Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 
 
 
Архиви
Октомври 2019 (6)
Септември 2019 (4)
Август 2019 (3)
Юли 2019 (3)
Юни 2019 (9)
Май 2019 (18)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Нова среща с Емил от Льонеберя
3-01-2013, 21:19 | Автор: admin | Категория: Специални проекти / Трям! Преводи

Нова среща с Емил от ЛьонеберяНяколко пъти съм разказвал, че много обича Емил на Астрид Линдгрен. За това преди няколко години се зарадвах да разбера, че всъщност съществуват и още три разказа-допълнения към всеизвестните му бели:  Как малката Ида стана пакостница (När lilla Ida skulle göra hyss, 1984), Пакост №325  на Емил (Emils hyss nr 325, 1985) и  Да не сме дребнави! – каза Емил от Льонеберя (Inget knussel, sa Emil i Lönneberga, 1986) – последното се превежда горе-долу така. И трите са написани около десетилетие след първит три книжи и са включени към пълното издание Ида и Емил от Льонеберя (Ida och Emil i Lönneberga). Предлагам ви да прочетете първия от разказите (естествено не съм го превеждал от шведски – ползвах два руски превода за източник).

 

Ида и Емил от Льонеберя: Как малката Ида стана пакостница

Астрид Линдгрен

 

И така, в стопанството Катхулт близо до Льонеберя, в Смоланд, живееше Емил и неговата малка сестричка Ида. Слушал ли си някога за тях? Ако си слушал, значи знаеш, че Емил вършеше пакости почти всеки ден и за своите лудории му се налагаше почти всеки ден да седи в дърводелската барака. Неговият баща вярваше, че благодарение на такова наказание Емил ще се отучи от белите. Та дори и за това, да не седи в дърводелската барака. Но той грешеше. Емил считаше, че в бараката е много уютно. Той спокойно си седеше там и си изрязваше дървени човечета, докато не го пуснеха. Когато вече беше отседял определения срок, вратата понякога му отваряш малката Ида. Малката Ида също смяташе, че в дърводелската барака е уютно. На нея също и се искаше някой път да поседи там заключена. Но за това трябваше първо да направи нещо, а тя, горката, не умееше.

– Все пак ще измисля някоя беля! – каза тя на Емил.

– Пакостните бели не се измислят, те стават от само себе си. А дали се е получила белята или не, ще разбереш по-късно.

– Аха, ако татко вика: „Е-е-е-мил-е-е!" – значи, това е беля, – каза Ида.

– Да-да! – потвърди Емил. – И тогава бягам в дърводелската барака.

Малката Ида не разбираше, защо на нея никога не с случваше някаква беля, а на Емил направо се сипят. Тогава тя отиде при Лина – слугинята на Катхулт.

Как се разсмя само Лина!

– Ти ли искаш да пакостничиш, милото ми детенце?! Как би могла да си непослушна! Това го могат само злодеите. Такива, като Емил!

Ида говори за това и с Алфред, ратая на Катхулт.

– Аз също искам да седя в дървената барака! – обяви Ида. – Да, а аз също!

Алфред се почеса по главата. Той с желание би помогнал на Иде, стига да можеше. Но не му беше по силите.

– А Емил не може ли да ти измисли някоя глупава шега? – попита той.

– Пакостните бели не се измислят, – отговори Ида. – Те се получават от само себе си. Ама не и на мен …

А Емил през това време изобретяваше все нови бели, една след друга. Едно утро, когато старицата Кроса-Мая дойде в Катхулт, за да помогне на Лина да перат бельото, се оказа, че Емил е пуснал от овчарника яростния катхултовски овен, който наричаха Шут. Кроса-Мая мигом се покатери на каменната ограда, за да не я намушка този негодник, и остана да стои там, бедната, докато Шутът обикаляше отдолу. Кроса-Мая започна да вика с всичка сила за помощ. Но никой не я чу. Никой, освен Емил, който в това време събираше зад оградата на овчето пасище диви ягоди. Лекомислен, както винаги, той не беше затворил зад себе си вратницата. Сега той се втурна към оградата, при което ягодите се разлетяха от кошницата като малки пръски на всички страни. Когато видя отворената вратница, Кроса-Мая на каменната ограда, и Шута, обикалящ отдолу, Емил си каза:

– Аха-а! Имам нова пакост на сметката!

– Ти ли пусна от кошарата Шута, злодей такъв? – попита Кроса-Мая.

– Да, – отговори Емил. – Въпреки, че не съм искал. Не бой се, веднага се захваща с овена, за да можеш да слезеш.

Той започна да скача и крещи с цяло гърло и така раздразни овена, че той забрави да мисли за Кроса-Мая. Сега реши да се нахвърли вместо на старицата на Емил. Но Емил беше умно дете. Той започна да тича, а след него с пълна скорост се понесе Шутът. Те профучаха през вратницата на пасището. Емил отпред, а овенът – зад него. Те тичаха все по-далече и по-далеч по пасището, тъй че достигнаха дори до Атилантен, дълбока яма, напълнена с вода, където обичайно Емил и Ида пускаха своите лодки от кора. Те бяха нарекли ямата „имението Атилантен" и игрите им там винаги бяха весели.

И ето Емил извърши гигантски скок – по диагонал през ямата Атилантен. Шутът се втурна след него! Помислете си само! И той почти прелетя през ямата! Но на овенът не му провървя, както на Емил. Със страшен шум Шутът се пльосна в ямата Атилантен и потъна във водата до самата брада. Той заблея, призовавайки на помощ по-отчаяно от Кроса-Мая, но Емил му каза:

– Сам си си виновен! Изобщо не мисля да те измъквам от локвата, да, и изобщо не ми е по силите.

Въпреки, че беше наясно, че Шута трябваше да бъде изтеглен от ямата, преди татко му да узнае какво се беше случило.

„Само ако мога да докарам тук Алфреда, – помисли си той, – никой нещо няма да разбере".

Той тръгна за Алфред, като този път беше достатъчно предвидлив – напускайки  овчето пасище затвори след себе си вратницата. Ала преди да успее да сложи куката, видя Кроса-Мая. Тя все още стоиш на оградата и беше толкова ядосана, че навсякъде хвърчеше пух и перушина. Когато те гони разбеснял се овен се покатерваш на оградата за миг. Но да се спусне долу за старата Кроса-Мая беше много по-трудно. Тя се опитваше, но нищо не се получаваше.

– Мислиш, да се мотаеш тук до залез слънце ли? – завика тя. – Бягай за Алфред, дяволски злодей такъв!

– Да, но да скочиш, навярно, ще можеш и сама? – попита Емил. – А аз ще те подхвана.

– Благодаря! – бушуваше Кроса-Мая. – По-добре да стоя тук докато не рухна.  Отивай за Алфред, ти казах!

Емил така и направи. Но лошото не идва само: когато срещна Алфред, той не беше сам. Алфред заедно с бащата на Емил косяха тревата на Северната ливада. И когато Емил се втурна запъхтян таткото попита:

– Е, какво е станало? Пожар или нещо друго?

– Не-е-е, ама Кроса-Мая… – започна Емил, но веднага млъкна.

И все пак бащата на Емил бързо изчопка от него цялата истина и за Кроса-Мая, озовала се на оградата на овчето пасище, и за Шута, рухнал в ямата Атилантен. И като се почна!

– Нашия скъпоценен овен, който струва двадесет крони! – изкрещя бащата на Емил. – О, Боже, помогни ми да го спася и… да, Кроса-Мая, разбира се, също, но след това.

И те се затичаха тримата: бащата на Емил, и Емил, и Алфред. И докато търчаха към пасището, таткото хвалеше Емил за това, че толкова бързо е дошъл за помощ. По онова време таткото не знаеше, кой тъй лекомислено е оставил вратницата отворена.

Още отдалеко те чуха, как Кроса-Мая и Шутът крещят, надвиквайки се един друг. Не, такава беда не може да се запази в тайна, напразно Емил мислеше, че е възожно. Самата Кроса-Мая не беше от тези, които могат да пазят каквито и да е тайни.

За да спасят Шута от ямата Атилантен отне време. И когато накрая дойде реда на Кроса-Мая де се спусне от оградата, тя беше напълно изтощена. Но страшно и се искаше по-скоро да разкаже на бащата на Емил за това, кой е оставил вратницата на овчето пасище отворена, въпреки строгата забрана. Та още в люлката на Емил му внушаваха, че всички врати трябва да се затварят. Съвършено безотговорно момче!

След като изслуша обвиненията на старицата, Емил взе своята кошница с диви ягоди и тихичко се отправи към дома, представяйки си, че ей сега ще се почне.

И наистина! Не грешеше.

– Е-е-е-мил-е-е-е! – завика неговият татко.

Емил веднага пришпори. Дивите ягоди отново се разхвърчаха от кошницата. И целия остатък от деня той прекара в дърводелската барака, дялкайки ново дървено човече.

– А аз? Никога няма да попадна в дърводелската барака! – печално каза малката Ида.

 

В Катхулт имаше най-различни животни. И не само овци и бесния овен; имаше прасета и крави, а също няколко коня и много кокошки. Емил си имаше собствена кокошка, която наричаха Куцата Лота. И тя снасяше най-много яйца измежду всички останали кокошки, макар веднъж в младостта да си бе счупила едното краче и от тогава остана такава куца.

Една сутрин, когото всички, което живееха в Катхулт, седяха в кухнята и закусваха, майката на Емил каза:

– Сега съм сигурна: Куцата Лота снася някъде другаде, а не в курника.

– Ама че работа! – възкликна Емил. – Добре. Скоро ще открием тайника и. Хайде, Ида!

– Ако откриете яйцата на Куцата Лота, ще имате палачинки за вечеря, – обеща майката на Емил.

Емил и Ида много обичаха палачинки и веднага се отправиха към курника.

– Искам да кажа няколко думи на Лота! – строго заяви Емил.

Кокошките в Катхулт свободно се разхождаха където искат по целия ден. И само когато се свечеряваше, Лина заключваше курника, за да не ги открадне някоя лисица.

И ето всички кокошки седяха в гнездата си и се готвеха да снасят яйца. Някои от тях вече се бяха справили с това и гръмко кудкудякаха, искайки да известят на света за такова велико събитие.

И само Куцата Лота бродеше по хълма, ровейки в земята с куция си крак. Ясно беше, че изобщо не се кани да снася в някакво си там гнездо.

– Ах ти, безполезно момиче! – скара се Емил на кокошката. – Къде снасяш своите яйца?

Но Куцата Лота се разхождаше по хълма, търсеше червеи и с държеше някак странно. Изглеждаше така, сякаш никога не беше чувала, че кокошките трябва да носят яйца. От време на време тя накланяше глава на една страна и хитро поглеждаш Емил и Ида. Излишно е да се гадае: съвършено ясно беше, че докато н си тръгнат, кокошката няма и да помисли да седне на някое гнездо.

– Значи си хитруша! – каза Емил. – Да, ама и ние не сме вчерашни. Ела, Ида, ще се скрием зад ъгъла на кокошарника.

И те се притаиха там, хитри-прехитри, по-хитри дори, отколкото можеше да очаква Куцата Лота.

От време на време Емил се показваше из зад ъгъла и тайно хвърляше поглед на кокошката. Но тя не го забелязваше, уверена, че е останала най-накрая сама.

Изведнъж Лота се спусна право към храстите цариградско грозде. А храстите бяха високи, гъсти, обилно обсипани с плодове, които почти бяха узрели. Куцата Лота с спря, огледа се нервно на всички страни, след което се мушна под храстите.

Но зад нея вървяха Емил и Ида. И тъкмо Лота се канеше да положи яйце в прекрасното си гнездо, което беше изкопала в храсталака, когато Емил я хвана. Не и помогна нито, че риташе с крака, нито, че започна да цъка в знак на протест …

– Ах ти, безполезно момиче! Сега ще видим, колко яйца си снесла! – каза Емил. – Преброи ги, Ида!

И Ида започна да брои. В ямката лежаха деветнадесет яйца. Какъв късмет, че не бяха повече, защото Ида умееше да брои само да двадесет.

– Не разбираш ли? Колко си глупава! – каза Емил на Лота. – Тук, на жегата, всички яйца могат да се развалят!

Лота не сваляше очи от Емил. Какви прекрасни дни бяха в тази ямка! Но тя разбираше, че е дошъл края. И Куцата Лота се успокои. Тя не беше глупава кокошка!

– Ами ако всички яйца са развалени? Помисли си само! Тогава не искам да ги ям на палачинки! - каза малката Ида.

– Счупи едно и провери, – посъветва я Емил.

Той с радост би го направил сам, ала трябваше да държи Лота, за да не избяга.

Ида взе яйце и го счупи на крушата, която растеше наблизо. Белтъка и жълтъка потекоха по ствола и Ида ги помириса.

– Не, това яйце не беше развалено! Поне преди малко…

Куцата Лота се разкудкудяка и започна да вдига страшен шум, тъй като трябва се да снася.

И Емил се досети за това.

– Добре, добре! – успокои я той. – Сега ще ти покажа, къде трябва да снасяш яйца. Почакай тук, Ида, скоро ще се върна!

И Емил се затича към кокошарника, за да положи по-скоро Лота в гнездото и.

Малката Ида остана сама. Яйцата сега бяха осемнадесет.

– Ето това е малко съмнително, – каза на себе си Ида, избирайки едно от тях. След това отиде до крушата и го счупи о ствола.

– Ох, пфу, как мирише! – каза момичето. – Така си и мислех! Ако това яйце беше попаднало в палачинките щеше да е ужасно! Не щях да го понеса! – каза Ида, избирайки ново яйце от останалите седемнадесет.

