Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Февруари 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728 
 
 
Архиви
Февруари 2019 (5)
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (7)
Ноември 2018 (2)
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Пластмасовите "индианци"
18-01-2007, 15:18 | Автор: dani | Категория: Свободно време / Игри и забавления
Пластмасовите "индианци"

Става въпрос за фигурките от пластмаса, които можеха да се закупят от "сергиите", ония магазинчета, забутани в някоя глуха градска уличка, от които се снабдявахме също и с водни пистолети, калейдоскопи (помните ли ги?), евтини гребенчета, сгъваеми ножчета, а за момичетата - фибички, тенекиени пръстенчета, обеци и какво ли още не. Фигурките не бяха само индианци. Имаше и войници, Кинг-Конг, разни животинчета, ама най-ценни си бяха индианците. Обикновено имаха бойни стойки - замахнали с томахавка или държащи копие и щит, или пък – на кон и с копие, което можеше да се изваждат от ръката на червенокожия. Съмнявам се, че момичетата са колекционирали пластмасови индианци. Ще кажа само за това, как се забавлявахме с тях ние, момчетата. Събирахме се двама – трима, всеки със своята "индианска" армия подготвяхме позициите, споразумявахме се кой ще е Винету, кой - Токай Ихто и пр.  Изправяхме томахавката на войната и след това ела да видиш "хотят ли русские войны". Особено интересни бяха тия битки, които се играеха при полеви условия, т.е. на някоя полянка или в двора на къщата. Копаеха се окопи, Гранд каньони, езера Ориноко (една дупка в земята и две три чашки вода). Лошото беше само това, че командващите армията след края на битката ставаха до ушите в кал и прахоляк (защото, нали разбирате, няма начин да накараш Винету да лази като змия, докато се промъква към лагера на команчите, без ти самия да не лазиш по същия начин). "Къде си се завирал, бе? Погледни се каква свиня си станал! Ръцете ми се протъркаха да те пера…" и други такива упреци очакваха в къщи малките генерали, а съвсем не ордени за храброст. Но си мисля, че удоволствието от пластмасовите войни си заслужаваше и никакви мъмрения не можеха да го помрачат. Хау!

Добавено от Neyoyo:

Пластмасовите "индианци"

Добавени от freja:

Пластмасовите "индианци"
Пластмасовите "индианци"
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: admin (14 март 2007 10:12)
Единственото лошо на индианците беше, че често ги правеха в абсурдни цветове - хайде - от яркочервена пластмаса, както и да е  - съгласен съм, ама онези зелените и жълтите хич не ми се покриваха с цветовите представи.



--------------------
 
 
№2 от: Зико (23 февруари 2008 13:29)
С братовчед ми ги нареждахме по земята или на някое друго бойно поле и ги целехме с онези пистолети с тапите (нали се сещате, бяха някакъв модел парабелум, нещо подобно на това тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Luger_Pistol).
Тапата се слага отпред, зарежда се с дърпане и сгъстеният въздух я изстрелва.
Колко битки е имало с тия пластмасови индианци...

 
 
№3 от: dani (23 февруари 2008 19:55)
Този пистолет наистина прилича на един тип пистолетчета, с които си играехме. Язък че не съм запазил нищо от някогашния ми "арсенал".



--------------------
 
 
№4 от: Бяло (5 март 2008 10:32)
Моля, моля, момичетата, или поне някои от тях, събираха други пластмасови играчки - мечки - големи и малки, лежащи и вървящи; лъвове, малки лъвчета; ммм, една овца, кокошчици, кълвящи или не; истински зоопарк. Най-вълнуващо беше, като ти се падне от шоколадово яйце, имам един индианец - сглобяем! С перо в превръзката на главата. Май и кон имаше, не съм сигурна..., но истински - кафяв!

 
 
№5 от: dani (5 март 2008 15:03)
Щом като е така, тогава я напиши една статийка за момичешките пластмасови играчки. Ако прибавиш в нея и снимчица на нещо, оцеляло от "зоопарка", ще стане още по-хубаво!



--------------------
 
 
№6 от: Бяло (6 март 2008 10:04)
Ами може да напиша, по-скоро за играчките общо, за тези персонално не се сещам за нищо вълнуващо. Но снимка ще направя. Мисля, че ги пазя.

 
 
№7 от: dani (6 март 2008 18:54)
Тогава получаваш от нас ПИОНЕРСКО поръчение
В чест на великата победа на капиталистическия ЕС над социализЪма и кому низЪма отрядният екип на "Нашето детство" връчва на европионерката с нелегално име БЯЛО поръчение да напише разказ "за играчките изобщо" и да изпрати в сайта снимки на социалистически играчки.
 За делото на капитализЪма, за щастието на ЕС бъди готова!



--------------------
 
 
№8 от: Бяло (7 март 2008 09:45)
Винаги готов! Въ иметУ на нашите усмиФки и вЪ чест на милите ни спомени, приемам поръчението!

 
 
№9 от: skitnik (20 май 2008 11:01)

Ходехме специално на стрелбището при цирка, преди да изгори, за да си купуваме тези индианци. Във фургончето ни посрещаше Стоянчо. Казвахме му така, защото на всички деца казваше "Стоянчо" :) Изглеждаше около 50 годишен, а това беше края на 70-те, началото на 80-те. Онзи ден ходих в южния парк, минах покрай стрелбището и кого да видя във фургончето - Стоянчо :) Стана ми много мило, а той завалията не е мръднал, същият е като от детските ми спомени.


 
 
№10 от: shelly (20 юни 2008 14:49)

Стрелбището при цирка. И аз го помня Стоянчо. Беше едва ли не вип това стрелбище. Там се разменяха плакати, имаше снимки на любимите и отречени групи, абе, направо си беше място за срещи. А Стоянчо - емблемата. Сещам се, че и аз го видях скоро в Южния парк, наистина - същият само фургонът не изглеждаше така магически цветен и нищо не радваше окото, както индианците, количките /помните ли ги мини-сериите?/ и плакатите.
Абе, аз ли не си спомням, или всички момичета за Стоянчо бяха Марийки?


 
 
№11 от: zverche (11 септември 2008 19:51)
И аз имах индианци - правостоящи и яхнали кон. Имах и трапери. Едно момче много ми завиждаше за тях и все ми врънкаше да му ги подаря. Имах и пластмасови животни. Най-много си обичах слона - най-голямата ми дребна играчка, и мечките - най-различни по размер и поза. И изобщо не е вярно, че момичетата не са си играли на индианци. Аз не съм лазила в канавките, ама някои момичета го правеха, вероятно защото имаха братя. Те пък си имаха отделни колекции от фигурки.

 
 
№12 от: donaddt (13 септември 2008 22:48)
На едно Новогодишно тържество брат ми получи от съседско дете много красиви индианци. Пластмасови, но по-качествени и разноцветни. Все си мисля, че бяха 4, но открих три от тях. И аз съм купувала индианци от стрелбището - за подарък за рождения ден на някое момче или за подарък за Нова година, ако ми се паднеше да подарявам на съученик.

 
 
№13 от: о. Георги Георгиев (8 октомври 2008 22:17)
Еххааа! Струваха по 30 ст. (колкото три банички), но ние заделяхме или изкрънквахме стотинки, за да си ги купуваме от т.н. "стрелбище". Бяха силно недодялани. Имаше и "каубойци", които размахваха криви пушки.
Моята гордост бяха два "каубоеца" - високи около 10 см. Единият стреляше с револвер, а другият падаше драматично. Бяха прекрасни като изработка, макар в нелепи цветове. При мен стрелящият беше жълт, а простреляният - бледовиолетов.

 
 
№14 от: vladimir petrov (20 октомври 2011 02:58)

Играех си по цял ден с тях. У дома, с приятели на пясъка пред блока. Бяха ми любими. Купувахме си ги от стрелбищата em_2


 
 
№15 от: kametel (13 март 2012 13:12)

Лелеееее.Имах две найлонови торби до горе с индианци.С брат ми можехме по цял ден да играем с тях.Единия на единия килим в хола,а другия в стаята.Паркета или мокета между килимите беше море.Аз четях индиански книги и от филма серийния за Винету и Ташунко Сапа се мислех за познавач на индианската душа.С две думи бях аранжора и режисьора на игрите.Строяхме си укрития от конструктори домино и какво ли още не.В един магазин на Лъвов мост имаше много добре направени цели племена и бяха скъпи.




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 20
Потребители: 0
Гости: 20

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!