Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2022    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Януари 2022 (9)
Декември 2021 (1)
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Нашите "говорящи" играчки
3-02-2009, 09:45 | Автор: felice puba | Категория: Свободно време / Игри и забавления
Да ви представя Маша. От СССР. Висока около 80см. Възраст-сигурно над 30години, защото не си я спомням кога точно леля ми я е донесла от Москва, при всички положения преди 1980г. Спомням си обаче, че и обувах обувчиците и носех роклята и. Тя беше жълта като туника, с гащички от същия цвят. Затова сега и се реванширам и е облечена с моята плетена розова рокля, когато съм била на годинка и половина. Така ще можете и да си припомните бебешката мода от онова време. Обличаме я и с дрехите на дъщеря ми, така че не може да се оплаче. Маша върви като е хванеш за дясната ръка, върти главичка, и ... казваше нещо като "мама" като я наведеш. Сигурно и вие сте имали такива кукли. Модерни за времето си, говорящи. Наскоро баща ми и мъжа ми решиха да я поправят за дъщеря ми, която много си я харесва, та куклата пак да проговори. Тайната на Маша се оказа съвсем простичка - вади се от коремчето и кутийката, в която има едно такова мяхче като барабанче, малка кутийка, обвита с нещо като еластично балонче и отгоре лепнато картонено кръгче с отвор в средата. Балончето се е скъсало и с ново ще се оправи. Номерът да се създаде вакуум между мяхчето, обвито с еластичното найлонче и кутийката, в която се поставя. Като се наклони куклата, вътрешното мяхче / не знам защо така го наричам/ се придвижва в кутийката и от това въздухът се издърпва, става вакуум и се чува звук. Сложно обяснение, нали? А пък толкова простичко направено! Без батерии, които да се изтощят, когато най-много ти се играе, без сложни електронни механизми, които безвъзвратно да се повредят. Какви хубави играчки имахме в нашето детство! Уникални и неповторими. Защото си бяха НАШИТЕ ИГРАЧКИ.
Нашите "говорящи" играчки
Нашите "говорящи" играчки
Нашите "говорящи" играчки
 
Добавено от isi:
 
Ето я моята Аленка! Всъщност е облечена с една моя плетена блузка (по избродираните инициали си личи) , с която обаче си мисля, че съм ходила на училище. Затова й е като рокличка! Но тя всъщност е кукла - малко бебе! Крачетата й са дебелички и леко сгънати, има си коремче.  Главичкат й се върти свободно и има магнитче на устничките си. Така, когато и поднесеш лъжичката с кашата, тя извръща глава. Когато обаче подадеш биберона с млякото - веднага го лапва! (Както разказаха по-долу в коментарите gamina и felice puba). Аленка е русначе и май й личи, нали! Оригиналната й рокличка беше бяла на огромни сини точки - същите като очите й! Имаше и шортички! Сега ми е жал за нея - и едното й оченце нещо не е наред (майка ми скоро й отваря главата за да го понагласи, какво да се прави!), а и нещо е трайно позацапана на крачето и на едната бузка... Абе съдба! Нейната голяма кака беше Нинка! Същинска Маша!
Нашите "говорящи" играчки
 
Това вече е моята Ирена! Тя ми е подарък точно за деня на раждането ми и на кутията й е пишело "Ирена за Ирена"  Ами така е трябвало да се казвам и аз, но ... нямало такова име в именика за хора, за кукли обаче са разрешили!. wink Ирена беше много пазена кукла доста дълго време. Тя също казва "Мама" на същия принцип както и Маша. Но беше някак по-така! Един вид  - играеше ролите на принцесите! Имаше си дори мрежичка върху косите си - за да й се съхранява прическата! 
Нашите "говорящи" играчки
 
А всъщност ние със сестра ми не сме имали други кукли, освен тези 3 -те, за които разказах. И, шшшшт, по-тихо да не чуят куклите,  но май повече обичахме плюшените си мечоци! Аз и до днес така! Просто стават и за гушкане!
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Надя (3 февруари 2009 10:22)
           И аз имах такава и пак от СССР, даже мисля прическата беше подобна, но с повече къдрици. Странно, харесваше ми, но не исках да си играя с нея. Гледах я с особена почит и възхищение. Такава приказна рокля имаше и такива мигли, сякаш беше направена само за да украсява, да си стои там разкрачена на леглото и да не се пипа.

 
 
№2 от: filipovaeli (3 февруари 2009 10:56)
felice puba , Маша е голяма сладурана. И аз помня тези кукли, които освен че говореха можеха и да ходят. Тези кукли винаги са били много големи. Аз за съжаление нямах ходеща кукла. Но пък това разследване от къде идва звука съм го правила много пъти. Вадила съм " мяхчето" на всички мои " деца" и пак съм го слагала. Но по ме вълнуваше как изглеждат очите отвътре. Когато веднъж отделих горната част на главата и погледнах очите отвътре много се ужасих. Няма да ви обяснявам механизма на клепането, защото съм сигурна, че и вие сте запознати. Аз най-много обичах да правя прически на моите кукли. Голямо сресване и скубане падаше. Ластичета, плитки, фибички. Аз моите хубавици редовно ги къпех с истински шампоан. Не мога да се сетя обаче дали после са изричали " мама". Някои съм ги постригвала...за съжаление. Вие лакирахте ли им ноктенцата? Моята братовчетка даже проби дупки на ушите на една от куклите си и я ощастливи с обици. Голям тормоз сме им хвърляли на тези "деца" .

п.п. В истинския живот имам син.



--------------------
 
 
№3 от: zaharisa (3 февруари 2009 11:19)
Felice puba , благодаря за познатото лице ! Гледам с нескрита завист как си я запазила.
 Моята се казваше Нина и отначало беше по-висока от мен. По-късно я обличах точно с роклята, която виждате на снимката ми.
Аз съм първо внуче в семейството и явно е имало някакво "надцакване" кой да ми направи по-хубав подарък, защото по същото време когато дядо ми донесе Нина от Москва, другата ми баба ми донесе Джулия от Италия. А аз винаги си обичах най-много Оксанка от Украйна и плюшения мечок от 1948  

 
 
№4 от: isi (3 февруари 2009 12:08)
А аз благодаря на всички ви! За припомнената и доразкрита  тайна на "мяхчето", за ГОВОРЯЩАТА и ВЪРВЯЩА ВИСОКА кукла (вървяща, когато я "водиш" за ръката, разбира се), която при мен също се казваше НинКа, и също беше дошла от Москва, заедно с Аленка, и ведно с голям куп цветни руски панделки. Баща ми е бил техният придружител от Москва до Горна Оряховица. Знам, че на Нинка ръката й се счупи и затова дори не я потърсих да я снимам - щях да се натъжа от такава снимка. Имам обаче снимка на Аленка, ще я кача и ще разкажа тя пък какво може да прави. Сега и моята Аленка е облечена с моя дестка плетена дрешка, оригиналните роклички явно лесно са се губели  Нашите (моите и на сестра ми) кукли от СССР не бяха  само за гледане, играехме си постоянно с тях,  но всъщност никога не сме ги тормозили много - само и единствено преобличане с наши дрехи, без подстрижки, без гримиране и лакиране.



--------------------
 
 
№5 от: gamina (3 февруари 2009 13:59)
Аз нямах такава "ходеща", но пък имах кукла бебе от Съюза. Главата, ръцете и краката бяха пласмасови (като на всички кукли), а тялото беше меко. По средата имаше нещо и като се натиснеше издаваше странни звуци, сигурно е трябвало да е рев С куклата вървеше шишенце с биберон и лъжичка. Като поднесеш лъжичката и куклата въртеше глава в обратна посока, а като и подадеш биберона се лепваше за него - много прост механизъм - зад устата имаше магнит
Аз никога не съм била голям фен на куклите, падах си повече по конструкторите, пистолетчетата с тапа на връвчица на края и количките на батерии, обаче пък пазех доста кукли. За съжаление преди няколко години нашите правиха ремонт на село и подозирам, че съдбата на всичките ми кукли е доста нерадостна

 
 
№6 от: felice puba (3 февруари 2009 14:05)
Всъщност, това както се досещате, не е оригиналната прическа на моята Машенка. И тя е имала в началото като куклата на Надя повече къдрици, само дето не ги помня. Сега е доста по-тупирана, така да се каже. Но не е била никога с дълга коса. И да,   filipovaeli , лакирахме, слагахме обеци и всякакви модни украшения, даже да си призная, малко "червило/лак/" на устничките още има  Машето.    Ноктите и са лакирани в бледо розово, може да не се вижда на снимката. Братовчедка ми има също такава кукла, но с дълга коса на две опашки, сини очи и синя рокличка. Ако ида до Шумен скоро, ще я снимам.
zaharisa , как ми се иска да видя Джулия и Оксанка! Сигурно са били много красиви! Страшно интересни ще са били, от друга държава "чужденки"! И Нина ще е била много хубава. Страхотно е да обличаш куклите си с твоите собствени дрехи. Усещането е неповторимо. Gamina, аз имах подобна кукла като твоята, с биберон, беше момче и я бях нарекла Момчил. Имаше меко тяло, обаче другите части бяха гумени. Isi, много ще се радвам на Аленка!!!



--------------------
 
 
№7 от: zaharisa (3 февруари 2009 16:23)

Felice, и аз бих се радвала пак да ги видя, но ...


 
 
№8 от: isi (3 февруари 2009 16:44)
felice, Аленка е точно с биберон и лъжичка, но е различна от описаната от gamina - не е мека и не реве.  (Биберонът и лъжичката липсват, за съжаление) Ще я добавя при твоята Маша, тук й е мястото  - при спомените за моята Нинка. Ще добавя и една друга моя "говоряща"  кукла и ще разкажа малко за нея.



--------------------
 
 
№9 от: gamina (3 февруари 2009 17:14)
felice puba - да, по-скоро гумени бяха, отколкото пластмасови... моята може също да е била момче, но аз си я имах за момиче. Сега се сетих, че беше със сини ританки :D

 
 
№10 от: felice puba (3 февруари 2009 20:50)
Моят Момчил беше с червени ританки. Обаче после баба ми му изплете цяло зелено костюмче, даже с терлички.ok2 Isi, ще се радвам да се запозная с твоите кукли!!!



--------------------
 
 
№11 от: isi (4 февруари 2009 01:12)

felice puba, аз добавих и моите кукли. Малко по нощите, но така става, когато куклите не спят... 




--------------------
 
 
№12 от: Krista (4 февруари 2009 11:59)
Аз пък си нямах такава кукла. През 1984 година, при посещението ми в СССР - повече от половината група, си накупуваха такива кукли. Аз си избрах друга - по-малка. Тези, ходещите ми се видяха твърде грубовати, дори страховити.  Обаче се сещам, че имаше една детска песничка, посветена точно на тези кукли, в която се пееше:

"Татко ми донесе кукла от Москва,
тя е с поглед весел и върти глава..."

....И нататък не си спомням текста.. Аз много си играех с кукли и много си ги пазех. Любимите ми бяха две говорещи - мисля, че бяха немски - очите им бяха като истински (пъстри), лицата - гумени, а косите им - дълги до кръста. И не се "скубеха" - косата им не опадаше, ако я дръпнеш по-силно. Главата им не беше от две части - помните онези български кукли, чиито главички бяха направени от лице и капаче на главата. Едната беше брюнетка, а другата - блондинка. Постоянно ги мъкнех нанякъде, шиех им дрешки, решех ги и им правех прически....

 
 
№13 от: GalkaBalka (4 февруари 2009 12:22)
Много хубави кукли. Аз винаги съм искала да имам говореща, но си нямах. 

