Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031 
 
 
Архиви
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (7)
Ноември 2018 (2)
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Добрите стопани
1-05-2008, 20:41 | Автор: Бяло | Категория: Свободно време / Какво четяхме

Край речица на полянка Мързелан и Мързеланка си живели във къщурка ниска като костенурка. Ала дъжд ли се извий - къщичката ще ги скрий, зимна буря ли завей - вкъщи ален огън грей.

Имали си те козица с бяла пухкава брадица и на кривите рогчета с две пиринчени звънчета. Крехко в трема тя врещяла, с ясен звън ги веселяла и ги хранела с попара щом тревицата покара.
Късно сутрин Мързелан дръпвал вехтия юрган и побутвал Мързеланка:
- Ставай, пиле, стига нанка!
Но невястата кротува и се прави, че не чува.
- Ставай, мари Мързелано!
- Луд ли си, бе, толкоз рано!
Най-подире къмто пладне те надигали се гладни и си хапвали попара във гаванката си стара.
После със въже в ръката той отивал във гората и събраните дърва сам отнасял във града. А невяста Мързеланка тежко сядала на сянка - с почнатата от неделя чужда прежда и къделя.
Тъй минавали им дните, тъй живели те честити.
Но случило се веднъж, че козицата им бяла, що свободно си пасяла в къра там нашир и длъж, се объркала в тъмата и изчезнала в гората.
- Бре, къде ли е, ваджишка! – рекла булката с въздишка. – Потърси я, Мързелане!
- Нищо няма да й стане! Ти ще видиш, че самичка ще си дойде таз козичка!
- Ще й видиш веч рогата на полянката в гората!
- Я недей ми вдига врява! – кипнал Мързелан тогава. – Щом ти трябва - прав ти път! Хе полето, хе лесът!
- Браво! Тъй, ами, че как! Аз ще тръгна в тоя мрак да лудея по гората, ти пък скрий си тук главата и очаквай под юргана за попарата зарана!
И разсърдени тогаз легнали си те завчас и сънували насън, как се гонят с меден звън две стада кози навън.
А в далечен пущинак, де не стъпва кози крак, Вълчо срещнал сам-самичка просълзената козичка, па любезно се засмял и завчас си я изял.
Дигнали се пак по пладне нашите ленивци гладни. Но не яли веч попара във гаванката си стара.
- Ех – въздъхнал примирен Мързелан след някой ден, – като имаме къщурка, въженце и пъстра хурка криво-ляво щем прекара на света и без попара!
А занизали се дните, вечерите и нощите. И семейството лениво заживяло пак щастливо.
Но веднъж над божи свят рукнал едър дъжд и град: изпочупил класовете, с меч пронизал листовцете - и на къщицата крива счупил керемида сива.
- Слушай, мъжо Мързелане, няма то така да стане – рекла грижната съпруга – трябва да поставиш друга! На, отново падна капка на съдраната ти шапка!
- Не – съпругът й отвръща, - грижата за всяка къща на стопанката се пада! Я скочи ти като млада и догде те зърна аз, всичко поправи завчас!
- Бо-о-же – рекла Мързеланка - станала съм вече сянка! Делник, празник, сряда, петък шетай пусти женски шетък, а сега за Мързелана и зидарка пък да стана!
Никой труд си не направил и вредата не поправил. А дъждовната вода текла, текла за беда. Гнили ден из ден гредите и рушили се стените. И когато над света долетяла есента и един намръщен ден ревнал вятърът студен, в миг къщурката прогнила до основи се срутила.
Изпод купището жалко се измъкнал подир малко, цял във прах и пот облян злополучни Мързелан. А с оскубана глава изпълзяла след това и нещастната стопанка - пъргавица Мързеланка. И приседнали тогава те на жълтата морава, поспогледнали се криво, па заплакали горчиво, че си нямат ни козица със рогчета и брадица, ни въже, нито пък хурка, нито нисичка къщурка.
Асен Разцветников
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: eli (1 май 2008 21:33)
Леле, наскоро си поставих за цел да го науча наизуст... и го научихИзглеждаше много по-малко покрай картинките. Значи все пак имало надежда и за моята памет.
А като бях малка все ми даваха за пример приказката, "Да не стане като Мързелан и Мързеланка". До едно време май действаше

 
 
№2 от: Надя (7 май 2008 17:21)
Ех, на тази приказка все ми ставаше мъчно за козичката..

 
 
№3 от: eli (8 май 2008 11:45)

Наистина не е никак справедливо спрямо козичката, с тези звънчета. Винаги я рисуваха много сладурска по картинките
Не знам дали му е тук мястото, но от "поучителните" приказки така и не разбрах "Сливи за смет". Тук сливи бол, в двора имахме поне 4 дървета, така си гниеха по земята. Ама никак не схващах що за истерия обхващаше всички, когато се развика продавачът.
Ами "Циндил Пиндил и Джаста Праста"! Оттам в речника ми трайно се е настанило свръхтъпото прилагателно "джаснат" (обратното е циндилест, с възвратен (?) глагол циндиля се)


 
 
№4 от: Бяло (8 май 2008 14:45)
   Ееее, Циндил-Пиндил и Джаста-Праста и на мен са ми фаворитки, покрай тях почнах да шия и да се интересувам от народни танци (може би, пък помня ли вече... ).

 
 
№5 от: Бяло (8 май 2008 16:59)
  Мдааа, оттогава хората казвали "Циндил-Пиндил зад плета, Джаста-Праста на хорото".
  По повод шиенето, най-обичам ръчно да го правя, ама тоооолкова бавно става. Напоследък нямам достатъчно време за това, предпочитам да правя други неща. Иначе имам няколко добри машинни изпълнения...не много (на брой).

 
 
№6 от: Rossitza Iovtchev (7 ноември 2012 03:20)

И на мен винаги ми се плачеше след тази приказка


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 11
Потребители: 0
Гости: 11

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!