Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031 
 
 
Архиви
Октомври 2018 (3)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (6)
Май 2018 (9)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Моето мароканско другарче
20-03-2009, 00:41 | Автор: mia.yaneva | Категория: Свободно време / Игри и забавления
Моето мароканско другарче
 
Това, както е видно е снимка на част от адресите ми на децата от Асамблеята – 1985 г.

 

Но всъщност като намерих този безценен тефтер от детството ми по "Всичкология» се сетих да ви разкажа една случка от моето участие в Асамблеята.

 

На Асамблеята адреси се събираха от всякакви деца. Повечето чужди деца, особено тези, чиято страна има специфична носия – индийци, араби, африканци и пр. ходеха с носиите си и ние си събирахме адреси главно като си избирахме децата по носиите и  просто им бутвахме бележника си пред лицето във всеобщата еуфория и хаос из коридорите на НДК. Те с усмивка ни пишеха адреса си и ние правехме същото за тях. На разменни начала или просто пишехме, на който на нас ни бутне тефтер. А някои си бяха подготвили листчета с адреса си, като това на полското дете от снимката. Така се сдобих с този списък с адреси, реалните лица зад които не помня. Аз лично събирах адреси по-скоро заради спорта, гордостта от Асамблеята и за своеобразна колекция. Нямах намерение да си кореспондирам с никой, а и по това време не знаех друг език, освен горе-долу руски.  

 

И така, до един ден след близо две години, в който се връщам от училище, по навик поглеждам през дупката на пощенската кутия и виждам писмо. Всъщност виждам марката с крал Хасан на Мароко. Баща ми е работил в Мароко преди да се родя и аз най-логично решавам, че това е писмо за баща ми, взимам го от пощенската кутия, нося го в къщи и радостно му го давам. От времето когато баща ми е работил там бяха минали към 15 години и той вече не си общуваше с мароканци, в смисъл не получавахме от Мароко поздравителни картички за Нова година и други празници и това писмо наистина беше приятна изненада. Татко ме поглежда с леко учудване, размишлявайки след толкова години от кого ли е това писмо, поглежда плика и с една тайнствена усмивка ми го подава и казва: "Това писмо е за теб, не е за мен!» И аз – шах с пешката!!! Как е възможно! Станала е грешка! Абсурд! Той обаче е твърдо уверен – за мен е. Аз по това време една дума френски не знаех, но поне името си на латиница можех да разчитам – наистина е за мен. Прочита ми го той, както подобава на писмо от чуждо другарче и ми превежда, че това е писмо от момиче от Мароко, от столицата Рабат, което ми има адреса от Асамблеята. И си спомням, че това ще да е адреса на едно момиче с много красива синя рокля (арабска джеба), пред което си тикнах бележника, защото по едно време установих, че нямам адрес от арабче. Проверявам в бележника – там имам друг адрес (стрелката на снимката). Не е това момиче. Как е попаднала на мен!

 

Впоследствие се оказва, че е взела адреса от своя приятелка, която е била на Асамблеята и на която много завиждала, заради това. Искала и тя да си пише с някого. Приятелката й дала да прегледа адресите, които има, а тя си избрала да си пише с мен, защото България й се видяла най-интересната и непозната държава, от всички от които приятелката й имала адреси. И започва нашата кореспонденция, както подобава да си кореспондираш с чуждо другарче. Аз само рускинче си имах дотогава. Пиша, значи аз писмото на български, татко го превежда на френски, преписвам го аз с моя почерк – като ще си пиша, поне да имам някакво участие, такъв ред е въвел татко! Това беше много трудоемка и същевременно забавна част, защото аз и дума не отбирах френски, знаех поне азбуката, защото бях учила малко френски в първи и втори клас, но после гордо се отказах, за да не следвам семейната традиция в този език, представете си! Та, преписвам аз, мажа, нищо не разбирам, въобще, голяма цапаница. Написването на едно писмо от 15 реда отнемаше май около седмица. Стигаме до плика и адреса, надписвам аз старателно, доколкото мога, запечатваме. Татко проверява и изведнъж замислено казва: "Х-м. Странно. И аз имах в Мароко един колега с тази фамилия и живееше пак в този квартал... Но нямаше деца.» Аз, очарована от "ефекта на глобализма», не знам как да го нарека по друг начин, точно така го чувствах, го окуражавам и подтиквам да напише едни ред в писмото до баща й. Татко така й прави. Едва ли благодарение на моето окуражаване.

