Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Януари 2021 (9)
Декември 2020 (6)
Ноември 2020 (5)
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Най-великото водно приключение в моя живот
3-02-2009, 14:08 | Автор: zverche | Категория: Свободно време / Игри и забавления
Представете си, че една лятна и гореща утрин майка ви ви събужда с приповдигнат глас, все едно, че ви е приготвила страхотен подарък. Предчувствайки изненадата, примижавате, докато слънчевите лъчи се опитват да отворят клепачите ви. Да, денят е слънчев и горещ, както очаквахте. Ставате от леглото на път за банята, но още от коридора усещате трескаво приготовление - ножове и вилици тракат, чувате високите шкафове за рядко използвани вещи да се отварят, а килимите са изчезнали от всички стаи. Татко ви снове между апартамента и колата, а телефонът припряно звъни. Майка ви провежда кратки еднодумни разговори - "Добре.", "Тръгвате ли?", "Гото ви сме." Сърцето ви започва да бие от вълнение. Явно изненадата надхвърля очакаванията ви - не е нито "Бързи, смели, сръчни" във вашия град или училище, нито разходка до площада, за да гледате нечия сватба, нито ходене на целодневно гости, "за да си играят децата". За първи път се оправяте бързо, обличате си плюшените панталонки, любимата тениска с Пинко и най-удобните сандали. За първи път не мрънкате, че филията е много голяма (не знам за вас, ама за мен ядето беше сериозно изпитание) и нетърпеливо се въртите около майка си, за да й помогнете с пакетирането на багажа. Когато слизате при колата, изтръпвате от ужас, че приключението може да завърши бързо преди да е започнало, защото баща ви нервно започва да се кара на майка ви, че пренарежда багажа в колата, след като той вече го е направил. Тя обаче спокойно го изтрайва и подрежда всичко, както е сметнала за добре. През това време настроението на таткото внезапно се оправя, защото от улицата се чува бибиткането на коли. Една по една спират пред вашия блок колите на семейните приятели, също толкова натъпкани с багаж като вашата. Скачате веднага в колата и започвате да подвиквате на родителите си да не се бавят.
Тръгвате, а крайградските пейзажи се редят един след друг - редиците от боядисани в бяло дървета, надпревараващият се с вас влак, стадо крави на ТКЗС в далечината, гористи хълмоне, и ливади с купи сено. Вече знаете, че няма връщане назад. Пресичате по стария тесен мост една малка рекичка, после друга, и трета. Излизате от шосето и се движите по черния път все покрай широката река, докато не стигнете стара почти схлупена постройка. Баща ви паркира някъде на сянка, докато вие зяпате няколко други деца и семейства наоколо. Те също са дошли по същия повод - ТЕПАВИЦАТА. 
Майките разтилат одеалата за пикник, докато бащите влачат тежките килими до реката. Децата вадят федербал, топки, летящи дискове, хвърчила. Докато майките жулат с четски и сапун килимите, татковците измиват колите, а после джапат във водата, обръщайки камъните в търсене на рибоци и раци. Водата не е толкова студена, напечена от слънцето, а който може да плува, се гмурка във вира. Аз се задоволявам да плувам хваната за ръцете на баща ми, вдигнала високо глава, за да не ми се мокрят ушите. Крясъци, скачане, плискане, хвърляне на жабки... И никой не ти се кара, че си вир вода. Татковците се закачат с майките, като ги плискат с шепи вода, а те кокетно се кискат.
А когато килимите са добре насъпунисани и наредени един до друг на широката циментова площадка, те се превръщат в гладка пенеста пързалка. Хвърляте се по корем или се пързаляте по стъпала като на лед, джапате в пяната или се въргаляте по килимите. Браженство! Когато имам собствена къща, обещавам, че ще правя същото на двора за моите деца и за мен, разбира се. 
Идва време да се плакнат килимите. Маркуч, гонене и обливане. Маркучен дуел между татковци и деца. Няма победени. Всички са мокри до кости и доволни. Когато жегата напече силно, е време за обяд. Родителите са уморени, и затова всичко е предварително приготвено, с изключене на раците. Много са вкусни печени на жар, ако не ти е жал за тях. Стомасите ни къркорят от глад и стремглаво се нахвърляме на филиите с лютеница и сирене. Изчакваме да отмине горещината, шляпайки кент под някое дърво. Същевременно трупаме сили за ново цопване във водата. Жегата ни мори и не мислим нито за федербал, нито за топка. Когато слънцето превали, отново се връщаме в реката. Този път вече сме твърдо уморени и игрите са по-кротки, но все така мокри. Ловим попови лъжички, дребни рибки, водни кончета, и ставаме жертва на кръвожадни комари. Следобед си тръгваме с пълен плик с попчета - горд улов, с който нямаме търпение да се похвалим в махалата. Тази вечер заспиваме по-рано, с въздишка, че ще трябва да чакаме цяла година до следващото пране на килими. Е, и с успокоението, че другата година пак ще го повторим. ... ... Знаете какво се случи на другата и по-другата, и още по-другата година. Затова, предлагам петиция: Да се забрани прането на килими в автомивки и обществени перални. За целта да се построят нови кирпичени тепавици. Причини: Автомивките ограбват детството на днешните деца. И на някогашните, които искат да повторят славните приключения, за да зарадват днешните (свои) деца. Подписка: 1. Зверче 2.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: gamina (3 февруари 2009 15:03)
Бравооо :) Номер 2 в подписката :D

Ние перяхме по-малките килими на плочките пред къщата на село, но по същата процедура - маркуч, прах за пране, газене в пяната, пръскане. По-големите ги карахме на един вир, Силника се казваше. Там се случваше всичко описано от теб yeye yeyeye

А си имахме и вир за къпане - Тръпките на Малкия Искър, имаше даже истински плаж от пясък, камък за скачане на дълбокото, една година даже фургон като барче... направо местния ни еквивалент на море. После го съсипаха

 
 
№2 от: mia.yaneva (3 февруари 2009 15:16)

Айде, №3 в подписката И аз на всяка манджа - мерудия! Аз така си прах лятото килима на балкона (в блока), и матраците така си пера, но аз имам специален балкон! Общината и съседите предупреждават: Не го правете това у вас!  

Догодина ще посветя и сина ми в прането на килими - ще умре от щастие!

А, лятото там си правим надувен басейн и подвижен душ, като пълним детското му корито с вода, слагаме го на стойката да се стопли, докато ние сме в парка и като си дойдем водата е на чай - махаме тапата на дупката и настъпва, всемирния кеффффффффф! Таман му беше на височината това лято. Как не ми умряха цветята от неговото въодушевено поливане с топлата вода не знам...  Не исках да ви дразня - само по въпроса за "какво бих дал".... и някои идеи за градската среда. и къде другаде да споделя подобна лудост!? Няма само Furious да си има цехче за луканки! И като чета сега тук, май няма да го сменя този апартамент, както имах намерения... hiphip



 
 
№3 от: freja (4 февруари 2009 03:38)
Пу за мен номер 4! Ама как предусещах, че за това ще разказваш в статията си, zverche!!! Защото като прочетох заглавието, първо това ми изникна в съзнанието. Само не знаех, че се казва "тепавица" и също не помня сред татковците ни да е имало ловци на раци. А може и раци да е нямало в реката - знам ли. Ние ходехме на Тунджа, обаче при нас акцентът беше друг: не отивахме за пране на килими, а за миене на коли. Като разбира се, покрай колите, минаваха и килимите, просто ударението беше на друго място . Водата беше ледена, за разлика от морската, но колко прозрачна беше!!!... И даже след колите и килимите, пак прозрачна си течеше, странна работа. Имаше един мноооого дълбок вир, все ни предупреждаваха да не ходим натам.

Незабравими водни преживявания, наистина, даже и за мен, дето по правило си обичам морето...

А като стана дума за река и опазване на околната среда, недалеч до блока ни минава не една, а цели две рекички. Когато с баба минавахме по моста над по-близката, обичах да се спирам над водата и да я гледам. Реката понякога беше толкова пълноводна, че се разливаше извън коритото си, друг път пък нацяло пресъхваше и липсваше, но на мен най-интересно ми беше, когато си променяше цвета. Оцветяваха я в горния край на града, в някаква фабрика. Така водата ставаше ту червена, ту синя, ту зелена... Много исках да стане златна и като в "Златното момиче" да скоча в нея... Ама не стана. Това ще да е било в златния ми период, когато съм била малко по-ниска от перилата на моста, и когато не съм разбирала защо баба се ядосва на промените във водата...

 
 
№4 от: Надя (4 февруари 2009 13:31)
Номер 5  е за Надето!
Прането на килими, не беше толкова многолюден спомен, но много семеен и затова много сладък. С метлата се натриваше праха и после любимия ми момент - с босите крака върху запенения килим - остават такива интересни следи, а как пръска!! Така и не се научих на един друг номер - да хванеш от единия край и да вдигаш и тръскаш, страшно шляпкане пада, но е ужасно тежко!

 
 
№5 от: ive (5 февруари 2009 18:53)

Ами да бяха автомивките причина, ама не са.

Не мога да се похваля, че съм се пързаляла на мокър килим, нашите не разрешаваха, но в къпането в реката и играта с другите деца взимах дейно участие. А най-ясно помня  прането на село, което беше традиция всяко лято. За целта дядо взимаше магарето на един съсед, в каруцата се слагаха чергите и яденето за деня; и за Дунава потегляхме ние внуците, баба и дядо, една друга баба и нейната внучка, и вторите ни братовчеди. По пътя магарето се запъваше, каруцата засядяше в пясъка и трябваше да помагаме, което и правехме. Пристигнали на реката започвахме да дивеем, а бабите се захващаха с прането. От време на време спирахме за да ядем диня или пъпеш и после пак продължавахме. Кипеехме от енергия!


 
 
№6 от: катя милушева (10 март 2010 16:47)
 Страхотно, Зверче! Особено ако водата е гореща!!! Както ние перяхме килимите на един минерелен извор!!! Имаше си за това пригодени площадки! yeyeye yeyeye yeyeye За килимите не било много добре, че се степвали, и какво от това - играта беше страхотна!

 
 
№7 от: Милен Иванов (11 март 2010 16:03)
 Пишете и мене в подписката!
Като дете обаче не съм изпитвал такова удоволствие. Нашата река беше от тия, дето променят цвета си (от един завод за прежда), пък и баща ми май беше за съжаление прекалено сериозен за такова занимание. Което сега аз се опитвам да спестя на моите деца, но незнам дали не се "оливам". И понеже такова приключение не съм изпитвал като малък, това лято (без да съм чел тази статия, даже за сайта не подозирах) реших да си наваксам. Бяхме на гости в Троян, добра компания с децата ни, които се познават още от Студентски град +  нашата малка щерка. И понеже предполагах, че повечето ще предпочитат басейни, то още отначало ги навивах да ходим на река. И така, въоръжени с чадъри, сандвичи, без килими, но с настроение, се отправихме към река Видима. Беше върховно. Точно - приключение. Дълбок вир, бързеи, сенки, мирис на вода и гора!!! Искам пак. За съжаление, на следващия ден решиха да ходим на басейн, не успях да се наложа пак да отидем на вира, пък чак после на басейни. Е, и там беше много хубаво! Но някак ми беше твърде цивилизовано, като на автомивка. Май се оказах единственото дете от групата. Големият ми син си каза, че предпочита на басейна, а дъщеря ми бе много малка за сравнения (на 2 годинки) - беше и хубаво навсякъде във водата. Само добрата ми съпруга като майка на три деца (с мен), бе готова да угоди на най-голямото и казваше, че няма значение къде сме.



--------------------
 
 
№8 от: Anakin Skywalker (16 март 2010 18:28)
Включете и мен в занятието
Само че трябва да ме научите как става, защото никога не съм участвал в пране на килими



--------------------
 
 
№9 от: mia.yaneva (16 март 2010 18:40)
Сега само една действаща тепавица трябва да намерите и да нарамите сухата храна...

Аз ще участвам с родопски китеници!

 
 
№10 от: Anakin Skywalker (16 март 2010 21:03)
MIA, аз съм готов



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 5
Потребители: 0
Гости: 5

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е: