Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30 
 
 
Архиви
Ноември 2020 (5)
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Bадим Лазаркевич
4-12-2008, 11:44 | Автор: felice puba | Категория: Свободно време / Какво четяхме
Руснакът Вадим Лазаркевич /1895-1963/ е един от първите детски илюстратори у нас, имали трайно сътрудничество с Ран Босилек, Ангел Каралийчев, Чичо Стоян и много други известни писатели. Рисувал е такива любими за нас герои като Пинокио на Колоди и Патиланци, Баба Меца, Лиса, Кумчо Вълчо... Белогвардейският имигрант пристигнал у нас, след срещата си с Ран Босилек,  както и с други незабравими детски автори, изгражда дълъг творчески път, от който се раждат красиви рисунки като тези, които съм опитала да ви покажа... Илюстрациите са от книжката "Рисунки с муцунки" със стихчета на Ран Босилек, Елин Пелин, Батко Златко и др. Изданието е на Народна младеж 1984г. На илюстрациите с момченцето на прозореца и люлеещото се момиченце, както и на тази с децата, бабата и дядото можете да прочетете  залъгалките на Георги Караиванов. Познайте от коя детска приказка е лисицата, която хвърля рибата от каруцата, fellow, рисунката с вълшебникът,гледащ към звездите, ми е любима, а двете птичета са от "Сватбата на Червенушко" на Елин Пелин.
Bадим Лазаркевич
Bадим Лазаркевич
Bадим Лазаркевич
Bадим Лазаркевич
Bадим Лазаркевич
Bадим Лазаркевич
Bадим Лазаркевич
Bадим Лазаркевич
Bадим Лазаркевич
Bадим Лазаркевич
Bадим Лазаркевич
Bадим Лазаркевич
Bадим Лазаркевич
Bадим Лазаркевич
Bадим Лазаркевич
Bадим Лазаркевич
Bадим Лазаркевич
Bадим Лазаркевич
Bадим Лазаркевич
Bадим Лазаркевич
Bадим Лазаркевич
Bадим Лазаркевич
Bадим Лазаркевич
Bадим Лазаркевич
Bадим Лазаркевич
 
 
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: gamina (4 декември 2008 15:37)
Да това е книжката
Благодаря много, felice puba 

 
 
№2 от: isi (4 декември 2008 15:55)
Ех, наистина са чудесни рисунките на Вадим Лазаркевич! Браво, felice puba! bravoo Ама няма ли още ?
Мисля обаче, че освен книжката сама по себе си, поздрав за gamina може да бъде и третата илюстрация с момиченцето в люлката! И специално стихчето на Георги Караиванов! Нали не греша , gamina? mig_mig



--------------------
 
 
№3 от: gamina (4 декември 2008 17:47)
хахах да :) за мен е :))) Бях го забравила това стихче :)

А иначе "моята картинка" е петата - с врабеца и Червенушко

 
 
№4 от: felice puba (4 декември 2008 21:03)
Много се радвам, че ви харесват. Да , ISI, има още около 54 стр.... , които с удоволствие бих преснела, обаче ще станат наистина много. Може след време пак да кача няколко. И стихчетата са наистина хубави!



--------------------
 
 
№5 от: furious_kid (5 декември 2008 17:21)
Чудесно, думи нямам! Благодаря, Felice Puba!

Вадим Лазаркевич ми е любимият детски илюстратор, творил у нас... Че какво, като е белоемигрант - той по-добре от почти всички родни илюстратори е уловил "духа" на всяка сценка... Виж му носиите, с които се кипрят хора и животни, виж точните стъпки на хорото и ръченицата, пък се опитай да си представиш, че не ги е рисувал нашенец до мозъка на костите си!

Кои произведения влизат в книжката, защото и аз имам няколко и искам да не се дублираме... Последното - от чист прагматизъм podsmruk... Не, че Лазаркевич не го заслужава!

 
 
№6 от: felice puba (5 декември 2008 18:37)
Както винаги си прав, furious_kid! Идеално усеща духа на детството, страхотен е. В книжката влизат стихчетата на Ран Босилек: "Родна реч", "Сънчо", "Приспивна приказка", "Снежинки", "Бива ли така"; "Сватбата на Червенушко" от Елин Пелин; "Медената пита" на Батко Златко; Залъгалките на Георги Караиванов; "Горско училище" на Паулина Станчева; "Храброто козле" на Асен Босев; "Празник"  и "Хитрец" на  Иван Кръстев. И на всяка страничка има по една красива картинка. Наистина ще бъде интересно да публикуваш още нещо от Лазаркевич, furious_kid. ok2



--------------------
 
 
№7 от: neural (5 декември 2008 19:48)
Много занимателни илюстрации. Любимата ми книга с рисунки от Лазаркевич беше "Работна Мецана". В книгата освен тази приказка имаше още две и доколкото си спомням в едната се разказваше за футболния мач на горските животни. Друга интересна книжка, илюстрована от Лазаркевич, беше за "Гъбарко"

 
 
№8 от: furious_kid (5 декември 2008 20:15)
Смятам да кача именно
"Работна мецана" и
"Весела забава в горската дъбрава"
на първо време... 


"Станала рано зарана

нашата Меца-мецана.

Съчки в гората събрала,

огън висок си наклала,

та да направи чорбица

Меца на своите дечица.

 

Сипала бобец и ето,

скоро запяло котлето.

Литнала пара нагоре,

Меца сама си говори:

- Сложих солта и пипера,

само къде да намеря

стръкченце-две меродия,

гозба да видите вие?

Сетих се! Кума Лисана

е домакиня прибрана,

всички в гората я знаем,

чакай да взема назаем!

 

Меца, с пантофи обута,

тръгнала тъй, за минута,

бързо, додето е време,

стрък меродийка да вземе.

Нека играят децата,

чудо ще стане чорбата!

 

Бързала Меца, но спряла -

сивото зайче видяла.

- Жив ли си, здрав ли си, братко? -

тя заприказвала сладко. -

Хапваш ли честичко зеле?... -

Час или два отлетели.

- Ех, че ме, Зайо, залиса,

бързам, отивам при Лиса!

 

Тръгнала Меца, но тука

чула кълвачът да чука.

- Слушай, другарю, от вчера

мисля си да те намеря:

чукаш от тъмно в гората,

рано ми будиш децата!...

Ето и ти ме залиса,

бързам, отивам при Лиса!

 

После решила да мине

Меца край свои роднини.

Първо се спряла при Ежко.

- Чух, че настинал си тежко,

имал си кашлица, хрема,

чуй, аспирини да вземаш!

Чай си свари от тинтява,

топъл го пий - да те сгрява...

Ух, че ме, Ежко, залиса,

сбогом, отивам при Лиса!

 

Спряла се Меца за малко

и при кумеца си: - Жалко,

пак ти съдрали кожуха!

Приказки разни се чуха -

уж си се вмъкнал в кошара,

а те натупал овчаря...

Ех, че ме, Вълчо, залиса,

сбогом, отивам при Лиса!

 

- Чук-чук! А в тази хралупа

лешници кой ли си трупа?

Ти ли си тук, Рунтавелке,

ти ли си тук, хубавелке?

Трупай, събирай - да има!

Скоро ще дойде и зима...

Ах, че ме, сестро, залиса,

сбогом, отивам при Лиса!

 

Тук-там Мецана поспряла -

ей месечина изгряла,

светнали ясни звездици,

млъкнали горските птици.

 

- Бре, що ли става чорбата?

Как ли са гладни децата?

Може без стрък меродия,

чакай назад да завия!

 

Хукнала Меца веднага,

хукнала Меца да бяга,

в тъмното потна се връща,

спира пред своята къща.

 

Гледа - извряла чорбата,

гладни заспали децата...

Пустата Меца-мецана,

стана за смях из Балкана!"


 
 
№9 от: felice puba (5 декември 2008 21:38)
Много е хубаво, furious_kid . Хареса ми и това "...на първо време..." Означава че ще има и още. Специално за тебе и ISI, също и за neural , а така също за GAMINA "Сватбата на Червенушко"yess 
Останалите илюстрации с мечоците са просто като допълнение на стихчетата, които ни е публикувал furious_kid.

Приспивната приказка, която според мен е много интересна, е от Ран Босилек. А картинката с бабата и внучето ми напомня моята собствена баба, която ми разказваше всяка вечер преди сън по една приказка...

Другите стихчета са пак от залъгалките на Георги Караиванов.




--------------------
 
 
№10 от: Krista (14 декември 2008 21:55)
neural,
Ще добавя и "Медената пита" - страхотни приказки!
Преди около  петнайсетина години, намерих ново издание на "Работна Мецана", но с рисунките на В. Лазаркевич, така, както изглеждаше в моето детство. С радост я купих за моето дете....

 
 
№11 от: isi (14 декември 2008 22:38)

neural, имам твоята книжка! Трябва да е същата - "КАРТИНЕН СВЯТ" с илюстрации на Вадим Лазаркевич, включва следните 3 приказки:
"Работна мецана" - Леда Милева
"Маскираната лисица" - Светослав Минков
"Веселите футболисти" - Димитър Стоевски
Ще изчакам furious_kid  за "Работна Мецана", a аз може да кача другите две приказки. Поне тази  за футболния мач. За лисицата ми е малко странна, меко казано.    Но картинките на "Работна Мецана" са си най-хубави!
Ще се радвам и на "Медената питка"!

