Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Декември 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Декември 2021 (1)
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
Юли 2021 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Бумеранг
26-01-2009, 23:46 | Автор: admin | Категория: Свободно време / Игри и забавления
Първия бумеранг който имах, беше изработен от яркочервена пластмаса, подобна  примерно, на тази от която бяха нарпавени детските шлемове, щитове и мечове. Че бумеранга летеше – летеше (и то доста надалеч), но така и никой не успя да го накар да се върне.  Най-доброто му постжение бе да направи нещо като "кука".
Бумеранг В периода на активната му летателна дейност аз и приятелчетата го "мeткахме" основно в градския парк или на поляната между блоковете, в които живеехме. Както можете да предположите, последния си полет той завърши, навлизайки във вражеската територия на трасата на нечий апартамент. Терасата бе на втори-трети етаж. Щетите нанесени от аборигенското ми оръжие (имало е такива, съдейки от звуците и последвалите хули) така и не разбрах. Защото цялата ни тайфа бързо-бързичко си плю на петите.  
По онава време – 5-6 клас – аборигените за мен , като представа, бяха накаква странна смесица между маори и индианци; австралийски индианци, които вместо томахавки ползват бумеранзи . Тъй че, хварлянето му бе нещо като бойна игра. Да хвърляш  и да гледаш как лети (и поразява цел!) е необяснимо, вълнуващо изживяване – дори и днес!
Втория ми бумеранг беше по-специален, защото си го изработих сам. Имаше едно време (както почват приказките) магазини в които продаваха комплекти тип "Направи си сам". Не само в София.  Един такъв комплект си купих - доколкото си спомням - от Враца. Моля-моля! Сам си събрах парите за него от пионерските поръчения, суроваканията и рождени дни. Комплекта представляваше някакво много леко дърво (ух, знаех му името, но го забравих), лъкче за рязане, шкурка и съответните инструкции. Изработвах бумеранга около месец. През този месец банята ни заприлича на дърводелска работилница. Работех в банята, защото татко ми не пускаше много-много в чудесния си гараж (кой ли татко не си е имал личен кът?) и защото в банята лесно се чистеше. Както и да е - когато стана готов моят бумеранг започна дал лети и да се връща. Той летя едно лято, докато не срещна липата пред блока и се счупи. Но полетите му бяха прекрасни.

Бел.: Снимката е взета от българската Уикипедия. Мойте бумеранзи изглуждаха малко по-различно.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: ive (27 януари 2009 12:29)
Е, не съм имала бумеранг, а звучи интересно.

Другото интересно - какви са били тези пионерски поръчения, които се заплащат? hmmm

 
 
№2 от: furious_kid (27 януари 2009 13:25)
Моят първи дойде у дома с една от книжките на "Пиф"... Страхотен беше - пластмасов, не с класическа, а с по-скоро футуристична форма и аеродинамика и със специално удебеление, за което се хващаше при хвърляне... Много добре хвърчеше и си се връщаше дори след две-три еволюции... А после пуснаха (аз си го взех от "Млад техник")  комплекта на начинаещия бумерангометчик... Много труд, добър резултат, ама балсата се чупи лесно...

 
 
№3 от: donaddt (27 януари 2009 13:27)
Аз мисля, че става дума за събирането на билки. На мен поне ми искаха само бележката от пункта, а стотинките си оставаха за мен. А пък ако си бил по-съвестен и си предал не само като мен 500 грама липов цвят, а например килограми кестени или охлюви, може и да посъбереш пари за това онова. Знам ли, може и вторични суровини да е предавал Влади, картон, хартия, бутилки. И да са му искали пак само бележката от пункта.

 
 
№4 от: ive (27 януари 2009 14:03)

Не съм и знаела. Килограми кестени съм носила в училище, но никога не съм получавала пари. Хартията също носехме в училище, а оттам всички заедно отивахме на пункта за вторични суровини, но пак нищо не получавахме. А една година трябваше да отидем и до дома на класната, за да вземем и нейната хартия.
Ама как гадно са ни използвали. angry2

Влади, много се извинявам, че по моя вина темата се отклони.  


