Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Май 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Футболът
16-02-2008, 17:34 | Автор: Зико | Категория: Свободно време / Игри и забавления
Най-масовата игра

Вероятно много от вас, децата на 80-те, си спомнят каква мания беше футболът за мъжете и момчетата по онова време. Играеше се повсеместно и при всяка отдала се възможност, а местата, на които това се правеше, бяха най-разнообразни - в училищата, между блоковете, на улицата, по поляните, на чевермета, в парковете, на стадионите... Тогава единственото, което се доближаваше до функциите на компютъра, бяха електронните игри, онези големите сандъци с няколко бутона и джойстик, на когото тогава викахме "ръчка". Нямаше "контри" и "уъркрафтове", нямаше "Need for speed", Facebook или други такива електронни занимавки, които приковават момчетата (пък и момичетата) с часове пред монитора в днешно време. Цялата ни енергия се изливаше на футболното игрище, най-вече.
Спомням си как играехме по минимум час на ден, и то в махалата, без да броим училището. Напишем си домашните набързо и хайде на мача. Обикновено замръквахме на игрището, където играехме махала срещу махала или блок срещу блок, или просто се разделяхме на два отбора (това ставаше като двамата капитани мерят крачки един срещу друг и който настъпи първи започва да избира). Възрастните също нерядко играеха с нас - привечер, когато се приберяха от работа, бащите ни идваха на игрището и си спретвахме една хубава игра, с много добро настроение, весели закачки (изразяващи се във внимателно спъване отзад, последвано от пльосване върху тревата ; но не повече от 2-3 пъти в рамките на добрите взаимоотношения) и приятно физическо натоварване. Понякога тичахме боси по тревата, но в повечето случаи носехме от онези индиговите платненки, които бяха доста удобни и напълно достатъчни. Да имаш "калеври" беше лукс и аз се сещам само за едно момче, дето баща му ходеше по чужбината и му беше купил, и още едно дето беше в "спортното" и му бяха дали от там. Всъщност дори топката беше нещо като лукс, защото струваше бая пари. Обикновено играехме с "калинка":

alt

...а "тангото" направо не беше за простосмъртни:

alt

Играта върху асфалт не беше от най-безопасните, но тогава това нямаше голямо значение и се случваше доста често, особено в училищните дворове.

Световното първенство в Мексико през 1986-та

alt

Разбира се, щом говорим за футбол, не може да не споменем световното първенство в Мексико през 1986-та. Още повече, че то бе открито с мача България:Италия, който завърши 1:1 след като Наско Сираков изравни с глава попадението на Алтобели. После направихме още един равен с Корея, но за съжаление паднахме от бъдещия световен шампион с 2:0 и трябваше да се приберем вкъщи.
Звездата на това първенство беше аржентинецът Диего Марадона (дори беше тръгнал един виц, че бил българин - когато се родил бабите му Мара и Дона се скарали на коя от тях да бъде кръстен и в крайна сметка решили да го нарекат Марадона - така и двете останали доволни lol ). На това първенство Марадона вкара гола с "божествената ръка" в мача срещу Англия на четвърт финалите. Изглежда наистина в Господ има нещо българско, както щеше да възкликне няколко години по-късно един наш коментатор, тъй като точно тогава страничен рефер беше нашият Богдан Дочев. А в случая страничният рефер имаше по-добра видимост и трябваше да се намеси... Но не се намеси. feel
Както и да е, тогава Аржентина стана световен шампион, ФРГ взе среброто, а бронза отнесоха французите.

Известни футболисти от онова време

Поколението на тогавашните млади футболисти имахме своите футболни идоли. Дори си разменяхме картинки от дъвки с техните образи. Освен Марадона, известни сред нас бяха имена като Мишел Платини, Папен, Бутрагеньо, Румениге, Сократес, Зико, Руди Фьолер, Бреме, Матеус, Линекер.
От българските могат да се поменат, Наско Сираков, Пламен Гетов, Христо Стоичков, Борислав Михайлов (който, ако си спомняте, по това време беше с плешиво теме) и др.

ЦСКА и "Левски Спартак"

Да, драги читателю, така се казваха тогава тези два отбора. И това още от време онуй си е най-оспорваното българско дерби. "Ти за кой си - за Левски или за ЦСКА?" се питахме един друг.
А спомняте ли си когато на финала за купата на България през 1985-а двата отбора се сдърпаха, за което впоследствие ЦК на БКП им наложи административното наказание да бъдат прекръстени? Съответно ЦСКА вече се казваше "Средец", а "Левски Спартак" - "Витоша". След 89-a имената бяха възстановени.

Интересно

  • В нашия град имаше един магазин, който продаваше футболни аксесоари. Беше голяма тръпка да си купиш фланелка от там, а май и чакахме да заредят със стока.
  • Помните ли, че вратите на стадионите бяха боядисани бели, като в долния си край двете греди имаха черни "чорапи" от около 30-40 см?
  • Да ви кажа, много се бях впечатлил от Бургас, който и до сега си остава един от най-подредените български градове. Имахме роднини там и като отидехме на гости не можех да отлепя очи от игрището зад блока - имаше си хубави метални врати с телена мрежа, трева (условно казано) и много пространство. Не съм сигурен, но сега на същото място като че ли има паркинг или нещо такова.

Истината е, че тогава много и активно се спортуваше. Не игра във виртуалното пространство, гребане с лъжица, или на пътечката за бягане във фитнеса, а футбол, народна топка, фунийки, топчета, криеница, стражари и апаши, федербал, тенис на маса... Липсва ми.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: aviolator (20 февруари 2008 12:18)

Да, това са много мили спомени! Толкова бяхме луди по футбола, че преди часа по физическо започвахме "тайно" да се преобличаме и преобуваме и когато звънецът се обадеше една тълпа хашлаци се изсипваше в салона да вземе топка и да почнем мачлето още през междучасието. Естествено, доста пъти игрището го окупираха "големите", особено през голямото (междучасие) и се налагаше да чакаме. Това за жребия чрез мерене на крачки (или по-скоро стъпала) го бях забравил и много се смях като го прочетох! Освен това през "Голямото" често играехме срещу другия клас и използвахме туба от веро. По-късно в оживени спорове с момчета от другите класове често се чуваха: "Ние ви бихме оня път на малкото игрище и през Голямото на туба!"... "А, тубата не се брои!"


 
 
№2 от: сънчо (20 февруари 2008 13:50)

Очертавахме си игрището на поляната в парка с трици, които мъкнехме в чували от дървопреработващия завод. Вратите се маркираха с два камъка. По-тантурестите деца ги слагаха защитници пред вратата, защото най-вече умееха да се блъскат и да ритат в краката. Ако играеш по анцуг, задължително след края на мача ще имаш зеленилка по колената от паданията в тревата и като те види майка ти...


 
 
№3 от: Бяло (4 март 2008 15:32)
    Аз винаги съм била лично засегната от тази игра. Ще ви кажа защо...в началото на всяка учебна година купуваха нови гуменки и на двамата - на мен и брат ми; той обаче с този футбол точно след две седмици вече нямаше гуменки(не ставаха за нищо) и познайте? Трябваше да му дам моите...до след две седмици, тогава и те вече не ставаха за носене; имах едни маратонки, добре че бяха "женски" и го беше срам да излезе с тях, колко учебни години са изкарали...Когато краката му пораснаха по-големи от моите, разбрах какво предимство е било да има кой да ти скъса гуменките - все някога ми купуваха нови. А после - тцтцтц, все си изглеждаха нови и здрави...
   Другото непонятно за мен беше, когато питахме дядо ни "дедо, ти от кой отбор си?" а той: "от националния"; не разбирах как така, като са само два отборите - Левски и ЦСКА .

