> Трям! Преводи > Прощаването на славянката / Прощание славянки - превод

Прощаването на славянката / Прощание славянки - превод


5-02-2011, 18:54. : admin

Няколко пъти сме споменавали песента в "Нашето детство". Последно, Павлина Йосифова коментираше към "Летят жерави", та рекох да ви представя един превод (за пеене на български :em_2:; Павлина да се чувства поздравена; както разбира се и всичко, които харесват песента). С моето детство марша е свързан с това, че го изпълняваше Берковската духова музика на заря-проверка (така и не написах статия за тияме ти зари-проверки, а се каня от две години) – някои маршове съм ги заобичал от там...

Песента, както знаете има доста вариации, това е един от тях:

Прощаването на славянката / Прощание славянки 


Музика: Василий Агапкин
Текст: Владимир Лазарев
Превод: Владимир Кромбърг, с помощта на donaddt 

Наступает минута прощания,
Ты глядишь мне тревожно в глаза,
И ловлю я родное дыхание,
А вдали уже дышит гроза.

Дрогнул воздух туманный и синий,
И тревога коснулась висков,
И зовёт нас на подвиг Россия,
Веет ветром от шага полков.

Пр.
Прощай, отчий край,
ты нас вспоминай!
Прощай, милый взгляд,
прости-прощай, прости-прощай…
Прощай, отчий край,
ты нас вспоминай!
Прощай, милый взгляд,
не все из нас придут назад.

Летят-летят года,
уходят во мглу поезда,
А в них — солдаты.
И в небе тёмном
горит солдатская звезда.
А в них — солдаты.
И в небе тёмном
горит солдатская звезда.

Лес да степь, да в степи полустанки.
Свет вечерней и новой зари —
Не забудь же прощанье Славянки,
сокровенно в душе повтори!


За прощаване идват минути,
ти тревожно ме гледаш в очи.
И улавям отблизо дъха ти,
а в далечното буря гърми. (*1)

Разтрепери се въздуха, синия
и тревога в главата шепти.
Нас за подвиг ни вика Русия!
И от марша ни вятър трепти. (*2)


Пр.
Прости, бащин край
и нас ти помни!
Прости, поглед драг,
прости – прощавай, ти – прости!
Прости, бащин край
и нас ти помни!
Прости, поглед драг –
не всеки връща се назад!

Летят, летят лета…
Чезнат влакове(те) в(ъв) мъгла,
в тях – войници.
В небето тъмно
блести войнишката звезда!
А в тях – войници.
В небето тъмно
блести войнишката звезда!

Ту гора, ту поле, ту пък спирка,
и от утро и залез – зари.
Как сбогува се тихо славянка
не забравяй - в душата шепти! (*3)


*1 Тук има един много тънък момент, който не успях да предам достатъчно добре – сравняването на диханието на жената (момичето) и "диханието" на бурята

*2 Стар вариант:

Разтрепери се въздуха, синия
и тревога във храм зазвуча.
Нас зове ни за подвиг Русия!
И от марша ни вятър завя.

*3 Всъщност има и още един куплет:

Нет, не будет душа безучастна —
Справедливости светят огни…
За любовь, за великое братство
Отдавали мы жизни свои.

Но него ще го преведа някой друг път (както и евентуално някои от другите варианти на песента)