 
 
№5 от: gamina (27 януари 2009 14:45)
Хм, хм... като предавахме хартии и стъклен амбалаж във Вторични суровини си ни плащаха - в общи линии стигаше за дъвки, пасти и лимонади. Това обаче си го правехме хлапетата от блока самосиндикално - да изкараме нещо и да го изядем (или издъвчем) или да го употребим на блъскащите колички.

Обаче за килата шипки и кестени, които съм замъкнала в училище никой нищо не ми е дал. Както и за хартията занесена в пак там.

 
 
№6 от: mia.yaneva (27 януари 2009 15:16)

Е, нас пък направо от училище ни водеха в парка да събираме желъди и кестени 3 дни в началото на срока - примерно 15-17 септември и си беше като бригада в Парка на свободата. По цял ден със суха храна. Пунктът беше някъде накрая на Парка към "Плиска" - такива лавини желъди и кестени не съм виждала оттогава. Беше като в приказка... А аз така и не успях да идентифицирам къде е това място сега. Сигурно са ни водели дружно да са сигурни, че всеки ще изпълнява поръчението. А иначе от предаването на хартия в пункта взимахме пари - аз известно време събирах за Балканче - струваше тогава 90 или 95 лв. и май от хартия успях да събера към 60 лв. За нормите за училище се признаваха бележките от пункта. Имаше години с норма 30 кг. на срок, 15 кг. на срок, май в зависимост от това в кой клас си и вероятно колко са ти способностите за носене. По едно време, май 6-7 кл. нормата на човек в училище за 1 година беше 100 кила на човек. Първенецът на училището с най-много предадени килограми печелеше Балканче. И не щеш ли в годината, когато аз бях на границата от 98 кг. събрани от съседи и пр., наградата взе един съученик от моя клас, който беше дете на една от учителките и който беше предал училищната хартия всъщност. Толкова измамени се почуствахме тогава всички! Пълна корупция.


 
 
№7 от: gamina (27 януари 2009 19:41)
Кофти така :(

При нас бележки не са се признавали. Мъкнехме, заедно с баби и дядовци, хартия в училището belay Пък шипките никога няма да ги забравя. Такъв зор във 2ри-3ти клас да ги предам, че излезнах от нас и стигнах до училище без ученическата чанта и по чехли, ама с шипки

 
 
№8 от: mia.yaneva (27 януари 2009 19:47)

Сега се присещам още Гамина, че вероятно за да няма лъжи и измами, хартията се носеше в пункта в определени дни и часове само за нашето училище, или само за еди кои си класове май беше... И трябваше лично да се занесе - не можеше баща ми да е предал хартия и да ми я запишат на мене. И нашите ме караха аз сама да си я нося до там... Беше си мъка, ма исках Балканче! А те после естествено ми додадоха парите, които не ми стигаха. А и вероятно нормите в София са ни били такива, защото ние само хартия можехме да предаваме - къде ти тук шипки, билки и други уханни треви :)  



Бе, като цяло от коментарите тук виждам, че системата е била гъвкава и хитра - в едни градове така, в други иначе, нашето училище по трети начин понеже е било близо до парка и пунка за вторични суровини... ВАЖНОТО Е ДА СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ ПИОНЕРСКИТЕ ПОРЪЧЕНИЯ! Тоест важен е резултатът. Какво всъщност сме се оплаквали от системата - гъвкава е била, съобразена с нуждите и възможностите, не ще и дума :) (чакай да се наведа да ми минават камъните над главата!)

 
 
№9 от: ive (27 януари 2009 20:34)
Миа, не е било до града. Моето училище също беше в София. И пункта за вторични суровини беше съвсем близо до него. Нямаше бележки, нито пари. Донеслият най-много килограми биваше само похвален пред класа.

 
 
№10 от: isi (27 януари 2009 23:45)

Лелеее, момичета! xaxa2 Къде се изгуби бумерангът измежду вторичните суровини?   Таман  и аз щях да се включа при вас, ама май трябваше отделна статийка, а?
Добре че е furious!  И връщащ се бумеранг съществувал, брей! Аз такова нещо мислех, че го има само на теория, само в книгите  или пък по филмите Е, шегувам се! Ама явно бумерангът просто си е бил момчешка играчка, или? Браво и за майсторлъка, момчета!




--------------------
 
 
№11 от: freja (28 януари 2009 04:09)
Бумерангът се изгуби над главата на mia, isi . Чакаме го да се върне .
Aми сетих се сега и аз, не мога да не кажа: в нашето училище и ние сами си мъкнехме чувалите с хартия (прозрачни и найлонови), но пари никога не са ни давали в замяна. Знаеше се обаче, че тази хартия струва нещо и че стойността й отива за благородни цели - самата акция за събиране на вторични суровини (винаги хартия) се наричаше Акция "Странджа-Сакар". Вкъщи обаче хартията винаги разделно се е събирала и предавала на пункта срещу заплащане (стотинки на килограм). Така че по тази линия и ние можехме да си купим я дъвка, я сладолед, а възрастните - даже бира! На същия пункт през лятото предавахме и хартията от пионерското поръчение (която е различна от хартията от Акциите през учебно време) и лелката във фургона написваше на една бележка името на ученика и колко кг е предал. И си ни плащаше съответно. После като свърши ваканцията, представяхме бележките на когото трябва в училище.

Бумерангът още не се е завърнал, но аз имах щастието да играя с едно немско, оригинално(!!!) фризби. Беше розово и вече не продават с такъв дизайн - с продълговати дупки, като че ли направено от няколко кръга. Наистина ми се удаваше, а най-готино беше на плажа, във вода до коленете/кръста, просто с часове можех да го мятам (стига да имаше на кого), а и аз да се мятам след него (което на сушата малко боли... )... Ех, размечтах се...

 
 
№12 от: gamina (28 януари 2009 10:44)
Да кажем, че понеже не станах пионерче - затова само в училище съм предавала хартия (и отделно в пункта, и бутилки също), т.е. не е имало бележки и т.н. Нормата ни в малките класове беше нещо от сорта на 12-13 кг на срок, или може би месец... Носехме ги овързани в канап

А за бумеранга - и аз си мислех, че връщането е мит, ама на...

 
 
№13 от: mia.yaneva (28 януари 2009 11:39)
Леле, чак ми е съвестно колко задълбахме във вторичните суровини - ма ми стана интересно какви подробности чак се сещаме... Понеже и аз си падам по хронологиите, детайлите и обясненията на причините и следствията (професионална деформация, извинете!). А и понеже стана дума. Иначе едва ли щях да посмея да пусна статия за вторичните суровини... А пък то си беше част от детството и то. Срам..........

Извинявайте момчета, не беше честно да лепнем тези разсъждения към бумеранга!

 
 
№14 от: Любомир Николов (28 януари 2009 17:22)
Аз пък имам само хубави спомени от събирането на шипки. Ама не аз ги предавах, а синът ми. А ние тримата / с майка му / ходехме на излети насам - натам и ни беше много приятно, когато идваше есента и си намирахме повод да се шматкаме из полетата. 
А бумеранг съм нямал. Май по мойто време освен прашки и кормилачки друго нямаше. И футболни топки, и стъклени топчета. 
Но мойте братовчедки от Казанлък имаха училищни летни бригади. Засаждаха борчета по две - три седмици из балкана. Какви лагерни огньове са имали, слушах ги с голяма завист. И танцови забави също.

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 7
Потребители: 0
Гости: 7

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?