> Детски мъдрости > Моливът пише със сърцето!

Моливът пише със сърцето!


27-08-2009, 22:17. : admin
В сайта има няколко статии посветени на спонтанните детски заблуди, открития в областта на словотворчеството, но темата е неизчерпаема. А и да се преоткрива света чрез детските очи е една от задачите на това място.
Следващите определения са от югославска книга, наречена със същото заглавие "Моливът пише със сърцето" (отговори на анкета, проведена сред деца от Института по психология в Белград).
 
  • Беглец – това съм аз, като крадох ягоди и после бях беглец.
  • Високо и тихо – високото не е тихо, тайните са тихи.
  • Внук – внук съм аз, кога отида на село.
  • Войник – войникът е живо същество, което е във войската.
  • За какво служи внукът? -  да се кълнат в него, когато лъжат.
  • Вълк и лисица – вълкът си мени козината, а лисицата – кокошките.
  • Вярност – това е, когато се обича някой и се пишат писма.
  • Глава – всичко, което има шапка е глава.
  • Гора – гората е половин същество, половин предмет, защото дървото не може да ходи, а листата могат да летят.
  • За какво служи гората? – никой не смее да влезе в нея.
  • Долетя – това е, като се качиш на дърво и паднеш отгоре, пък долу твоя родител да те пребие защото си се качвал.
  • Държава – държавата е, когато моят татко купи билет от лотария.
  • Изненада – когато дойде гости и не щат да си идат, тогава най-много се изненадваш.
  • Изобилие – изобилие е, когато избием на някого нещо от главата.
  • Изпарявам  - когато си без пари, си се изпарил.
  • Кафе – кафето най-вече го измислят гостите, защото те идват и какво ли не измислят
  • Копие – копието е едно стърнище, по което не можеш да ходиш бос.
  • Крава – има различни крави, така има една крава, която идва винаги, когато имаме гости, и иска нещо от мама.
  • Лакомост – лакомост е, когато някой прегръща някого насила.
  • Любопитство – това е, когато ми казва мама и ме изпъжда навън.
  • Люспи – люспите са костите на рибата.
  • Милосърдие – това е някой, който първо се сърди, пък после се моли.
  • Молив (Защо моливът е по-добър от писалката?) – писалката пише с мастило, а моливът – със сърцето.
  • Назидавам – назидавам е когато по-рано си брал ягоди и вече не можеш да береш, защото там има зид.
  • Начало и край – началото е, когато съм се родил, а край няма.
  • Немотия – плаче този, който има немотия.
  • Оздравея – това е, когато хората пият ракия.
  • Отмъщение – когато на някой човек му потропали на прозореца.
  • Писмо – това е една залепена хартия, отзад е заострена и в нея поздрави.
  • Подлец – това е, като шутираш нещо бос, а то било камък.
  • Подло – подло е да се пише на стени, че някой се обичат, това аз написах.
  • Покорност – дето динята има кора.
  • Правда – правда е, когато пишеш печатни думи.
  • Разправям се – това е, като си крив нещо и баща ти те изправи.
  • Рожден ден – на рождения ден се прави торта да ядеш със свещички, само че гостите много я обичат и за теб остава малко.
  • Смалявам – шофьорът смалява бързината край милицията.
  • Среда – когато на полицата горе е лукът, долу са картофите, а в средата е сладкото от сливи.
  • Съжаление  - качиш се на дърво, едно високо, и съжаляваш, защото не смееш да слезеш.
  • Сърце – сърцето ни служи като се уплашим, да се пипнем за него дали сме живи.
  • Топка – топката е нещо, което не обича тръните.
  • Тъга – когато учителката те сложи на първия ред и всички те дърпат, а не знаеш кой е.
  • Тъжно – тъжно е, че има някои къдрави.
  • Усамотен – когато никому не смееш да кажеш една тайна. 
  • Храброст – храброст е паметник на улицата.
  • Кой е храбър? – един, когото ударих с летва и летвата се спука.
  • Как се става храбър? – когато някой ти каже "Знаеш ли кой съм аз?".

Източник: Речник на глупостта – Иван Славов, 2001, издател Агно Боянов. ІІ преработено издание.