Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Февруари 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728 
 
 
Архиви
Февруари 2019 (6)
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (7)
Ноември 2018 (2)
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Как искахме да сбъднем желанията си
21-02-2009, 23:48 | Автор: mia.yaneva | Категория: Свободно време / Игри и забавления

Помните ли едни писма с истории, разказчета и не помня какво още, които трябваше да се преписват на ръка – не под индиго! – 10-15 пъти и да се раздават на приятели или да се пускат по пощите на приятелчета, за да ти се сбъдне едно желание? Накрая имаше някакви тайни кодове, които се преписваха  – странни букви или нещо такова. Съмнявахме се, но не смеехме да не го направим.  И падаше едно денонощно преписване на ръка, тайно от родителите ни, защото те ни се смееха или караха. Преписвахме денонощно, защото имаше срок – до един ден, до три дни... Как да обясниш на възрастните, че трябва да направиш всичко, което зависи от тебе, дори и най-налудничавото, за да ти обърне И. внимание... А ние просто искахме да сбъднем желанията си – за някое момче, в което сме влюбени, за нещо, което не се купуваше в магазина, след мрънкане или дълго събиране на пари от вторични суровини в заключена метална касичка на ДСК, не се носеше от чужбина, нямаше го в Кореком и показния магазин по Нова година... За обич и споделено щастие!

 

А викането на духове! Класика! За съжаление, много малко помня от това, макар че съм викала духове с приятелки няколко пъти. Дори последния път на една бригада в 9 клас. Обикновено се събирахме у някоя приятелка, на която родителите се връщаха по-късно или ни оставяха да спим по случайност при приятелка или братовчедка. Или на някой лагер. По възможност повечко хора, не две-три и задължително по тъмно, защото духове се викат на свещи, май след 00:00 ч. Или пък часът не беше задължителен? Но трябваше да е по тъмно. Това е сигурно. На определени дати или на определени дни? А свещите се измъкваха тайно от родители и баби, за да няма неудобни въпроси и нелепи отговори, понеже тогава не си устройвахме романтични вечери на свещи, нямаше ароматни лампи, ароматерапии със свещи и пр. глезотии. Свещите бяха практична вещ, която не се разхищаваше и служеше или при спиране на тока, или за рожденни дни и толкоз.

 

В центъра на голям картон се очертаваше кръг около чаша. Дали не се разделяше на някакви части, които символизираха нещо? Или пък беше празен, защото като дойде, духът преместваше чашата JОтгоре на картона се пишеха май цифрите от 1 до 10 една до друга в редица, а отдолу буквите от азбуката. Отстрани се чертаеше още някакъв кръг, където май се оставяше чашата, след като духът дойде. Тогава над кръга се държеше червен конец с тежест (каква ли ще е била, май пръстен, ма кой ли от нас е имал пръстени тогава?) и той се накланяше към определени цифри или букви. Така духът даваше отговорите на въпросите, които му задавахме. Рядко се случваше духът да напише цяло изречение, по-скоро посочваше букви и ние си тълкувахме отговорите. И понеже духовете не бяха многословни, се задаваха кратки въпроси – харесва ли ме Х., ще отида ли на лагер с В., ще имам ли нещо си. Или се слагаше молив в този кръг и духът го въртеше и сочеше цифри или букви? Дали картонът не се унищожаваше и за всеки следващ сеанс се правеше нов? Май имаше различни методи и всеки настояваше, че неговият е най-ефикасен. Имаше и някакъв с ръка – очертаваш си ръката на картона и на всеки пръст се пишеха някакви букви... Този беше най-малко разпространен, защото никой не искаше неговата ръка да се очертава. Чии духове се викаха? Естествено на добри и героични хора – на Левски, на Ботев... май не помня на кого друг. Кой ти вика духа на скучни хора като Любен Каравелов!?*  Понякога някой предлага да викаме "лоши» духове – на поп Кръстьо, например, но никой не се съгласява на експеримента.

