Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юли 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Юли 2020 (2)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Синеоката принцеса и Долината на сериозните хора
10-10-2008, 21:03 | Автор: Надя | Категория: Специални проекти / Синеоката Принцеса
Първата къщурка по пътеката от дома на принцесата беше на господин Непомнещи, тя приличаше на нещо, което е съшито с бели конци, най вече с бод тропоска, всичко беше притурено, прикачено, долепено, заковано, залепено в някакъв странен ред и пропорция. Къщата беше удивително стабилна и бе претърпяла няколко природни стихии, въпреки неугледния си вид. Господин Непомнещи беше на около сто, сто и петдесет години, но никой не можеше да каже с точност, даже и той самия. Господин Непомнещи беше най-големия забраванко в Долината на сериозните хора и поради тази му характеристика не общуваше много-много с тях, а и те самите стояха настрана, за да не прихванат от това, което му имаше. Бедният господин Непомнещи, беше облепил цялата къща с бележки и дъсчици, които му припомняха разни неща. Например сутрин, когато се събудеше, точно над леглото имаше бележка, която му припомняше, че трябва да си измие зъбите и очите; след това на огледалото в банята стоеше друга бележка, която казваше, че трябва да си изглади ризата и да сложи чайника да заври; над печката се четеше записка да провери кокошчиците за прясно яйце, а в кокошкарника прочиташе, че трябва да се върне незабавно защото чайника вече е закипял на котлона и т.н. докато не се стигнеше до бележката до нощната лампа, която му пожелаваше лека нощ, след като угаси лампата. Господин Непомнещи беше виждал нашата Синеока принцеса няколко пъти и дори бе свидетел на някой от нейните чудеса, но тъй като не помнеше добре, пък и не общуваше много с жителите на Долината на сериозните хора, никой така и не разбра.
По-надолу по пътечката живееха семейство Културоведови в една бяла варосана къща с изрисувани зелени прозорци. На всеки от прозорците г-жа Културоведова беше окачила бели пердета със златни лилии. "Нещо, което ме свързва с царското ми потекло»- обичаше да казва тя. Изобщо г-жа Културоведова много държеше на това потекло и го изтъкваше с повод и без повод. При честите си визити в дома на г-жа Графичева -  далечна роднина на мъжа й - , който от скромен печатар се бе издигнал до редактор на местния вестник, тя пресичаше целия град с шал на също такива лилии, който носеше на раменете си като царска перелина. Г-жа Графичева трябваше да изслушваше всичко за благородното потекло на г-жа Културоведова в продължение на час и да кима разбиращо, сръбвайки припряно от порцелановия сервиз, ръчно изрисуван и най-скъпата вещ в бедния дом, изваждана специално за височайшите визити. Г-н и г-жа Културоведови имаха един наследник, който беше тяхната голяма надежда и опора и който следваше незнайно защо вече десет години в столицата. Родителите му поясняваха, че това всъщност е висша степен на висшето му образование, но в града тайно се шушукаше, че най-вероятно младия Културоведов  живее нашироко с месечната си издръжка и изобщо не помисля да се завърне в Долината на сериозните хора. Г-н Културоведов не говореше много и само присвиваше големите си гъсти вежди над очилата с рогови рамки щом някой доброжелател попиташе за сина му, затова пък г-жа Културоведова само чакаше този знак за да отприщи пороя от информация и да залее горкия слушател със всякакъв вид подробности около научните дела на детето в столицата. Семейство Културоведови бяха  като че ли чули нещо за Синеоката принцеса, но на тях  много-много не им се вярваше на подобни неща, а и Синеоката принцеса минаваше покрай тяхната къща само привечер.

Точно срещу семейство Културоведови, в една издута, подобна на бухта къща, живееше една стара дама – г-жа Хлебарова, която преди години държеше малката фурна на центъра на Долината, където се печаха най-вкусните кравайчета, които Синеоката принцеса беше вкусвала, г-жа Хлебарова познаваше лично синеокото момиче и често го гощаваше с кравайчета. Старата дама беше умислена и сериозна, като всички жители на Долината на сериозните хора, но нейната страст за печене, месене и точене я караше от време навреме тайно да се усмихва. Повечето от курабийките, хлебчетата и кравайчетата, които приготвяше в къщи раздаваше на децата и щом зърнеше белия пеперуден прах по пътеката, веднага се втурваше да извади топлите кравайчета от фурната и да ги сложи под пощенската кутия, която стърчеше до входнта вратичка на къщата и, откъдето Синеоката принцеса бе свикнала да ги взема.
След завоя, по надолу, лъсваше площада на Долината. Кръгъл, целия покрит с малки бели камъчета, той бляскаше игриво под лъчите на слънцето. Най-голямата сграда на площада беше часовниковата кула, която тъжествено озвучаваше всеки кръгъл час със силен камбанен звън. До нея се мъдреше бялото кметство със сини балкони, където пухтеше и сумтеше под тежестта на отговорностите си г-н кмета Управников. Малко, закръглено човече с кръгли очила и плешиво теме. Г-н кмета беше от скоро на длъжността и все още много ентусиазиран в кметските работи. Така например всяка сутрин точно в девет, той поздравяваше жителите на Долината на сериозните хора по високоговорителите, поставени на четирите страни на площада, със:

"Добро утро, мои съграждани! Да ви е честит новия ден и да са успешни всички ваши начинания в него! Ето и кратко резюме на дейността на кметството за деня', и тук следваше едно доста пълно резюме на всички дела с които кметът смяташе да се заеме след девет часа. Повечето бяха за справедливо отсъждане на разни междусъседски спорове, но понякога имаше и сериозни дела, като например, какъв цвят трябва да са панделките за честването на праника на основателя на града. Общо взето г-н Управников налагаше строг тон в своите безкомпромисни решения. Затова, когато му докладваха, че има проблем с някаква Синеока принцеса и нейните пеперудени приятели, той веднага съобщи след дежурното приветствие:
"Ще бъде създадена комисия по проблема със Синеока принцеса, обитаваща покрайнините на Долината на сериозните хора. Има сигнали за нейните провокации към усмихване, подстрекаване към веселие и разни бесмислени песни и танци. Комисията ще бъде в състав: председател - Аз, членове - г-н Законов, г-жа Домакинкова, г-н Библиотекаров и г-н Даскалски. Всички членове ще заседават всеки ден от 18:30 часа. Край на емисията!"
Звукът от микрофона на кмета все още отекваше на площада, когато аз сънено се измъкнах изпод одеалото на хотелското ми легло, точно до сградата на кметството, където бях отседнал за две нощувки на път за столицата. Не мислех да се задържам в скучното градче и гледах да свърша набързо със задачите по преброяване на местните жители, за да се върна у дома при жена ми и двете ми руси деца. Аз, типичния държавен чиновник съвсем нямах и понятие какво ме очакваше в това скучно малко градче, но за това има време да разкажа. Нека да се върна на лъскавия площад и да продължа с обитателите на Долината.


Като всяка история и тази си има въведение :: Как се запознах със Синеоката принцеса :: Как ужасно следяха Принцесата :: Като всяка история и тази се развива неочаквано! :: Почти пеперудена история :: Зеленооката Не-принцеса :: Дядото на Синеоката принцеса
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Надя (24 октомври 2008 15:52)


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 16
Потребители: 0
Гости: 16

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по: