Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Слънчевото момиче, което си отиде толкова рано!
5-02-2010, 02:32 | Автор: tkpopov | Категория: Свободно време / Какво четяхме

 
ПЕТЯ ДУБАРОВА
 
 
За Всички Които Обичат Петя Дубарова:
 
 
Били ли сте в къщата-музей на Петя? Наскоро аз бях тласнат от тайнствено желание да я посетя и искам да разкажа впечатленията си.
 
ДУХЪТ НА ПЕТЯ Е СРЕД НАС
 
Тези бях излязъл на разходка из Бургас. Докато се разхождах из мрачните и мокри улици на града, внезапно през съзнанието ми мина странна мисъл. Имах усещането, че някаква сила ме накара да тръгна в определена посока. Запитах се, къде ли да отида. И така аз се оставих на тайнствената и загадъчна сила да ме води. И така се озовах на улица "Гладстон" 68 - където се намира едно малко дворче с малка бяла къщичка. Отворих бялата решетъчна врата и влязох в двора на къщата. В момента, когато стъпих на малката плочена пътечка, се загледах в малката бяла къщичка. Стоях безмълвен и гледах към прозорците, от чиито стъкла прозираше мека приятна светлина. В този момент си мислих: "Колко малка е тази къща, а колко тайни крие тя!" В следващия момент аз се насочих към тясната бяла стълбичка и натиснах дръжката на входната врата. Тя се отвори тежко със скърцане, но на мен това скърцане ми се стори като тежка въздишка на измъчена душа. Веднага след като се озовах в малкото антренце, ме посрещна домакинът, а аз веднага усетих спокойствието и тишината, които царяха в тази къща. Домакинът първо ми показа стаята на Петя. Остъклената врата мъчно се отвори, като че ли малката стаичка не искаше да ни пусне вътре. А стаичката е наистина мъничка. Отсреща гордо се беше разположил сгъваем дървен диван, постлан с покривка в тъмно кайсиев цвят. Пред него сложена малка масичка. На дясната стена мълчаливо и замислено стояха секциите с библиотеките, на които бяха наредени книги, по чиито корици личеше, че са докосвани от две нежни малки ръце. И в чиито страници жадно са се впивали две красиви, изпълнени с любознателност очи. В ъгъла - стар радиоапарат. На последната секция, облегната на стената, стои мълчаливо средна по размер китара. Загледах се в китарата и си помослих: "Колко ли мелодии са прозвучали. Кои пръсти са изтръгвали "скрития звук" на сърцето й. Дали някога тази китара отново ще разсее тишината в тази малка стаичка? Може би тя звучи и сега някъде там, но гласът й никога няма да се чуе." В този момент усетих един едва доловим хладен полъх по лицето си. Като че ли някой мина покрай мен и с неулвими за слуха стъпки тръгна по коридорите на къщата. Стори ми се като въздишка на плачеща душа. Минах през останалите стаи. По стените бяха закачени копия на някои от ръкописите на Петя и много нейни фотографии от различни възрасти.

 
 От тях Петя гледаше с мило и детско изражение - ту сериозна, ту усмихната, но на всички снимки аз се заглеждах в красивите й очи. Стори ми се, че тези очи са най-тъжното нещо, което съм виждал, особено когато видях голямата картина. На снимките, където Петя е усмихната, личи детската радост и безгрижие, но дори и там те докосват изпълнените с нежна доброта и скрита тъга очи. Загледах се и на снимката й с Христо Фотев.
 
 
 И останах с неразгадан въпрос, защо на тази снимка Петя се усмихва така загадъчно? В този момент аз отново усетих полъх на лицето си, но този път полъхът беше като топла милувка или като паднала върху ръката гореща сълза.
 
 
 Пред всяка стена стояха малки стелажи с витрини, през които се виждаха творческите успехи и някои от личните вещи на Петя. Гледах разтворените малки тетрадчици и ме впечатли различието в почерка в отделните тетрадки.

 
 
 На едни от тях личеше почерк на момиченце от трети клас с прилежно изписани ръкописни букви и тук там с малки поправчици. А на други почеркът беше по-различен. Ето и учебните подобия, които тя е използвала - малка чертожна линийка, транспортир, един късичък черен молив и две химикалки. Встрани от пособията прилежно сгъната беше сложена ученичската униформа на Петя (тъмносиня копринена престилка със снежнобяла яка и малко светлосиньо ученическо кепе).
 
 
 На друг стелаж бяха сложени малка иконка на Света Богородица, две малки тъмнокафяви кожени портмоненца (едното триъгълно, а другото правоъгълно) и около тях има една малка шишарка (вероятно от бял бор). На останалите стелажи бяха изложени трудовете на Петя. Няколко броя на вестник "Черноморски фронт" и на списание "Родна реч", където са печатани нейни стихотворения. Сред тях са и печатните издания, които са излезли след нейната смърт, както и книгите, посветени

на Петя.
 