 

Редът беше такъв – подготвя се картона със съответните рисунки, избира се човек, който ще държи чашата, или конеца, или молива, споразумяваме се чий дух ще викаме и кои хора ще му задават въпроси или ще казват желания. Гасим лампата, палим свещта и почваме. И тогава... Тогава настъпва ужасен хаос, защото всички сме се скупчили да гледаме; спорим дали се е преместила чашата и духът е дошъл или е мръднала ръката на "жреца»; шумно се услушваме и обсъждаме всяко потропване, което издава присъствието на духа, а той обикновено мърда чашата, точно когато сме най-залисани в обсъждане там ли е или не е, и само един е видял сигнала; шъткаме си едни на други, защото пречим на духа да се концентрира; не можем да се разберем кой ще пита по-напред, защото за някой може да не остане време – в края на краищата не бива да прекаляваме и да изтощаваме горкия дух, защото повече няма да дойде. По някое време "жрецът» замрънква, че му се е изморила ръката; някой е недоволен, че не се дорежда до желание; друг обиден бива позорно изгонен от сеанса, защото много говори.

 

Сеансът скоростно приключва или когато някоя учителка от лагера връхлита в стаята с думите "Какво ми се правите на манастир!», или след дружно споразумение, че духът се е изморил. В крайна сметка всичко приключва в дружна веселба, защото всички знаят, че това са глупости и на никой досега никой дух нищо не е познал и нищо не му се е сбъднало. Но само до следващия път, когато някой е научил някое нововъведение или нов начин за викане на духове, или е викал духове с други приятелки и нещо е станало! Или просто трябва да дадем възможност на тези, които миналия път не можаха да питат. И хайде пак! Чак смях ме напушва!

 

И серийните писма, и духовете, май бяха единствено и главно момичешко занимание... Поне аз не познавам момче преписвало до изтощение писма с кодове и викало духове. Представяте ли си гледката! Извинете момчета, знам че тогава много ни се подигравахте, а сега можете искрено да се посмеете – този път с нас!!!

 

Е, ние порастнахме, а компютрите отнеха чудесата и магиите дори на децата, но желанието за сбъдване на мечтите ни е останало и до днес. Днес препращаме тайно от колеги и шефа циркулярни електронни писма и смешки на близки и далечни приятели и колеги. Не, защото вярваме, че ще ни се сбъдне някое желание, вече сме големи и не вярваме в тези неща, не вярваме в Дядо Мраз, нито в духове, но вярваме, че колегата, с който сме работили преди години и не му се обаждаме от стеснение (толкова отдавна не сме се чували) ще се сети за нас, може пък и той да се престраши да ни се обади, на далечния братовчед в Канада, с който се карахме като деца ще му стане мило (не сме се чували от 5 години, но какво пък, като той не се сеща, ние сме се сетили за него), колегата, който всеки ден се мръщи в другата стая ще се усмихне пред компютъра... Значи какво – значи пак търсим обич и споделена усмивка, запазили частица от детската вяра в чудото!

 

П.П. Толкова помня аз от нашите приложни магии. Не се срамувайте другарчета, всички сме правили глупости, моля помагайте със спомени по темата и с веществени доказателства. Ако някой има от онези щури писма, по някаква причина, защото те не трябваше да се задържат в притежателя, ще се радвам да снима и да сподели. А също и разчертан картон за викане на духове. Ще падне голям смях smile24

 

* Това не изразява личното ми мнение за тези исторически личности, просто казвам какво си мислехме тогава.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Burtan (22 февруари 2009 01:09)
Да това с преписването съм го правил и аз. В началото както ти казваш лист по лист, без индиго. Но по-късно след второто третото получено писмо за преписване, почнах да се изхитрявам и да слагам индиго тук там А този метод за викане на духове не ми е познат. Обикновено викахме дама Пика. Спомням си, че трябваше да се извади от тестето с карти горепосочената карта и да се постави върху огледало с гръб към нас. След това трябваше картата да се напръска с дезодорант (най-често се използваше "Зелена ябълка") Защо трябваше да се пръска нямам никаква представа. После се повтаряха "магическите" думи "Дама Пика появи се". И така докато някой от възрастните не ни открие  smile24

 
 
№2 от: mia.yaneva (22 февруари 2009 01:21)
 Burtan, ти ме разби !!!! uuux uuux malee2 Нали не си скрито момиче под псевдоним (нищо друго не намеквам :)??? Просто не мога да повярвам, че момче се е занимавало с преписването на онези щуротии и с викането на Дама Пика. Вярно, че се викаше и Дама Пика! Как можах да забравя! Но от нея ни беше страх, а какво се правеше като тя "дойдеше"? Губи ми се за какво се викаше?

