> Какво четяхме / Синеоката Принцеса > ПУК! С една удивителна!

ПУК! С една удивителна!


31-10-2008, 14:47. : isi
Ами това е за Влади и за всички вас, които по някакъв начин се вълнувате от нашата Синеока Принцеса!
ПУК! С една удивителна!
ПУК! С една удивителна!
ПУК! С една удивителна!
ПУК! С една удивителна!
ПУК! С една удивителна!

Когато препрочитах  тази книжка след мнооого години забвение, през цялото време не можех да се оттърва от чувството, че Валери Петров отдавна, отдавна се е включил със своите приказки, особено с моята  любима "Пук!", в нашия проект за  "Синеоката принцеса"! Не съм ли права?  Ами вижте сами:

Ли-ли-ли-ли си има телефонна кабина на брега на морето, на самия плаж - е, вярно, не е със зелен покрив и дъбова врата, но все пак... Лили си няма вълшебна пръчица, но си има харпунче и банско костюмче! Е, не знам и дали Лили е синеока, но е също така по детски рошава. Не тича по онази тучна ливада, но пък  диша съвсем спокойно  под водата, след като е слязла на 5000 м дълбочина с телефонната си кабина. А как става тази работа, може да попита само човек, който нищо не разбира от приказки! Подсмъркващите пеперуди  съвсем успешно са  заместени от Ужаса на океана Хрили, който се римува с Лили, и на когото тя е "почти съвсем напълно безразлична".

И тук , разбира се, се включва най-комичният и най-тъжен  герой в приказката за Лили и Хрили - ами да – Набръчканият човек, който също  търси "в морето на детските игри, бисерче, което ни прави по-добри".  Когато, като малка, четях приказката, не бях му обръщала внимание, ама никакво внимание, на този ми ти Набръчкан човек. А сега... ех, сега!

 Как мислите, Влади-стихоплетецът, например, колко ли бръчици има?

 Тук Хрили би се посмял:

-Ч-к-щ-х-р-ц -  с две удивителни!!  

Ами чуйте го само този Набръчкан човек, въпреки че тези работи съвсем не са за деца:

Ах, колко чисто, прозрачно и звънко
звучи това детско "морето е тънко" !
Като шум в раковина
тази дума невинна,
уж на смях
       и уж нежно
             казва ясно
                    - на нас, нали?-
 че сме, ах,
       безнадеждно
             и ужасно
                     пораснали!

Пък  и  колко други Набръчкани хора има тук сред нас, -  ехеееее, с три удивителни!!! Да не се обидите нещо, хей-брей!  .... Ох, как ми се иска сега, когато се срещна с принцесите, да съм поне Набръчкан човек! Добре де, може и  МЕТЕОРОЛОГ! Ама със сигурно не искам да съм отвън, на опашката пред телефонната кабина!

 

И тогава, може би,  Лили ще иска ми подари и своето бисерче, което ни прави по-добри. Защото Лилито, както всички деца, е всъщност много добро и няма нужда от вълшебни бисери, за да го обича майка му.

Накрая всичко е малко тъжно, защото винаги е така, когато се разделят ПРИЯТЕЛИ, които са си станали съвсем СЪСРАЗЛИЧНИ!

 
И все пак:

Ах, колко чисто , прозрачно и звънко
звучи това детско "морето е тънко"!
И е нежно и сладко,
че макар и за кратко
-и дори
        да ни пречи
              за това
                   възрастта, нали?
по –добри
       и сърдечни,
               да, едва,
                    но сме станали!......

Па макар и с още една бръчица  по челата ... и с четири удивителни!!!!