Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юли 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Юли 2020 (1)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Сладки ли са пържените рибки (Лъчезар Станчев)
19-04-2010, 15:42 | Автор: shturcho | Категория: Какво четяхме / Изгубени вещи и спомени
Аз бях много злоядо дете, но с тази приказка винаги ми се отваряше апетита и успяваха да ми вкарат някоя друга хапка в устата. Сега я чета много на дъщеря ми. Имах книжката и много си я обичах, но изчезна някъде и сега се опитвам да я намеря. Автор е Лъчезар Станчев. Не съм я виждала и преиздадена.

Ето и приказката:


      Имаше едно време един цар. Той събра веднъж мъдреците на съвет. Рече им:
      – Голяма грижа ме е налегнала. Както знаете, едничкият ми син, Шишко, съвсем не отговаря на името си. Тънък е като комар. Ребрата му се броят. Какво да правим?
      Замислиха се мъдреците. Три дни и три нощи мислиха. Най-после един от тях рече:
      – Намислих, царю честити. За да отговаря на името си, Шишко трябва да се облече по-дебеличко. И възглавнички под дрехите трябва да му сложим.
      Облякоха Шишко с три чифта дрехи, подпъхнаха му и възглавнички и го пратиха на разходка. Заразхожда се важен Шишко, поразтича се. Подгони гъсенцата с пръчка.
      – Ссс-ссс-ссс – Сиско – засъскаха гъските разядосани. Разплака се Шишко.
      – Гъските ми се смеят, че не съм Шишко, а Сиско…
      От очите му текат сълзи, а от челото му пот като из ведро тече. Горещо лято беше. Разсърди се царят.
     – Съблечете детето, щом не е истински Шишко.
     Съблякоха го. Ами сега? Какво да правят?
     – Друго намислих, царю честити – обади се втори мъдрец. – Щом не отговаря на името си, да му сменим името. Има толкова други имена, които ще му подхождат. Например: Клечко, Комарчо, Крачунчо… Щом Шишко чу какво са намислили, разплака се още по-силно.
     – Всичките ми играчки вземете, само името си не давам.
     Вдигна се тогава трети мъдрец, поглади дългата си брада и каза:
     – Открих, царю честити. За да отговаря на името си, Шишко трябва да напълнее. А за това трябва да го пратим на море.
     – Хубав съвет – зарадва се царят. – Заведете го в морския дворец, но да го пазите.
     Настаниха Шишко в златната колесница, впрегнаха в нея шест чифта коне. Зад него тръгнаха сто слуги и готвачи. Царското дете ще угояват, не е шега. Яхнали магарета, тръгнаха и мъдреците да го наглеждат. Стигнаха на морския бряг. В чудно хубавия дворец имаше всичко в изобилие, но на Шишко не му се ядеше. По цял ден лежеше на сянка. Мъдрецът, който се грижеше за храната му, изпращаше всеки ден при царя бързоходец със следното писмо:
     "Днес на обяд Шишко изяде: 1. Една супа от пилешко сърце със седем зърна ориз; 2. Крило от гълъб, изпечено на скара, с прибавка един макарон; 3. Четири зърна чудесно грозде, без семките. Изпържихме му и една рибка, но не иска да я изяде – не му била сладка."
     Всеки ден мереха Шишко на големи златни везни. От едната страна слагаха кучето и котката, а в другото блюдо сядаше тънкият Шишко. Той тежеше точно колкото тях. Блюдото с Шишко не натежа нито веднъж. Натежаваше само ако кучето лавнеше и котката рипнеше долу.
     Тогава мъдреците решиха, че Шишко трябва да прави морски бани. Но за да не му се случи нещо, накараха го да седне на трон, поставен на брега, и потопяваха във водата само краката му. Изправени край него, двама царски моряци наблюдаваха с далекогледи да не излезе буря. Но и от тези морски бани Шишко не наддаде нито грам. Изплашиха се мъдреците. При толкова силна храна да не напълнее! Напразно се въртяха те около теглилката. Споглеждаха се: какво да правят? Какво ще отговарят на царя? Един ден те се събраха пак на съвет. Цял ден заседаваха, нищо не измислиха.
     През това време Шишко прескочи през прозореца и отиде да се разходи сам по брега на морето. Там срещна рибарчето Пенчо.
     – Кой си ти?
     – Аз съм Пенчо, дядо е рибар. А ти кой си?
     – Аз съм Шишко…
     – Ха-ха-ха! Какъв Шишко си ти – тънък си като чироз.
     Смееше се Пенчо, но Шишко не му се разсърди. Сприятелиха се.
     Почнаха да играят заедно. Тичаха по брега, правеха кули от пясък, къпаха се в морето. Здраво се изпекоха на слънцето, та гърбовете им се зачервиха.
     – Стига вече, че ще изгориш. Облечи се. Аз съм свикнал – каза Пенчо. – А сега тръгвай с мен. Ще идем при дядо. Той лови риба, та да му помогнем.
     Отидоха при стария рибар. Той беше наловил с мрежата два коша риба.
     – Хайде да ги пренесем ние – рече Пенчо. – Дядо е стар.
     Грабнаха кошовете и ги замъкнаха в тръстиковата колиба.
     – Давайте сега чорба от пиле, печен гълъб и макарони, и грозде, че съм гладен като вълк – извика Шишко.
     – Какво? Пиле ли? Печен гълъб ли рече? Ти да не си царски син, та искаш пиле и гълъб? Ето ви хляб и по две пържени рибки.
     – Да, аз съм Шишко. Синът на царя. Но сега и рибките ми са сладки.
     – Царският син ли? – уплаши се рибарят. Скоро дай хляба и рибките, да не ти се развали стомаха. Ти не си свикнал на сиромашка храна. Хайде да те водя в морския дворец. Там ще те нахранят.
     Стигнаха тримата в двореца. А там се беше вдигнал голям шум. Търсеха Шишко под дърво и камък.
     – Давайте по-скоро да ям! – извика Шишко.
     Донесоха му чорбата: от едно пилешко сърце и седем зърна ориз.
     – Пилето само сърце ли има? – ядоса се Шишко. – Дайте тук и крилете, че и кълките, че и бялото месо!
     Донесоха и печеното: крило от гълъб на скара, с прибавка един макарон. И от него не се насити Шишко, та му донесоха още. На края не четири, а четиридесет и четири зърна грозде изяде. И все още му се ядеше.
     – Дайте ми парче хляб и сирене да си доям – заповяда той. – И две пържени рибки – много са сладки. А на рибаря и внука му сложете по едно пиленце, че отдавна не били яли пиле.
     Зарадваха се мъдреците на тая голяма промяна и пратиха бързоходец при царя с писмо, в което пишеха:
     "Царю честити, морските бани много помогнаха на Шишко. Веднага да се натоварят на каруците триста тлъсти пилета, десет чувала макарони, пет тенекии сирене, двайсет коша грозде! Ако не стигнат за лятото, пак ще ти пишем!"
     Уплаши се царят от такава поръчка и отиде да види каква е работата. Като поразпита и разбра всичко, той нареди Шишко да играе и да тича цял ден с внука на рибаря и да носят заедно всяка вечер по един кош риба до колибата. Шишко беше много доволен. Бузите му се надуха и зачервиха. Гърбът му почерня като гърба на Пенчо. При всяко ядене искаше и пържени рибки.
     Когато дойде време да си тръгват, претеглиха Шишко на везните. Много беше наддал. А знаете ли как го мериха? При кучето и котката сложиха и едно прасе, тогава чак се изравниха везните.
     – Ти си наддал цяло прасе! – радваше се царят.
     Той нареди да извикат рибаря и го запита:
     – Кажи ми, рибарю, защо по-рано пържените рибки не бяха сладки на моя син?
     – Ех, ти, царю честити, уж си цар, а пък не знаеш една толкова проста работа: пържените рибки са сладки само на този, който работи. И само той става силен и здрав!
     – Умен рибар си бил, брей! Искаш ли, рибарю, ти да ми станеш съветник, а мъдреците да пратя да ловят риба?
     Засмя се рибарят на глупавия цар и глупавите мъдреци и каза:
     – О-хо, царю честити! Да ловят риба още повече няма да ги бива! Не е лесна работа това! Правете каквото щете, но мене тука оставете! Рибар съм аз и внукът ми Пенчо искам да стане рибар!

lchezar-stanchev-p-sladki-li-sa.pdf [84,88 Kb] (сваляния: 55)
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: freja (19 април 2010 16:27)
sturcho, добавих в статията една снимка, на която би трябвало да е търсената от теб книга (изд. 1981) - виж дали е същата.

Виж и линка под нея. Ако все пак не успееш да си я намериш отново, мога да те утеша с приказките за злояди деца от Красимир Дамянов ;)

 
 
№2 от: shturcho (19 април 2010 16:54)
Мерси много Фрея, ама не е тази. Моята беше само с тази приказка, голям формат е. Много харесвах илюстрациите. Надявам се да изскочи отнякъде.
А тези приказки за злояди деца са супер, и се чудя как така съм ги пропуснала в миналото :)

 
 
№3 от: freja (19 април 2010 17:09)
Добре, махам тогава корицата и продължавам да търся :)

П.П. Намерих книжката в pdf, но без картинки; слагам я под текста все пак, пък да се надяваме, че отнякъде ще изскочи и сканирана в пълния си блясък :)

 
 
№4 от: tivesto (19 април 2010 18:24)
Много хубава приказка. За първи път я чета. Благодаря ти shturcho !



--------------------
 
 
№5 от: admin (20 април 2010 00:23)
И моя много любима приказка. Книжката трябва да я имам (по-точно част от нея). Ще се кача тия дни на тавана, ще потърся остатъците от нея и ще снимам някоя илюстрация...  pionerche



--------------------
 
 
№6 от: Kallan (20 април 2010 14:50)
Книжката е "Златното перо" на Лъчезар Станчев от 1985 г. и всички приказки са хубави. Ако успея ще снимам приказката

 
 
№7 от: катя милушева (20 април 2010 20:14)
 Много любима приказка!

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 18
Потребители: 2
Гости: 16
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?