 
 
№3 от: freja (22 февруари 2009 06:17)
Според мен тук има материал за две статии: за верижните писма и за викането на духове.
Верижно писмо не обещавам, че мога да намеря, обаче от няколко месеца съм се заканила да преровя кутиите с писма с надеждата да открия точно някое такова забравено. Аз си спомням, че имаше поне два вида. Единият беше този, който mia описва - със странните знаци отдолу; той беше по-кратък. А другият нямаше знаци и едва се събираше на страница голям формат, като се изброяваха много изчерпателно всички щастия (и нещастия), които са се случили на хората, които са го изпратили (или не са го изпратили) на определения брой други хора. Даже си бях търсила и намерила в интернет нещо като текст на писмото, без да съм сигурна, че е точно копие на текста от старите верижни писма; ще го публикувам тук - просто за опресняване на спомените (някой да не се юрне да спами сега! stop ):
Здравей писмо на щастието! Оригиналът на това писмо се намира в Юсркоуп (Холандия). То е обиколио 445 пъти света и е попаднало при вас. След получаването му трябва да го изпратите на тези, на които желаете щастие. Дори и да не вярвате в щастието от паралелните светове всичко зависи от Вас. Животът на писмото започва през 1254 година. В Русия то попада в началото на века. Получава го болната селянка Цигумова и след 4 дни намира имане, след което се оженва за княз Гулицин и става милионерка. През 1944 Писмото попада при маршал Тохашевски – той го изгорил. След 4 дни го арестували, съдили и след това разстреляли. През 1931 Писмото попада при господин Доби. Той не го разпечатал и катастрофирал. На Хрушчов му подхвърлили писмото на вилата, но той не го прочел докрай и на четвъртия ден бил свален от власт. През 1988 Погачова прави 20 копия на писмото и след 4 дни получава предложение, от което получава 20000 долара. Примерите са много. В никакъв случай не късайте Писмото. Отнесете се към него като към него сериозно – то е мост между настоящето и бъдещето. Можете да го изпратите свободно или в плик. Не изменяйте текста. Y8181518 сбxxIIp5a – тези знаци ще ви носят успех 9 години. Това писмо е обиколило света. Сега щастието е посетило вашия дом. Изпратете го на хора, които се нуждаят от него. Не изпращайте пари – щастието не се купува. Не задържайте писмото повече от 96 часа. Тази верига е създадена от мисионери във Венецуела. Изпратете писмото и чакайте изненада. Джидест получил писмото през 1929, наредил на секретарката си да изпрати 20 копия и след няколко дни получил пари. Е. Дорозе получил писмото, но не изпратил копия – при раждане умряла жена му раждайки болно дете. След няколко дни Дорозе изпратил няколко писма и момчето оздравяло. Това не е шарлатанство. Чакайте изненада. И на слабите е във възможностите. Това писмо е успех. Тръгнало е от Англия и е обиколило света 9 пъти и сега късметът е изпратен на теб. Успехът ще те посети 4 дни след получаването на писмото. Това не е шега. Ти ще получиш успех по твое желание. Не изпращай пари защото съдбата няма цена. Не пази писмото. Това копие трябва да остане в ръцете ти само 4 дни. Веригата е започнала във Венецуела и е създадена от свети Антоний, който е родом от Южна Америка. Това писмо трябва да пътува по света, затова направете 20 копия и ги изпратете на приятели. След няколко дни именно Вие ще получите изненада. Това е истина. Дори ако считате това за суеверно, обърнете внимание на следващия пример – К.Джеф през 1913 г. получил Писмото, наравил 20 копия и ги изпратил. След няколко дни спечелил от лотарията 20 милиона долара. Служителят Марк Доу получил писмото, но забравил да го изпрати в течение на 4 дни. Загубил работата си. Намерил писмото и след като разпратил копия, намерил работа – по-добра от предишната. Джим Фрейранд изхвърлил писмото и след 9 дни починал. Момиче си обещало, че ще го прочете и изпрати, но отложило да го направи по-късно. Струпали й се куп проблеми, в това число и повредена кола. След като написала и изпратила както си обещала, тя се сдобила с нова кола. ПОМНЕТЕ – НЕ ИЗПРАЩАЙТЕ ПАРИ!

