Появил се е един рядък български детски сериал, който рядко е показван по ТВ. Но все пак си спомням, че съм го гледал поне веднъж.

Филмът е трисериен и е сниман през лятото на 1984 г. В трета серия местят на календара датата 5 юли 1984 г. Хубава година и хубави времена. Филмът е сниман в Синеград :-) който е Трявна.

Във филма се разказва за група деца, които с помощта на учителката им по химия, на един инженер и на един лекар построяват пречиствателна станция срещу фирма Термитекс, за да спасят реката от замърсяването.

Филмът е реализиран със съдействието на Министерството на околната среда и водите. Това държавата се грижеше за своята природа. Днес-немислимо...

А и мелодията във филма е толкова ретро и това разказване в началото на всяка серия - пълната красота на българските детски филми от онова време. Единствено децата твърде много изкуствено рецитират репликите си, доста далеч от нивото на други филми от онези години. Иначе хубав смислен конструктивен филм.

1 серия:

следват втора и трета серия:

Прекарах най-щастливите си летни ваканции (1990 – 1993) в едно тревненско село (баба ми е от Трявна). Във времето, когато „нямаше ни GSM-и, ни интернет“, връзката с околния свят бяха един черно-бял телевизор, една радиоточка и вестниците, донесени от града. В селото имаше само един телефон, в магазина. Възрастните трябва да са следили с вълнение новините по тези канали за драматично променящия се по това време свят, но едно дете, разбира се, гледа филмчета. За един научнофантастичен сериал, който гледах през ваканцията, става дума сега. Издирвам го, за съжаление без успех до този момент. Може би някой тук ще се сети кой е филмът? Единственото, което помня от него, е, че от цялото човечество бяха останали само двама-трима мъже и една жена, и те се бореха с извънземни (?) същества, които искаха да ги унищожат....

взех тази игра от село преди 2 дена но липсват правилата и не мога да ги намеря ако някои ги има ще съм благодарен да ми ги прати,благодаря предварително :)

Едно интервю с Васил Кожухаров и много носталгични спомени

Ето какво намерих на тавана на село. Повечето играчки са предимно за момчета. Трябва да отбележа, че аз също обичах да играя с коли и с камиончета, нищо че съм момиче.  Дори имах няколко, но те са отдавна разхвърляни, ама тук пък намерих цяло съкровище. 

Е, момчета, ще играем ли?

Търся детска книжка от 80те с твърди страници, разказва се за животни в антропоморфен контекст (караха мотори, камиони...). Предполагаем откъс от нея: “Изведнъж замириса странно. Не на животно, не на човек. На машина, но не съвсем.”

Здравейте на всички!

Това е първият ми пост. Чета с удоволствие сайта, а пиша защото го закъсах. Имам племенник и не помня как се играе игра от детството ми.

Казва се "Островът на съкровищата". Има лодчици, пионки, карта и дотам.

Значи, нещо такова е:
Трябва да хвърлиш определен брой точки (това не помня) за да се движиш по полетата.
С пристанището се почваше или пристигаше, ама минаха 30 години и много не помня.
На зелено най-бързо се движеше, на синьо - най-бавно. Пресичането на река също струва.
В крепостите се атакуваше. Повече пионки - по-голяма атака. И те хвърлят в центъра, май, където кафявото е най-бавното движение (най-скъпото).

Ако някой помни правилата, моля да сподели :)

Докато търсих отговор на съседната тема, за съжаление безуспешно, попаднах на филма "Опасния залив" и сърцето ми не остана безразлично. Веднага оживя онова нетърпение и онзи интерес, с който тогава следях този сериал. Прозорче към Запада, с неговите приключения и безкрайни възможности, в които можеше да се потапяме и ние поне за половин час. Толкова различен от нашия свят.

Последните мигове на 80-те, последните деца, които имаха истинско детство с игрите навън. Тези деца са родени някъде между 1976 и 1979 г. Общо взето това беше последната година, когато децата масово излизаха да играят навън. В началото на лятната ваканция момче се премества да живее в нов квартал, където започват необикновени приключения и нови приятелства. И за мен това беше последното лято на детството, аз още минавах за дете, бях на 14, същото лято възнамерявахме да строим рампа за скейтборд пред блока, защото едно момче имаше скейтборд. Вечер носехме тайно дъски от мебелния комбинат, който беше недалеч от квартала. Така де крадохме ги. Но районният надуши и назидателно бяхме накарани да ги връщаме, а от рампата не се получи нищо.

Тези дни в главата ми се върти една приказка...Приказка,която някога много ме впечатли.Коя е тя ли?Чохено контошче/и аз мислех,че е контохче/!Открих тук книжката на Жорето,а после прочетох коментарите ви с интерес.И се сетих,че у дома имам истинско чохено контошче от моята баба,която за съжаление си отиде от този свят,когато бях малка и не успя да ми разкаже повече за него.Аз много обичам стари истории,но да не се отплесвам...Сега ще ви покажа чохеното контошче,а след това ще видите и задачката-закачка...