 
 
№4 от: neural (7 юли 2008 19:09)
Е да, и на мен 'Мексико 86' ми беше първото световно първенство, което гледах по телевизията, първото запознаване с футбола. Не, че разбирах много, даже незнаех какво означава държава и национален отбор по футбол. За мен ЦСКА беше държавния отбор по футбол на НР България - по-скоро тогавашния "ЦФКА Средец".
По тогавашните разбирания трябваше да се радвам на головете на добрите отбори - т.е. тези от "Варшавския Договор".  А отбори като тогавашното ФРГ са лошите, защото са Фашисти. Та значи отбора на ГДР са от добрите, а СССР е най - Великия. Да, като си спомня на това световно тези СССР започнаха с разгромна победа 6:0!!!

 
 
№5 от: dobro (7 юли 2008 20:09)

Не помня кога за първи път съм разбрал какво означават думите "футбол" и "отбор", но помня, че първият въпрос, на който съм търсил отговор на тази тема, е бил: "Ти от ЛЕВСКИ, от ЦСКА или от АЯКС си?"


 
 
№6 от: Надя (8 юли 2008 10:17)
Между другото за световното от Мексико имаше и песен. Някой може ли да я изрови? Само си спомням че я крещяхме като луди на един летен лагер мисляяяяяя....Тасладжа беше? но отново по темата за песента, със сигурност имаше два пъти "Мексикооо, Мексикооо.." но друго не помня от текста. Нещо което няма да забравя беше вълнението на баща ми, горкия човек направо плачеше на всеки мач, е как не..цял живот е чакал да види България на световното и редом с такива звезди като Марадона.
Аз винаги бях от ЦСКА честно казано заради доста комерсиални причини, дядо ми ми даваше по пет лева ако подскачам и викам "Само ЦСКА" за около 5 минути. С удоволствие го правех и се дерях все едно съм на стадиона.
Най-яркия ми спомен от футбола е мачът на нашия малък градски отбор, който се класира за ..е тук вече запънах, май нещо като купата на България, ако има такова, та тогава трябваше да играем с Тракия Пловдив!! а те бяха в "А" група. Целия малък град беше на стадиона, татко ме заведе там обяснявайки ми че това е събитие което за нищо на света не трябва да се пропуска от никой. Купихме семки от ония завити в листи от тетрадка и се наредихме и се почна едно викане едно свиркане "Уудююю" angry3 , едни нецензурни думи, татко скачаше и пляскаше и около него всички познати лица, жени, деца цялото кралско войнство..Мачът взе че свърши 1:1 и настъпи "пиянството на един народ", всички се прегръщаха, всички пееха, hiphip носехме футболистите на ръце..Ех, че хубав спомен! И най-накрая спомена ми за футбола свършва с фишовете за тотото 10 от 10.

 
 
№7 от: pepino (13 септември 2008 22:39)

yess за статията. Едно възражение - първата топка си е чиста проба оригинален Адидас от кожа. Истинската калинка беше плондир, обвит в кълчища и отгоре каучукова обвивка. Черните петоъгълници бяха нарисувани, а не отделни кожени парчета. В този ред на мисли калинката имаше особеното свойство (фабрично заложено) да "дава фира" след няколко мачлета.


 
 
№8 от: donaddt (9 ноември 2008 13:06)
http://www.youtube.com/watch?v=Mro9YE3CbiY

Наде, може би това е песента? Не съм много сигурна, но е възможно, hmmm
В нашето семейство ходенето по стадионите ни е наследство от дядо. Той бе почитател на Берое и ходеше по мачове. След това брат ми ходеше по мачове, даже пътуваше из страната - Пловдив, Стара Загора и т. н. Баба ми беше много горда, когато го видяла по телевизията, постоянно разказваше как го видяла да скача и да размахва шал. Нали знаете, детето, по телевизора, ауууууу, пу-пу-пу ... А баща ми не ходеше по стадиони, за да не го ударела някоя топка по главата. Аз имам спомен от един мач Славия-ЦСКА, на който ходих без билет. Нямах пари, а ми се ходеше на мач. Бе чудно желание, да ми се ненадяваш. И пред стадиона срещнах един съученик - Марио. Та той имаше билет и влязохме двамата с един билет. Пуснаха ме. Мачът не беше нещо особено, а едни хора през цялото време викаха "Левски!". Като свърши мача, заваля дъжд, а аз бях без чадър и Марио ме приюти под неговия. Бе как са ни пуснали с чадър на стадиона - не знам. Много ме беше срам, но се наложи да хвана Марио под ръка, за да не ме навали дъжда. В по-зряла възраст започнах да ходя по стадионите на мачове на Националния отбор, даже в други държави. Голям купон е, да знаете, yeyeye
А иначе първият ми по-смислен спомен от Световно първенство е Испания 1982 г. Гледахме го на новия телевизор София 81. Аз бях за отбора на Германия, знаех всички играчи, що палци съм стискала на Румениге. Тогава шампион стана отбора на Италия, а голмайстор - Паоло Роси.