А аз бях писала в "Поздрав най-сърдечен!", че и оригиналните илюстрации към шестте книжки на Ран Босилек за ПАТИЛАНЦИТЕ са на Вадим Лазаркевич. Аз имам ново издание, но точно с тези графики - на мен са ми страшно забавни! Може пък и тях да добавя (или поне част от тях)!




--------------------
 
 
№12 от: felice puba (16 декември 2008 10:16)
ISI, furious_kid, много ще се радвам на илюстрациите на Лазаркевич към "Работна мецана", "Маскираната лисица" и "Веселите футболисти"! Neural, Дано да пазиш "Гъбарко".kniga2 Krista, и аз като ISI ще се радвам на "Медената пита"



--------------------
 
 
№13 от: Krista (6 януари 2009 14:03)
Ето "Медената пита" - автор Батко Златко.
Много ми е любима, и досега я знам наизуст. (Е, по малко си помагам...)  За съжаление, тази, която имах в детството си с оригиналните рисунки на В. Лазаркевич я нямам вече - помня, че беше с червени корици,с голям жълт надпис,  много красива. Тук ще сложа текста от едно съвременно издание на ИК "Златното пате", чиито издания, между другото, намирам за доста добри с днешна дата.ok2 Мисля, дори, че имат и "Шишарко", и "Гъбарко" с оригиналните текстове.
Но, "да си дойдем на думата":

              МЕДЕНАТА ПИТА

Баба Меца е сърдита,
че синът й без да пита,
още рано във зори
хванал гъстите гори.

Тя кого ли не попита
меченцето къде скита.
Но напразно - не сполучи
нийде нищо да научи.

А пък Мечо за обед
искаше да хапне мед
и през стръмните баири
тръгнал бе медец да дири.

Сред гората на поляна
зрее ягодка засмяна.
Меченцето, щом я зърна,
тъй към нея се обърна
- Слушай, ягодке любима,
слуд студена тежка зима
имам аз едничка грижа
малко мед да си поближа.

- Мед ли искаш, мече сиво?
Катеричката игрива
цял ден тича и играе
сигурно пчелина знае.

Мечето се покатери,
къщичката то намери
и почука -чук,чук чук!
- Моля, кой живее тук?

Катеричката отвори,
малък Мечо заговори
- Я кажи ми, за обед
де ше хапна малко мед?

Аз не зная, мече малко,
питай бате си Шишарко.
Ето, той е там, насреща,
седнал и рендосва нещо.

Лакомото малко мече
към Шишарко се завтече.
Отдалече със надежда
то започна да нарежда

- Много ми се иска, батко
да си хапна нещо сладко!
Знаеш ли в коя долина
ще намеря аз пчелина?
Аз не зная мече малко,
питай дядо си Гъбарко.
Той е близък мой съсед,
знае мястото със мед.

- Ей, Гъбарко, добър ден!
Моля те, кажи на мен
где ще мога за обед
да си близна малко мед?

- Мед ли искаш, малко мече?
Та пчелинът е далече.
но решиш ли - ето на!-
ще ти дам аз две крила.

Подир час в една долина
зърна мечето пчелина
и към кошерите с мед
бързо полетя напред.

Но го спря мишок напет
яхнал на велосипед
- Мечо, ти къде тъдява?
Сигур имаш кожа здрава....

Ала Мечо хич не чува,
без дори да се сбогува,
той мишленцето отмина
и се втурна към плечина.

Кошер един той отвори,
бръкна с лапички отгоре
и дограби цяла пита
мед да ближе до насита.

Ала стражите във миг
вдигнаха се с боен вик-
- Вмъкнал се е тук крадец
зарад нашия медец!

И започна вик и вой
- Бързо, тръгвайте на бой!
Литнаха безброй пчели
със насочени стрели!

Меченцето хукна в миг
и нададе силен вик
- Оле, мамичко, боли,
колко зли са тез пчели.

Малък Мечо взе да рита
хвърли медената пита,
маха лапички и бяга
ала нищо не помага.

От отровните стрелички
на задружните пчелички
лакомото малко мече
като буренце отече.

Чак когато в храсталака
то се мушна и заплака,
цялата войска отмина
и прибра се във пчелина.

Покрай Мечо в този час
мина д-р Га тогаз
Позасмя се доктор ГА
и му рече на шега

- Я, кажи какво си яло,
та си тъй надебеляло?
Чантата отвори бързо,
с бинт и марля го превърза,
със лекарства го намаза
и накрая тъй му каза-
- Щом от чуждото крадеш,
нямаш право да ядеш!

Мечо върна се във къщи,
без назад да се обръща,
и за своята вина
той написа, ето на
тези думички с боички,
за да се четат от всички-
''Аз направих важна грешка
и от всички искам прошка!''

Думите на доктор Га
Мечо помни и сега
и не мисли той отново
мед да ближе наготово.


