Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Имаме си пушки, от папура дръжки (2)
2-10-2009, 16:14 | Автор: mchukanov | Категория: Игри и забавления / Бели и хитрувания
Кратък преглед на ръкоделния оръжеен арсенал на момче от 80те години.

За начало най-прост ПЛЮВОСТРЕЛ
Имаме си пушки, от папура дръжки (2)
Така го наричахме. Това оръжие може да се среща и под други имена и форми, но идеята му беше да е леко, джобно и удобно за префасониране в нещо много необходимо (нали ако те хванат трябва да си "чист") - в случая молив Кохинор. Експлоатираха се и химикалки бик-чета (ама те бяха дефицитни), заради конструкцията им. Основните боеприпаси бяха ориз и пластелин. Ориза гарантираше по-голяма скорострелност и повишена площ на поразията, както и гнусничкият факт, че "войникът" предварително си пълнеше устата с ориз, допълнително повишаваше психологическият ефект от употребата му. Предимството на пластелина беше в повишената далекобойност.

В градацията на инженерно-техническият детайл на 2ро място поставям
ЩЪРКЕЛЧЕТО С ПРУЖИНКА
Имаме си пушки, от папура дръжки (2)
изключително дискретно оръжие, което можеше да се ползва в дори в час. Понижена боеспособност, от гледна точка на скорострелност и далекобойност, но с поразителен психологически ефект -друго си е съученичката ти да изпищи в някой от великоскучните часове. Използвани боеприпаси - пластелин, глина, болкит (тая черна гадост), наплюнчено хартиено топче

Всяващата ужас СПРИНЦОВКА
Имаме си пушки, от папура дръжки (2)
Смятам за крайно необходимо да я реабилитираме - та тя си беше едно от най съвършенните водометни оръжия - наред с БИБЕРОНА и ШИШЕТО ОТ ВЕРО. Основни бойни полета за употреба на спринцовка бяха коридорите около тоалетната - по разбираеми причини. Основен боеприпас - вода. Допълнителен психоефект се създаваше, ако забъркаш концентрат от амоняк и пургатив (май, някой помни ли рецептата) - разреждаш малиново - розовата смес с вода и пръскаш белите блузи наред - наставаше неописуем писък с кратък ефект - розовото петно от блузата изчезваше с изсъхването на мокрото. Наченки на химическо оръжие ;-)

Безспорната класика - ВОДНАТА БОМБА
Имаме си пушки, от папура дръжки (2)
Не беше задължително да е водна. Познава и употребата на нектар. Обичайни жертви - минувачите по оживен тротоар под балкона. Поразяващ психоефект ако те видят от кой етаж мяташ (за теб, де)

Убивахме времето си със СТРЕЛИЧКИТЕ
Имаме си пушки, от папура дръжки (2)
Имаме си пушки, от папура дръжки (2)
Основна жертва, освен времето, на направените от пълнители, клемички, пера, картон, клечки и карфици стрелички, бяха дърветата по дворовете или картонени мишени у дома. Ако съумееш да тафиш някоя истинска мишена от стрелбището - дето периодично се опитваш да тренираш стрелба - става много автентично. Възможни имитации от капиталистически убийци на време, под формата на дартс.

Крайно ненужната АБОРДАЖНА КУКА
Имаме си пушки, от папура дръжки (2)
изключително актуална по време на лагер, поради наличието на алуминиеви вилици. Обичайни жертви - просторите. Крайна жертва - ти самият, защото си посмял да 1. Откраднеш социалистическа собственост и 2. Да свалиш простора на дугарката Петкова

ЧАТАЛ или СКОБАР
Имаме си пушки, от папура дръжки (2)
многокалибрено оръжие с няколко основни разновидности. Това тук е слабата, училищна, джобна версия, която беше крайно зависима от ремонтите на кабелните мрежи (даа - имаше кабели за телефон тогава, с едни цветни жички, с които се декорираха и спици). За основа - обичайно - се използваха телове и кламери - от големите Съветски (като този образец). Така необходимият ластик се набавяше от ластиците за гащи - внимателно се махаше текстилната обвивка, или някой случайно докопан ластик за коса от сестра ти. Стреля със скоби - отново най-различни, според предназначението. Леката версия се изготвяше от споменатите цветни жички и влизаше в употреба на двора, в Голямото. Да "пръжнеш" някой, беше жаргон за точно попадение. Оръжие с повишена точност.