 
 
№9 от: Надя (10 ноември 2008 14:53)
Дона, линка не се отваря, ще опиташ ли още веднъж?

 
 
№10 от: vervein (10 ноември 2008 15:35)
Надя, пробвай с копи и пейст, аз така го отворих.

 
 
№11 от: Надя (10 ноември 2008 15:55)
Аааа верно, директно от линка не става. Ааааааах Дона благодаря ти. Това е тя, това е наистина frantic yeyeye tantz
"Мексикоооо, Мексикооо dens

 
 
№12 от: furious_kid (10 ноември 2008 16:15)
Оправих линка, карайте смело!
Мексико-о-о-о-о-оо!
Мексико-о-о-о-о-оо!

Пепино, както винаги, е прав за "калинката"... Наш'то си беше футбол от 4.55 лв... Имаше и по-скъпи - кожени от 12.00 лв., ама кой ще ти дава толкова пари накуп! Оригиналните Adidas и особено моделът Tango, кацнаха по магазините малко по-късно...

А аз, белобрадият,  помня първенството '86 с това, че на 6 пъти югославяните и гърците нарочно ни нарушиха въздушното пространство, точно по време на "България - Италия"... И вместо "Хайде наш'те!" цялото ми поделение изреваваше "Ваш'та мама!" и се юрвахме по тревога към ракетите...

 
 
№13 от: donaddt (10 ноември 2008 20:27)
И понеже темата е Мексико, а нещо за мексиканските вълни?

 
 
№14 от: petersvp (28 април 2009 05:45)
Аз пък винаги съм мразил футбола... само в училище го играех първоначално... Намирах електронните игри за по-приятни :)

 
 
№15 от: joro78 (10 ноември 2009 18:48)
Спомените ми от първият ми досег с футбола, навяват и тъга. Причината за това е, че стадионът, на който гледах първите футболни срещи в живота си вече го няма. След 1991г. западаше бавно но сигурно, за да го съборят преди две години. Обещаха, че не негово място ще строят ново супермодерно съоръжение, а остана една огромна дупка. И това в един от най красивите райони на Варна - кв. Чайка. Сигурно сте се сетили, че става въпрос за стадион "Юрий Гагарин", наричан навремето и стадион "красавец". Като малки си имахме тайно място, от където влизахме, безплатно на мачовете, а за самите мачове стадиона бе украсяван с разноцветни флагчета и естествено се пълнеше до краен предел.

 
 
№16 от: varban_praskov (9 март 2010 15:41)
И моят първи досег с футбола беше свързан със ст. "Юрий Гагарин" във Варна. Бях малък и чаках ако не като Нова Година, то поне като Рожден ден, Събота или Неделя, когато с татко и двамата му братовчеди ходехме да гледаме мачовете на "Черно море" с дежурното шише лимонада и пакетче семки от 15 стотинки (май толкова струваше). Стадионът почти винаги беше пълен до последно. Атмосферата беше невероятна. И беше задължително преди мача татко да ме предупреди каквото и да става да не казвам нищо на мама когато се приберем. Е, като се прибирахме още от вратата виках: "Мамооооо, пък татко каза на съдията "Кюфте" и "Ливада" ... 
А пък когато играеха "Черно море" и "Спартак" Вн беше направо истерично. И колкото и да е невероятно днес, нямаше никакъв проблем привърженици на двата отбора да стоят заедно, всеки да си подкрепя отбора без страх от ексцесии. 