 

Получаваме отговор, и!?

 

Бащата на моето мароканче се оказва колегата на баща ми, който сега има семейство и деца. И визитка е сложил! Пишем си още 2-3 писма, аз с особена мъка по гореописаната процедура, но в общи линии кореспонденцията преминава в кореспонденция между татко и нейния баща.

 

Е, кажете сега – Асамблеята наистина не събираше ли децата от света!

 

 

П.П. Поне моят опит идва за пореден път да покаже, несъстоятелността на угодно нагласените спомени на някои млади български авторки-емигрантки на една "обичана» от повечето от нас тук книга, че абсолютно не е вярно, че нямаше достъп до чуждите деца на Асамблеята. Свободно се размесвахме из коридорите на НДК в едни големи тумби. И не бях отишла там с никакви връзки. На Асамблеята 1985 г. ходих от кръжока по живопис от Двореца на пионерите и от училище, а на втората и третата – от училище.

 

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: zaharisa (20 март 2009 11:58)

Наистина звучи като приказка ! Как са се навързали низ от събития за да запознаят две деца, които не са се виждали никога и да съберат две стари деца, които не са предполагали, че пак ще се видят - макар и на хартия.
Отдавна са ми смешни, знаете, "спомените" на КК и се сещам за една случка със съседчето ми, което беше на Асамблеята покрай баба си организаторка и тя го беше загубила за цял ден. Представете си притеснението й. Оказа се, че човека прекарал деня с група пеещи йорданчета, били на прожекции, обядвали, репетирали и очевидно не са имали дори езикови бариери, камо ли някой да го препятства.


 
 
№2 от: Надя (20 март 2009 12:16)
Стана страшно интересно! Как завърши цялата история?
Това ми прилича на онези случки-легенди:
Нашата дружинна беше срещнала съседа си от долния етаж..в центъра на Берлин, до фонтаните:
"Комшооооо" - сърпрайз smile24 smile24

 
 
№3 от: isi (20 март 2009 12:23)

Какво мога  да кажа...     Откога само чакам разкази от и за Асамблеята!

А колко малък и близък бил всъщност този огромен и непознат свят! Нали!




--------------------
 
 
№4 от: felice puba (20 март 2009 13:50)
Ах, че интересно! Това направо като на филм-страхотно е просто! Събира, събира АСАМЛЕЯТА, и още как, малки и както в случая ня баща ти и колегата му - също порастнали деца! Zaharisa го каза всъщност много добре. С голям интерес прочетох статията ти, Миа. Мароко е чудесна екзотична страна. А този бележник е направо безценен!  Мило да видиш адресите на толкова различни деца и да знаеш, че ги има някъде там по света!



--------------------
 
 
№5 от: zaharisa (20 март 2009 14:11)

Цитат: felice puba
А този бележник е направо безценен! Мило да видиш адресите на толкова различни деца и да знаеш, че ги има някъде там по света!

Знаете ли какво ми хрумна yeye ами защо не вземем да им пишем на тия деца ! Все някой ще се намери, може да имат и снимки, може да намерим и някой познатviktori


 
 
№6 от: gamina (20 март 2009 20:00)
Ехаааа, страшна история... светът наистина е малък!

