Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юли 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Малкият Мук - Вилхелм Хауф
24-11-2009, 02:21 | Автор: admin | Категория: Свободно време / Какво четяхме
... "В моя роден град Никея живееше един човек, наречен Малкият Мук. Макар че по онова време бях още доста млад, аз и днес много добре си го спомням, защото заради него веднъж моят баща ме нашиба с пръчка,та ми посиняха месата." Така започва приказката на Вилхемл Хауф от едноименната книжка на библиотека Вълшебници, която много обичах като малък - и която продължавам да обичам... Там бяха и омагьосаният халиф, и горкото момче, превърнато от ужасна вещица в джуджето Гърбоноско, и Петър Мунк със студеното сърце. Много харесвах и илюстрациите в книгата - не знам защо, може би, защото бяха по-различни. Но за приказките не трябва да се разказва, те трябва да бъдат четени.

Малкият Мук - Вилхелм Хауф

Малкият Мук - Вилхелм Хауф

Малкият Мук - Вилхелм Хауф

Малкият Мук - Вилхелм Хауф

Малкият Мук - Вилхелм Хауф

Малкият Мук - Вилхелм Хауф

Малкият Мук - Вилхелм Хауф

Малкият Мук - Вилхелм Хауф

Малкият Мук - Вилхелм Хауф

Малкият Мук - Вилхелм Хауф

Малкият Мук - Вилхелм Хауф

Малкият Мук - Вилхелм Хауф

Малкият Мук - Вилхелм Хауф

Малкият Мук - Вилхелм Хауф

Малкият Мук - Вилхелм Хауф

Малкият Мук - Вилхелм Хауф

Малкият Мук - Вилхелм Хауф

Малкият Мук - Вилхелм Хауф

Малкият Мук - Вилхелм Хауф

Малкият Мук - Вилхелм Хауф

Малкият Мук - Вилхелм Хауф

Малкият Мук - Вилхелм Хауф

Малкият Мук - Вилхелм Хауф

Малкият Мук - Вилхелм Хауф


Тук в "Моя библиотека" има нови преводи на приказките;  тук едно прелестно диафилмче, а пък тук драматизация на на "Джуджето дългоноско"



 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: freja (24 ноември 2009 04:11)
Тези илюстрации са наистина толкова живи, цветни и приказни, admin, как да не ги хареса всяко дете!... Аз я нямах книгата, за което съжалявам - Мук (но от диафилмчето) и Дългоноско (но от плочата) бяха сред любимите ми герои.

 
 
№2 от: Ники (24 ноември 2009 08:09)
Идеята да се представят приказките посредством картинките (без текст) е двойно гениална - първо, не се налага да се взирам в дребен шрифт на екрана и, второ, да си представя историите на приказните герои е сякаш по-интересно отколкото да ги прочета - въображението е страхотен майстор на разказване на приказки! ok2



--------------------
 
 
№3 от: zori djunkova (24 ноември 2009 10:06)
За всеки който не е имал тази книжка и сега няма откъде да си я намери има ново издание. Абсолютно същото, само че е с твърди корици.

Хауф, Вилхелм. Малкият Мук : Приказки / Прев. от нем. Димитър Стоевски ; Худож. Ралица Николова. - София : Захарий Стоянов, 2009. - 216 с. : с цв. ил. ; 25 см. Подв. Цена 20 лв.

 
 
№4 от: bat_mitco (24 ноември 2009 10:42)
  А ИСКАТЕ ЛИ ВИЛХЕЛМ ХАУФ  ПРИКАЗКИ  СЪС СИНЯ ТВЪРДА КОРИЦА ,ИЗДАДЕНА НЯКЪДЕ В КРАЯ НА 60те  ИЛИ  НАЧАЛОТО НА 70те ...С ИЛЮСТРАЦИИ...



--------------------
 
 
№5 от: Pavlina Iossifova (24 ноември 2009 11:23)
Я, колко хубаво! Благодаря за подсказката за новото издание, Зори!






Бат Митко, голям да пораснеш! Как да не искаме. Това са точно Моите приказки на Вилхелм Хауф, които сетра ми и малките братовчеди разсипаха. Давай ги! :wink



--------------------
 
 
№6 от: zaharisa (24 ноември 2009 11:55)

Любим, любим цитат от приказката "Младият англичанин" : 
            
            Хора със празни кратуни
            взимат за пример маймуни

Толкова е актуална, колкото е била винаги - МНОГО


 
 
№7 от: Боряна (24 ноември 2009 12:30)

И аз я имам и много я обичам! Най-вече "Студеното сърце". И все се чудех защо човек с първо име Вилхелм пише за такива екзотични дестинации...




--------------------
 
 
№8 от: furious_kid (24 ноември 2009 12:38)
Любими, любими, любими!
Благодаря ти, Влади!
kniga
Аз имах и едни малки и квадратни немски книжчици от много здрав картон с "Малкият мук" и "Халифът-щърк" (Mutabor!) с безумно интересни и красиви илюстрации... Ама къде се загубиха (май ги откраднаха заедно с чешките ми книги с илюстрациите на Зденек Буриан и броевете на предшественика на Pif - Vaillant) не помня. Как ми се иска да ги кача тук, просто не мога да ви опиша...

А когато разбрах, че приказките при предишните преводи са били вадени от контекста и когато прочетох целият "Приказен алманах" (почти както в линка за "Моята библиотека", пуснат горе от Влади) направо останах като гръмнат!

Най-любимата за мен си е "Студеното сърце", а с помощта на  "Еленовият гулден" научих едно племенниче на цената на доброто отношение към хората...



 
 
№9 от: Дяволчето Фют (24 ноември 2009 18:06)
Ааааа, любими приказки!!!! Приказките на Вилхелм Хауф  са от най-екзотичните и тайнствени, които съм чел(а). Е, разбира се, тук прибавям и Африкански приказки с невероятните им герои и също такива илюстрации.
   Години наред (май-май и до ден днешен) си представях къщата на старата вещица от Джуджето дългоноско. Порутената къща отвън,толкова тайнствено преобразена, отвътре изглежда като приказен дворец - под от стъкло и по него "летят" ...катерички, обути в черупки от орехи. Истинско вълшебство. kniga
А помните ли билката "галистомахче"? С нея всяка манджа става фантастична.
И не са нужни никакви готвраски книги, а само да се открие тайнствената билка. Да, ама само вещицата я има. А какво ли не би дал човек да хапне от вълшебната попара днес, сега, макар и една лъжичка само. Тогава .....тогава ставаш отново дете и отново летиш на крилете на въображението. А то те носи ли, носи...
А може би всички тук сме в къщичката на вещицата и никога не сме я напускали.

 
 
№10 от: admin (24 ноември 2009 18:35)
Мен ми беше много страшна тази вещица (само вижте как са я нарисували). А от "галистомахче" сигурно се прави и бозата
Дилбер Танас, не си в друга приказка - същата е (май беше на части). Дани много по-добре си спомня драматизацията



--------------------
 
 
№11 от: bat_mitco (24 ноември 2009 20:33)
     ИМАШЕ ДРАМАТИЗИРАНА И "ДЖУДЖЕТО ДЪЛГОНОСКО"...С КОСТА КАРАГЕОРГИЕВ



--------------------
 
 
№12 от: anni (24 ноември 2009 20:54)
Това е една от най-любимите ми книжки, имам я, все още, и съм я чела хиляди пъти. Разкошна е, наистина, а драматизацията на ''Студеното сърце'' я бях позабравила. На който не е имал удоволствието да се потопи във вълшебството на Вилхелм Хауф-горещо му го препоръчвам!



--------------------
 
 
№13 от: Cvetan (24 ноември 2009 21:02)

Съкровищнико в еловия лес,
от векове живееш и до днес,
богат си ти в леса си безпределен
и щедър към родените в неделя!!!




--------------------
 
 
№14 от: dani (26 ноември 2009 21:39)
"Съкровищнико в еловия лес..." Колко пъти вече си препрочитам любимата ми приказка от детството. Драматизацията, за която пише Дилбер Танас, я търсех "под дърво и камък " в нета, а сега разбирам, че не е бил филм, а тв-театър. Приказката за въглищаря Петер е много близка до тематиката на сайта ни. Въобще от както не съм вече дете, усещам как в гърдите ми бие нещо мраморно, което съм получил от Михел Холандеца в замяна на детството си...



--------------------
 
 
№15 от: dani (28 ноември 2009 18:07)
Благодаря, но нямам предвид приказката на 'Балкантон", а телевизионната адаптация. ТВ-театърът "Студеното сърце" е едно от първите неща, които съм гледал по телевизията, може би затова толкова силно ме е впечатлил. Телевизорът беше "Опера", в къщата на брата на дядо на село. В къщи още нямахме телевизор. Било е в края на 70-те години. Михел Холандецът беше много страшен, актьорът беше с едни такива рутави вежди и като се смръщеше на Петер Мунк, а аз от другата страна на екрана се смразявах от ужас... А най-страшно беше, когато го въведе в стаята с извадените човешки сърца. Те бяха сложени в едни буркани и туптяха. Холандецът раздваше в замяна на живите сърца камъни. А Стъкленото човече беше толкова симпатично, та страшно ми се искаше и на мен да го намеря в някоя елова гора. Нищо чудно да съм вярвал в съществуването му (бил съм на 5-6 години) и после да съм викал по горичките зад селската рекичка: Съкровищнико в еловия лес... Още повече ми се ще сега да срещна Стъкленото човече  Да, понякога наистина се вдетинявам извън границите на приличието. Едва ли ще срещна Стъкленото човече, но имам усещането, че вече съм се срещал със Михел Холандеца. Имам едно такова студено усещане някъде отляво в гръдния кош... stud



--------------------
 
 
№16 от: freja (29 ноември 2009 03:51)
dani, аз си спомням едно телевизионно филмче (не театър) със "Съкровищнико в еловия лес...". Даваха го към 1986/87 (бях 6-ти клас, ако не се лъжа), беше игрално, в две части, а националността му -  поне руска, ако не и направо немска (обаче в никакъв случай българска). Мнооого красиво, макар и мрачно... но пък толкова приказно... Сериите бяха дълги - минимум час, може и час и половина. Спомням си, че една неделя следобяд гледах първата част, а чак следващата неделя трябваше да дават втората серия. За моя зла беда (освен дългото чакане), точно по времето на втората серия се очертаваше да бъдем на село (отивахме там в петък или събота и се връщахме в неделя). И заради филмчето бях обявила още няколко дни преди заминаването, че аз на село няма да ходя тая седмица. То не бяха увещания, заплахи, накрая постигнахме компромис - ще дойда на село, ама ще се върнем преди началото на филма - татко лично обеща! Е, в неделята всичко си вървеше в срок и бяхме готови за обратното излитане съвсем навреме, но тогава стана ясно, че нашите били обещали на едни семейни приятели на връщане от село да им идем на гости... Все пак татко спази обещанието си към мен, макар и малко модифицирано - гледах филма в семейните приятели . И какъв късмет - там имаха една ОГРОМНА книга с приказки на Вилхелм Хауф, където веднага потърсих "Студеното сърце" - намерих го към средата на книгата и се изненадах колко дълга всъщност била тази приказка... Манията ми по Шварцвалд, разни приказни човечета и вълшебства ме държа поне два месеца тогава! girl_witch

А някой спомня ли си за кой филм говоря (излъчваха го точно преди "Всяка неделя" и мисля, че се казваше просто "Студеното сърце")? Аналогичен въпрос ще задам и за книгата - тя беше с МНОГО страници, сравнително дребен шрифт, картинки май нямаше, размери - почти като на библиотека "Вълшебници", но във всеки случай - по-голяма от "Световна класика...", макар че беше не по-малко луксозна от нея, обаче май кориците й, освен твърди, бяха и кожени... Кожата не е сигурна, но цветът беше много тъмен - черен или син.

 
 
№17 от: dani (1 декември 2009 06:13)
Мисля, че я имам твоята книга, Фрея. Или е в къщи, или пък съм я дал на Влади. Я го попитай дали е у него книгата ми с приказки на Хауф. Ако не, като си ида в къщи, ще я взема и... и ако това е твоята книжка, ще ти я подаря за Нова година:). Книжката е с твърди сини корици, малко по-голяма от сканираната. А филмът, за когото говориш, едва ли е руски. Няма го в filmiki.arjlover.net , а там е цялото руско кино. Поне не го открих, когато преди време търсих там "Холодное сердце".



--------------------
 
 
№18 от: centara (1 октомври 2010 14:53)
Еленовият гулден и Студеното сърце за мен са най-добрите детски приказки! em_84

 
 
№19 от: vladimir petrov (20 октомври 2011 02:48)

Още си я пазя! Един приятел ми я подари за рождения ми ден  през 1988 г. Още си спомням този ден, все едно беше вчера...


 
 
№20 от: Калина (11 май 2014 15:35)

"Студеното сърце", "Халифът-щърк", "Малкият мук"..., колко пъти ги препрочитах от книгата. smile


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 16
Потребители: 0
Гости: 16

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?