 
 
№17 от: bat_mitco (21 август 2011 14:12)
Цитат: aviolator
Естествено, доста пъти игрището го окупираха "големите", особено през голямото (междучасие) и се налагаше да чакаме.

АМИ ТО СИ БЕШЕ В РЕДА НА НЕЩАТА..."ГОЛЕМИТЕ", ЗНАЧИ БАШ МАЙСТОРИТЕ НА ИГРАТА...ИЛИ ПОНЕ ТАКА БЕШЕ ПРИ НАС...ТЕЗИ КОИТО, ЗАЕМАХА ОСНОВНОТО ИГРИЩЕ СТАНАХА ОКРЪЖНИ УЧИЛИЩНИ ШАМПИОНИ, КАТО НА ФИНАЛА ПОБЕДИХА НЕПОБЕДИМИЯТ ПО ОНОВА ВРЕМЕ УЧИЛИЩЕН ТИМ "СТРЕЛА" ОТ СЕЛО ОРЕШ - ПО ОНОВА ВРЕМЕ ТЕ БЯХА ПЕЧЕЛИЛИ РЕПУБЛИКАНСКИЯ ТУРНИР"ФУТБОЛНА СМЯНА"...ПО ОНОВА ВРЕМЕ ВСЕКИ САНТИМЕТЪР ОКОЛО УЧИЛИЩЕТО СЕ ОТИГРАВАШЕ...ПРЕД СГРАДАТА МОМИЧЕТА ИГРАЕХА ЛАСТИК И ДАМА, ДО РАБОТИЛНИЦАТА И ЛАВКАТА ИМАШЕ ЕДНО ПАРЧЕ ПЕТ НА ДВАДЕСЕТ МЕТРА ПОКРИТО С ТРОТОАРНИ ПЛОЧКИ...ТАМ БЕШЕ МАРАКАНАТА И УЕМБЛИТО НА ПО-МАЛКИТЕ...ПОНЕ ЕДИН ЧИФТ ОЧИЛА СЪМ СТРОШИЛ ПАЗЕЙКИ ЮЖНАТА ВРАТА...ИМАШЕ ЕДНО ПАРЧЕ С ИСТИНСКА ТРЕВА ДО ГЕОГРАФСКАТА ПЛОЩАДКА - И ТАМ СТАВАХА ЕПИЧНИ МАЧОВЕ...КАТО СИ ПОМИСЛЯ КАК СА НИ ГОНИЛИ ДА НЕ РИТАМЕ ТАМ ,ЧЕ ЧУПИМ ЦВЕТЯ И ДРЪВЧЕТА...А СЕГА МАЙ ТРЯБВА ДА НАВИКАШ ДЕЦАТА ЗА ДА ОТИДАТ ДА ПОРИТАТ ТОПКА...
Спомням си как играехме по минимум час на ден, и то в махалата, без да броим училището.(ЗИКО...ЦИТАТ ОТ СТАТИЯТА...)
АМИ АЗ СЪМ ГИ СМЯТАЛ...АМА КАКВО ДА ГИ СМЯТАМ...ВСЯКА СВОБОДНА МИНУТА...СТИГА ДА НЕ ЗВЕРСКА ЖЕГА,ДА НЕ Е МРЪКНАЛО И ДА НЯМА СНЯГ ДО КРЪСТА...НЕСЛУЧАЙНО КАЗАХ МИНУТА...И ПЕТ МИНУТИ СА СИ ПЕТ МИНУТИ...ОБИКНОВЕНО МЕЖДУЧАСИЕ,ВРЕМЕТО ПРЕДИ СУТРЕШНАТА ФИЗЗАРЯДКА - КОЛКОТО ПО-РАНО ДОЙДЕШ НА УЧИЛИЩЕ - ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ ДА ПОРИТАШ...НЕ СЕ ГУБЕШЕ ВРЕМЕ ЗА РАЗДЕЛЯНЕ - ЗНАЕШЕ СЕ КОЙ С КОГО И ПОРТИВ КОГО И САМО, АКО НЯКОЙ Е БОЛЕН И НЕ Е НА УЧИЛИЩЕ СТАВАХА ПРОМЕНИ...ОПИТВАХМЕ СЕ ОТБОРИТЕ ДА СА РАВНОСТОЙНИ ЗА ДА СТАВА МАЧ...АКО МАЧЪТ ТРЪГНЕШЕ МНОГО ЗА ЕДИНИЯТ ОТБОР СЕ ПРАВЕХА РОКАДИ...НЕ ЗНАМ ОТКЪДЕ СЕ Е ВЗЕЛО, ТАКА СМЕ БИЛИ НАУЧЕНИ - НЕ Е КЕФ ДА БИЕШ НЯКОГО С ДЕСЕТ НА НУЛА,КЕФ Е МАЧЪТ ДА СВЪРШИ ОСЕМ НА СЕДЕМ...
И НАКРАЯ...ИМАШЕ СТАТИЯ ЗА ЗВУЦИТЕ И МИРИЗМИТЕ ОТ ДЕТСТВОТО...ТОГАВА АЗ НИЩО НЕ КАЗАХ....МОЖЕ БИ ТУК МУ Е ПО-ТОЧНОТО МЯСТО ДА КАЖА...ЗАЩОТО ТОВА Е ЗВУКЪТ НА БУТОНИТЕ НА ФУТБОЛНИТЕ ОБУВКИ, КОИТО ТРАКАТ ПО ПЛОЧКИТЕ НА АЛЕЯТА, КОЯТО ВОДИ КЪМ ИГРИЩЕТО НА СЕЛСКИЯ СТАДИОН...МИРИСЪТ НА ФУТБОЛНА СЪБЛЕКАЛНЯ - МИРИС НА ОНОВА МАЗИЛО, С КОЕТО ФУТБОЛИСТИТЕ СЕ МАЖЕХА...ПО ОНОВА ВРЕМЕ МУ ВИКАХА ЗМИЙСКА ОТРОВА...СЕГА ТАКА МИРИШЕ ПАСТАТА "НЕОХ"...
ДА НЕ КАЗВАМ ЩО ФУТБОЛ НА ЖИВО СЪМ ИЗГЛЕДАЛ В КОНСТАНТИН, В ЕЛЕНА И В ТЪРНОВО...КРИВО-ЛЯВО ВСЯКА СЕДМИЦА СЕ МЯТАХМЕ НА МОСКВИЧА СМЕ НА МАЧ...МАЙ НЕ СМЕ ПРОПУСКАЛИ ГОСТУВАНЕ НА ЦСКА В ТЪРНОВО, НО СМЕ ГИ ГЛЕДАЛИ И В СЛИВЕН И В ГОРНА ОРЯХОВИЦА...
Цитат: Надя
Най-яркия ми спомен от футбола е мачът на нашия малък градски отбор, който се класира за ..е тук вече запънах, май нещо като купата на България, ако има такова, та тогава трябваше да играем с Тракия Пловдив!!

АМИ ТОЧНО КУПАТА НА БЪЛГАРИЯ Е БИЛО...БЕШЕ НАПРАВЕНО ТОЧНО КАТО КУПАТА НА АНГЛИЯ (ЕФ ЕЙ КАП...НАЙ СТАРОТО ФУТБОЛНО СЪСТЕЗАНИЕ В СВЕТА И ЕДНО ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ СПОРТНИ СЪБИТИЯ В АНГЛИЯ) ДАВАШЕ СЕ ВЪЗМОЖНОСТ НА ОТБОРИ ОТ ПО-МАЛКИ ГРАДЧЕТА ДА ПОСРЕЩНАТ ПО-ГОЛЕМИ ОТБОРИ...И НАИСТИНА СТАВАШЕ ПРАЗНИК...ЗАЩОТО ВОДЕЩИТЕ БЪЛГАРСКИ ОТБОРИ НЕ ПРАЩАХА В ТЕЗИ МАЧОВЕ ВТОРИТЕ СИ СЪСТАВИ, А ИДВАХА С ВСИЧКИТЕ СИ ИЗВЕСТНИ ФУТБОЛИСТИ...САМО СИ ПРЕДСТАВЕТЕ В РАМКИТЕ НА ОКОЛО СЕДМИЦА ЦСКА ГОСТУВА В ЕЛЕНА В МАЧ ЗА КУПАТА НА БЪЛГАРИЯ И В ЛИВЪРПУЛ В ПОЛУФИНАЛ ЗА КУПАТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ШАМПИОНИ...И В ЕЛЕНА ДОЙДОХА ВСИЧКИ...АМА НЯМА "ДАЙ ДА ОСТАВИМ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ИЛИ ЦЕЦО ЙОНЧЕВ, ДЖОНИ ВЕЛИНОВ ИЛИ КРАСИ БЕЗИНСКИ ДА ПОЧИВАТ ИЛИ ДА НЕ БИ НЯКОЙ ДА ГИ КОНТУЗИ ПРЕДИ МАЧА С ЕВРОПЕЙСКИЯ КЛУБЕН ШАМПИОН"...АКО МЕ ПИТАТЕ КАК СВЪРШИ МАЧА...АМИ 1:2 ЗА ЦСКА...НАЛИ ВИ КАЗАХ ПО-ГОРЕ КОИ МАЧОВЕ ДАВАТ КЕФ...



--------------------
 
 
№18 от: isi (22 август 2011 17:16)
Бат Митко, тук при нас  има и едно разказче, за което се сетих сега -  "Спомен"  на swetew.  Може и да си го чел :) Още един поглед назад ...



--------------------
 
 
№19 от: bat_mitco (22 август 2011 18:11)
Цитат: isi
Бат Митко, тук при нас има и едно разказче, за което се сетих сега

НЕЩО НЕ МЕ ХВАНА...МОЖЕ БИ,ЗАЩОТО ИМАМ ОТ МНОГО ГОДИНИ СЕРИОЗНА БАЗА ЗА СРАВНЕНИЕ..."И НИЕ СПОРТУВАХМЕ", (КОЯТО МАЙ Е ОТ ХАИМ ОЛИВЕР...ТАКА МИ КАЗА ЕДНО ПТИЧЕНЦЕ...ИЗДИРВАМ ТАЗИ КНИГА...),"ПЛАНЕТА ФУТБОЛ" ОТ ВАСИЛ СТАНИЛОВ, ЕДНА ПОЛСКА КНИГА ОТ 60тe...В ПЪРВОТО ПОЛОВРЕМЕ 1:0,ЕДИН РАЗКАЗ ОТ СТАРТ - "КОГАТО КЛАКЪР ЗАСТАНА НА ВРАТАТА"...КУПИЩАТА МЕМОАРНИ КНИГИ, КОИТО ИЗЛИЗАХА В"СТАРТ"КАТО ЧЕТИВО С ПРОДЪЛЖЕНИЕ...И НАЙ-МНОГО "ДЕНЯТ В КОЙТО ОТБОРА ЗАГИНА" НА ФРАНК ТЕЙЛЪР...НАСКОРО ГЛЕДАХ ЕДИН ФИЛМ...УСЕЩАНЕТО БЕШЕ СЪЩОТО, КАКТО КОГАТО ПРОЧЕТОХ ПОСЛЕДНАТА СПОМЕНАТА КНИГА...ГЛЕДАЙТЕ ТОЗИ ФИЛМ...ДОРИ ДА НЕ ОБИЧАТЕ ФУТБОЛА...



--------------------
 
 
№20 от: kametel (13 март 2012 13:51)

Бях гола-вода като футболист.Най-много да ме сложат на вратата по милост.




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 25
Потребители: 0
Гости: 25

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по: