Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юни 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930 
 
 
Архиви
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Мили Боже
4-09-2009, 22:17 | Автор: Pavlina Iossifova | Категория: Трям! Преводи / Детски мъдрости
Статията на Влади "Моливът пише със сърцето" ми напомни една много любима книжка, която открих като голяма преди десетина години и с времето е най-доброто ми лекарство срещу работен стрес или други неприятности от ежедневието. Не мисля че е превеждана на български или поне аз не съм срещала такъв превод, но кой знае?! Заглавието в оригинал е "Children's Letters to God" събрани от Erich Marshall и Stuart Hample, илюстрациите от Yanni Posnakoff (дали пък този Yanni не е бил записан в някой български народен съвет като Яни Познаков?!). Година на първото издание 1967 или 1968. Намерих книжката сред научната детска психолоическа литература на мъжа ми, и то немският й превод. Така че тези писма, които превеждам тук са през немския превод. Естествено, опитала съм се да придам на детските изрази български детски езиков привкус.

Мили Боже,
Аз съм на 8 години и се казвам Бриджит. В трети клас съм. Едно нещо искам да знам. Ти обичаш ли си работата?
Бриджит

Адрес: Господ
Мили Господи,
Причината, заради която ти пиша е тази. Мама и аз искаме да отидем за Великден при леля Беа. Татко не може да дойде. Трябва да летим чак до Виена, а мама много я е страх да лети. Може би няма да я е страх ако и ти летиш с нас.
Дейвид

Мили Боже,
Малкото ми братче е на 4 години. Моля те, погрижи се да спре да ме дразни постоянно. Иначе ще експлоадирам.
Твой приятел Дани

Мили Боже,
Миналата седмица бях в църквата ти. Трябва да кажа, че добре си се обзавел.
Анет

Мили Боже,
Много искам да те питам нещо. Как е всъщност в рая? Знам, че там е много хубаво, но на какво прилича това хубаво? И какво правите като вали?
Майкъл

Мили Боже

Мили Боже,
Твоите ангели трябва ли да работят? Мама казва, че ние сме нейните ангели и трябва да правим всичко в къщи.
С обич Рени

Мили Боже,
Има ли те наистина? Някой хора не вярват, че те има. Ако те има, трябва обаче някои неща да ги правиш по-бързо.
Питър Саалфелд

Мили Боже,
Колко си голям? Колкото цялото небе и цялата земя заедно ли? Това е страхотно!
Твой от все сърце
Даниел

Мили Боже!
В петък заминахме на почивка за 14 дни. Затова не бях на църква в неделя. Надявам се, че ще си там като се върнем. Ти кога ще ходиш на почивка?
Довиждане
Роланд

Мили Боже,
Когато направи земята и хората и животните и тревата и звездите беше ли много уморен? Искам да те питам още много неща. Ще ми отговориш ли?
Много сърдецни поздрави
Фред

Мили Боже,
Таз година устанах дапуфтарям вториклас. Ама хич не гузаслужих. Как можа да гудупуснеш?
Уили

Мили Боже!
Като можеш всичко защо не си направил реката по-широка, че да побере водата дето наводни нашата къща. Сега трябва да си търсим нова къща. Виктор

Мили Боже,
Църквата ти си е ОК, ама музиката!!! Не можеш ли да съчиниш няколко нови песни?
Твой приятел Бени

Мили Боже,
Момчетата наистина ли са по-умни от момичетата? Знам, че си момче, така че бъди честен!
Гейл

Мили Боже,
Не можеш ли да напишеш няколко нови историйки. Вече прочетохме всичко, което си написал и започнахме пак отначало.
Твой обичащ те Кристофър

Мили Боже,
Веднъж вече ти писах. Помниш ли? Видя ли, изпълних всичко, което ти обещах.Но ти още не си ми изпратил коня. Какво става?
Луис

Мили Боже,
Защо в неделя все вали? Не можеш ли да направиш нещо? Нямаш ли кранче за спиране на дъжд?
Твоя Стефани

Мили Боже,
Аз се казвам Робърт. Много искам да си имам едно малко братче. Мама каза да питам татко, а татко каза да питам теб. Мислиш ли, че можеш да направиш нещо по въпроса?
Стискам ти палци, Робърт

Мили Боже,
Как го правиш тоя номер, че не падаш от горе?
Твой приятел Хари

О, Господи, благодаря ти, че имам мама и татко. И сестра, и брат и куче и златни рибки. Благодаря ти, че е толкова хубаво. Благодаря ти, мили боже!
С много обич Рейчил

Мили Боже!
Много те обичам, защото си много добър. И аз се опитвам всеки ден да съм като теб. Добър съм с всички - с мама и татко и със сестра ми. Сигурно е голяма веселба да си Бог и всеки да те обича.
Твой Мартин

Мили Боже,
ако ти си този, който е разпоредил, че все децата трябва да изхвърлят кофата с боклука, ако обичаш да го отмениш.
Твой Дейвид

Мили Боже,
Прочетох всичко, което се е случило толкова отдавна. Как слънцето е спряло и за Давид и Голиат и историята за случая Йерихон. По твое време са ставали всякакви неща, а?
Много поздрави
Твой Руди

Мили Боже,
Не можеш ли да ми покажеш един истински ангел? Ако ми изпратиш един той може да живее в моята стая и да прави всичко каквото си иска. В моята стая и аз мога да правя всичко каквото си искам. Не съм си харчил джобните пари от две седмици, така че няма нужда да му даваш джобни за изпът.
Томас

Мили Боже,
Ох, толкова съм доволна, че си навсякъде. Това беше за днес.
Хеди


Това беше за днес и от Павлинка

(към втора част)
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: freja (4 септември 2009 23:56)
Просто са очарователни!
Колко е голяма книжката, Павлинка?
А се оказа, че този Яни е записан в гръцки народен съвет (на 4 август 1933), но иначе е от руски произход .

 
 
№2 от: Polgara (5 септември 2009 10:46)
"Мили Боже, ако ти си този, който е разпоредил, че все децата трябва да изхвърлят кофата с боклука, ако обичаш да го отмениш." smile24
ето на този явно всенароден въпрос бих искала и аз да получа отговор въпреки че (не се шокирайте) по едно време всъщност обичах да изхвърлям кофата с боклука, независимо от съпътстващите неудобства като миризми и всякакви видове мухи, мушици и мухища - поради причината, че за кофата беше завързано едно дъъъълго въже, и тя се спускаше навън директно през терасата (от втория етаж) и бегом по стъпалата да довършим започнатото - а всичко това точно заради споменатите неудобства и минаването през целия апартамент с био бомба в ръка...

 
 
№3 от: rubbit (5 септември 2009 23:52)
Просто невероятно! Колко чисти и непорочни са наистина децата!   Смях се през сълзи на тези писма и ми стана много мило и хубаво, а Бог сигурно се изпълва с щастие докато ги чете poshta Дали наистина не е преведена на български тази книжка? Много ще е жалко, защото много искам да я имам.
Благодаря ти, Павлинка!

 
 
№4 от: Pavlina Iossifova (6 септември 2009 00:26)
Книжката всъщност е много малка, Freja. Текстовете, които съм превела по-горе са около една трета от всички писма. След ден-два ще допреведа и пусна всички писма. Пълното очарование обаче идва от прекрасното графично оформление. Всяко писмо е както това, което съм снимала. На лявата страница е детското писмо (всяко "изрисувано" с различен почерк), а на дясната - илюстрация към съдържанието на писмото.
Логичното ми предположение, Rubbit,, че няма българско издание се дължи на това, че едва ли в социалистическо време писма на съвременни деца до бога са били предмет на интерес на българските издателства. А по-късно - кой да ти се рови в недостатъчно остарели детски книжки, които не са успели да станат класика. Ако някой открие българско издание - чудесно. Е, от мен толкова за Нашето Детство - превод на пълния текст. Като ми остане повече време за библиотека ще потърся и оригинала, за да "ошлайфам" превода.

А кофата с боклука е явно наистина божествена световна разпоредба в детското възпитание, поне за поколенията градски деца между 30-те и 80-те години на 20 в.



--------------------
 
 
№5 от: Polgara (6 септември 2009 17:15)
охх, сега се замислих, че това с кофата никак не изглежда добре, както съм го описала (нещо като предшественик на изхвърлянето на боклуци директно през тераси, прозорци и подобни), ама ние такова... понеже си беше като игра, и на никого не пречехме (поне никой нищо не ни е казал, а и живеехме на малка уличка с малки двуетажни къщички, с комшийски обор от едната страна и черешова градина от другата), пък беше в едно много горещо лято и...
...иначе това книжле също с огромно удоволствие бих го дочела чакам с нетърпение


 
 
№6 от: beggins (12 септември 2009 10:04)
Ехее, любима тема. И аз имам малко принос в преводите, само че по едно по-ново издание, от 1991 г. Ето: http://orthomatic.net/?p=204

 
 
№7 от: tania (25 януари 2010 20:19)
Защо Децата пишат писмо до Бог?
 

откъси от книгата на М. Димов

Писателят от Рига - Михаил Димов е направил уникално изследване.
Неговата книга - Децата пишат писма до Бог - не задължава и не призовава...
Просто авторът е намерил най-добрия начин да види света през очите на децата.
Това са и техните страхове, и радости, болки и обиди...
Едва ли би могло да се зададе друг подобен въпрос, на който да се получи абсолютно честен отговор...

Повод да напише тази книга станала една командировка в чужбина, когато авторът обърнал внимание на публикуваните в един вестник писма на американски деца откъси от книгата - Децата се усмихват на Бога.
В тях децата сякаш разговаряли с Бог и тогава му идва мисълта - А какво биха казали нашите деца на Бог?
И авторът измислил три въпроса...
1. За какво би искал да попиташ Бог?
2. Какво би искал да разкажеш на Бог?
3. И за какво би искал да помолиш Бог?

С тези въпроси той тръгнал по училищата.
Аз се обърнах точно към любимите учители на децата - разказва авторът.
И ги помолих колкото могат по-внимателно, грижливо, ненатрапчиво да зададат въпросите.
Ако го бях направил аз сам, разбира се децата биха го възприели по друг начин.
Ето, дойде чичко писател и трябва да се отговаряха с някакви стандартни фрази.
Реших да задам своите въпроси на деца от 7 до 12 години, защото по-големите са вече по-меркантилни, а по-малките не разбират още такива въпроси.
Разбира се, не всички директори на училища ме пускаха да вляза.
Защо трябва да бъркате в душата на децата.
Но децата се оказаха по-талантливи от възрастните.
Те отговаряха искрено, философски, дори с хумор.
Мнозина може би не знаеха нищо за Бог, но интуитивно чувстваха, че това е нещо по-високо от родителите, по-високо от учителите.
Учителите бяха във възторг от получените отговори, четяха ги в учителските стаи пред колегите си и ахкаха.
Ето по този начин аз получих повече от 3500 писма.
От тях аз подбрах най-интересните и ги включих в своята книга - Децата пишат писмо до Бог.

 


 
 
№8 от: Pavlina Iossifova (25 януари 2010 20:31)



--------------------
 
 
№9 от: tania (26 януари 2010 15:00)
Опс!malee2 Не знаех... Ми... аз таковааааа... отсъствах... скоро дойдох... затова...podsmruk

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 12
Потребители: 0
Гости: 12

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по: