Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юли 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Топлината на детството
22-11-2008, 22:38 | Автор: Любомир Николов | Категория: Свободно време
                         Топлината на детството - разказ    
 
     Така се случи , че любимата ми братовчедка Мичето и мъжът й Панайот ме помолиха да напиша нещо за нашето общо детство, ти можеш, казаха ми те . Колко е трудно . Не защото нямам думи за спомените , а защото това с думи не се описва . Описва се със сърцето . И все пак ще опитам .

    Черганово, това за нас е пътнишкия влак от централна гара София, който чакахме цяла година. Вечерта, преди да заминем, с брат ми си мислехме, че не ще можем да заспим от желание да сме вече пристигнали. Купето с непознатите, които казваха винаги: "каква нежна и млада майка, а такива пораснали деца"!. Искрите от черния локомотив, които ни влизаха  в очите, търкахме ги с шепи и отново главите ни бяха навън. А всяка гара, макар и малка, я записвахме, защото ни приближаваше до нашето лято, изпълнено с такива важни събития. Всичко бе отрано премислено и преживяно, и макар че не се случваше така, както си го мечтаехме, бе още по-хубаво.

   Аз бях момчето от Голямото село-с топката. Тази кожена топка , която събираше децата дори и от крайната махала, в центъра, пред чешмата на голямата зелена поляна. Защото бе една за всички, топка с надуваем плондир, груба и тежка, но пък така кротка в краката ми - бях най-добрия. И затова всички деца ме обичаха. А когато се затичвах, вихърът покрай мен изоставаше и не можеше да ме стигне. Краката ми бяха леки, силата в гърдите ми никога не стихваше, исках още и още. Нямаше кой да ме надбяга, летях с добротата си , обичах  всички.

   Брат ми беше друг. Сдържан, моите емоции му бяха чужди. На прегръдките ми отвръщаше с досада. Но аз знаех, че държи на мен и това ми стигаше. Все още малки бяхме, заедно скочихме върху едно пораснало момче, което ни дразнеше. Бяхме заедно и това ме правеше уверен и силен. После той с книгите си, аз с топката , събирахме се когато ни водеше някъде далеч,сякаш винаги е бил там и знае какво ни очаква. Беше лидер, сам , но винаги уверен в решенията си.

    Съботите чакахме с нетърпение. Тогава с прашния рейс на площада, до църквата, посрещахме братовчедките си. Бяха толкова красиви и модерни, понякога исках да съм винаги с тях. Как е любовта, ни питаха те, сякаш нашите момчешки тела бяха готови за това. Малко се плашех от тези въпроси: не закъснявам ли вече, дали ме харесват момичетата? Та аз съм хубав, защо не ми се случват такива неща? И как ни гледат с превъзходството на своите  две-три години в повече, та това е много време, на тях всичко им е ясно.

    Най много обичахме да ходим в Казанлък. Оставахме там за десетина и повече дни, измити от селския прах, докарани с чистите дрехи и леките сандали, излизайки надвечер по "движението" , люпейки семки. Винаги имаше познати момичета покрай нас, чувствах как ми  се стяга дъха от тяхното присъствие. А лятното кино изгледано и на изхода с желанието да  си вече голям, да можеш всичко, без да знаеш какво е то…И летния двор с неузрелите кайсии, но нали сега трябва да бъдат откъснати, сега сме заедно и го искаме, защото ни е забранено. Тъмно е, няма кой да ни види и утре е толкова далеч…

    Играехме в театър. Бяхме сами всичко: режисьори, артисти, реквизитори, дори късахме билетчета и то срещу левчета, та лятното кино е така близко и филмът красив и вълнуващ. Публика разбира се че имаше и то най вярната и обичаща ни - нашите родители. Я как са го измислили децата, та кога толкова са пораснали. Помните ли " Хитър Петър"? Естествено  че брат ми в главната роля, хем хитър, че и на всичкото отгоре и Петър. А баба Марийка, ролята си идваше с името. Малката Цеца не е вече толкова малка, повече красива, за да е за тази нейна роля, но  тя ще се справи, каквато е кокетна няма да й е никак трудно. Накрая аз, кръглия в лице като питка Настрадин Ходжа, вечно засмян и оставящ се да го излъжат.  Просто щом така им харесва, нека да им доставя удоволствие, да се радват, аз си имам  вятъра, с него ще си меря силата.

    И така лятото си отиваше. Ние вече бяхме пораснали, видимо не, но го чувствахме. Резките на селския праг ще чакат и ще ни кажат другото лято, че още растем. Гуменките са вече скъсани, раните по колената заздравели, топката охлузена, но жива и колко приятели покрай нея.  Букетът с цъфналите хризантеми, носещ за малко това лятно щастие, кратките сълзи на майка ни, свареното пиле с поръсения червен пипер и завито със синя кърпа от баба ни, за да пази топлината до София. И така до следващата година.

 

     А топлината на спомените? На нея нищо не й трябва, тя не изстива и е в нас завинаги.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: donaddt (22 ноември 2008 23:18)
От мен едно топло - благодаря, Топли, когато навън е студено, а я няма печката да забумти и баба да опържи мекици. Пък радиаторът, ах радиаторът, просто не смогва ...

 
 
№2 от: felice puba (22 ноември 2008 23:25)
Първото нещо, което помислих, след като прочетох това беше: "Да, прави са били братовчедка ти Мичето и мъжът и." Наистина си писал със сърцето си, щом успя така да ме трогнеш... Хубав разказ,три пъти го прочетох. Някои хора пишат, защото имат талант, но ти си го сътворил направо със сърцето си; Някои пишат с химикал, а твоето мастило са май детските спомени... Ще се радвам да чета още твои разказчета.Само за люпенето на семки ще те смъмрим http://detstvoto.net/index.php?newsid=988. Шегувам се, разбира се! 



--------------------
 
 
№3 от: vervein (23 ноември 2008 00:25)
Само да попитам. Любомир Николов-"Властелинът на пръстените", "Огнената пустиня"..?
 

 
 
№4 от: Любомир Николов (24 ноември 2008 12:25)

Съвпадение на имената. Дори и възрастта ни е еднаква, на всичкото отгоре другият, / писателят /  е роден в Казанлък, откъдето е и родът ми.
А за семките. По онова време в Казанлък за пръв път се появиха белените слънчогледови семки. За да не замърсяват града такива като нас с шлюпките им. Бяха не дотам вкусни.
Благодаря за прочита и отзивите.


 
 
№5 от: Надя (24 ноември 2008 17:54)
Добре дошъл и от мен pionerche . Аз винаги се позабавям с коментарите, но не забравям, още повече за човек от ВТ, а ний сме побратими - Велико Търново, Лясковец и Горна Оряховица - да живей!
Искам и още, и още, и още такива разкази, много слънчеви, топли, засмени и до болка познати. Само че ми се иска да видя и Любара с детското му лице, аватара си е негов де, но така свикнах на панделките и перчемите и черно-белите усмики, та ако може, ако не, здраве да е.

 
 
№6 от: Любомир Николов (10 декември 2008 19:09)
Ааа , тогава ходехме късо постригани , какви ти перчеми !
Май трябва да си сложа пионерската физиономия !pionerche

 
 
№7 от: катя милушева (5 февруари 2010 23:06)
"Летях с добротата си, обичах  всички." hi hi hiНе е ли прекрасно да можеш да обичаш всички? Това те прави велик и силен? Колко прекрасно! Това е във възможностите и по силите само на едно дете!

 
 
№8 от: Любомир Николов (5 март 2010 21:28)
Катя, като писах този текст преди три години/ вторият ми по ред /, изобщо не се замислях. И после си казах, да, точно така си беше. " Аз си имам вятъра, с него ще си меря силата."
 Поздрави и благодаря !

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 21
Потребители: 1
Гости: 20
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е: