Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Август 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Август 2020 (2)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Градската библиотека
9-02-2007, 13:26 | Автор: dani | Категория: Свободно време / Какво четяхме
altСпомням си деня, в който ни заведоха за пръв път в нея. Учителят ни разведе покрай рафтовете с книги, библиотекарката разтвори пред нас няколко примамливи книжки с картинки и обяви, че който желае да посещава библиотеката, трябва да донесе паспортните данни на единия от родителите си. Още на другия ден бях отново тук с паспорта на майка ми. Така започна едно библиотечно четене на книги, което продължи без прекъсване десетина години. За мен ходенето на библиотека беше почти религиозен ритуал, чрез който се докосвах до свят, различен от тоя, в който съществувах аз и всичко останало около мен. Чувство за блаженство ме обхващаше, когато се разхождах около рафтовете с книги, от които лъхаше на старееща хартия. Имах изработен усет, който ми подсказваше коя от множеството книги пред мен трябва да взема за четене. Ценната книга се разпознаваше по разни белези. Много четените книги бяха бухнали и с изпомачкани корици. Когато обаче книгата беше наскоро закупена, не можеше да се разбере от пръв поглед заслужава ли да се чете или не. Тогава поглеждах съдържанието или отварях на случайна страница и се зачитах – ако текстът ми се стореше интересен, я взимах. Имаше имена на книги и автори, които сами по себе си бяха гаранция, че книгата е хубава. За книги, като "Винету" и "Червеният корсар" трябваше да се чака дълго време, докато ти попаднат в ръцете. Поради големия интерес, те не се застояваха в библиотеката, дори по-редовните читатели имаха привилегията да се уговарят с библиотекарките да им "пазят" едно или друго заглавие. Сигурно сте забелязали, че списъкът с така наречените "задължителни книги" беше подбиран измежду най-скучните екземпляри, които можеха да се видят в библиотеката. Още едно доказателство, че учителите нищо не разбират от книги, а още по-малко от деца. Впрочем "задължителните" книги имаха своя щастлив ден. Те масово се изземваха от книжните рафтове в дните, когато бяха изучавани в часовете по литература. Като стана въпрос за учители, се сещам за един особен вид популярна литература - книгите от вида "занимателна математика", "занимателна физика", "тайните на химията" и пр. В тия книжки ставаше дума за същото, което пишеше и в учебниците ни, но беше поднесенно по такъв начин, че с удоволствие да четеш и запаметяваш. Някои от книгите с математически главоблъсканици бяха пълни с уравнения и аз съвсем доброволно ги преписвах и разучавах - без оценки в бележника, показалки и мъмрения. Кой ли пък не е топил яйце в оцет, докато черупката му стане мека като гума - тоя номер се срещаше във всички забавни книжки за химията. След такъв опит за цял живот се врязваше в паметта, че вещество като калция придава твърдост на органичната материя. С такива книжки се чувствахме някога истински нютоновци и ломоносовци, колко жалко че глупавата учебна система успя да отвърне от пътя на науката мнозина надеждни бъдещи учени. Книжките с исторически сюжет пък възпитаваха у мен патриотично чувство, много по - силно отколкото стотиците манифестации и "заря проверки", на които съм присъствал. А колко талантливо написани истории имаше за "първата любов". След прочитането им биваше взето твърдо решение отношенията към другия пол да бъдат според "рицарския" етикет, без каквито и да е волности. Познавах мои съученици, които тайно в училище си разменяха порнографски снимки, а обяснението за поведението им беше това, че те просто не прекрачваха библиотечния праг. Липсата на религиозна идея в обществото ни от онова време ме направи почитател на научнофантастичния жанр. Децата по природа са религиозно ориентирани и триизмерното обяснение на света никак не ги задоволява. За това винаги са се ползвали с голям интерес детските приказки, пътешествията във фантастични светове или пътувания във времето. Малко по- късно увлечението ми към фантастиката премина в сериозен интерес към астрономията и може би щях да стана нелош астроном, но това изискваше добра подготовка по физика, а учителят ни по тая дисциплина в гимназията преподаваше предмета си така идиотски, че по – скоро щях да се съглася да стана уличен метач, отколкото физик.

 

Отдавна вече не ходя на библиотека. Просто вече нямам време да се ровя с часове из купчините стари книги, а и това едва ли ще ми направи същото удоволствие както в детските дни. Наскоро се сетих за една книжка, която някога много обичах. Намерих я и се зачетох, с надеждата, че ще изпитам пак същите приятни моменти, но... нищо особено не открих сега в нея, една плоско написана история за деца и толкова. Нали разбирате, че проблема не беше в книжката. Просто вече съм пораснал и вълшебният свят на детските книжки е станал за мен недостъпна крепост.

 

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: maria mileva (11 февруари 2007 14:52)
chetjahme fantastica, sp Cosmos, Nauka i tehnika, romanite na Sat Ok, Main Rid, Fenimor Couper.......

Кирилизирано от donaddt: Четяхме фантастика, сп. Космос, Наука и техника, романите на Сат Ок, Майн Рид, Фенимор Купър ...

 
 
№2 от: сънчо (12 февруари 2007 11:19)

"Космос" и "Наука и техника" не ги четяхме точно в библиотеките. Много харесвах романите на Петър Бобев, Емилио Салгари и фантастиката на Станислав Лем.


 
 
№3 от: chumpi (1 март 2007 09:38)
Всяко нещо - с времото си, дами и господа. Като сме по на 40 и повече /може и по-малко/ години, що щем в Нет-а, а? Обаче е въпрос на чест за много от нас и не ни липсват много библиотеките, защото те са място за самотни занимания. И самотни или не обаче, много време прекарвахме там. Представяте ли си какво прави едно дете в малко, почти турско село, научило се да чете на 5 години. Ще ви кажа - до 2 клас е изчело всичката налична детска и не много детска литература на селското Читалище и в училищната библиотека и в 3 клас библиотекарЯТ /защото това е един и същи човек, който е секретар на Читалището, продава билетите, когато има кино - веднъж в седмицата от 14 часа за ученици и от 20 часа за възрастни, поправя това онова, пише плакати и се грижи за агитационната среда на селото и на всичко отгоре всеки ден от 3 до 5 след обяд отваря читалищната библиотека/ ми даде една дебела книга, която се казваше "Капитан Михалис". От тази книга си спомням, че този капитан Михалис много се потеше, като ходеше при една жена, обаче защо и как - това не помня. После около 4 клас си спомням, че беше много популярна една книжка "Бирлибан", чак се записвахме на списък да я прочетем. И за нея си спомням само като за нещо много пъстро, значи само за това сме я искали толкова много. А когато майка ми ми купи Африканските приказки, илюстрирани от Марайя, мислех, че едва ли има нещо по-красиво от тях. После дойдоха Андерсеновите, списанията "Наука и техника", където имаше едни интересни неща, илюстрирани с истински снимки. Ей, аз съм лауреат на Националното състезание по биология от 1970 година. Знаете ли какво четене на списания от сорта на Космос, Наука и техника, бюлетини на БАН и какво ли не още падаше, докато се стигне до там. И си правехме едни албуми, за поддържането на които доста списания се унищожаваха. И до сега си спомням темите за фосфоресциращите риби в Тихия океан и за самоубийствата на китовете. Ох, това малко излезе от темата, но понякога човек не може да се прескочи. Абе, книгите са най-великото нещо на света и дори Мрежата не може да съществува без тях. Обаче библиотеките не са станали по-добри от тогава. Особено тези, които трябва да се самоиздържат...
Благодаря на Админ-а за мартеничката и искам да му кажа, че с удоволствие влизам в сайта. Непретенциозен и много близък... Пожелавам ти много приятели. Казвам се Марияна.

 
 
№4 от: dani (1 март 2007 12:44)

Ами ние именно за това сме се прехвърлили в нет-а , защото сегашното състояние на библиотеки не е за завиждане. А не че уеб-пространството не е място за самотници или, да кажем, малки компании от хора, които не могат да понасят "небиблиотечното" поведение на заобикалящото ги общество.




--------------------
 
 
№5 от: dani (11 март 2008 11:22)
Руските книги бяха много по-красиви на външен вид от българските и наистина по-евтини. А иначе всички нови книги миришеха на печатарско мастило и на още нещо... Една особена миризма и някак приятна, която създаваше много приятна емоционална атмосфера, когато човек се разхождаше около щандовете с книги.



--------------------
 
 
№6 от: donaddt (13 септември 2008 23:23)
Здравей, Марияна. Бирлибан, толкова съм го чела. А на всичкото отгоре това е едно от нещата, които помня. Та значи Бирлибан в момент на умопомрачение откъсва ухото на любимото си кученце, зайченце или меченце. И тръгва за града на играчките, където на играчката ще й порасне ново ухо. Там ходят всички такива осакатени от децата играчки, за да ги оправят. И нашите герои преминават много препятствия, докато стигнат дотам. А бегачката жажда, соленката жажда и сладката жажда, спомняш ли си? Имаше една картинка в книжката как Бирлибан се люлее на един клон. Точно тази картина пресъздадох на прозореца в кабинета по рисуване, когато учителят ни разреши на посещаващите кръжока да нарисуваме по нещо на прозорците.




 
 
№7 от: dimka (18 март 2010 22:17)
Тук съм стояла с часове и съм разглеждала книжките. Имах огромното желание да чета, като се прибера и взимах 5-6 книги ... в крайна сметка, като са много се раздвоявах от коя да започна и така си оставаха непрочетени и върнати със закъснение /винаги/
Ах ... "Индийски приказки" ми беше любимата... такива картинки само!!!

 
 
№8 от: freja (19 март 2010 04:55)
Димка, тук можеш да поразгледаш картинките на "Индийските приказки", както и да прочетеш в коментарите откъде да си свалиш книгата в перфектно качество (ако вече не си го направила, разбира се ).

Добре дошла! hi

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 14
Потребители: 1
Гости: 13
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?