Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Март 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031 
 
 
Архиви
Март 2020 (1)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Да се влюбиш в княз Болконски
20-02-2012, 21:26 | Автор: dani | Категория: Свободно време / Какво четяхме

ИСТОРИЯТА НА ЕДНА "ЛИТЕРАТУРНА" ЛЮБОВ

 

Да се влюбиш в княз Болконски

Може ли да повярвате, че книгите от “задължителния списък" някога са вълнували детските сърца така, както нас ни вълнуваше “страничната литература".

Спомням си как (като гимназист) трябваше да се справя с невероятно дебелата “тухла" на Лев Толстой “Война и мир".  Опитах се да я прочета, но затънах безизходно някъде на третия-четвъртия диалог на френски език, с каквито графът от Ясна поляна беше изпълнил книгата си.

За Надежда Тэффи обаче историята с Наташа Ростова и княз Болконски съвсем не е досадно задължително четиво. Удивителното в разказа “Моят първи Толстой" е как тези момичета от преди сто години са приемали света на книгите като своя собствена драма, влюбвали са се в измислените от писателя лица или са ги мразели.  Били са уверени , че могат да променят дори събитията в книгата. И когато се е налагало, както е в разказа, са търсели обяснение от самия автор…

Приятно четене

 

Моят първи Толстой

                                                                         Надежда Тэффи ( прев. от руски dani)

 

На тринадесет години съм. Всяка вечер вместо да си подготвям уроците за утрешния ден, аз чета и препрочитам една и съща книга – “Война и мир".

Аз съм влюбена в княз Андрей Болконски. Ненавиждам Наташа, първо, защото ревнувам и второ – защото му е изменила.

-  Знаеш ли,- казвам на сестра си,- Според мен Толстой е написал неправилно за нея. Тя е била такава, че никой не би могъл да я хареса. Сама прецени – косата й била “негъста и къса", устните й са месести. Не, според мен на никого не би се тя харесала. И той се е оженил за нея просто от съжаление.

След това на мен не ми харесваше това, че княз Андрей пищял, когато се ядосвал за нещо. Считах, че това също Толстой много неправилно го е написал. Аз отнякъде бях сигурна, че князът въобще не е пищял.

Всяка вечер аз четях “Война и мир".

 Особено мъчителни бяха онези моменти, когато се приближавах до мястото, където княз Андрей умира. Струва ми се, че винаги се надявах да стане чудо. Със сигурност съм се надявала, защото всеки път, когато той умираше, ме обхващаше едно и също отчаяние. Ама пък поне един войник да беше се сетил да го бутне на земята! А аз щях да се сетя и да го бутна, ако бях там.

През нощта, лежейки в леглото, аз го спасявах. Аз го принуждавах да се хвърли на земята заедно с останалите, когато гранатата се взривяваше.

След това аз изпращах при него всички най-добри лекари и хирурзи. Всяка седмица аз прочитах, как той умира и се надявах, и вярвах че ще стане чудото и този път той няма да умре.

Не! Отново е умрял! Отново!

 

Да се влюбиш в княз Болконски

Живият човек умира един път, а той умираше непрестанно. И стенеше моето сърце, и аз не можех да си подготвя уроците за другия ден. А на сутринта… Знаете сами какво се случва на ученика сутринта, когато не си е подготвил уроците!

И ето накрая го измислих. Реших да ида при самия граф Толстой, да го помоля да спаси княз Андрей. Нека дори го ожени за Наташа, дори на това бях готова! – само и само да не умре! Попитах гувернантката, дали авторът може да измени нещо в едно вече напечатано произведение. Тя ми каза, че може и че авторите понякога правят поправки в новото издание на книгата си.

Посъветвах се и със сестра си. Тя ми каза, че при писателите задължително трябва да се ходи със снимка на автора и с молба за автограф, иначе въобще няма да ти обърнат внимание. И също каза, че с непълнолетни те и без това не разговарят. Беше ми много притеснено. Тайно проучих къде живее Толстой.  За него говореха различно – че бил в Хамовники, че е напуснал Москва или че се готви да я напуска. Купих един негов портрет. Започнах да обмислям какво ще му кажа. Много се притеснявах при срещата да не се изпусна да заплача. От домашните криех тези свои планове, защото щяха да ми се смеят.

Накрая се реших. Пристигнаха у нас някакви сродници и в къщата настана едно суетене, точно подходящо време да осъществя плана си. Помолих старата си дойка да дойде с мен “до една съученичка за помощ в уроците" и тръгнахме.

Толстой си беше вкъщи. Тези няколко минути, през които се наложи да чакам в приемната, бяха твърде къси, за да успея да побягна назад, а и ме беше срам от дойката.

Помня, че покрай мен мина една дебела госпожа, която си припяваше нещо. Това окончателно ме смути. Идват си тук просто така, пеейки, и въобще не се страхуват. А аз си мислех, че в дома на граф Толстой всички ходят на пръсти и говорят шепнешком.

И накрая се появи той. Беше по-нисък, отколкото очаквах. Погледна към дойката ми, към мен. Аз протегнах снимката и прошепнах, изговаряйки от страх ‘Л" вместо “Р":

- Ето, помолиха за автоглаф  върху  фотоглафията.

Той веднага я взе и отиде в друга стая. И тогава на мен ми стана ясно, че няма да мога да помоля за нищо, че нищо няма да смея да му разкажа и че така съм се изложила и навеки съм паднала в очите му със своите “автоглафи" и ‘фотоглафии", че само да даде Бог да мога да се измъкна оттук по живо- по здраво.

Той отново дойде, върна ми снимката. Аз направих реверанс.

- А Вас, бабке, какво Ви води насам? – попита Толстой моята дойка.

- Нищо, аз съм с господарката. Ето затова.

Вечерта в леглото си спомних за “автоглафа" и “фотоглафията" и си поплаках върху възглавницата.

 
* * *

В класа си имах съперница, Юленка Аршова. Тя също беше влюбена в княз Андрей, но така неудържимо, че за това знаеше целия клас. Тя също одумваше Наташа Ростова и също не вярваше, че князът е пищял.

Аз криех своите чувства и когато Аршова започваше да се възмущава, гледах да стоя надалеч, за де не се издам някак. И ето веднъж в часа по руски език , коментирайки някакви литературни типажи, учителят спомена за княз Болконски. Целият клас като един човек се обърна към Аршова. Тя седеше цялата почервеняла, напрегнато усмихната и ушите й така се наляха с кръв, че чака се подуха. Техните имена бяха свързани , техният “роман" беше приет с насмешка, любопитство, осъждане, интерес – всички тези неща, с които обществото реагира на всеки “роман".

 А аз, останала сама, с моето тайно “незаконно" чувство, единствена не се усмихвах, не приветствах и дори не смеех да погледна Аршова.

Вечерта седнах да чета за неговата смърт. Четях и вече не се надявах, не вярвах  да стане чудо. Прочетох страниците със страдание, но не възроптах. Покорно отпуснах глава. Целунах книгата и я затворих.

- Живял на земята човек, изживял живота си и умрял.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: regina (20 февруари 2012 21:37)

Скоро попаднах на следната обява за "бонус" от страна на една психоложка: "Изброй пет литературни героя, които харесваш безрезервно, изпрати ми е-мейл с имената им и ще научиш за себе си неща, които не знаеш". Първият, за когото се сетих, беше Андрей Болконски. Странно.

 


 
 
№2 от: Цонка (20 февруари 2012 22:36)

em_61 Много хубаво! em_2 Благодаря за превода на страхотния разказ, Дани!
С този човек така и не се запознахме дотам, че да го харесам. Баба ми обаче го опозна и то съвсем отблизо. Дори ми разказа подробностите, за да си направя класното. Няма да ви казвам колко имах, сещате се :) - друго си е да ти го разкажат цветно :))), хем с лично отношение към проблема, тогава със сигурност знаеш за какво иде реч и другарката го оценява високо. em_74

Много ме заинтригува онази психоложка, за която пише regina. И съвсем сериозно се замислих по въпроса. Първият, за когото се сетих, беше Джек Сламката /на Зинаида Шишова/. Направо ми беше взело акъла това момче...




--------------------
 
 
№3 от: 9585 (21 февруари 2012 20:03)

Аз пък така се надявах, че все пак е казала на Толстой ... em_101

Така и не можах да прочета "Война и мир", но сега ми стана много интересно и като нищо ще я прочета сега em_2

 

P.S. Аз обожавам Атос, Граф Монте Кристо и Морис Джералд от "Конникът без глава". em_61  ... а пък да не споменавам за Бойчо Огнянов, чеее ......


 
 
№4 от: mchukanov (21 февруари 2012 21:28)

Цитат: 9585
P.S. Аз обожавам Атос, Граф Монте Кристо и Морис Джералд от "Конникът без глава". em_61 ... а пък да не споменавам за Бойчо Огнянов, чеее ......
 

  9585, бягай нататък




--------------------
 
 
№5 от: незнайко незнамов (23 февруари 2012 10:55)

миналото лято прочетох за първи път война и мир и ана каренина; шапка му свалям на толстой


 
 
№6 от: dani_mari (21 март 2012 15:40)

Книгата си заслужава. Но като ученици през онези делечни времена не бяхме достатъчно зрели за да я разберем истински. Съдя по себе си. Цялата книга я прочетох като студентка и затова може би я харесах още повече. 


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 14
Потребители: 1
Гости: 13
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е:


 
 
 
 
Ново в ПУК!