 
 
№14 от: felice puba (7 февруари 2009 20:12)
А, много ми харесват Ирена и Аленка! Ето че моята Машенка си намери приятели! Много хубави сини очи имат и двете! Оригиналната рокличка на Аленка сигурно е била хубава, но и тази си я бива! Isi, Ирена е чудесно име, но и Искрена е много хубаво! Така по-добре. Иначе щяха да ви бъркат-тебе и куклата! Значи Аленка е с магнитче на устичката, страхотно. Съвсем като истинска!!!
Krista, мерси за веселото стихче! И GalkaBalka , Вече си имаш "говорящи" кукли, нищо че само виртуално, защото съм сигурна, че като добри другарчета, ако можехме,ние всички бихме ти дали да си поиграеш с нашите!



--------------------
 
 
№15 от: Ekaterina Matveevna (25 март 2009 22:03)
felice puba,
Това е точно моята Наташка malee2  Ако пък не е Наташка, Маша тогава е сестричка-близначка на моята Наташка, а тайната на кутийката на корема й я разгадах скоро след като ми я подариха и оттогава вече не казваше мама. Обаче не казвей на твоята Маша, че единият крак на Наташка се загуби някъде - да не се разстройва

 
 
№16 от: isi (17 юли 2009 17:34)
А това е от Пипи :)) Добре дошла при нас, Пипи:)))
Цитат: Пипи
Новичка съм тук. Здравейте всички! Днес ви открих и направо се зарибих!
Та веднага се сетих за куклите от детството (извинявайте, ако е писано вече, не съм изчела още всичко).
Имах си Сашко - голямо бебе, пълно със слама, с пластмасово личице - от оная пластмаса, дето много лесно се чупеше и ставаха направо дупки в нея.
После найсе разни и разнообразни - от по-твърда пластмаса, с рисувани очи, повечето и с рисувани коси.
После от СССР ми донесоха Калинка - руса красавица, която ходи, плаче и мига на парцали :))). Мерцедесът на куклите! И дъщерята си игра с нея, макар и вече с доста намалели екстри :))).
Играчките... какви бяха вашите, мммм?




--------------------
 
 
№17 от: cvetelinka (18 декември 2009 16:44)
Аз пък така и не разгадах тайната на Оля - ходещата и говореща кукла на моите братовчедки. Те бяха по-големи от мен и макар да ми беше чудно каква е тази решетка на корема и, нямах възможност да и направя дисекция Пък и Оля беше голяма почти колкото мен... Имаше разкошни коси и зелена рокля, обточена с дантела. Моята "голяма" кукла се казваше Рени и можеше само да затваря очи, но пък роклята и беше ушита от същия бархет като моята пижама, което я правеше още по-добра кукла за сън.

 
 
№18 от: Simpra (15 март 2010 23:17)
Ааа, ах ах... как съм могла да забравя! Имах огромна кукла с руси коси, мигаше и говореше. Беше се научила да казва "Мама". Лакирах й ноктите. Имаше чорапки, обувчици, гащета и престилчица. А баба й оплете розово костюмче, с панталонки и пуловерче, или не, неее... това розовото костюмче беше мое и като ми умаляло, сме го дали на куклата да го носи. Ах! И се казваше Руска. Родила се в Сочи. Какъв спомен изведнъж ме връхлетя!



--------------------
 
 
№19 от: катя милушева (16 март 2010 00:15)
 Моята Вихра беше кукла, която казваше "мамо"!
Но имаме едно мече все още, което така стресна едно съседче, че то с рев избяга от нас! tongue3 tongue3 Докато си играеше с него, мечето  неочаквано извева и Калин избяга от дома, като да бе видял призрак. gyavol2

 
 
№20 от: Айви (7 март 2012 01:06)

Цитат: cvetelinka
Имаше разкошни коси и зелена рокля, обточена с дантела.

И това ако не е моята Дияна!

Обещавам скоро да й посветя специална статия, защото тя го заслужава! em_9


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 18
Потребители: 3
Гости: 15
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?