 През цялото време, докато се движех из коридорите на къщата, имах усещането за странния полъх, който ми се струваше ту като тъжен зов, ту като загадъчен смях. Дори в един момент, като че ли някаква тайнствена ръка зад мен ме дръпна за рамото и ме накара да се обърна и да се загледам към една снимка, където Петя е снимана пред стълбата на задния вход на къщата. От тази снимка Петя гледа с една лека усмивка, но пак се чете тъгата в очите й. И в този момент ми се стори, че някой се смееше с един закачлив смях. Когато си тръгвахме, имах усещането, че съм упоен от някакви вълшебни билки.
 
 
 Тогава аз отново погледнах към прозорците на къщата. И през единия от тях, който беше затъмнен, като че ли се мержелееше сянката на фигура, която като че ли гледаше право към нас. Обърнах се и понечих да тръгвам, аз се обърнах отново към прозореца - може би за да помахам на тази фигура, но нея я нямаше. Мълчаливо си тръгнах. В този миг си мислех само за едно. "Това беше Петя!
 
НОЕМВРИЙСКИ ДНИ: http://vbox7.com/play:d4cfed83
 
 И сега искам да ви помоля всички вие, на които им се удаде случай да дойдат в Бургас, нека минат през улица "Гладстон" 68 и да се отбият в малката бяла къщичка, за да опише впечатленията си. А вие, които сте посетили поне един път този дом, ако сте усетили особено присъствие, ако сте имали странни усещания или ако сте забелязали необичайни явления, които да са ставали в къщата или около нея - нека публично или лично с мен да споделят преживяванията си.
 
ПЕСНИТЕ НА ПЕТЯ: http://vbox7.com/play:db77f7c7
 
ЛУНАПАРК (музика: Тончо Русев, текст: Петя Дубарова, изп. Кичка Бодурова): http://vbox7.com/play:47965cfd
 
 
ОТКЪСИ ОТ ФИЛМА "ТРАМПА", С УЧАСТИЕ НА ПЕТЯ:
 
 
 
 
ПОКЛОН ПРЕД ТАЛАНТА
НА ПЕТЯ ДУБАРОВА!
Статията е редактирана от: tkpopov - 27-10-2011, 13:30
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Любомир Николов (5 февруари 2010 12:46)
Човек е тръстика, макар и мислеща !

 
 
№2 от: mchukanov (5 февруари 2010 13:02)
  ТКПопов, hi
   Дребни сме, толкова сме дребни, че не можем дори да се сгънем - Поклон да сторим..



--------------------
 
 
№3 от: Дяволчето Фют (5 февруари 2010 17:38)
Влак
 
Как искам да съм малък светъл влак,
по-пъстър от крилете на хвърчило.
Да чувствувам във светлия си бяг,
че слънце в моя ритъм се е скрило.

Да бъде мойта гара слънчев знак,
от хиляди очи благословена.
Да бягам срещу вятъра, но пак
да връщам там мечтата си зелена.

Как искам да съм малък светъл влак.
Тогва бих посока подарила
на някого. Искри родени в бяг
от релсите. И свойта пъстра сила.

Защо не съм добър среднощен влак?!
Тогава аз на всеки бих раздала
завръщане. Но бих поела пак
по релсите на радостта си бяла.

Петя Дубарова

 
 
№4 от: anni (5 февруари 2010 21:30)

Аз следвам на времето светлия ход
и искам, как искам свед моя живот
пак някой да трепне, внезапно спасен
открил в моя стих своя пристан зелен...

Не трепване, а взрив е запознанството с П етя.
Поклон пред паметта и.





--------------------
 
 
№5 от: катя милушева (5 февруари 2010 21:44)
ДОБРОТА

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

...........................................

 

 

Добрите хора рано си отиват,

тук няма място за такава доброта,

защото трябва да си зъл и лицемерен

да оцелеещ сред душевна пустота.

 


 
 
№6 от: buba (6 февруари 2010 19:38)
Д Е Т С Т В О

Аз слънце на ресниците си нося
и вятър - на протегнатите длани,
и тичам пак усмихната и боса
по камъчета бели и огряни.

Дърветата коси зелени свеждат
и облаци - платна издути, бели -
очите ми усмихнато поглеждат,
поглеждат ме и птици, полет спрели.

Аз тичам като птица волнокрила,
по-бърза от лъчите, ветровете,
и бисери на радост в мен съм скрила,
на детството най-хубавото цвете.

07.08.1974 г.

 
 
№7 от: Ina_68 (7 февруари 2010 12:45)
Поклон пред този велик талант Петя Дубарова...Дълбок поклон!
Не съм била в къщата на Петя, но без да съм се докосвала с поглед или с длани до вещите и, аз съм усещала присъствието и. То е толкова магично и силно вплетено в стиховете, че съм имала всички тези усещания, за които говори авторът на статията, докато съм ги чела. Тя самата ни дава отговорите на въпросите...

ТАЙНА

И облак сивкав като миша дупка
пак погледа ми приютява тихо,
от мойта длан - разчупена черупка -
изтича въздух снежнобял и стихов.
Във чашите на моите зеници
се плисва нещо чуждо, непознато
и сиви, като мене тъжни птици,
пробождат ме с върха на свойто ято.
Но моят стих, от зима неизпръхнал,
ще метне на гърба ми свойто лято
и аз стихотворение ще стана,
от никого нечуто, неизпято.
Тогава ще се вмъкна във пиеса
на някоя от сцените, сияйна,
ще бъда най-безавторна, щастлива,
ще бъда просто малка тайна.

Петя Дубарова



--------------------
 
 
№8 от: estranged6501 (11 февруари 2010 16:59)
Божичко, преди като четях книгата за Петя, винаги ми е било любопитно как е изглеждала ... Ами красива и умна. Но наистина е нелепо всичко ... ПОКЛОН!

 
 
№9 от: mimihadji (14 февруари 2010 20:55)
"Не се измисляй, бъди такъв, какъвто си" - тези думи на  "нашата" Петя (защото днес тя щеше да бъде също част от този проект) още веднъж потвърждават, че поетичните истини не могат  да се разминават с делата на човека, че между думи и дела трябва да има знак на равенство.. И може би затова тя не успя да превъзмогне някои случвания от онова време, не се примири с лицемерието, лъжата, унификацията, не пожела да бъде част от заблудите и фалша на тогавашното общество.
Не съм била в къщата на Петя никога, но авторът ме "пренесе" там и наистина усетих полъха на духа на слънчевото момиче. Благодаря! Поздравления за написаното. ПОКЛОН! СПИ СПОКОЙНО, ПЕТЯ!

 
 
№10 от: Anakin Skywalker (16 февруари 2010 17:14)
На 4.12. 1979г., ненавършила 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета, оставяйки бележка със следния текст: " Измамена

Младост

Прошка

Сън

Спомен

Зад стените на голямата къща

ТАЙНА

"

След изненадващата ѝ и загадъчна смърт, веднага плъзват слухове и се раждат митове (както винаги става) за причините, пречупили крилете на феноменалното поетично дарование от крайморския град.

Най-разпространената версия, която се разказва и днес, гласи, че поетесата се е самоубила заради едно нескопосано комсомолско обвинение за саботаж по време на средношколска бригада във фабрика, за строшена кръстачка на автоматизирана линия. Това днес звучи нелепо, но истината знае само тя. С трагичния си избор Петя споделя съдбата на редица наши известни поети, изваяли със слово неръкотворни паметници на страдащите си души и на звездния екстаз на мечтите си.



..и едно стихотворение от Нея



НОЩ НАД ГРАДА

Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият.

И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.

Помислило за риби то звездите,
ги люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги във свойта необятност.




--------------------
 
 
№11 от: bat_mitco (4 декември 2010 22:26)



--------------------
 
 
№12 от: Krista (4 май 2011 19:36)

Някъде през 80-те, докосвайки се до стиховете на Петя Дубарова, бях пленена завинаги от всичко, което е написала. Плаках съвсем истински,  за този така без време отишъл си талант. em_31  За съжаление, все още не съм посетила къщата - музей, но и това ще стане. 
Толкова изящество  има в:
Аз и морето

Безбройните разплакани черупки
докосват ме със свойта чернота,
и рачета от тъмните си дупки
проблясват със солена мокрота.

Студена сол нозете ми изгаря
и пяна във дланта ми се топи,
вибрират побелели морски пари
със вятър, хладината им изпил.

Как искам да съм с мидите зелени,
но тръгвам умълчана към дома
и мидите си тръгват сякаш с мене,
със мен си тръгва топлата вълна.

Сега разбирам: в топлите ми длани
е сгушено соленото море.
Във сънищата мои разлюляни
то бърза да се побере.

.....Има някаква магия в този Бургас (не живея в него, но това е любимият ми град), убедена съм. Не мога иначе да си обясня, че именно той е родното място на едни от най- талантливите хора на изкуството в България!  Петя Дубарова,  е една от тях.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 18
Потребители: 0
Гости: 18

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е:


 
 
 
 
Ново в ПУК!