ПРАШКА
Имаме си пушки, от папура дръжки (2)
тук бих допълнил ЗИКО, - тогава прашките не бяха елемент от бельото. Наблягам на една от най-простите конфигурации, направена от вътрешна велосипедна гума (легенди се носеха за авиогумите), плондир, или някаква друга удобна гумена лента (тази тука е от уплътнение за пералня - днешен вариант). Коженият "джоб" за боеприпаса се изготвя от плътна кожа - обикновено ставаха жертва стари обувки. И един по-плътен ширит - връзка за обувки, или подобен. Удивително проста конструкция с богат арсенал - стреляше със зелени джанки, дребни камъчета, до сачми от лагери и бурми. Не особено препоръчителна употреба в градска среда. Жертва на прашките ставаха невинни птички и училищни прозорци.

ПРАШКА 2

Имаме си пушки, от папура дръжки (2)
почти примитивно и древно метателно оръжие с изключително трудно овладяване. Тренираше се с най-различни плодове - поне е по-меко като те удари. Използваше се на открито - обикновено по ливадите на село. Лично аз нямам сериозни претенции, относно владеенето му, но винаги ме е радвала простотата и гигантската метателна сила на този тип прашка.


ГЪРМЯЩИ, ГОРЯЩИ, ДИМЯЩИ
Имаме си пушки, от папура дръжки (2)
неописуемата страст по огъня. От - незнайно откъде попаднал, вероятно артилерийски барут, патрончетата за хилти, до обикалянето на парка, след празници със заря, в търсене на неизгорял МАГНЕЗИИ (така си му викахме), барут от кибритени клечки в станиол, ударен с камък или чук, тъпкачи, бомбички от различен тип и материал, многообразието на ДИМКИТЕ - от най-простите, в които ставаха жертва плексигласовите покрития на домофонните звънци, до химическите - вестник, напоен в разтвор от хххххх ххххх или самовъзпламеняващата се от ххххх и ххххххх ххххх. Тука трябва да се споменат легендите (така и не го пробвах, поради липса на материал) за гърмящата и самовъзпламеняваща се смес от хххххх и амоняк. Издевателствата с МЛАДИЯ ХИМИК - онзи великолепен конструктор, който даваше ръководство за добиване на водород - как хубаво и ОПАСНО гърми.

ДЕЦА, МОЛЯ ВИ, НЕ ОПИТВАЙТЕ БЕЗ РОДИЛСКИ НАДЗОР - РОДИТЕЛИТЕ ВИ СЪС СИГУРНОСТ ЩЕ СЕ ЗАБАВЛЯВАТ ЗАЕДНО С ВАС, АКО ПОЖЕЛАЕТЕ ДА ЕКСПЕРИМЕНТИРАТЕ!!!


 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: freja (2 октомври 2009 16:54)
Слагам линкче към пушката на Надиния батко .

Хайде сега авторите на двете статии да се тупнат един друг по рамото и да си пожелаят щастие (заглавията визирам) .

 
 
№2 от: bezdelnick (2 октомври 2009 19:24)
mchukanov страшен си :-)
И аз съм си мислел да измайсторя някои от тези велики оръжия за да ги сложим в сайта. За още едно се сещам (извинение- вече го пише по-горе, но едно описание е полезничко) не зная възможно ли е да се измайстори в съвременни условия. (Всъщност няма невъзможни неща)
Това беше велико оръжие "биберон-пръскалка" Купува се обикновен биберон, маха се пласмасовия ринг, който служи за дръжка и там остава отвор към вътрешността на биберона. В отвора се вкарва предната част на химикал за да насочва струята. Това "съоръжение" се пълни на обикновена чешма... биберона се надува до неподозирани размери като след това с показалец се затиска отвора за да не излиза струята без "контрол".. и лятото цалата махала е в мокри дрехи. Единственото оръжие, което може да му се противопостави е бутилката "Веро" защото когато я стиснеш пръска по-надалече, а биберона се стиска по леко .. (все пак има трудности при закупуването му от аптеката)

 
 
№3 от: ive (2 октомври 2009 20:12)

А, не - прашки и стреляне по хора и птички с тях - не, не и не. angry3

А дали помниш как се прави димка? То всъщност така ли се казваше? Правеше се от вестник и още нещо. Брат ми и братовчеда плашеха милата ни баба с такова нещо.


 
 
№4 от: mchukanov (2 октомври 2009 20:18)
   Има, има и други дивотиики, ама трудно се случват в градски условия
Със сигурност плякалото от бъз трябва да се увековечи, както и някой по-сериозен лък pirat оная хитрина с двата болта и парашутчето също поле за действие има - като гледам бляскавата момчешка лудост в очите на малкия - има и повод за сериозни занимания с аналогови самоделни играчки
  Хайде момчета, попълвайте споменика с щуротии

  Фрея, направо потупвам по рамото и пожелавам щастие на всички icecream  ей такова, с шоколадов сладолед



--------------------
 
 
№5 от: dani (2 октомври 2009 21:50)
През цялото си детство бях "примерно дете". Дори и на фунийки не съм играл - все се страхувах, че ще ударя някого в окото и ще го осакатя. А сега така завиждам на "хулиганите", дори на ония, дето трепеха врабчета с "чаталото"podsmruk ... Статията е много хубава. Ще пробвам тия дни да направя една прашка. Децата, които си играят около мястото, където работя,по цял ден си разглеждат телефоните. Дали пък една прашка няма да ги впечатли? Бих им направил дори бомбички от xxxxxx  и xxxxx(впрочем един съученик загина, докато забъркваше сместта в навечерието на 1997 г) , само да ги накарам поне за час да си приберат в джобовете глупавите телефони.



--------------------
 
 
№6 от: mchukanov (2 октомври 2009 22:31)

   Чудех се дали да споменавам горките пиленца podsmruk - при мен е лично - някъде около 9-10 годишен свалих едно врабче ( ) - стана ми много много тъжно тогава. Явно ме държи до ден днешен, защото и петел за курбан не мога да колна (срам, несрам - тва е, ЖИВОТЪТ го ценя) - обаче, факт - сваляха се пилци доста. Дани, остави младежите да си играят с телефоните - наскоро едни диванета палиха термит... Да не говорим за "безобидните" димки (Иве), с какво сме си играели, добре, че не знаехме.

   Най-ценното на всички тези предмети и деяния, беше липсата на информация (или ако имаше - беше контролирана) и готови продукти - някак, поне при мен, остана онази приятна убеденост, че ако нещо ти потрябва винаги можеш да го измайсториш криво-ляво с подръчни средства. 




--------------------
 
 
№7 от: ive (3 октомври 2009 10:30)
Значи и димките не са били безобидни. Не знам освен вестника какво друго са им слагали, но помня, че миришеха лошо.

 
 
№8 от: freja (3 октомври 2009 11:15)
Аз пък си спомням, че батковците си намираха минимум и от него тайно-потайно правеха минимумки. Не знам обаче дали е било димка или проста бомбичка.

Иначе си пазя един гърмящ пиромански спомен, който без малко да ми отнесе главата, и то от глупост, а по-точно - от любопитство... Едно момче щеше да прави някаква бомбичка от настърган барут. Барута го стържеше от кибритени клечки. И стърже си той - сигурно цяла кутийка - а пък аз, любопитната сврака с двата крака, клекнах срещу него и много внимателно наблюдавах. Най-накрая момчето приключи, загъна настърганото в хартия или станиол (едно от двете беше, но ми се губи кое точно), после запали нещо и се дръпна. Може би самоделката е имала някакъв фитил, защото между запалването и гърмежа минаха няколко секунди време. През които секунди аз си стоях над чудото, абсолютно убедена, че това нещо нищо особено не може да произведе, най-много да се подпали. Момчето обаче - съвсем небрежно между другото - подхвърли, че не е добре да се виси на две педи над бомбичката. Аз се отдръпнах назад (и аз не знам защо го послушах) и в тоя момент като ГРЪМНА онова ми ти нещо! Направо щях да падна от изненада, още повече, че ако бях останала, право в лицето ми щеше да гръмне. Не знам дали е димяло, така се уплаших, че само дотук помня. Тогава бях в 7-8 клас, но и сега, като чуя пиратка, все за този случай се сещам и по Нова година гледам да не се появявам по улиците...

