Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юни 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 
 
 
Архиви
Юни 2018 (4)
Май 2018 (8)
Април 2018 (2)
Март 2018 (15)
Февруари 2018 (3)
Януари 2018 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Олд Шетърхенд
29-01-2007, 14:31 | Автор: admin | Категория: Свободно време / Какво четяхме
ОЛД ШЕТЪРХЕНД [Old Shatterhand]. Е - това е герой, който заедно с Винету [Winnetou] едва ли има нужда от представяне. И все пак с риск да раздразня някой от многото му почитатели, ще го опиша накратко. Героят, който исках да стана като малък, е всъщност самият Карл Май [Karl May] (1842-1912). Май, разбира се, познавате всички. А ако не сте чули поне името му - този сайт определено не е за вас :). Шарли и страхотния му приятел се появили за първи път в романа Винету [Winnetou] (1898). Американците, най-вероятно заради същността на двамата герои, не са им големи почитатели, но в Европа популярността им е константа. И да се разберем - когато става дума за индианци, става дума за Винету, а когато става дума за благороден, безстрашен, умен и силен бледолик, става дума за Поразяващата ръка!
Шетърхенд бил немец, който след различни пътешествия из целия свят дошъл в Съединените щати, в Дивия запад. Той започнал да работи на строежа на железопътна линия, където се запознал и сприятелил с група уестмани, известния Детелинов Лист. Своето прозвище, Поразяващата ръка, получил след като успял да нокаутира една неприятна личност само с един удар. След като бил пленен от мескалеро-апахите и спечелил свободата си той станал приятел на Винету, сина на Инчу-Чуна, който по-късно се превърнал в най-известния индиански вожд. Верни "съдружници" на Шетърхенд били двете му оръжия-"Мечкоубиеца" и карабината "Хенри"...
И така нататък, и така нататък... през всички онези приключения, които съм чел най-често нощем, завит презглава и с фенерче. (Това ми се случваше често, защото имаше време, в което направо ми бяха забранили да ходя на библиотека и да чета "странични книжки").
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: aranjoro (25 февруари 2007 16:54)
ХАХАХА, лелееий, а пък аз си мислех, че само аз съм го правил това нещо, с фенерчето под одеалото. Ами книгата в учебника... и излегнат на пристата уж чета урока, и толкова съм се увлякъл в "урока", че не усещам, кога майка ми идва да ме изпитва. И... ела да видиш сетне! Книги ли? Че на свещ? Помните, когато имаше режим на тока. Чел съм книжка на свещ, па зел, чи съм задремал. Свещта си горяла, горяла, па са килнала на една страна и хоп, няма къде да са спре, ами... са подпряла на пердето. И познайте, по голямата част от пердето вече я нямаше. (Пак чи съм са събудил о време.) Ини води ино потопи... Какво да ви рапраям, ужжжас. Че и зад раклата под пердето бях сложил чисто нова тапицеря за москвича на баща ми, (в найлона беше ощи) много готина тапицерия, нещо като кадифе с кафява кожа. Абе, 60 лв. струваше тогава. Е, не можа да изгори цялата, ама... хубава беше .

 
 
№2 от: admin (26 февруари 2007 19:16)
aranjoro,
то това с фенерчето си беше същинска класика. Може да изглежда глупаво, но съм го правил понякога и просто за забавление - някак книгата изглежда по-интимна, като си забил нос в нея и си се завил през глава. За "страничните книжки", които и до сега смятам за най-най-най-важните в живота ми и приключенията с одеала, библиотеки, книжирници и четенето на "неправомерна" литература в час, май ще трябва да напиша по-обстойно.
Иначе, защо не се пробваш да поразшириш историята "Перде и свещ" - много се привличат тия ми ти две неща - и да ни я изпртиш за публикуване? [Най-лесно е от "Добави новина" в личният ти панел.]



--------------------
 
 
№3 от: assen (12 юни 2007 17:46)
Бях забравил за фенерчето. Бях на "ти" с техниката и си бях направил една джаджа за четене под завивката от кутия за обувки, станиол и крушка от фенерче.
Сега не мога да накарам сина ми да чете. Или ако реши сам да чете, в повечето случаи е от съвременните идиотщини, написани единствено с комерсиална цел.

 
 
№4 от: marzata (8 април 2008 03:32)
Олд Шетърхенд във Винету (1) е земемер или казано иначе геодезист.

 
 
№5 от: felice puba (15 октомври 2008 16:29)
Доста приключения сте имали с Олд Шетърхенд и Винету, не ви е трябвал див запад на живо... Важното е, че сме се забавлявали доста с тях, че сме се учили от тях и че ги помним...
А, между другото, никой нищо не каза за Ншо-чи /красивата зора/ и Инчу Чуна /таткото на Винету/. Помните ли добрия стар Сам, на когото някой му беше отмъкнал скалпа и Дебелия Дейви и Дългия Джими, станали вече нарицателни в "Призракът от Ляно Естакадо" и "Синът на Ловеца на мечки"? Смелият Олд Файерхенд в "Съкровището от Сребърното езеро" и цялата там незабравима компания.ok2



--------------------
 
 
№6 от: dani (15 октомври 2008 23:13)
Админ Влади е обещал да пусне кориците на Винету и някоя и друга рисунка от прочутите романи на Карл Май. За тях впрочем се говори в разни статии в сайта - за Ншо-чи, Дългия Дейви и останалите също. Надявам се другата седмица да ви покажа читателския си дневник с няколко собствени илюстрации и размисли за героите на Май.



--------------------
 
 
№7 от: admin (15 октомври 2008 23:39)
Дани, не ща да пускам ТОЧНО тия корици и илюстрации, основно заради художника - Зидаров. Ех, ама аз наистина го ненавиждам. (Но ще ми се наложи ) Виж, скоро ще се постарая за Никифор Русков, който ми е един от любимците в българските илюстрации. Ядват се също е онези в "Съкровището в Сребърното езеро", но не помня, кой ги е правил. Та тъй...



--------------------
 
 
№8 от: felice puba (16 октомври 2008 21:48)
Да, доста книжки рисуваше този Зидаров, да не кажа почти всичките. И моите илюстрации са основно на Любен Зидаров. А помните ли играта на Гойко Митич и Лекс Баркър и Пиер Брис?
http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/kino/prepuskaj.htm и Фенимор Купър има добри книги.



--------------------
 
 
№9 от: freja (17 октомври 2008 00:12)
eli, припомни ми най-неочаквано за една случка от детството. Моят баща, който по дефиниция е голям почитател на уестърна, не пропускаше да си купи по някоя книга на такава тематика. Но един ден се върна от книжарницата и ми каза, че ми купил приказка. Казвала се "Приказка на Ляно Естакадо". Прекарахме известно време в чудене кой ли е тоя Ляно Естакадо, какво странно име има, никой не го беше чувал, а после разопаковах книгата, но хич не ме привлече и изобщо не я разгледах даже. Баща ми обаче я прочете и след някоя-друга седмица я нареди при останалите книги на библиотеката. Едва след няколко години, при това най-случайно, се загледах нещо на същата полица и заглавието й ми се заби пред погледа. Чак тогава установих, че приказката всъщност била призрак . Казах за това на татко, но той упорито отричаше да го е наричал приказка .

А Пиер Брис го помня и още как! Нали и за него исках да се женя в началното училищеxixi3 .

 
 
№10 от: eli (17 октомври 2008 01:06)

Мдаа, Пиер Брис и сините му очи. Олд Шетърхенд обаче беше много промит тип. А (вече друг филм) Уинона с напети мустаци, бях възмутена почти през целия филм.
А от второстепенните герои на КМ любим ми беше Хобъл Франк. Винаги ми е било чудно, как всички тези баварци и саксонци оцеляват в прерията, при положение, че бяха или ниски, или дебели, или куцащи, имаше един фокусник и т.н. и т.н. Сещам се и за един негър, Боб някой си, който дори не можеше да язди и все падаше в ключови моменти от коня, но накрая майка му се оказа не коя да е, а дойката/прислужницата на Призрака (който пък беше тинейджър).  Фу фу, както би казал някой чистокръвен индианецtongue2 
Какво всъщност значеше Ляно Естакадо?


 
 
№11 от: freja (17 октомври 2008 03:04)
Ето какво намерих тук:
Ляно Естакадо е страшна, камениста пустиня. В нея вилнеят разбойници, наречени Лешоядите на Ляно. Предвожда ги Стилинг Фокс, Крадливата лисица. Те подмамват в безводната пустош неопитни преселници, за да ги убият и ограбят. Но бандитите ще срещнат неочакван отпор от прочутите герои на Запада – Поразяващата ръка, Винету и техните приятели.

Но аз всъщност така и не я прочетох книгата. Поне нямам спомени от разказаното... Така че е май по-добре някой, който я е чел, да отговори...

 
 
№12 от: furious_kid (17 октомври 2008 08:57)
Специално за Eli, Freja
и всички любители на Карл Май!


Ляно Естакадо (Llano Estacado (исп. /ˈʎano ˌestəˈkado/,) - Равнината с колове (от Palos (исп.) — колове; същото значение има и Esta. Ляно Естакадо е получила името си по втората дума. ). Регион в САЩ, обхващащ източната част на Ню Мексико и част от североизточен Тексас.

"...Ляно Естакадо или Равнината с колове, както я наричат ловците, е едно от най-чудноватите образувания на Великата американска прерия. Това е равнина или степ, която се издига почти хиляда фута над околната местност, продълговата е като овнешки бут и удължена от север към юг.

Дълга е четиристотин мили, а най-широката й част е от двеста до триста мили. По площ е почти равна на Ирландия! Повърхността й се различава значително от останалата прерия и не е навсякъде еднаква. Северният дял, дълъг петдесет мили, е безводна степ, на места без никакви дървета, на места покрита с редки акации от два различни вида. Тая степ е пресечена понякога от бездни, дълбоки по хиляда фута и оградени с непроходими скалисти урви. Огромни купища безформени скали покриват коритата на тези дълбоки долища, тук-там се виждат езера, а мършави кедри растат по скалите или надвисват от ръба на канарите. В такива бездни, наричани каньони, може да се влезе или премине само на определени места; а тия проходи са понякога на десетки мили един от друг. Повърхността на платото е твърде често пустинна раднина, дълга стотина мили, твърда като трамбовано с чакъл шосе. На някои места тя е покрита с грама, бизонова трева и акациеви храсти, а другаде пътникът среща местност, осеяна с плитки блата с различни размери; някои от тях не пресъхват никога, а по бреговете им растат тръстики. Повечето имат възсолена блудкава вода; някъде тя мирише на сяра, другаде е съвсем солена. След обилни дъждове има повече блата и водите им са по-сладки; но дъждовете са рядкост в тази пустинна област и след дълги суши някои от блатата изчезват напълно.

Южният край на Ляно Естакадо представлява необичайна гледка — пояс от пясъчни дюни, широк двадесетина и дълъг цели петдесет мили, пресича равнината и в северна, и в южна посока. Дюните са от чисто бял пясък, струпан в островърхи възвишения, високи до стотина стъпки: никакво дърво, храст или шубрак не нарушава меките им очертания или еднообразен цвят. Но най-голямата особеност на тази геоложка загадка е в това, че и между най-високите дюни се срещат блата, и то не от случайно набрана дъждовна вода, а истински лагуни, с камъши, тръстики и водни лилии, които доказват, че водата им не пресъхва! А тук най-малко би могло да се очаква, че ще има вода.

Такива образувания от подвижни пясъци са чести по брега на Мексиканския залив, както и по бреговете на Европа; съществуването им там е лесно обяснимо; но тук, в сърцето на материка, то е очевидно едно твърде необикновено явление.

Този пясъчен пояс е проходим на две-три места, но конете на всяка стъпка затъват до колене, а ако нямаше и вода, преминаването му би било твърде опасно.

Къде е Ляно Естакадо? Разгърнете картата на Северна Америка. Виждате една голяма река, именувана Канейдиън, която извира от Скалистите планини, тече отначало на юг, след това на изток и се влива в Арканзас. При завоя си към изток тя мие северния край на Ляно Естакадо; неговите отвесни канари са на места съвсем близо до бреговете, а другаде се очертават в далечината като планинска верига, каквато пътешествениците не веднъж погрешно са ги смятали. Западните граници на Ляно Естакадо са по-определени. Близо до извора на а река Канейдиън е началото на друга голяма река — Пекос. Както виждате, тя тече почти право на юг; вашата карта е неточна, защото Пекос тече няколко стотин мили с незначително отклонение към изток. След това поема южна посока, за да се влее най-сетне в Пекос. Целия западен край на Ляно Естакадо и това широко плато — я принуждава да завие към юг, вместо да продължи в източна посока като всички други прерийни реки, които извират от Скалистите планини. Източната граница на Ляно Естакадо не е толкова точно определена, но ако се тегли една линия на около триста мили от Пекос през горните водоеми на реките Уйчита, Луизианската Ред Ривър, Брасос и Колорадо, ще се получи приблизителна представа за нейното очертание. Тези реки и техните многобройни притоци извират все от източния край на Ляно Естакадо и водите така са я прерязали и издълбали, че са се получили вериги от най-фантастични скалисти зъбери.

В южния си край Ляно Естакадо се стеснява съвсем и се спуска към акациевите поляни и долините на множеството малки реки, които се вливат в долното течение на Рио Гранде.

Тази необикновена местност е съвсем ненаселена. И индианците дори спират тук само за няколкочасова почивка при пътуване; а има места, гдето и те — така привикнали на глад и жажда — не смеят да припарят. Преминаването или лагеруването на Ляно Естакадо е толкова опасно, че по цялата й дължина от четиристотин мили има само две места, гдето прекосяването и е по-сигурно. Опасността се дължи на това, че липсва вода; защото на много места има обилна трева, но и по добре познатите пътища в някои годишни времена може да се пропътуват шестдесет до осемдесет мили, без да се намери нито капка вода.

Единият път — от Санта Фе до Сан Антонио де Бехар, в Тексас — бил известен в миналото с името "Испанската пътека". За да не го изгубват пътниците, той бил обозначен на много места с palos или колове; оттам идва и името на платото."


                             . Майн Рид "Белият вожд"   


P.S. Пиер Брис беше истински Винету, ама Лекс Баркър никога не го приех за Олд Шетърхенд...


 
 
№13 от: Надя (17 октомври 2008 11:21)
Ох, момчета и момичета така се размекнах, че напарво ще ги изровя тия книги да ги прочета за незнам си кой си път!

 
 
№14 от: isi (17 октомври 2008 12:08)

Хи-хи-хи! Точно така се вдъхнови и мъжът ми и преди около седмица приключи с  3-те тома на "Винету" за не знам кой си път! Само дето предишният път е бил преди около 13-14 години! Сега почва "Съкровището..."! А аз съм готова със снимки на кориците и "забележителните" картинки на Любен Зидаров, така че ако admin не побърза... Мъжът ми е обещал да ми помага в разгадаването на образите, че то май ще е нужно. И понеже сега той се смя искрено на доста неща, които естествено е приемал сериозно навремето, може и тях да разкажа! И не си мислете предварително, че ще изпитате разочарование, просто трябва да ги четете с усмивка от умиление!




--------------------
 
 
№15 от: yulmana (23 януари 2010 03:08)
Книгите на Карл Май бяха любимите ни с една моя приятелка с която изкарвахме летата си при бабите ни в едно малко градче.Изчели сме всичко ,което можеше да намерим .Тя беше Шарли -Олд Шетърхенд ,а аз Винету.В парка до нас имаше един орех и ние стояхме покачени в клоните му и четяхме и се мятахме от клон но клон.
 Ореха бяхме нарекли Инчу-чуна ,това е бащата на Винету.А колелата ни бяха с имената на конете ни -съответно Илчи-моето и Хататитла -нейното.

 
 
№16 от: ninaz (26 март 2012 19:27)

Бах забравила как четях с фенера под юргана. Татко имаше едно такова войнишко зелено фенерче, дето му се сменяха стъклата с червено и зелено панелче. Тоест, плъзгаха се. Сега като се замисля, май са се ползвали от маневристите на влаковете. Живеехме близо до линията и по цяла нощ слушахме блъскането на вагоните и виковете на операторите. Нали нямаше друга техника тогава, та се провикваха с цяло гърло от единя край на коловоза до другия.

 


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 16
Потребители: 0
Гости: 16

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е:


 
 
 
 
Ново в ПУК!