 
 
№7 от: mia.yaneva (21 март 2009 09:36)

Х-м, това са само част от адресите - имам още и от другите две асамблеи, а и един човек, който ми писа на ЛС, също каза че има - подтиквам го да пише и той :) Ще стане интересно! Захарица, направо все едно ми четеш мислите. И на мен по повод на статията ми хрумна същата идея, ма реших да я прогоня възпитано, защото сега остава и с другарчета от Асамблеята да почнем да си пишем - ще трябва да помолим някой вълшебник да направи времето 36 часа на ден :) . Но пък можем да си разпределим адресите - лошото е, че не можем по един мейл да пуснем, но пък ми щукна, че по имената все могат да се намерят някои вмрежата - facebook, LinkedIn и пр. Но пък не можем да ги поканим да четат сайта :) Като им пишем какво ще им кажем !?


А, историята завърши прозаично, Наде - баща ми и този колега си писаха 2-3 писма и после си пращаха картички по нова година ...

Наде, аз май имам колекция от случки-легенди (само две, де -  тази с мароканчето и сега още една): И аз имам една такава с комшьооо... Татко работеше във Франция по един научен проект през 1984 г., ние бяхме там за ваканцията и като се  връщахме окончателно  в България, си взехме  влак през Швейцария и Италия. Бяхме си взели спален вагон и на другите две кушети, освен нас имаше един италианец и една възрастна българка. Естествено много искаше да си общува с нас, а и брат ми едно сладурче на 4 години...А аз я гледам цял ден и си човъркам в мозъка да се сетя откъде я познавам, и не мога, и не мога. Тя била учителка по френски, дъщеря й живеела в Женева... аз съм учила френски в първи клас... ето и тя е от София, може да ми преподава... Натрапчива беше много, но на мен изведнъж ми щурква, че съм я виждала в кварталната хлебарница до училище. Казвам тайно на мама, тя естествено не ми вярва - 10-годишно дете, виждала съм я била, врели-некипели... Но от приказка на приказка, а не знам дали и не я питахме, се оказа, че живее в съседната кооперация и прозорецът й  гледа към нашите прозорци. До уроци не се стигна, от време на време просто  я виждах в квартала, поздравявахме се, но като пораснах тя не ме разпознаваше вече по лице на улицата. 


 
 
№8 от: Pavlina Iossifova (21 март 2009 23:05)
Прекрасно, вълнуващо, мило!, Благодаря ти, Мия! Не само за прекрасната история и чудесното й пресъздаване! От всичките ти писания (може би не съм прочела още всички, но повечето) лъха толкова обич, смях, оптимизъм и отвореност към света, към вечните и неделими в пространството неща! Дали ще е от "Асамблеята" или от "звездичката" ти, а?

И аз имам колекция от такива случки, май повече от две. Добре ме подсети, Миа, записвам си го във Файла по Всичкология да ги опиша осмислено тия дни.  Струва ми се, че ако тръгнем да издирваме децата по света от детските тефтери, ще ни трябват не по 36, а по 52 часа на ден, а резултатът ще е 5 до 7. Написах това и веднага си помислих: ами ако 2 от тези 5 до 7 вече 20 години чакат да ги намерим и такава "среща" би дала нов смисъл на живота им?

Пък на КК не й се сърдете толкова. Тя описва Нейното детство, тя не изопачава Нашето детство. Усещате ли колко самота и обида има в нейното детство, при това тази самота е с днешна дата. Спомените никога не са колективни, те са лични и винаги отразяват душевността на спомнещия си в момента на спомнянето. А като човек врял и кипял в емиграцията, ви казвам: тя, емиграцията е много сложно, самотно и объркващо личността  нещо...докато, или ако не я преодолееш. То е като да умреш и веднага се родиш отново с условие да си спомняш всичко от предишния живот, да си същата личност. И тези, които не успяват да съединят умрелия и новородения в себе си, (а те за съжаление са повечето), щат не щат изопачават спомените си. Това изопачаване им е нужно като рицарска броня, за да могат изобщо някак си да продължат нататък. Но това е съвсем друга тема.



 



--------------------
 
 
№9 от: mia.yaneva (22 март 2009 09:32)
Благодаря!printzesa2

 
 
№10 от: zaharisa (23 март 2009 13:51)

И аз благодаря ! Поли ми даде лъжичка противоотрова kiss


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 16
Потребители: 0
Гости: 16

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!