Сега се сетих - чувала съм, че някои са гърмяли дезодоранти и запалки. Но никога не съм виждала как.

 
 
№9 от: furious_kid (3 октомври 2009 12:40)
А пък аз коментирам ли коментирам...
А съмахленецът да пусне такава хубава статия (видяхте ли сега, какви е ДЕЦА раждал родният Софийски четири- ... абе многоъгълник)!

Относно чаталите, ластиците и ПРАШКИТЕ (детските, де ) сме понаписали бая (и нека Бог да поживи о. Георгиев!). И лично аз неведнъж съм подчертавал, че ПРАШКА е само и единствено онова под името "Прашка номер 2", с което още Давид е пернал Голиата за по-добра известност в историята!
За тъпкачите и приложенията им (впрочем БАРУТ няма и не е имало в главичките на кибритените клечки, а само фосфорсъдържащи смеси, които сега са по-"безвредни" (задължителният надпис Safety matches)), както и за 'сякакъв вид бомбички (започвайки с миниума и бронза) трактат мога да напиша! Ама ми липсват ЦЕЛУЛОИДОсъдържащите линийки и триъгълници и хубавият им дим! Една сал амониевата селитра (изсушен разтвор в който е бил напоен вестник) остана! Ама май най-вече започнах да я използвам само за изстудяване на далеч не швепсовете, етъра или лимонадите, по "сборове и седенки"... Впрочем, дадохте ми идея! Май на закриването на сезона ще пият студени питиета, ама сред такъв гъст дим, че всички ще си спомнят 'га са били деца!

Казах! Запалих димката! Пай се-е-е-е-е--е-е!


 
 
№10 от: mchukanov (3 октомври 2009 13:19)
Ей, Фуриус, тая махленска химия беше далече по-интригуваща от онази, училищната, ама с подобни обяснения, да не ни вкарат в графата "Готварска книга на...ста" pirat smile24
  За димки не ползвахме ли и китайските пинг-понгчета , имам някъде едни "Gold cup", ще взема да пробвам.
  Фрея зачекна и една друга сериозна пироманска страст - празните флакони - не само от дезодорант - от Мухозол, от Депилатоар - ах, как зловещо вонеше при мен асоциациите са от виладжийските лета - имаше едно дере, където махалата си изхвърляше боклука - ровехме като кокошки за флакони, палеше се огън (или автомобилна гума) и там се хвърляха флаконите, които буфтяха и трещаха, мани-мани grabgrab друг ценен боклук, беше някой кинескоп, който се дотътряше до моста на шосето и оттам се засилваше в дерето долу, впечатляващо в тоя клошарски ред на мисли, се сещам как един цял следобед тътрихме  автомобилна гума по един сериозен баир, за да я търкулнем оттам - тва си беше внушително, добре, че не мина някоя кола по пътя в тоя момент...никак екологично не мислехме, еййй



--------------------
 
 
№11 от: furious_kid (3 октомври 2009 13:45)
Топчета Double Circle, MCHUKANOV, още преди Gold Cup! Няма значение - все ЦЕЛУЛОИД е!!! (Бай дъ Уей - най-старите филмови ленти, които намирахме едно време бяха от същия мат'риал!).  Колкодо до кинескопите - бяха първото ни запознанство с ИМПЛОЗИЯТА - вярно си е впечатляваща! А В гума (явно бяхме чели/гледали "Да убиеш присмехулник" накуп) се търкаляхме при братовчедка ми в Банкя... Че и лагерници и кормилачки - най-вече там. Пусто имаха прекрасна дълга улица - точно по детски тертип...

ПП А най-добре трещяха обявените сега за канцерогенни вълнисти азбестосъдържащи покривни панели... Пионерски лагер... Огън... "Лятна вечер спу-уска-а звезден... " БУМММММММММ!  

ППП Впрочем, да не забравяме добрите стари луминесцентни тела!

 
 
№12 от: mchukanov (3 октомври 2009 15:28)

   КОНДЕНЗАТОРИТЕЕЕЕ hiphip

вадехме ги от едни фенерчета, които се зареждаха в елмрежата - пъхваш в контакта за няколко секунди и после по ръчицата на другарчето fiufiu


Фуриус, какво за покривните панели - това е ново за мен трошехте ли ги, горяхте ли не че ги има някъде, ама знам ли




--------------------
 
 
№13 от: петър (3 октомври 2009 17:08)
Спомняте ли си бомбичките от два болта с гайка в средата, и найлонова  торбичка за "управление"

 
 
№14 от: Krista (4 октомври 2009 04:36)
Брейййй, каква "бойна" статия! Чак ми замириса на барут...smile24
Да си призная, че аз също съм се включвала с ентусиазъм в някои такива дейности.  Имах си и аз "плювострел" - от автоматичен молив, както и подобаващи количества оризови запаси. Пластелинът не можех да си представя, че ще го сложа в устата си...Стреляхме се в час, естествено. Ммммм, доста забавно  беше да "простреляш" някого, примерно по врата. Е, сега вече не мисля така, но тогава..кой ти мисли?  Другото ми оръжие беше опростен вариант на чатала - ластикът се връзваше направо между палеца и показалеца. Този вариант стреляше с хартиени скобички. Тези хитове в училище, бяха актуални някъде към 6 -7 клас. Предимно момчетата се занимавха с тази работа, та трябваше да "се отвръща на удара".tongue2
С бомбаджийски дейности не съм се занимавала, но съм стъргала кибритени клечки в станьол, мдаааа...После ги правехме на топче и мятахме тежък камък отгоре. Гърмеше, но не много силно....
Гърмяха и ел. крушки, хвърлени в огъня...Един приятел, събирал такива и ги пуснал в училищната печка. Сещате се какво е станало, когато запалили печката...

 
 
№15 от: isi (4 октомври 2009 23:20)

Деца, сложих статията и в раздел "БелИ",  просто разумът не ми даде да пропусна,  след като ви четох, четох ...
Имате ли трагични случки  с другарчета? Разкажете, не е хубаво, ама според мен трябва. Да се знае...
При нас имаше истории-легенди и май не само. Спомням си за трагедия в града - гръмнал флакон от дезодорант ??? при някакъв опит, подеобен на вашите, може би? Откъснати ръце на детето (и дали не беше дори нещо по-страшно) Радвам се, че съм забравила.
Преди няма и  година извадиха окото на около 35 годишен наш познат.  Наложило се. Аз знаех, че той не вижда с това око, не знаех каква е причината, сещате се - част от "легендите" - като дете  - фунийка в окото ... 




--------------------
 
 
№16 от: furious_kid (5 октомври 2009 10:58)
Е, Isi, тогава аз съм си жива легенда! Много жалко за твоя познат, обаче... Явно не е имал моя късмет...

Лично всях редовния за мен смут, в едно от появяванията си в Трета районна поликлиника. Десетгодишен - с фунийка, стърчаща от дясното ми око (в бялото, откъм носа)... А бях обиколил и махалата в търсене на роднина, който да ме заведе до поликлиниката. С все същата стърчаща фунийка за ужас на минувачите (беше ранен следобед). С удоволствие, обаче, съобщавам, че докторите си свършиха работата перфектно и сега, след цялото ми тридесетгодишно (без майтап) неставане от произволни компютри и монитори, виждам като орел (в разцвета на силите си ). Никога не съм носил каквито и да е очила, камо ли т.нар. "компютърни", надявам се все да е така!

А сега, от дистанцията на времето, искам да се поклоня доземи на всичките многобройни доктори - от участъковите до пироговските профита, които така добре ме кърпеха след всичките ми детски премеждия!

 
 
№17 от: Надя (5 октомври 2009 12:13)
Ех, пакостници такива (тук махам заканително с пръст),
шегата на страна, но аз лично мисля, че липсата на голямо разнообразие от играчки е провокирала инженерното мислене на вече големите хлапаци. Така момченцата се научават да бъдат мъже - да ремонтрат, да лепят, сглобяват, поправят, да поназнайват малко химия и физика, просто да станат добри помагачи в бъдещото си семейство. Отбелязвам този факт, като значим, тъй като наблюдавам една тенденция на обезмъжаване в днешната младеж:):) В смисъл - един гвоздей не може да забие:):)
Изгарям от любопитсво да разбера, тези сега ли си ги правил или просто си ги запазил и снимал сега??

