> Специални проекти / Велика книга > Лагерен живот, част 3, глава 8

Лагерен живот, част 3, глава 8


19-07-2011, 19:34. : donaddt

~ ЧАСТ 3, ГЛАВА 8 ~

ЛАГЕРЕН ЖИВОТ 

Венци раздаде пак картите. На всички вече им беше станало горещо. Добролюб обърсваше стеклите се вадички покрай ушите си. В тоя момент Юлия премигна, сякаш песъчинка й беше влязла в окото.

- Кент! - извика Венци. Това с премигването като че ли имат песъчинка в окото беше тайният им знак за играта на Кент-Купе. Габи и Добролюб отново изгубиха играта. Габи отегчено въздъхна. Ама и тоя Камен да не може да плува, брррррр! И сега с подготвителната група под ръководството на спасителя на лагера правеше упражнения на брега, преди да влязат във водата. Яд я беше, защото иначе щеше да играе на Кент-Купе с Камен и резултатът щеше да е поне равен. Тоя Добролюб толкова бавно загрява, пък като прави знаците, всички го хващат. Ама и Камен е такъв тарикат. Вече можеше да плува, ама остана в подготвителната група, за да се топи във водата повече. А те - 5 минути по корем, 5 минути - по гръбнак. Направо й зазвуча песничката в ушите.


Габи присви очи и под предлог, че ще правят още сувенири, предложи на Юлия да събират мидички по брега. Поне краката да си натопят в ласкавите вълни. Момчетата с присмех се отдръпнаха от момичешките им занимания. Мидички ще събират. Добролюб отиде да си бъбре с близначките, а Венци намусено си седна на плажната кърпа. Да правят пепруди и цветя. Като че ли не ги знаеше тия сувенири.

Лагерен живот, част 3, глава 8

Беше ги виждал в центъра на градчето - жабки, кутийки, зайчета от мидички. Имаха такава жабка в секцията в хола и всяка събота майка му търпеливо забърсваше праха и от нея. Даже един път Руми отчупи без да иска една мидичка от жабката и той трябваше да я лепи с Кале. Домъчня му за Руми. Сигурно вече са се прибрали в Созопол и всичките рапани са за нея. Друго си бяха рапаните. А не някакви си мидички. Ех, сега да беше с баща си на риба и да лови рапани или да гони раци в прозрачната вода.

Свирката на спасителя го извади от унеса. Подготвителната група беше свършила с обучението и сега трябваше да избършат водата преди да насядат по пясъка. Тъкмо си мислеше дали да не поиграят с Камен на джапанки и дружинната ръководителка обяви, че след 10 минути ще започне състезанието "Мозайка от пясък". Записалите се да дойдат да се подготвят. Венци се плесна по челото, беше се записал за участие. Не му се участваше много-много, ама и без това беше пропуснал част от състезанията заради наказания. Приклекна и започна да подравнява определения му квадрат, като издигна малка дига между него и вълните, да може по-дълго време да се задържи мозайката му. Започна бавно да натрупва пясък и да го подравнява докато му хареса. Дружинната прегледа квадратите на всички участници и даде старт на състезанието. Венци се зачуди какво ли да направи - раци, риби, медузи, морско конче. Представи си шоколадовите фигурки на бонбоните "Морско дъно". Тогава се сети за Ленин в Подмосковието и идеята сама си дойде. Започна да оформя кръга на Земното кълбо. Моретата и океаните щеше да покрие с водорасли. Очерта бавно Екватора, тропиците, меридианите. Чудеше се как да направи детските стъпки. Ех, ако Руми беше тук, сигурно щеше да му подскаже нещо с бърборенето си.

- Тати, тати, хайде пак.  - Венци се огледа, точно до него във водата малко момче на около 3-4 години се пръскаше с баща си. Ето ги неговите детски стъпки по Земното кълбо. Довърши мозайката и изчака останалите участници да приключат. Отрядните ръководители от журито минаха, записаха си нещо и казаха, че ще се съвещават и ще обявят резултатите довечера пред строя, а дружинната ръководителка се върна със Зенита и направи снимки на мозайките за изложба.

Венци и Камен решиха да поиграят на джапанки, тъкмо редяха клечките, когато Катина се появи при тях:

- Венци, отивай да се изплакнеш и тръгваш към лагера с Юлия и другарката Савова. Трябва да направите плаката за Нептунуиадата, материалите ще ви даде другарката Савова.

***

Венци довършваше раковинките по половинката кадастрон. Пастелите меко запълваха рисунката. Бяха решили Юлия да напише текста на поканата и после само да го залепят на мястото му. Понеже ако сбъркаше нещо, да не прерисуват целия плакат наново. Другарката Савова се зачете в текста.

 Лагерен живот, част 3, глава 8

- Много хубаво си го написала, Юле. Дали да не надпишеш и книгите за наградите довечера?

Савова се върна с купчинка книги. Юлия разчерта недоловими редове с молив и започна бавно да ги надписва.

Лагерният съвет при пионерски лагер „Знаме на мира", град Мичурин награждава ............................................................................ за I място в конкурса „Мозайка от пясък". Юлия надписа 5 книги – едно първо и по две втори и трети места. Другарката Савова щеше да напише имената допълнително.

- Тайна – усмихна им се тя. Но пък всички участници ще получат снимка на мозайката си. Аз отивам да ги проявявам, а вие се мийте, че след малко е обядът.

Споменът за Славянския гювеч изплува в главите на децата. Чудеха се какво ли има за ядене. Е, след малко щяха да знаят. Дежурният трети отряд им пожела добър апетит и вилиците и лъжиците затракаха по чиниите с доматена супа и мусака. За десерт имаше круши.

- Другарко Колева – примоли се Юлия, ще може ли да отидем с Габи, Венци и Камен до пощата, да купим подаръци за родителите си, а и аз забравих да пусна картички.

- Лелеееееееее, и аз съм да забравил да пусна картички, плесна се Венци. Баба Гиче ще ме убие!

- Добре, но след час да сте тук.

Дълго се бутаха и избираха картички в пощата.

- Да не забравите пощенския код, после се чудите защо не са получени картичките ви, скара им се пощенската служителка и им пъхна в ръцете указателя с пощенския код, завързан на канапче. – И да не драскате по него, ей!

Венци разтвори указателя, намери буквата „З". Зая, Звегор, Звезда – Бургаски, Звезда – Търговищки, а ето го и Звездево – 8, 5, 7... – написа кода в квадратчетата на полето за получателя. После продължи – Звездево, ул. „Кирил и Методий", №9, Драгица и Стоян Колеви.

- Ама защо ще купувате сувенири – не се стърпя Камен, нали правихте такива от мидички. Мисля, че нашите родители повече биха се зарадвали на нещо направено от нас. Я, да изядем по един сладолед.

И четиримата се отправиха към машината за сладолед, а след няколко минути стискаха фунийките с извитата като кула плодова смес и се спряха до една пейка.

- А вие мислили ли сте на какво да се маскираме за Нептуниадата– подхвана Габи.

- А, то вие двете с Юлия ще сте русалки, то е ясно – веднага отговори Камен. Ами ние с Венци какво да измислим?

- Ми що не се направите на индианци. Невидимата стъпка ще ви помогне.

- Да бе, индианци. Измислил съм го – възрази Венци, ще бъдем мускетари. Мантиите ще ги направим от кърпи за лице, като ги хванем с безопасни игли на раменете. Ще ни дадете ли вашите?

- Е, добре, отговориха в един глас Габи и Юлия.

- Щастие! Едно, две, три! – момичетата избухнаха в смях.

- Венци, а рапирите, посбутна го Камен.

- И рапирите ще направим лесно, от пръчки от дъбовите дървета в лагера, а накрая им ще забодем капачка от буркан. Я, колко лютеница изядохме, ще ни дадат от столовата. Само за шапките се чудя, май пак трябва да искаме от Габи и Юлия, да ни дадат плажните си шапки, пък ние да им направим периферии от картон и да го закрепим с канап. Венци бръкна в джобовете на панталонките си. Изтърканите раковинки си бяха там. Извади ги и ги подаде на момичетата.

 - Нали ще бъдете русалки, да си направите по едно морско герданче. Изтърках ги на мокрите камъни до чешмата, докато вие правихте сувенири.

Четиримата бяха изяли сладоледа и обсъждайки предстоящата Нептуниада провлачваха сандали в прахоляка на път за лагера.

***

Извънредният бърз влак от Стара Загора пристига на първи коловоз. На първи коловоз пристига извънредният бърз влак от Стара Загора.

Лагерен живот, част 3, глава 8

~~~

П.П. Снимката на локомотива е взета от Интернет, от тук: