Представете си, че една лятна и гореща утрин майка ви ви събужда с приповдигнат глас, все едно, че ви е приготвила страхотен подарък. Предчувствайки изненадата, примижавате, докато слънчевите лъчи се опитват да отворят клепачите ви. Да, денят е слънчев и горещ, както очаквахте. Ставате от леглото на път за банята, но още от коридора усещате трескаво приготовление - ножове и вилици тракат, чувате високите шкафове за рядко използвани вещи да се отварят, а килимите са изчезнали от всички стаи. Татко ви снове между апартамента и колата, а телефонът припряно звъни. Майка ви провежда кратки еднодумни разговори - "Добре.", "Тръгвате ли?", "Гото ви сме." Сърцето ви започва да бие от вълнение. Явно изненадата надхвърля очакаванията ви - не е нито "Бързи, смели, сръчни" във вашия град или училище, нито разходка до площада, за да гледате нечия сватба, нито ходене на целодневно гости, "за да си играят децата". За първи път се оправяте бързо, обличате си плюшените панталонки, любимата тениска с Пинко и най-удобните сандали. За първи път не мрънкате, че филията е много голяма (не знам за вас, ама за мен ядето беше сериозно изпитание) и нетърпеливо се въртите около майка си, за да й помогнете с пакетирането на багажа.
Когато слизате при колата, изтръпвате от ужас, че приключението може да завърши бързо преди да е започнало, защото баща ви нервно започва да се кара на майка ви, че пренарежда багажа в колата, след като той вече го е направил. Тя обаче спокойно го изтрайва и подрежда всичко, както е сметнала за добре. През това време настроението на таткото внезапно се оправя, защото от улицата се чува бибиткането на коли. Една по една спират пред вашия блок колите на семейните приятели, също толкова натъпкани с багаж като вашата. Скачате веднага в колата и започвате да подвиквате на родителите си да не се бавят.
Тръгвате, а крайградските пейзажи се редят един след друг - редиците от боядисани в бяло дървета, надпревараващият се с вас влак, стадо крави на ТКЗС в далечината, гористи хълмоне, и ливади с купи сено. Вече знаете, че няма връщане назад. Пресичате по стария тесен мост една малка рекичка, после друга, и трета. Излизате от шосето и се движите по черния път все покрай широката река, докато не стигнете стара почти схлупена постройка. Баща ви паркира някъде на сянка, докато вие зяпате няколко други деца и семейства наоколо. Те също са дошли по същия повод - ТЕПАВИЦАТА.
Майките разтилат одеалата за пикник, докато бащите влачат тежките килими до реката. Децата вадят федербал, топки, летящи дискове, хвърчила. Докато майките жулат с четски и сапун килимите, татковците измиват колите, а после джапат във водата, обръщайки камъните в търсене на рибоци и раци. Водата не е толкова студена, напечена от слънцето, а който може да плува, се гмурка във вира. Аз се задоволявам да плувам хваната за ръцете на баща ми, вдигнала високо глава, за да не ми се мокрят ушите. Крясъци, скачане, плискане, хвърляне на жабки... И никой не ти се кара, че си вир вода. Татковците се закачат с майките, като ги плискат с шепи вода, а те кокетно се кискат.
А когато килимите са добре насъпунисани и наредени един до друг на широката циментова площадка, те се превръщат в гладка пенеста пързалка. Хвърляте се по корем или се пързаляте по стъпала като на лед, джапате в пяната или се въргаляте по килимите. Браженство! Когато имам собствена къща, обещавам, че ще правя същото на двора за моите деца и за мен, разбира се.
Идва време да се плакнат килимите. Маркуч, гонене и обливане. Маркучен дуел между татковци и деца. Няма победени. Всички са мокри до кости и доволни. Когато жегата напече силно, е време за обяд. Родителите са уморени, и затова всичко е предварително приготвено, с изключене на раците. Много са вкусни печени на жар, ако не ти е жал за тях. Стомасите ни къркорят от глад и стремглаво се нахвърляме на филиите с лютеница и сирене. Изчакваме да отмине горещината, шляпайки кент под някое дърво. Същевременно трупаме сили за ново цопване във водата. Жегата ни мори и не мислим нито за федербал, нито за топка. Когато слънцето превали, отново се връщаме в реката. Този път вече сме твърдо уморени и игрите са по-кротки, но все така мокри. Ловим попови лъжички, дребни рибки, водни кончета, и ставаме жертва на кръвожадни комари. Следобед си тръгваме с пълен плик с попчета - горд улов, с който нямаме търпение да се похвалим в махалата. Тази вечер заспиваме по-рано, с въздишка, че ще трябва да чакаме цяла година до следващото пране на килими. Е, и с успокоението, че другата година пак ще го повторим.
... ...
Знаете какво се случи на другата и по-другата, и още по-другата година.
Затова, предлагам петиция:
Да се забрани прането на килими в автомивки и обществени перални. За целта да се построят нови кирпичени тепавици.
Причини: Автомивките ограбват детството на днешните деца. И на някогашните, които искат да повторят славните приключения, за да зарадват днешните (свои) деца.
Подписка:
1. Зверче
2.
|
