Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Това е една от моите истории!
24-05-2009, 11:58 | Автор: Гергана | Категория: Игри и забавления / Бели и хитрувания
Това е една история от 1977 година, когато бях едва на 4 години.
Действието на тази история се развива през летните месеци на 1977 година в Поморие, в къщата на моята баба Дака (Недялка).

На всички е добре известно, че хората, които живеят по морето, през летните месеци отдават част от стаите в домовете си на летовници. Макар и малка, къщичката на баба ми също приемаше в две стаи хората, желаещи да почиват на море. Винаги имаше хора, защото къщичката беше на 30 м от плажа, имаше дворче за приятни компании и външна тоалетна и баня с бойлер от черен варел, в който водата се нагряваше от слънцето. И така, можете да си представите, че аз по цяло лято бях при баба и по цял ден се киснех в  морето. От време на время тичах по бански до къщата да намажа филия с лютеница и бегом обратно на плажа.
Та, както казах вече, имахме туристи, както всяко лято. В антрето на малката къща имаше един хладилник "Мраз" от малките и върху него туристите си слагаха разни неща, включително и хаповете, които пиеха -  за сърце, за кръвно, за главоболие и т.н.. По това време мама ми даваше редовно да пия витаминчета (малки розови хапчета), които приличаха на бонбонки. Бях изключително палаво и любопитно дете и без всякакъв свян се разхождах из къщата и знаех къде какво има. И така един ден, виждайки малките розови хапчета на хладилника, решавам, че е време да си взема витаминчетата. И  поглъщам 3 броя от розовите хапчета, които в последствие се оказват Белиргамин - лекарство за сърце, приемани от една леличка-туристка. И в един момент, учудващо за всички, палавата и неуморна Гергана заспива сладък следобеден сън. Да, обаче сънят нещо започва да става твърде продължителен и опитите да ме събудят се оказват безуспешни. Тогава въпросната леличка забелязва, че от блистера й липсват хапчета, дори намира едно хапче, търкулнало се на земята, и тогава всички разбират какво е станало и на какво се дължи сладкия ми сън. И оттам - с линейката и сирената от Поморие за Бургас в 23.00 часа вечерта, да ми правят промивка. Нямало обаче смисъл , защото лекарството отдавна се е разтворило в кръвта ми. Е, спасиха ме хората...  цялата нощ на системи в бургаската болница. На другия ден татко дойде да ме вземе, а аз го посрещнах качена на перваза на прозореца в стаята! Естествено, вече всички в отделението ме познаваха! Сега, след толкова много години, си мисля какво ли са изживели родителите ми тогава? Миличките хора, вече не са между нас. Бог да ги прости! И все си  мисля, че ако аз имам такова дете, ще трябва да се побъркам! Вече съм кротка, дори срамежлива на моменти, но като дете бях голяма панта!
Е, това една от моите истории. Има и други, но за тях... друг път!
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: mia.yaneva (25 май 2009 12:54)
Аз пък помня един коняк, слава Богу не знам защо в малка чашка, глътнат на един дъх вместо моята кола в същата чашка, докато притичвам между стаите и гостите в къщи.... Е, до болницата не се стигна, но гостито ще да се попровалило, защото си спомням легени, новата рокля на майка, която не бе пощадена ... и пр. :) 5-6 годишна.. Това е, възрастните са / сме виновни ... децата така растат :) nazdrave Щом са били вече на коняка, да не ги мисля, добре са си погостували, де :)

 
 
№2 от: zaharisa (25 май 2009 13:06)
Ох, аз да спомена ли пак как се наядох с нафталин вместо с небетшекер...

 
 
№3 от: isi (25 май 2009 14:36)

А сестра ми, в Жигулито,  вместо вода  надигна някакъв разредител или нещо друго подобно... в семейните спомени не е останал химическият състав на "напитката" 




--------------------
 
 
№4 от: Надя (25 май 2009 14:47)
Брат ми на около 6 г. - лимонадено шише чист спирт за почистване и разтриване, надигнал вместо вода и доста нагълтал преди да разбере. От там всичко е ясно, бърза помощ, промивки и пр.

 
 
№5 от: Гергана (25 май 2009 17:09)
Във всяко семейство си има по един немирник май!smile24 Друга история е , че паднах в една отворена шахта пълна с вода и не усещах дъно под краката си.Тогава бях на 7 години. До ден днешен се чудя как съм успяла да се измъкна при положение, че в училище не можех да направя и една лицева опора. Може би борбата за живот ме  е спасила в този момент.

 
 
№6 от: gamina (25 май 2009 17:31)
Захариса - и аз съм го правила тоя номер с нафталина, ама съм била много, много малка, не го помня.
На 5 години на Несебър надигнах бутилка водка, мислех че е вода. Такова повръщане после... ужас.

 
 
№7 от: Айви (25 май 2009 20:49)
    Аз пък помня, че като бях на 3 - 4 годинки, играейки на двора хапнах от накакво отровно растение. (Така и не разбрах как се казва). Ама веднага си признах и баба ми незабавно ми даде кисело мляко. И успях да повърна още преди да дойде Бърза помощ.
   Добре, че всичко се размина възможно най-леко!

 
 
№8 от: Pavlina Iossifova (26 май 2009 02:01)
Случайни отпивания от неправилна чаша или шише, такива-oнакива, бързи помощи... Това са случайни работи на принципа проба-грешка. В този случай се боря за званието "редовен домашен алкохолик на 6 годишна възраст".

След Нова година "предучилищната" мина втора смяна и нямаше кой да ме води, та си ходех сама. Мама приготвила обяда и оставила чинията във фурната да е поне топличка, аз сама си я изваждам и изяждам, обличам мантичката и палтото и заминавам. В някакъв януарски следобед мама и колежките свещенодействат и сами приготвят по немска рецепта ликьор аероконяк. Налят в красива гарафа от рисувано стъкло аероконякът е тържествено положен в новозакупеното шкафче-барче с вътрешни огледалца. Магия, ви казвам! Минават месеци...априлска ваканция, с която е "наградена" и "предучилищната". Мама е отново дошла в чувства млада родилка-повторилка и е поканила колежките да видят бебето. На гостито не съм свидетел, но явно е искала да ги почерпи с аероконяка, за който е била сигурна, че си кротува непокътнат от януари в барчето. И, о ужас, гарафата е празна, ама съвсем празна! Срааам!
Вечерта (вече съм свидетел) междуродителски скандал на високо равнище и висок тон:
- То бива, бива, ама чак толкоз не бива! Не ти ли стигнаха ракията и виното, че да ми изпиеш аероконяка!!!???
- Aбе, ти луда ли си? И алкохолик да бях, такава БОЗА нямаше да близна!

Слушам ги уплашена от непознатата за мен шумност на словесната престрелка. При думата БОЗА се намесвам:
- Да не се карате за Жълтата БОЗАв барчето?
Смаяно мълчание....поток от изясняваши въпроси и показване на веществени доказателства, т.е. празна гарафа.
Аз:
- Aми да, татко нали каза, че яденето без аперАтив е половин ядене и преди предучилищна на обед си потърсих аперАтив. Ама ракията не ми хареса. Жълтата БОЗА, обаче, беше много хубава.
Имам спомен, че си наливах аперАтива в чудните ликьорени чашки на високи столчета. Нямам спомен, (но явно съм го правила), че след приемането на аперАтива, съм си измивала свещенодейно чудната чашка на столче и съм я поставяла обратно в барчето.

И до днес като стане дума в семейството, че "Павлинка носи на алкохол", все се намира някой да добави "ще носи ами, нали тренира от шетгодишна"



--------------------
 
 
№9 от: gamina (26 май 2009 12:33)
Павлина, те и моите грешки са грешки, ама само донякъде. Била съм на 3-4 години, не повече. После се преместихме в друг апартамент, а това действие се развива в старото жилище. Та прибира се баща ми по някое време, звъни на вратата и 3-4 годишната му щерка отваря ухилена с полуизпита бира в ръка Тогава бях поверена на грижите на пра-баба ми, последвала е разправия с бабата, която съответно е била заспала, докато аз съм успяла някак да си извадя бирата от хладилника, даже да си я отворя. И така цял ден съм си лочила блажено биричка smile24 И до ден днешен бирата е единствения алкохол, който пия

 
 
№10 от: Гергана (26 май 2009 20:55)
А аз , така тайничко обичах да си пийвам бадемов аператив, но вече бях по-големич ка към 6-7 клас.

 
 
№11 от: ive (27 май 2009 09:49)

xixi3 Тези ваши алкохолни истории така хубаво ме разсмяха.

На 30 м от плажа - ехаа! Ние ходехме всяко лято на море за по две седмици и на мен никога не ми стигаше.


 
 
№12 от: Гергана (27 май 2009 16:48)

Като дете наистина по цял ден бях на плажа. А миналото лято отидох за пръв път от 5 години насам


 
 
№13 от: scopchanov (29 май 2009 11:49)
Мдааа.
Бадемовият аперАтив :) беше наистина обект на тайни спохождения. Случвало се е да объркам ракията с вода и да глътна малко, но освен до остро парене, до друго не се е стигало. Пробвах и шише бира да изпия, но много мъчно - абе то горчи това нещо, не е като швепса. Затова пък от 21 годишен насам пия всичко (или почти), но не съм алкохолик. Както се казва - рядко и с отвращение. :))))

 
 
№14 от: vasil (31 май 2009 08:16)

 И аз имам  история с преспивателни ! пак на морето , село щкорпиловци, където  гениалният ми есперимент обърна представите на местните хора за навиците на  питомците им .... не беше за вярване но факта си е факт ! а именно ,че кокошките не само заспиват рано, но могат му откъртят тежно и преди пладне даже!!     и още  как,  чрез хлебни топчета смес със преспивателно ..... но тази подробност я знаех само азok2


 
 
№15 от: Гергана (31 май 2009 08:35)
smile24 smile24 smile24
Горките животни!

 
 
№16 от: zlati (13 септември 2009 22:03)

Мойте родители имаха в барчето бадемов аператив и ликьор от вишни и аз честичко го опитвах беше много вкусен мммммммм!!!!


 
 
№17 от: катя милушева (29 март 2010 22:38)

И аз имах една алкохолна история ,ама" външно".Седяла съм ,сигурно доста време с подвити крака,за да си изрязвам разни картинки и като тръгнах да ставам....краката не ме държат...много е гадно!Едва се добрах до салонния буфет,отворих байчето и взех първата попаднала ми бутилка и започнах да разтривам краката си....помогна!!!Но ,после се оказа ,че съм изразходила за разтривка един ДЖОНИ.....караха ми се малко ,но научих,че същия ефект можел да се постигне и без него!Е ,как без  ЛЮКАРСТВО да се лекува човек!!!podsmruk podsmruk


 
 
№18 от: toni_1976 (19 юли 2010 23:37)
И аз имам една незабравима алкохолна история:
Това се случи, когато бях в детската градина (!). Дядо ми, който вече не е между нас, много обичаше да пие мента и ми даваше и аз да си топна пръстче в чашата му. След няколко топвания на пръстчето......се напих em_1 Не можех да стоя прав на краката си - ставах, залитах и падах..... тогава майка ми веднага ме сложи да спя....да изтрезнея em_11 em_1 em_10

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 21
Потребители: 0
Гости: 21

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!