Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Септември 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930 
 
 
Архиви
Септември 2020 (4)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Игротека: Разкрачванка
12-03-2009, 04:52 | Автор: admin | Категория: Свободно време / Игри и забавления
Под това малко грубо име  през 80-те години играехме една, всъщност, доста опасна игра (на други места може да се е "подвизавала" под друг имена). За нея бяха необходими 3-4-5 човека и нож. Лично аз съм изиграл поне стотина игри.
Вероятно, първообраза и е доста стар, съдейки от основния механизъм - забиване на нож в земята, но не успях да го установя със сигурност.
И така - правилата:
Брой играчи: 3 до 10 максимум (може и повече, но определено ще си пречат! )
Реквизит: нож (ножче); в краен случай - пергел (но това става само за напреднали - забиването на пергел си  е изкуство!).
Игрална площадка:  поляна, най-често или пясъчник (ние го играехме на полянка, заобиколена от дръвчета)
Самата игра: Хората се нареждат в кръг. Първия играч взема ножа и го забива в земята до някой от другите играчи. При това, освен, че ножът трябва да е забит, той трябва да отстои на две педи от крака на опонента. В екстремни ситуации се играе и с една педя, но това е наистина опасно! Ако ножа е забит правилно (започващият играта спрямо ръката си премерва двете педи и ако забития нож НЕ надвишава това разстояние е правилно) играчът тряба да разтвори краката си до даденото разстояние. Всеки играч започва с прибрани крака. Следващият по ред е този към който е било насочено забиването на ножа. Той на свой ред може да забие ножа до крака на някой от играчите.
Ако играчът, хвърлящ ножа не успее да го забие или разстоянието е прекалено голямо, то реда на този към който е насочен остава, но без да се "разкрачва".
Играчите се редуват до тогава, докато някой не успее да "поеме" растояннието (Привилигеровани бяха, хората с дълги крака, можещи да правят шпагати и с едри длани). След "изгарянато" на някой играта продължава от човека, който го е премахнал - т.е. той има право на ново да хвърли ножа към друг.
Победител: последният оцелял.
Играта си беше малко нечестна (аз съм печелел доста пъти, заради гъвкавостта си)
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: zaharisa (12 март 2009 11:16)
При нас играта се казваше "Индианската" и освен умения и координация изискваше и пълна тишина. Наистина не е безопасна, нито пък обективна. За свое оправдание мога да кажа, че се научих да мятам нож в цел у дома, на пода на кухнята и бях технически готова. За останалото (понеже не съм с много дълги крака) имах три опорни точки - разтворена длан 23 см, гъвкавост и добър вестибуларен апарат.
И да си призная, Влади ако има още двама трима  навити бих предложила да си поиграем   

 
 
№2 от: Веселка Тодорова (12 март 2009 19:08)

А спомняте ли си "Джангър", "Кър " (а някъде се казваше "Бум") - беше страшно интересна, направо съжалявам, че сина ми днес не играе на тези игри, понеже няма кой да ги сподели с него.


 
 
№3 от: freja (13 март 2009 02:10)
Веселка Тодорова, играта кър е описана в статията на Боряна .

А на тази индианска разкрачванка никога не съм играла (даже не съм я чувала), обаче пък се научих да мятам нож някъде към 6-7 клас в една гора. Забивах го в едни дървета (горките дървета) и мога с гордост да заявя, че бях точно толкова добра, колкото и момчетата . Което не значи, че бих се включила в евентуална бъдеща игра, защото след 20-тина години непрактикуване изкуството на ножа, най-вероятно ще избия съотборниците си smile24 . Всъщност, как не са се случвали наранявания, се чудя? Големи късметлии сте били!

 
 
№4 от: admin (14 март 2009 02:12)
Как да не сме се наранявали?! Мен са ми забивали нож в крачето поне два пъти (добре де - единият път беше пергел).
Със захариса ще отказвам поради това да го играем (или, знам ли, може и да си помисля! Но първо искам да видя как хвърля ножа. smile24 )
Наистина си бе опасно. Един път ни се наложи да носим един съученик до болницата, щото го "ковна" някой  в корема (а пък не можехме да се "обадим" на класния или т.н, щото ни беше страх). Тая ми ти игра ни я забраняваха (с право?!). Разбира се, не ни се размина, но поне человечето нямаше големи проблеми (е, кво пък толкоз да ти боднат ножче в корема )



--------------------
 
 
№5 от: freja (14 март 2009 06:21)
smile24 smile24 smile24Ама и вие едни стрелци - от крака, та в корема! Е, щом нищо му е нямало, значи с право съм ви категоризирала за късметлии!

 
 
№6 от: zaharisa (14 март 2009 11:37)
Ааа, не ! Така не се играе ! Или ножовете ви са били тъпи или сте ги хвърляли на неподходящ терен ! pirat
Ние играехме с едно леко, островърхо ножче на което викахме "циганско", защото беше купено от Боримския панаир от цигани и беше много добре балансирано. И винаги пробвахме земята, да няма отскок.
Виж, в пясък не сме играли. Не сме имали инциденти, но не твърдя, че играта ни е била разрешена
Аз, както споменах, бях добре подготвена, защото покрай "Тримата мушкетари" и неотменната ми роля на Миледи в игрите ни бях надупчила пода и вратата на кухнята у дома, докато постигна желаните умения в мятането на кама в цел. Не мисля, че това се забравя, като плуването е - научиш ли се веднъж...
Отплеснах се в спомени, но исках да кажа Влади, не бой се

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 9
Потребители: 0
Гости: 9

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?