по повод на Даниния дядо се сетих за моя и неговите овчици Нора Ананиева, Клара Маринова и т.н. Но другия коментар за Маргарет Тачер пък събуди спомена за баба ми и нейния Ренген т.е. Рейгън, и нали тогава този американски актьор-президент беше извора на много злини според управата, та баба ми все го пустосваше "Ццццц пустия му Ренген, да опустее дано!
Е, не е ли Ташунко Сапа, това направо ме уби uuux .

 
 
№27 от: filipovaeli (8 септември 2008 16:21)
Леле,страхотна тема! Браво на авторката! Да ви кажа за моите заблуди. Мислех си, че коня като остарее става магаре. От приказните герои Кънчо Вълчо ми беше любимец. Имах една тайна, която я знаеше само майка. Сега е време и вие да я научите.tayna frantic Всяка вечер Сънчо идваше и с една пръчица ме боцваше под мишничката за лека нощ. Това се случваше наистина всяка вечер в продължение на години.bebe38 А "Нупагади" си мислех, че се казва вълкът.



--------------------
 
 
№28 от: isi (8 септември 2008 16:28)

Направо любима тема - всеки път като вляза,  има за каво да се смея! И на пътя за Видин, и че едната ми е другата, ... За някои неща даже се ядосвам как така съм ги разбирала правилно навремето, като то си е от ясно по-ясно, че "Подигото" е от "подигам" (и аз я имах точно тази книга с "подигнатата" канара). Продължавайте в същия дух, много е забавно!

А мен малко ме срам, но ще добавя нещо леееко нецензурно
Веднъж в училище, на едно тържество за Нова година, имах да казвам стихотворение, което съм забравила изцяло,  но  включваше един ред, който като го четеш - нищо особено, но съучениците ми умирха от смях отстрани, когато го рецитирах на репетициите. Отначало изобщо не разбирах на какво се смеят, но после... Толкова труд ми костваше да не се разхиля на самото тържество, на което на всичкото отгоре имахме и гости - цял клас-побратим  от Павликени. Въпросните думички бяха " ... и с баница, и с раница" Срам ме е да коментирам   - просто не се "чуваха" интервалите във втората половина и се получаваше голяма простотия!

П.П. А освен на новите администратори, честито и на новия редактор!   Благодарим ви за това, което правите за нас! hi




--------------------
 
 
№29 от: Zara (8 септември 2008 17:49)
А един мой приятел си мислел, че негърчетата са бели деца, които са вдигнали температура
stud -->> negr

 
 
№30 от: beboran (8 септември 2008 20:57)
Радвам се, че на всички им харесва темата, аз самата не пропускам ден, в който да не проверя какви са новите коментари и да се посмея smile24 ...
Тук е мястото да кажа "ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ" на създателите на сайта... вече ми е стартовата страница pionerche
Погрижила съм се всичките ми познати да знаят за съществуването на сайта и да участват дейно bravoo
И ще продължавам да събирам информация и да допълвам yeyeye

Едната МИ Е дугата - страшно се смях xixi2

А ФИЛИПОВАЕЛИ кой точно я е боцвал под мишницата? Да поясни ако може mig_mig
Защото аз си спомням че всяка вечер след Сънчо се залепях на прозореца и плачех че Сънчо си отива... и гледайки към звездите бях напълно сигурна че го виждам... някъде там далеч... майка ми и до днес си спомня с умиление големите сълзи, ронени по Сънчо, в продължение на години.



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 14
Потребители: 0
Гости: 14

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?