Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
24 часа извън времето
От малък имам тази особеност да "потъвам" извън времето и то да си върви покрай мен с някаква своя скорост. По иначе казано, си бях голяма блейка.

В 4-5-6 клас ми имаха доверието да ме пращат сам на село. Нашите са на работа. Трябваше сам да хвана "рейса" за Желязково в 11.30ч, за да прекарам там ваканцията.
Аз, разбира се, го изпуснах. Следващият е в 17.30, а има и още един - час след това, в 18.30. Решавам да го изчакам на място. По-точно - да ида на реката. Но какво се прави на реката, ако в куфарчето ти има въдица? Лови се риба! Чупя си пръчка, изравям червеи и тръгвам по реката - от вир на вир... Куфарчето, в което сложих и часовника, скрих в храстите. Най-лошото е, че ми "тръгна" рибата. Когато решавам, че е крайно време и аз да тръгна към автогарата, се оказвам достатъчно далече, за да изпусна и ПОСЛЕДНИЯ автобус. Късно се мръква лятото. Когато стигнах до скритото куфарче и видях колко е часът, разбрах че ми предстои нещо важно...Представете си положението ми на изпуснал ТРИ РЕЙСА. Не мога да се прибера! То ще са подигравки докато остарея...Така реших да остана на автогарата през нощта. Не точно там, защото я затварят, както и всичко останало в града, но в парка, който е и зоопарк, може да се остане.
Зоопаркът в Грудово представляваше просто едни добре заключени клетки сред общодостъпен парк. Имаше един проскубан лъв, доста чакали (гората е пълна с тях), вълци, няколко маймуни, мечка, птици разни...не помня добре състава на менажерията, но ТАЗИ НОЩ ПОМНЯ ДОБРЕ. Наблизо беше разположено едно лятно заведение, наричано от едни "Капана", а от други "Комара". След тази нощ разбрах защо са били прави вторите. Беше лято, хората си ядяха кебапчетата, а комарите - мен... Стана студено. Затвориха "Капана". На комарите им захладня и се прибраха. И на мен ми захладня доста но ... няма път назад. Помня, че в почти транс от студ извадих някаква моряшка тениска от куфарчето и си я увих на врата. Така екипиран дори дремнах, свит на пейка в беседката. Беседвах си сам на висок глас. Разсъждавах за изключителната нелегалност на ситуацията, в която се бях поставил, което ми стана навик да регистрирам и в по-късни години. Не се страхувах, но умрях от безсънието, от комарените атаки и студа.
Утрото ме завари почти бодър.Освен парите за билет, изрових отнякъде стотинки и ядох милинка, стоплен от сутрешното слънце. Времето до 11.30 мина сравнително бързо.

Беше почти сигурно, че ще ми се размине - кой ще седне да брои колко дни съм бил на село, на коя точно там дата съм пристигнал и прочие подробности. Телефони няма...
Автобусът завъртя на павирания мегдан и аз слязох. Дядо ми вече беше получил инсулт и прекарваше времето си с другите "стареи" на общността, седнал с тях на пейките пред кметството. Стояха наредени като публика, дори - комисия, пред погледа и вниманието на която протичаха събитията.
Обадих се на дядо, той се зарадва, че съм дошъл и тръгнахме към къщи. Радвах се и аз - вече бях извън нелегалната ситуация и нещата отиваха на благополучен изход, когато видях пред къщата камиона на баща ми! Току що паркира.

Нужда от пояснение - внимавайте! Кой какво си мисли:

Дядо ми - чуди се, защо баща ми ме праща с автобуса, а после идва сам с камиона.

Баща ми - че аз от предния ден съм си на село, а сега съм пратен да доведа дядо за обяд.

Баба ми - че току що пристигам с баща си, което и изказа на глас. "А, Гочето и той е дошел с татко си. Мил манечук на баба!"

Аз - че малкия процент възможност да бъда хванат за 24-часовата ми забежка се сбъдва пред очите ми.

Баща ми ме дръпна настрана и ми зададе точния въпрос: "Ти снощи къде беше?"
Кажете ми, как на този точен, почти следователски въпрос се отговаря: "В зоопарка"???

Не ме биха...(Искрените не ги бият!) Искрено обясних своите мотиви да не се прибера след изпуснатите рейсове. Дори мисля, че баща ми тайно ми даде уважението си.

От друга страна баща ми - прочута "панта" в това село, беше петимен да види качествена беля от кроткия си занесен син. Веднъж ми каза: "Ако бях на твое място, щях да храня това куче (става дума за моето куче) с месо от складираните в мазето буркани. Не те карам да го правиш, дори ти обещавам да те набия, ако го сториш, но ако бях на твое място, щях да го направя..."

Доколкото си спомням, баба и дядо така и не научиха за моето приключение. Дядо беше болен и не биваше да се тревожи, а баба щеше да вдигне шум велик и да ме окайва цялото лято.

Това спане в нелегалност, по някаква неведома съдба, даде началото на множество такива нерегламентирани нощи, прекарани къде ли не - На пейка в градска спирка в Созапол, на купчина чаршафи за пране във фоайето на хотела в Рибарица, на стари дюшеци в мазето на ученическото общежитие в Ст. Загора, на всевъзможни места в сградата на Алма Матер по време на стачката, на плажа на "Златната рибка" само по тениска, след като ми откраднаха багажа, свит на завет до преобърната спасителска вишка...не - твърде много са, за да ги изредя коректно. Но началото беше в Грудовския зоопарк.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: freja (13 ноември 2008 03:25)
Голям смях . То и аз бях (съм ) много завеяна, обаче точно такава случка не си спомням. Иначе най-редовно ми се случваше да ми кажат "Предай много поздрави на вашите от чичо Стефан", аз казвам "Добре" и на секундата го изтривам от списъка с нещата за правене, а пък и името изтривах... Не нарочно, просто ме улучваха в моменти, докато играех долу и изобщо за какво ме занимаваха с такива маловажни неща! Е, имаше си и важни - идва леля ми и казва да предам на татко непременно да й се обади, като се върне от работа, че трябвало нещо много спешно да говорят (винаги беше много спешно); аз съответно най-добронамерено обещавах и най-невинно изтривах съобщението по каналния ред, за да се сетя за него след 2-3 дни... Какво пък се сетих сега за тези забравяния!

 
 
№2 от: zaharisa (13 ноември 2008 11:11)
о.Георги Георгиев си е жив Венци !

 
 
№3 от: Надя (13 ноември 2008 12:49)
Амиии и аз споделям, с което горещо приканвам о. Георги да се присъедини към авторския екип на Венци. Мисля добра история може да разкаже и той!

 
 
№4 от: о. Георги Георгиев (13 ноември 2008 21:29)
Поласкан съм от доверието. Благодаря. Дайте ми време, но може нищо да не излезе. Все пак имате работа с човек, който не е изпълнил нито едно пионерско поръчение...

Апропо, знаете ли единствения и злощастен опит на Чудомир да пише за деца?



 
 
№5 от: donaddt (13 ноември 2008 21:40)
Еееех, тези жени! Добре, ами не те ли беше страх от чакалите? Хареса ми твоята пакост, особено мотивите,

 
 
№6 от: Надя (14 ноември 2008 12:58)
    Ах, Чудомир! Ох, изпреварихте ме, от кога му се каня..но "докат се баба надърдза, хорото се раздърза"/поговрка от Белоградчишко/.
    Този човек, толкова много го обичам и така ми е маркирал детството, че заслужава една мноооого голяма статия.
    Като прочетох по-горе, направо като ущипана госпожица съм писала: "Ах, ох, мале..."
    Мисълта ми е, тъй като моите томчета са далече, някой има ли пожелание или ще чакате. Може и да посоча някой, хихихи/това е вещерски смях/.

 
 
№7 от: о. Георги Георгиев (14 ноември 2008 21:25)
Надя, какво ти е желанието, не разбрах. Искаш ли илюстрациите на Чудомир?

 
 
№8 от: Надя (17 ноември 2008 15:28)
Ами искам всичко всъщност Малко разказ за него, малко за това какво е творил, малко илюстрации, малко как вие го възприемахте като дете и малко снимки на книгите. Скромно а?

 
 
№9 от: sanchox (26 април 2009 21:25)
Георге,
тая история е страхотна !  
И много увлекателно разказваш !


 
 
№10 от: о. Георги Георгиев (27 април 2009 10:16)
Благодаря. Това е един от моите, за съжаление, заровени таланти...

 
 
№11 от: Гергана (31 май 2009 17:34)

Страхотна история! Добре, че вашите са разбрали на другия ден. Щяха да се поболеят навярно хорицата.smile24


 
 
№12 от: roadrunner938 (26 септември 2009 11:00)
Добре, че този талант си го заровил отдавна.Защото на днешно време не е добра идея да нощуваш тук и там  .Иначе историята е добра.

 
 
№13 от: mchukanov (27 септември 2009 02:10)
    Велико! nomer1
   Тия сценарии нямат написване...
  
   Отче, Отче (надявам се не греша, ще прощаваш) - ти пък де отиде в Грудово (и Него вече го няма), мале мале, и там ме псета лаяха, даже - НЕЕЕЕЕ - Не полудявам - мислех си че не е коректно към сайта и тематиката, ама към спомените ми е точно - НА ТАЗИ ДАТА, ЕЙ ТАЗИ НОЩ СЕПТЕМВРИЙСКА , пътувайки към Грудово, отпътувах от Детството си, всъщност, станах Войник=Мъж, да сметнем...оппа, везната е в полза на Детството hiphip



--------------------
 
 
№14 от: Ilijana (18 декември 2009 02:51)
Много ми хареса! (ред.) Mnogo mi haresa!

 
 
№15 от: elza stoyanova (13 април 2010 23:26)
strahotno,smiah se ot surce.blagodaria na avtora ,o.Georgi .BRAVO
Страхотно, смях се от сърце. Благодаря на автора, о. Георги. БРАВО!

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 11
Потребители: 0
Гости: 11

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!