Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Април 2020 (1)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Задължителната литература
11-03-2010, 15:22 | Автор: varban_praskov | Категория: Свободно време / Какво четяхме
  Дано не повтарям тема, по която вече е писано, но като спомен от детството ми е останал и неизменно присъстващият преди всички летни ваканции списък със задължителна литература, която трябваше да се прочете. Много мразех листчето с 10- на книжки, които задължително трябваше да се прочетат- "Овчарчето Калитко", разкази за младия Г. Димитров и т.н. (поне това ми е останало като тематика в главата). И не заради нещо друго, а просто защото тези книги биваха натрапвани. А съгласете се, че не беше много приятно да оставиш "Винету", "Синовете на великата мечка", книгите на Емилио Салгари на заден план- докато изчетеш някакъв си там списък. А и нямаше как да се избегне прочитането на "омразните книги" заради задължителния "читателски дневник". И сега си спомням баба (бивша учителка по български език и литература), която много обичах, но която винаги следеше и контролираше докъде върви прочита на "задължителните книги". Дори нещо повече- караше ме да пиша съчинения от типа "С какво ще запомня...", "Какво ме впечатли в..." . В такива моменти "не я обичах", но оценявах по достойнство "мъченията", когато следваше неизменното първо домашно на аналогична тема.

  И в заключение да добавя- "мразех" и сп. "Родна реч". Имах една учителка по литература, която като оценяваше съчиненията, а по- късно и отговорите на литературен въпрос, добавяше понякога: "Няма да го публикуват в сп. "Родна реч", или: "Браво, много е хубаво, продължавай така и ще го изпратим в сп. "Родна реч". А как ми се искаше поне веднъж да чуя второто ... :)
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: катя милушева (11 март 2010 20:22)
 От тази задължителна литература си спомням, че с една съученичка бяхме разделили "Война и мир" на две, за да я четем заедно... Де да знаеше библиотекарката тогава! gyavol2 gyavol2

 
 
№2 от: ive (11 март 2010 20:34)

А ние нямахме читателски дневник. Преди НД дори не бях чувала, че имало такова нещо. 

Ама чета за вашите училища и си мисля каква свобода е била в моето, или поне в моя клас. Не само читателски дневник, нямаше и никаква строгост по отношение на пионерските поръчения. Кръжока се провеждаше само по време на ТНТМ, а в някои часове по трудово играехме шах. А какви чудни екскурзии организираше класната... 


 
 
№3 от: anni (12 март 2010 08:15)
Аз, да си призная, през ваканциите четях всичко друго, но не и така наречената задължителна литература. А и не помня да са ни раздавали някога специални списъци. Майка ми се опита да ми направи читателски дневник, аз пописах, пописах малко и дотам беше. Май не беше задължителен.



--------------------
 
 
№4 от: undo (12 март 2010 12:16)
Оххх, книжка за Митко Палалузов - първата от задължителния списък след първи клас. Брат ми (по-голям с осем години) отбелязваше колко трябва да прочета за деня и после трябваше да разкажа какво съм прочела. Колкото и да е странно обаче, именно така открих и заобичах четенето. После - Емил от Льонеберя, Антон и Точица, Пипи - прочетени на един дъх и пропрочитани десетки пъти. kniga

 
 
№5 от: Боряна (26 март 2010 13:38)

Аз пък се сещам за прословутите 10 книги на /или може би "за"hmmm / за свободата, воглаве с Митко Палаузов разбира се. Сред тях бяха "Дъщерята на партизанина", "Лека нощ татко" и тая с култовото заглавие "Неуловимия Шишко". За другите не се сещам, защото честно си признавам, че не съм ги чела dolu




--------------------
 
 
№6 от: isi (26 март 2010 13:58)

Аз пък си мисля, че в задължителнителните ни  списъци бяха точно и Антон и Точица заедно с всички други на Е. Кестнер, пък и   Бранислав Нушич, и Чернишка, пък и всякакви приказки   - на български писатели, на Андерсен... В зависимост за кой клас сме :)) Спомням си, че така си  открих   Павел Вежинов  и "Сините пеперуди"  - поради това, че беше част от задължителния ни списък :)) Та задължителния списък за мен беше хубав списък :)) Май и аз много не се наканвах да прочета партизанските книжки, поне не всички,  но никой не ми е правил проблеми за това, пък и не помня после да сме ги разисквали много... Но и те носеха положителни емоции - бяха си приключенски, та които са били добре написани - измислени, са си били ценни, може би :)) 
Боряна, а ето тук в нашия ПУК поредицата "10 книги за свободата"




--------------------
 
 
№7 от: dani_el_ka (29 юни 2010 22:01)
Една единствена книга съм чела с неистов интерес от  задължителните списъци през годините. Това е "Железният светилник" на Димитър Талев. И до днес тя си остана любима за мен. Ако нямам четиво за момента - отварям я на случайна страница, ей така... където се отвори, и започвам да чета:)
С негативни настроения свързвам книгата "Млада гвардия"... дори не си спомням автора... Тъй като я "попропуснах" през лятото, трябваше да я прочета за 4 дни през учебната година. Плаках и четох... но не от съпреживяване, а от негодувание:)

 
 
№8 от: Надя (30 юни 2010 08:16)
И аз да си призная, си харесвах списъка, че дори и партизанските книги, които са тогавашния екшън стил - "Как се каляваше стоманата", "Повест за Зоя и Шура".
А най-хубавото беше, че ако нямаш някоя книжка може да отидеш до библиотеката, а там покрай задължителната, може да си вземеш и някоя друга. На мен самото киснене в библиотеката ми харесваше - миризмата на стари книги, тишината и свободнодостъпните рафтове - да избираш, да разглеждаш, да четеш!!
Иската е права - добре,ч е беше задължителния списък, та да позная Кестнер, Нушич и даже ми се струва, че и Рей Бредбъри, беше попаднал там.
Не си спомням добре, но не са ни карали на сила, да ги четем, просто бяха включени в учебника по литература и наистина беше полезно четенето им лятото.
Ако щете ми вярвайте и сега ми се иска да имам такъв списък, постоянно се губя в гръмки заглавия и оставам разочарована..

 
 
№9 от: yulmana (15 юли 2010 16:20)
Рей Бредбъри -кога се е изучавал и ко книга точно?-(сега  чувам за това)

 
 
№10 от: undo (15 юли 2010 16:41)
Рей Бредбъри със сигурност участваше в задължителния списък и това ще да е било нейде след 5-ти клас... не помня точно, но е било и преди 7-ми. Произведението беше "Вино от глухарчета". Здраво ми се е запечатало в паметта по две причини: много ми хареса името на автора и се зачудих дали наистина се прави вино от глухарчета...

 
 
№11 от: nelly_s (15 юли 2010 18:33)
Списъкът ме съпровождаше от 1-ви до 11-клас. Имаше две части: книги за задължителен прочит (това, което ще се изучава и идейно-възпитателни книжки) и незадължителен прочит (и той не беше нещо особено, но тук там имаше, което си заслужава четенето). Връчваха ни го в последния учебен ден.
Задължителния списък се опитвах да го прескоча, но библиотекарката - майка на моята съученичка и приятелка - успяваше да ми пробута книгите от него между другите. Та успявах да го попрегледам, защото повечето минаваха на вентилатора - началото, тук две-три странички, там две-три и края - колкото за информация. И без това щяхме да ги дъвчем цяла година, докато не ги научим наизуст. В читателския дневник (признавам си без бой) преписвах малко от предговора - че там всичко си беше смляно: и какво е искал да каже автора, и какво мисли партията по въпроса. Щото тази част никак не ми се отдаваше - знам ли го какво е искал да каже автора, каквото е искал, казал го е, прочели сме го .... 
Но точно незадължителния списък е повод за срещата ми с един от любимите ми автори - Бранислав Нушич. Бяхме завършили 6-ти клас. Дадоха ни списъка и майка ми ме подгони да го чета. Ама на кого му се четат глупости, когато са ми обещали "Тримата мускетари", а в момента четях "Конникът без глава" и ме чака "Спартак". В горещите авгувстовски дни решеихме да отидем на басейн в Лясковец (по тротоара, по тротоара и хоп... в Лясковец). Пътьом минахме покрай книжарницата и на витрината "оная глупост, дето я имаме в незадължителния - автобиографията на Някой-си-Там". Купих си я под бурния смях на цялата компания. Опънах си хавлийката на басейна и реших да поразгледам тоя какво толкова е направил, че и автобиография да пише. На третата страница вече не можех да си поема въздух от смях. И така ... до ден днешен. Докато си спомням я бях препрочитала 12 пъти от край до край и не знам колко пъти - избрани моменти. Започнах да търся и други негови книги, така прочетох и "Д-р" и "Общинското дете" и др. Само ми стана мъчно, че любимият ми автор май хич не е долюбвал българите

 
 
№12 от: mchukanov (15 юли 2010 20:02)
  АААА - Това е! nomer1
Цитат: nelly_s
Та успявах да го попрегледам, защото повечето минаваха на вентилатора - началото, тук две-три странички, там две-три и края - колкото за информация. И без това щяхме да ги дъвчем цяла година, докато не ги научим наизуст. В читателския дневник (признавам си без бой) преписвах малко от предговора - че там всичко си беше смляно: и какво е искал да каже автора, и какво мисли партията по въпроса. Щото тази част никак не ми се отдаваше - знам ли го какво е искал да каже автора, каквото е искал, казал го е, прочели сме го ....

  ... предлагам да го обявим за наръчник hiphip yess



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 17
Потребители: 0
Гости: 17

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!