Имаше и трети, особен вид верижни писма, които целяха изпращане и получаване на пощенски картички. Което винаги ми е харесвало, но рядко, много рядко ми е идвал редът да получа и аз някоя - явно веригата се е късала преди това .
Тези пък писма с картичките бяха предшественик на едни други в по-ново време, в които вместо картички се изпращаха... левчета. Да, хартиени - помните ли? Лесно забогатяване, ала-бала...
А аз съм попадала и на още един вид, който имаше за цел да ти събере адреси на другарчета от цял свят. Представляваше нещо като саморъчно направена книжка и вътре се пишат адресите. И така обикаля от писмо на писмо, а накрая се връща при собственика си. Ох, уви, една такава мога да ви покажа, защото... остана при мен... много ме е срам, ама... мързел голям - докато се наканя да я пратя на следващия pen pal, пораснах и съвсем забравих за нея...
Стига толкова за верижните писма, утре ще допълня за дамите Пики girl_witch .




Между другото, понеже времената се промениха и днес отношението към верижните писма е по-различно, сигурно сте виждали този весел вариант. Не можах да се сдържа, няколко пъти попадам на него и ми е много смешно smile24.

 
 
№4 от: donaddt (22 февруари 2009 09:04)
Да, точно така е, както казваш Freja. Май всичко при мен започна от картичките. Съвестно си изпратих картичката  и си написах адреса отдолу и препратих писмата с адресите. Картичка обаче не получих. Мисля, че имаше обяснения, колко е хубаво да получаваме картички, на първия адрес пращаш картичка, втория става първи, а твоят - трети. И така с верижните писма. Мислех, че имам едно. Ходих да ровя в едни стари вестници, но не го откривам. Но пък имам отговор на такова писмо, публикувано в "Средношколско знаме". С всичкия протест, на който съм способна. За съжаление мога да приложа само тази статия, а оригиналът, предизвикал всичко това къде ли е? Отношението ми към тези писма и сега е такова. Не ги препращам. Понякога даже не ги чета, ами вместо китайски мъдрости, предпочитам да се чуя по телефона с приятелите си или още по-добре да се видя с тях в някое кафене. С тези, с които нямам такава възможност (живеят далече), си пиша за други работи. Но пък това си е моето мнение.
За духовете, мисля, че ставаше с ключ. Ключът се окачваше на конеца и се завърташе наляво за НЕ или надясно за ДА. Можеше да се използва и без картон. Например питам: Ще ме изпитат ли утре по география? И следва отговор. Или Драго ще ме покани ли на кино? И пак следва отговор. За чашата мисля, че двама души трябваше да си държат ръцете на нея. И тя така посочваше букви. Но трябваше наистина въпросите да изискват по-кратки отговори. Сещам се и че проверявахме дали духът си е отишъл. Тука ли е духът на еди кой си? И тогава не трябваше ключът да мърда. Което означаваше, че духът си е отишъл. Защото все пак страшничко си е да вземе духът да остане. А като стана дума за лагери и духове, се сещам как брат ми и няколко момчета на един лагер се накичили с чаршафи и не знам защо и с одеяла и тръгнали да плашат момичетата по бунгалата. Обачеееееееееееее ги хванала учителката по география, която често биваше началник на лагерите. Явно е била достатъчно сериозна, отговорна и с авторитет сред учениците. И ги накарала да клекнат 100 пъти с цялото това снаряжение. Е, клякали, къде ще ходят!

 
 
№5 от: mia.yaneva (22 февруари 2009 10:17)

Благодаря, другарчета, благодаря!hi hi hi, че ми опреснихте спомените! Сега като чета, наистина беше с ключ и двама души си държаха ръцете върху чашата и се проверяваше дали духът си е отишъл. Боже, защо започвам да си мисля, че ме е обхванала амнезията от ранна възраст... Като ви чета всичко ми изниква като бял ден, а аз като се опитам да си изровя нещо от паметта и да ви го припомня - бели петна - излиза това, което написах...

А за писмата, на мен тези с левчетата, картичките и адресите до чужди другарчета не са ми попадали, но сега се сещам за първите два вида, за които говори ФРЕЯ. Признавам, че последното което и аз получих някога в пощата просто го изхвърлих, защото вече въобще не ми се занимаваше с глупости :) И нищо лошо не ми се случи. Де, историческа памет да го запазя!

ДОНА, може ли да доуточним метода - значи без картон се слага на масата чаша с дъното надолу, двама души си държат ръцете върху нея, трети (или кой???) държи ключ над нея или къде??? и задава  въпросите (този, който държи ключа, нали???)  и ключът се накланя. Сега се сещам, че ДА и НЕ се пишеха с големи букви върху картона от двете страни на кръга за чашата. Май ДА отляво, НЕ отдясно??? Май, защото ключът по-лесно се накланяше на ляво, но ми е смътно. Стана ясно как проверявахме дали си и е тръгнал, а как му казвахме да си тръгне или просто проверявахме дали си е тръгнал, когато ни се струваше, че си е тръгнал??? И също - как го викахме - просто чашата, ключът и примерно казвахме "Да дойде духът на.. ", "Дух появи се" ... или какво правехме???  Много ми се иска да възстановим процедурата girl_witch 
 
Накрая, обещавам ще разчертая един картон да снимаме и сложим тук!!!

Радвам се, че ви заинтригува темата и ще има допълнения. Преди да пусна това просто се изненадах, че никой досега не е писал нищо за това. А то беше сериозна и продължителна част от забавленията ни...  


 
 
№6 от: Burtan (22 февруари 2009 10:54)
MIA, не съм момиче под прикритие smile24 . Не знам, защо толкова те смайва това, че и момчетата са се занимавали с това. Повечето ми приятели от училище, преписваха наред с мен, под страх да не ги сподели нещастието на не преписаното писмо . Сигурно сме били много малки, когато сме го правили, защото по-късно си позволявах лукса като получа такова писмо да не му обръщам внимание.

 
 
№7 от: marulka (22 февруари 2009 12:04)
Лелеее,
Колко ме беше страх от Дама Пика. За първи път ми разказаха за нея по-големите деца от станцията в Паничище... Казаха ми да не казвам на мама и татко, защото нещо ще се случи с тях. Знаех, че тряба да се извика в полунощ и вечер като си лягах ме беше бая шубе. От друга страна много ми се искаше да я викна все пак и със затворени очи си повтарях "Дама Пика покажи се" и тя като не се показваше си казвах "е значи не е още полунощ". Родителите ми по едно време се усетиха, че съм неспокойна и аз им разказах всичко...
А иначе много мразех верижните писма и като видех някое в пощата веднага го хвърлях... А сега си спомних за друго едно верижно занимание. Била съм някъде 6ти клас и мама и съседките си предаваха едно живо създание, нещо като медуза, което живееше в една паничка с вода. След известно време то "раждаше" малко (по-скоро малкото се отделяше, точно тогава по биология учехме размножаване чрез делене май така се казваше) и него трябва да предадеш нататък, заедно с писмо с упътване... Някой спомня ли си такова нещо?



--------------------
 
 
№8 от: Боряна (22 февруари 2009 14:09)

Привети и от моя милост. За Дамата Пика - много си прав за дезодоранта /ние използвахме Дива река/, но освен него се ползваше и запалена червена свещ - пръскаш към огледалото, поднасяш свеща, огледалото съответно се пали и.... виждаш кой ще бъде на твоето погребение!




--------------------
 
 
№9 от: donaddt (22 февруари 2009 17:40)
Ами така е като обяснявам лошо. Според мен методите с ключа и с чашата са различни. Първо с ключа - той е по-лесен. Слага се ключа на конеца и го държат двама души. После се казва май три пъти: Да дойде духа на еди кой си. После се пита: Тука ли е духа на еди кой си? Ако се врътне надясно - Да, ако се врътне наляво - Не. Макар че не би трябвало да се върти, ако не е дошъл. После питате разни работи, после: Призоваваме духа на еди кой си да си отиде.
А с чашата според мен беше друг метод. Там чашата се местеше по буквите на картона или към Да и Не. Май съм практикувала повече този с ключа, защото е по-лесен. И една друга подробност се сещам, поне единият от двамата с ключа или чашата трябва да е МЕДИУМ!!! Което значеше, че на лявата му ръка трябва да има отчетлива буква М. Е, на моята няма,
Марулка, това като медузата беше някаква гъба, водата от нея се пиеше и лекувала не знам колко си болести. А дали не се пиеше с прясно мляко? Нямам спомен да съм гледала такова нещо и предупреждавах в по-късно време познатите ми да не ми раздават, защото ще го изхвърля.

 
 
№10 от: felice puba (22 февруари 2009 20:57)
Мда. Уважаемата Дама Пика наистина се викаше да ти сбъдне три желания, но и настина трябваше да и обещаеш нещо и ако не го спазиш-нещо лошо ще се случи, например ...ще те удуши или някой близък. Легенди се носеха за автентични случки на неспазили обещанията си...malee2
А пък сега слушайте как да сбъднете три желания без опостност да пострадате. Намерете си копринена бяла носна кърпичка; погледнете в календара за пълнолуние; в 24,00ч. вадите кърпичката на лунна светлина и броите до 100 отзад напред. И се появят джудженца изпълняващи желания върху кърпичката, но внимавайте да не се подхлъзне някое, че лошо.
И още-прежалете бурканче сладко, отваряте го на свещ /знам, че са ценност, ама тези неща изискват жертви /, отваряте някоя стара книга, броите до 100 и се появят джуджетата. Ама не трябва да свършва сладкото, че някое недонахранено джудже може да се ядоса
Магия за любов-пълните чаша вода,изричате името на нищо неподозиращия любим и я поставяте на перваза при пълнолуние. Цяла нощ да я огрява луната, после на сутринта я изпивате / както се казва, пиеш една студена чаша водаsmile24 / и това е. Едно време всичките съм ги пробвала. Дали става? Тайна. Пробвайте си вие. Само дето любовта ме споходи и без магии, но мъжа ми и сега се шегува, че съм му направила магийка.

marulka , да спомням си за това амебообразно създание. Приличаше на каймак от мляко. Не се ли носеше слух, че помага срещу различни заболявания, изпълнява желания, въобще нещо като пенкилер? Хранеше се с нещо... Да отглеждахме нещо подобно.



--------------------
 
 
№11 от: marulka (22 февруари 2009 21:35)
Верно, така беше, лекуваше болести, носеше щастие. Абе почти като Пипиното лЮкарство, дето ставаше и за полиране на мебели.



--------------------
 
 
№12 от: regina (22 февруари 2009 21:56)
Ей, чак сега ми стана ясно за Дамата Пика. Преди две-три години дъщерята на мъжа ми, още в началното училище, доста го беше притеснила с нейните страхове от някаква Дама Пика. Мислехме, че са детски фантазии, молехме да ни обясни от какво точно страхува, но тя пищеше: "Не-е! ЗАКЛЕЛА СЪМ СЕ /?/ да не казвам"
- Пред кого си се заклела?
- Заклела съм се да не казвам! Дамата Пика ще дойде! Страх ме е!
Говорих с една моя позната, училищен психолог, но тя заяви, че нищо не може да направи, ако детето не сподели за какво става дума... Интересно, че тя не знаеше за тази "мода". Явно е от по-ново от нашето време.

А поп Кръстьо, почти официално вече е реабилитиран. Интересно какво ли пише в учебниците по история по въпроса. Моят прадядо се казва Кръстьо и като малка много се чудех как майка му е посмяла да го кръсти на предател. това беше малко извън темата, извинявам се.