Това яйце не миришеше лошо и беше напълно годно за палачинковото тесто.

– Но вече е твърде късно, – въздъхна Ида. – Затова пък нито едно развалено яйце няма да попадне в палачинките!

И тя избра още едно яйце от останалите шестнадесет …

Когато Емил с върна, Ида бършеше лепкавите си пръсти в престилката.

– Познай, колко бяха развалени? – попита тай. – Само две!

И, като се замисли малко, мрачновато добави:

– Но седемнадесет, както е ясно, можеха да се сложат в палачинките.

– Какво си направила?! – попита Емил, като видя яйчните черупки до крушата.

Личицето на Ида засия.

– Струва ми се че направих беля! – каза тя. – В това е номерът, нали?

– Да, предполагам. – съгласи се Емил.

– И изобщо не знаех! – каза Ида. – Емил, нали и твоите пакостните бели

 просто се случват.

Точно тогава се появи таткото на Емил. Той трябваше да отиде до свинарника и мина по най-краткия път, покрай храстите цариградско грозде. Но при вида на крушовото дърво той се закова на място и завика:

– Какво е това? В името на всички светци – какво виждам?!

– Бъркани яйца! – отговори Емил.

– Е-е-е-мил-е-е-е! – завика таткото.

И веднага Емил се втурна с пълна скорост към дърводелската барака. А баща му се отправи след него, за да заключи вратата.

А пък малката Ида, останала сама до яйчената локва, горко заплака.

– Никога няма да попадна в дървената барака! – хлипаше тя.

Все пак тази вечер в Катхулт имаше палачинки. Защото майката на Емил пазеше в килера много яйца.

– Защо не каза, че аз съм го направила? – попита малката Ида, когато дойде да отвори вратата на Емил.

– Ами, защо? Никой не ме е питал кой го е направил. А за мен беля повече или по-малко – все едно!

Но когато всички седнаха около кухненската маса и подхванаха прекрасните палачинки, малката Ида каза:

– Тате, Емил не е счупил яйцата. Аз го направих!

Таткото моментално изпусна парченцето палачинка, което беше в устата му.

– Ти, Ида?! – удивено възкликна той и се разсмя. – И ти ли започна да пакостничиш? Добре, яж си палачинката и да забравим за случилото се!

– Не, това не ми харесва! – строго каза майката на Емил. – Трябва да разберем какво е станало!

Тук таткото на Емил се смути.

– Добре, да, трябва, разбира се…! За начало ще те помоля за извинение, Емиле, – каза той.

Защото той не беше толкова лош човек, че да не си признава, когато е сгрешил.

– Ще ме извиниш, Емиле, нали? Ами – съжалявам.

– Всичко е наред! – каза Емил.

– Добре! А защо нищо не каза? – попита таткото.

– Ха! Защо? Защо да вдигам шум за нищо!

– И аз също не харесвам такива работи, – намеси се Алфред и смигна на Емил.

– Изобщо, съвсем скоро ще напакостиш пак, – реши Лина. – тъй че не си седял напразно в бараката…

– Не се меси в тези работи, Лина! – прекъсна я майката на Емил.

– Утре, Емиле – каза изведнъж малката Ида, – няма нужда да пакостиш отново. Защото утре в бараката ще седя аз!

 

Превод от рус. В. Кромбърг

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: катя милушева (3 януари 2013 22:33)

Благодаря Влади-админ! Много интересно grabgrab!
 


 
 
№2 от: Гергана Стефанова (4 януари 2013 00:40)

   Чудесно!  bravo2 Благодаря! И до днес си препрочитам ученическата книжка за малкия умник.  smile


 
 
№3 от: Маргарита Василева (5 януари 2013 14:31)

Благодаря, Влади! wink




--------------------
 
 
№4 от: shturcho (8 януари 2013 10:12)

Чудесна изненада! Не знаех, че имало още! С голямо удоволствие го изчетох. Винаги му се чудя на Емил как успява да прави бели и да е толкова сериозен едновременно. Помня, че в книгата се казва, че като голям става председател на общинския съвет wink


 
 
№5 от: Боряна (24 януари 2013 14:55)

Отдавна не съм се вясвала тук, за малко да изпусна тази чудесна изненада! Главата е страхотна, странно, че не са я включили в някое по-късно издание. 
Благодаря, Влади! Много го обичам Емил.
Кроса-Мая ми е страшно любим образ. А бащата на Емил има страхотни приоритети - първо животното, после човека wink  Накратко - типичната любима Астрид... 




--------------------
 
 
№6 от: kitten (24 юли 2013 00:37)

Чудесно, благодаря и аз!  bravo2




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 55
Потребители: 1
Гости: 54
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!