> Специални проекти / Велика книга > Дълги летни вечери, изпълнени с призраци, помощ и хумор - Част трета, глава 3

Дълги летни вечери, изпълнени с призраци, помощ и хумор - Част трета, глава 3


4-03-2010, 22:12. : donaddt
~ ЧАСТ 3, ГЛАВА 3 ~
ДЪЛГИ ЛЕТНИ ВЕЧЕРИ, ИЗПЪЛНЕНИ С ПРИЗРАЦИ, ПОМОЩ И ХУМОР

В този миг нещо се скъса-разпра, като раздрано от нож платно на художник...
В далечината се чуваха уплашени писъци. Катина само дето не изруга наум и се спусна с всички сили към брега. Беше й все едно дали ще я видят, но от децата нямаше и следа. Само за миг се стресна от грохота и ги изгуби. Оф, ама и тя, сама жена. Трябваше да вземе подкрепление, не спираше да се упреква Катина. Тогава забеляза кораба, беше изплувал като страховит призрак от вълните. А на бледата лунна светлина й се стори, че сънува. Ощипа се по бузата, но не, корабът си беше там. Нямаше време за губене, трябваше да се върне за помощ. За кораба щеше да мисли после. Въздъхна и тръгна обратно към лагера. Мислеше да събуди доктор Янева и ръководителя на първи отряд и да се върнат. Дано не се наложи да се дава лекарска помощ! Катина взе разстоянието до лагера на бегом. Не усещаше неравностите по пътечката. Когато влизаше в лагера, сърцето й щеше да изскочи. Поспря се малко до стената на столовата, за да си поеме дъх. Само тихият нощен ветрец си играеше с тревичките и ги превиваше в ритъма на моряшка балада. Катина се огледа и забеляза светлината в едно от крайните бунгала на втори ред. Кой ли не спи, зачуди се тя и по-скоро по усет отиде да провери. Пристъпваше тихо, на пръсти, когато чу тихо хлипане. Беше бунгалото, където бяха настанени близначките и още две момичета. Катина решително натисна дръжката на вратата и този път изруга на глас. Някой беше намазал дръжката с паста за зъби. Идеше й да му издърпа ушите, ако го хване кой е. Вратата беше заключена с райбер. Катина почука настоятелно и възможно най-строго настоя да й отключат. Когато влезе завари покъртителна гледка. Едното легло беше обърнато, момичето хлипаше, а другите три се опитваха да го успокоят.
- Какво се е случило тук?
- Призраци, призраци – хлипаше момичето.
- Дайте ми една салфетка да се избърша и ми разкажете спокойно всичко- вече ласкавият глас на Катина малко успокои децата. Тя разбра, че преди около десетина минути изневиделица в стаята влезли страшни призраци, които ревели като мечка и обърнали леглото. Били по-страшни и от призраците в замъка Шпесарт! Катина оправи леглото, успокои децата и им каза да пазят тишина, а тя ще има грижата за призраците. Много е важно да са тихи, за да не ги изплашат. Не й трябваше много време, за да разбере кои може да са призраците. Изгасиха лампата и тя тихо се притаи зад една круша. След около около десет минути забеляза промъкващите се "призраци». Бяха трима, наметнали се с чаршафи и одеяла. Тъкмо се опитаха да влязат в бунгалото до крушата и Катина излезе иззад дървото.
- Стой – заповяда тя с глас, нетърпящ възражение. А сега ще клекнете 100 пъти, така както сте се маскирали. Нептуновата вечер е още далеч, но да сте във форма за тогава, нали ще съпровождате Нептун от плажа до лагера. Започвайте! Еднооо, двеее, триии...
Когато стигнаха до сто, Катина свали одеянията им и изпрати посрамените "призраци» да спят. А на другия ден трябваше да измият всички врати и тя щеше да ги провери. Цялата тази история обаче забави нейните планове с проследяването на избягалите деца. За съжаление проблемите никога не идват сами! Катина нямаше избор, трябваше да събуди всички ръководители и да овладеят положението. До сутринта оставаше около час. Тя беше събрала ръководителите и вече разпределяха задачите за през деня – кой ще остане с децата в лагера и кои ще се върнат на брега да търсят избягалите лагерници.

***
"На недельку до второго я уеду в Комарово
Поглядеть отвыкшим глазом на балтийскую волну..»
си тананикаше леко фалшиво мъжът и размахваше пластмасова кофа в ръка, а на гърба му се поклащаше раничка Мицокоши. Беше навил корда на бутилка от бира и смяташе да полови малко риба на кея. Беше дошъл през кратката си отпуска на гости на родителите си и смяташе да прекара някой и друг час край морето, да се взира в синьозелената вода и да обхожда с поглед хоризонта. Най-красивата немска овчарка подтичваше и въртеше опашка край него. Мъжът и кучето бяха в идеален синхрон. Спокойствие лъхаше и от двамата. Още две-три минути и зад тази височинка е плажът, а оттам до кейчето на края на плажа можеше да прецапа и по морската ивица. Изведнъж кучето весело се залая и се шмугна в близкия храсталак.
- Руди, Руди, къде пак се завираш? – сгълча го мъжът. Кучето се появи, носейки бяла платненка в уста. Мъжът отвори уста да сгълчи кучето, но с периферното си зрение забеляза раздвижването на плажа, всичките тези хора, коли и по-скоро усети напрежението, което витаеше там, спотайваше се и всеки момент щеше да избухне. Нямаше време да осмисля и се втурна към навалицата, трябваше да се действа. Обгърна с поглед обстановката и всичко му стана ясно. Засега само колата беше пропаднала, но военните щяха да я измъкнат. **На припадналата жена вече се оказваше първа помощ, по-важното беше да успокои хлипащото дете. Гушна детето и тогава чу крясъците. Някаква жена истерично крещеше на друга, очевидно ръководител от някой от близките лагери за възпитанието и отговорността към поверените й деца. Мъжът се обърна, за секунда се поколеба, но ситуацията вече излизаше извън контрол:
- Не Ви ли е срам другарке! – намеси се той. – Вместо да помагате, Вие изнервяте излишно обстановката! Поне замълчете! Не сте пропуснали рано сутринта да се накиприте с италианските гердани, а възпитанието на децата сте оставили на училището!
Мимето зяпна от учудване. Никой не си беше позволявал да се държи така с нея! Но пък герданите наистина бяха италиански. Познавач, а-ха. Чак малкото Полезовче зяпна от учудване и забрави да хлипа.

***
Първи: Как се досети, че хората, които товареха продуктите, са крадци?
Втори: Отначало помислих, че са работници, които товарят камиона, но после се усъмних.
Трети: Кое ти даде основание да се усъмниш?
Втори: Много бързо работеха ...

Катина уморено записваше нещо в бележника си. Течеше вечерта на хумора и в момента "посрамените призраци» разиграваха сценка, в интерес на истината доста добре се бяха подготвили. Венци беше наказан да не участва и стоеше зад импровизираната завеса от чаршаф да вдига знаменцето според силата на ръкоплясканията на публиката. Знаменцето се изкачи до пет и половина, а публиката продължаваше да ръкопляска.Текстът не беше кой знае какъв, но момчетата се стараеха. Катина се усмихваше уморено, сякаш тези тримата се стараеха да изкупят вината си от снощи. А изненадата тази вечер бяха специалните гости Петьо и кучето Руди (защото това наистина бяха те, човекът и кучето намерили децата в ямата). А сега за втори път й помагаха. Катина погледна новите си сандали, подарък от Петьо и се усмихна като се сети как той сви сармите на Мимето. Ама и с изядената й платненка от кучето стана голяма смешка и нямаше как да откаже да посетят заедно магазина за обувки в центъра на града. Добре, че след като успокоиха духовете, Полезов се съгласи да върне жените и децата с Вартбурга на Колеви в Созопол. Светко щеше да остане един-два дни при бай Ставри, докато осмисли картината си. А сега Катина трябваше да се съсредоточи върху сценката на германчетата, които се представяха с буфосинхрониада.

~~~