 
 
№13 от: freja (23 февруари 2009 01:54)
Така, а пък на мен чак сега ми стана ясно защо това викане на дух се казвало точно "Дама Пика". Значи при нас (пред блока) го "внесе" едно момиче от другия вход. Но явно е пропуснала да запомни, че трябва и карта дама пика да се сложи на огледалото. И ни го разказа с дезодоранта и всичко, но без картата. И го правехме така: в полунощ заставаш пред огледалото, като си светиш със свещ. Пръскаш огледалото с дезодоранта и казваш три пъти "Дама Пика, появи се!". И тя трябва да се появи, т.е. образът й да се появи на огледалото. Не помня обаче какво трябваше да следва после, но дамата определено беше ЗЛА и се надявахме да не се появи. Но пък и благоразумно никога не сме стигали до произнасянето на третото заклинание smile24 .
Което ми напомня за... Кендимен! - вторият филм на ужасите, който съм гледала (ако не броим "Пришълецът 1"). Винаги, ама ВИНАГИ ни беше страх да кажем третото "Кендимен" malee2 . Но той не е свързан с викане на духове, а с магията на киното .

Гледането с кръга го знаехме като гледане с игла. Чертае се кръгът, по окръжността се написват всички букви, както и числата от 0 до 10. Вътре в кръга, от двете страни на центъра, се пише "да" и "не". През ухото на най-обикновена игла се прекарва дълъг конец. Върхът на иглата се закрепя в центъра (който беше продупчен вече от пергела - заради чертането на кръга ; та в тази дупчица се слага върха на иглата, но така, че да се движи свободно). После един държи конеца (аз ) и нататък следва, както donaddt го е описала - вика се духът, тук ли е, не е ли, задават се въпроси и накрая се отпраща. Отговорите се определяха от движението на иглата, която от самия ти пулс даже се върти наляво-надясно. Иглата се спира сама от време на време и на която буква се спре - тази буква се помни/записва. После се свързват буквите и трябва да се получат думи (ако са се получили някога, то аз този език не съм го знаела smile24 ). Спомням си, че от по-късните наследници на "Септемврийче" (може би "Клуб 15") си бях изрязала един такъв кръг, който беше обаче много професионален, напечатан, а и методът беше по-различен. Ще проверя дали го пазя.

За гледането с чаша: чашата се обръща с дъното нагоре. На един картон се чертаят на няколко реда отделни квадрати - по един за всяка буква, както и за числата, за "да" и за "не". Всеки квадрат трябва да е толкова голям, че чашата да се събира в него. Желаещите да участват си слагат по един пръст върху дъното на чашата, затварят си очите и пак по същия ред: вика се духът, задават се въпроси  и т.н. буква по буква. Един обаче стои с отворени очи, наблюдава отстрани, и записва буквите, на които чашата ще се спре. Ние това по-често сме го правили с капачка от лимонада (бира/швепс/етър...). И тогава само двама участваха, защото върху нея имаше място само за две пръстчета

Едно отклонение. Този, последния вид гледане, решихме да го направим отново на майтап през 2000 г., с участието на едни андалусийци - оригинални магьосници girl_witch . И ние се приготвихме на майтап, но те - на съвсем сериозно. То не беше кадене с... уф... босилек, да, то не беше специални букви, писане, изрязване и т.н. Но не използваха чаша, а едно, което прилича на широка срязана фуния. И ние (със сестра ми и една приятелка) си се хилим и се наговорихме тайно-тайно от испанците кой дух да извикаме - духа на едно момиче. Наговорихме се тайно, за да не могат онези "случайно" да улучат името. Като спряхме да се хилим, успяхме да седнем по-сериозно, затворихме очи, а испанката вика духа, гледа и пише. Беше ни казала да си мислим за въпросния човек, без да му казваме името. Не знам дали сме мислели за Галя, обаче ние трите + още двама си бяхме поставили по един показалец върху подобието на чаша. Испанката го пита (духа) дали е дошъл, а духът взе, че си написа името. Аз лично усетих как "чашата" се движи и по едно време леееекичко погледнах, ама незабележимо, обаче всички си стискаха очите. Та духът написа "GAILLA". Приятелката се стресна и се отказа, единият испанец - и той, останахме само с другия. Който беше основният заподозрян, естествено, обаче накрая и той си вдигна пръста. Останахме само двете със сестра ми, вече се гледахме втрещени в очите, а онова нещо продължаваше да си ходи по буквите. Накрая и ние го пуснахме и го  писахме за сметка на някакви подсъзнателни и неосъзнати движения, които сигурно сами сме извършвали.

И сега, какво остана? - да уточня, че всички гледания се правят поне след залез слънце (защото кой ще те пусне да стоиш след 12), задължително под пламък на свещ. Иначе не е правдоподобно girl_witch .

_________________________
Marulka, имаше два вида гъбести създания (и още ги има):
  - кефирна гъба. Бяла на цвят. Гледа се в прясно мляко (в компотен буркан). То се сменя всеки ден, а млякото от предишния ден, което е станало на кефир, се съхранява в хладилник до 24 часа. Пие се за един списък болести, вкл. и за отслабване. Гъбата се дели, като нараства и от нея се отделят малки зрънца-бебенца. Тях можеш да ги раздаваш на желаещи. А ако баща ми не я е уморил, мога и да ти пратя. Модата по тази гъба влетя у нас в самото начало на '90-те.
  - т. нар. "кристали". Безцветни и прозрачни. Приличат на морска сол, ама са живи. Хранят се с вода, в която има определен брой стафиди и лъжици захар (на 3-литров буркан). По-капризни от гъбата, по-лесно умират. Трябва им чист въздух, задължително - затова бурканът се покрива с тензух. За тези кристали чух за първи път преди 5-6 години.

 
 
№14 от: zaharisa (23 февруари 2009 11:44)

На мен винаги са ми обяснявали, че всички гадалки, магийки, гледалки и викания имат реална основа в старите науки и практики (кабала, астролоогия, нумерология и пр.), а това що ходи по децата като съвременен фолклор с елементи на мистика не е вярно.     
Обаче, един следобед хванах леля ми и нейната леля с една червена книга, в средата й овързан  с  конец стар ключ и те го крепят с показалците си и по-възрастната пита "ще се ожени ли Михаил ?" xixi2


 
 
№15 от: felice puba (23 февруари 2009 13:21)

Да, Freja, ГЪБА си беше, КЕФИРНА ГЪБА. Тя си беше нашия домашен любимец. Само дето не зная какво се случи после с нея. tup1 От снощи мисля как се казваше това мекотело. uuux




--------------------
 
 
№16 от: mia.yaneva (27 февруари 2009 03:35)
Да, и аз щях да кажа, че това е КЕФИРНА ГЪБА - държи се в буркан с горещо прясно мляко, престоява на тъмно 24 часа  и става руски кефир.  И така си правиш кефир до когато искаш, просто всеки ден трябва да се слага ново мляко, защото на сухо гъбата умира. И е малко трудно да се задържи през лятото, защото е много горещо и кефирът не може да стане резлив, какъвто трябва да бъде. На мен преди година ми бяха донесли такава гъба отнякъде, но умря лятото. Не можах да я опазя! Обаче става изключителен кефир, а аз поне много обичам. Да има кой сега да ми намери една гъба...

За който не е пил - на вкус е нещо средно между резлив айрян и кисело мляко. В Русия и в момента се продава по магазините в кутии като прясно мляко. Няма някакви по-особени лечебни свойства от нормалното кисело мляко.  

А за всички разяснения за духовете - МНОГО, МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ! Радвам се, че помогнахме и на Регина да реши загадката с Дача Пика :)

 
 
№17 от: gamina (27 февруари 2009 18:58)
При нас беше известна като чаена гъба. Гледахме я в чай. Легендата твърдеше, че след като я гледаш нам-си-колко седмици и раздадеш три гъбки ще ти се сбъднат 3 желания

А Дама Пика колко сме я викали по лагерите. Ама нямахме свещи (къде ти свещ на лагер), та с фенерчета светехме в огледалото. И недай боже някой да писне, всички подскачахме. Нямам спомен защо сме я викали, най-интересното което можеше да се очаква от нея беше да хване да души някой.

Духовете на Ботев и Левски бях по-полезни. Ние с ключ главно ги викахме.

А помните ли по-късно манията по Кики. Там пък с едни кибритени клечки се викаше Кики. Ама как ставаше точно не помня.

 
 
№18 от: катя милушева (13 ноември 2009 23:29)
   Това с преписването и аз съм го правила,но аз включих в акцията и съседите...и за радост получих известен брой картички.Мили родни картинки....

    Радвам се ,че Ви има!

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 14
Потребители: 1
Гости: 13
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!