 
 
№14 от: Krista (26 януари 2009 16:13)

Ето текста и на "Гъбарко"

ГЪБАРКО


Под един вековен бук много надалеч от тук,
расна гъбичка с калпаче…често виждах я да плаче.
Сърдеше се тя, че всички имат си крака, ръчички.
А пък тя седи горката, неподвижна във гората.

Но защо ли не минава вече доктор Га тъдява?
Казват малките врабчета, че поставял той крачета.
Гъбичката спря да плаче – чу наблизо, че се грачи.
Начаса изви снага и съгледа … доктор Га.

Докторът се приближи. Каза: "Гъбке, не тъжи" .
Сложи и крачета здрави и ръчички и постави.
Па обу и панталонки със презрамчици от клонки,
и като помисли малко, име даде и Гъбарко.

После чантата затвори и усмихнат заговори:
"Имаш си крака и вече стана истинско човече.
Ще ти кажа без да питаш – тъй напразно да не скиташ.
Не кради и не лъжи, работи, а не лежи!"

Ала тези думи скромни наш  Гъбарко не запомни.
След минута полетя между храсти и цветя.
Тънка мрежа в храсталака паяк е оплел и чака.
Кой ли в нея ще се хване, кой ли жертва ще му стане?

Пиеше му се кръвчица от комар или мушица.
Но до неговия храст спря Гъбарко наш след час.
Как ще иде надалече? Паяжината му пречи
и със палави крачета я разкъса на парчета.

Паякът се разяри. Грабна тънък прът дори.
А Гъбарко взе да бяга, щом като видя тояга
И се спря, едва когато стигна жабешкото блато.
Зърна щъркел сред водата с фотоапарат в ръката.

А на гладката тръстика жаба се върти и вика:
"Снимай докато сме двама. Виж, наблизо други няма."
Щъркът хвърли апарата. Улови я за краката,
после цяла я налапа и из блатото зацапа.

Щъркът беше зъл и страшен. Бе Гъбарко поизплашен,
но когато се свести, почна пак да пакости.
Вече беше се стъмнило. Кацнал на дърво изгнило,
бухалът бе сбрал мишлета от балкани и полета.

Учеха при него те как се пише и чете,
но Гъбарко замяука: "Котарак пристигна тука!"
мишките крака протягат, в миг се впуснаха да бягат
към тръстиката висока. И … прекъсна се урока…

сутринта настъпи хлад. Наш Гъбарко сети глад,
влезе в ресторант голям. Викна: "Дайте ми да ям!"
- Тук безплатна е храната за работници в гората.
Никой теб не те познава. Що работиш ти тъдява?

- Аз работник съм – зидар, нося кофи пълни с вар.
- Тъй ли! Е, тогаз седни, от чорбата си хапни!
Тъй Гъбарко със измама яде колкото за двама
Но Кълвачът за беда долетя и го видя.
Скри се Лъжльо във тревата, но заплете си краката.
Те безсилни се извиха и без шум се отлепиха.
А нещастникът в тревата плаче: "Да вървя не мога!"
Врабчо каза: "Ей сега ще повикам доктор Га."

Докторът е тука вече. Той на помощ се притече –
Бързо чантата прерови, сложи пак крачета нови.
Беше се ядосал много. На  Гъбарко каза строго:
"Който лъже – за награда като тебе ще пострада!"

И мушици и зверчета гледат новите крачета.
Доктор Га в гората стара на Гъбарко все се кара:
"Гледай, всички ти се чудят. Те отиват да се трудят,
ти пък скиташ – сам видях. Най-добре тръгни със тях!"

Ето, Мравката, добрата, хвана Гъбча за ръката.
Тръгна бързо и Калинка, сбрала шарена дружинка.
Там, где ручеят тече, Сечко едър бор сече.
Ей Гъбарко наш, веднага спусна се да му помага.

Неуморно със топора удря дънера на бора.
Всички гледат с изненада: с грохот бора взе да пада.
Стреснаха се пеперуди. Даже Меца се пробуди.
Чудят се – какво ли стана, че така ехти Балкана.

Труд кипи до късен здрач. Заю-Баю е готвач.
Готви пресни зарзавати – зеле, моркови, домати.
Катеричката намери орех и се покатери.
И доволна – на гърба метна пълната торба.

Вижте, в детската градина сбра се цялата дружина.
Сред играчки интересни учи приказки и песни.
Тъй животните в гората си живеят като братя,
в мирен труд текат им дните и са весели честити.

Наш  Гъбарко  се поправи и краката му са здрави.

Доктор Га отново мина и край цъфнала къпина
Спря Гъбарко и му рече: "Значи ти не лъжеш вече,
Даже си труда обикнал и със работата – свикнал.
Затова венец в награда теб заслужено се пада.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 20
Потребители: 1
Гости: 19
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?