Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юли 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Юли 2020 (1)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Ние, индианците
26-05-2013, 00:54 | Автор: dani | Категория: Свободно време / Какво четяхме

автор Деян Енев

 

(Тази статия е само цитат от оригиналната статия в портал "Култура", където е публикувана. Връзката е в края на цитата- бел.ред.)

 

Деян Енев няма нужда от представяне за четящите хора в България. Това разказче е толкова "нашедетско", че направо завиждам, че не съм го написал аз. Благородно завиждам, разбира се.


 „Когато забележиш, че яздиш умрял кон, слез от него"
Мъдрост на племето Дакота

“Всички деца по света играят на индианци"
Фритьоф Шуон

 

Формален повод за този текст е отминалата преди няколко дни дата 30 март, когато се навършиха 101 години от смъртта на писателя Карл Май.

Но това е само формалният повод.

Защото все по-често си мисля за индианците.

Или, както ги наричат сега – коренните жители на Северна Америка.

За добро или за лошо, моето поколение дължи много на индианците.

Ние бяхме възпитани от индианците.

Майн Рид, Карл Май и Лизелоте Велскопф-Хенрих с нейната трилогия "Синовете на Великата мечка» бяха нашите учители.

На Карл Май нямаше нови преводи, но и старите неугледни книжки, издадени преди Девети, вършеха работа. Аз например намерих един кашон с такива книжки в килера на дядо ми в Русе и всичките си ги домъкнах в София.

Ние просто отраснахме с индианците. Чувствахме се от една кръвна група с тях. Нашите герои бяха те. И аз продължавам да изпитвам гордост от този факт.

Кино "Красно село» беше специализирано за индиански филми.

Тогава, в ония години, бихме платили с една лятна ваканция, за да се сдобием с кожено яке с ресни. Но кожено яке с ресни не можеше да се намери никъде.

Сега на мястото на кино "Красно село» се помещава магазин за дрехи втора ръка. Там срещу някоя и друга десетачка спокойно можеш да си намериш кожено яке с ресни.

Куриозите на времето са поучително нещо.

Отдавна не съм препрочитал индианските си книги. Може би изпитвам и известен страх от една такава "машина на времето». Да не би изведнъж да се окажа в магазин за дрехи втора ръка. С онази неизкоренима миризма на чужд живот.

Все пак, мисля, че няма такава опасност.

Защото – слушайте какво научи моето поколение от индианците (...)

(цялата статия - в "Портал КУЛТУРА")

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Biss (30 декември 2013 12:06)

Да, ние бяхме кръвни братя с индианците... Още помня как търсехме старите, лошо и съкратено преведени книжки на Карл Май (по-късно ги прочетох на немски и се оказа, че са в пъти по-мъдри и познавателни. Затова днес споря с всички, които омаловажават "Винету", защото ББ го бил прочел и харесал. Та той не е видял и една десета от съдържанието на книгите за Винету и Поразяващата ръка!
Бях на 12, когато написах писмо на Лизелоте Велскопф Хенрих, за да я попитам какво в този момент можем да направим за индианците (в края на всяка книга имаше адрес на авторката). Получих отговор 4 години по-късно, по време на събитията в Уундид Ний 1973 - че хората по света не трябва да забравят несправедливостта, извършена над индианците. А хората са способни да забравят...
Какво помним ние дори от собствената си история? Защо забравяме за връзката на човека с природата, която е била толкова естествена и изпълнена със смисъл за индианците, а и за българите преди векове? Защо допускаме омразата да хвърля отрова в душите ни? Но както е казал Деян Енев, ние сме в резервата България от години. А тук мъдростта не е сред уважаваните ценности.

 


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 14
Потребители: 0
Гости: 14

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?