 
 
№18 от: Krista (5 октомври 2009 15:12)
Слава Богу, не познавам някой пострадал, но разбира се, всички бяхме чували за вредата от използването на подобни "играчки". Още тогава. Но тогава някак си не мислиш за това ....за мен беше важно да открия, че и аз мога да направя нещо, което беше, определено момчешка територия. Един вид - мога да играя добре и "на кукли" и "на фунийки" - в зависимост от ситуацията. Може би е бил и някаккъв стремеж да откриеш нещо различно, знам ли. А иначе, да си призная, че с днешна дата, ще бъда истински обезпокоена ако знам, че децата ми играят така...ТОВА НАИСТИНА Е МНОГО ОПАСНО.bomba  apapapa

 
 
№19 от: mchukanov (5 октомври 2009 15:54)
   Имаше какви ли не истории, свързани с опасните игри. Със сигурност е имало пострадали, но, слава Богу, пораженията са били в рамките на обичайните охлузвания - поне тия край мен. Аз мойта ръка я счупих съвсем нелепо, банално и лишено от какъвто и да е героизъм - паднах от кокошарник (не помня какво правех там, но със сигурност никой не ме е гонел ) Най-голяма опасност съм си причинявал с "Млад Химик" - взривих една колба, пълна с ххххх хххх и ххххх ххххх, която отделяше водород, като драснах клечката, всичко гръмна, но се отървах само с леки изгаряния от пръските и голямата уплаха - оттогава лампичката взе да мига - парен от каша... Та има и елемент на самообучаване в историята на "военните" ни игри, нелишено от доза късмет и закрила Свише... И не мисля, че само  момчешките игри са били опасни - помня разказваха за зашити пръсти с електрическа шевна машина
   Надя, всичко, без чаталчето, е ново производство - чатала си го открих в една кутийка от чай, заедно с клемичките за стреличките, скътан ластик (отдавна напукан), и едно топче от телчетата за телефонни кабели
  



--------------------
 
 
№20 от: mia.yaneva (5 октомври 2009 17:20)
Бе, на мен още ми е пред очите една приятелка със забити в краката фунийки... А на една приятелка майка й и до днес жената си е кривогледа - от пергел, предполагам такъв като на Младен със стреличките (първата снимка). Това острие какво е? А моливът кохинор от първата снимка е издълбан, така ли? за тази цел служеше много добре автоматичен молив, ти това ли имаш предвид под молив Кохинор?

Аз мисля и че заради тези изобретения, които направо всяваха ужас в квартала най-вече, че и момичетата се включвахме на принципа "Империята отвръща на удара", по едно време спряха продажбата на ония, най-обикновените пергели. Много лесно се кривяха и употребяваха за подобни изобретения. Но и аз съм участвала в част от по-безобидните такива случки и "игри" (водните бомби, розовата смес, бибероните, фунийките, ма без калфица отпред). Боже на какви игри сме играли, направо си е жива война, даже и Пейнтбол не е.

А ти Дани какво, кварталните деца на прашки ли ще ги учиш на урок на улицата? Да споделиш дали си ги заинтригувал.

 
 
№21 от: Pavlina Iossifova (6 октомври 2009 01:59)
Фунийки със закрепени на края им карфички, прашка или чатал или както искате му казвайте, със скобички, убити врабчета и други подобни, това за мен определено са най-страшните ми детски спомени. Ама не им се доказваше на момчетата, колко е опасно (врабчетата са отделна тема) докато наистина не се случеше някое нещастие. А те се случваха!!! Друг е въпросът, че нещастните случаи са част от живота, в която и да е възраст и опасните игри не винаги са най-страшното. Освен, че едно съседско момче ослепя с едното око, познавах и момиче, което практически в присъствието на майка си беше си проболо окото само с ножица. Както го е казал Ерих Кестнер (не помня къде) "Животът е животоопасен". Но плякало от бъз и лъкове съм имала дори и аз и бях страшно горда ако успеех да пратя стрелата поне на 2 метра разстояние. И амазонките много ме вдъхновяваха. А пък нормални хартиени фунийки (без топлийки) с голям кеф навивах на братовчед ми и се бях научила доста добре да стрелям с тях.
"Водната бомба" я обожавах. Голяма веселба падаше с нея.
Дани, дано да успееш да заинтригуваш някого с прашките. Телефоните на съвременните деца и мен ме докарват до бяс.



--------------------
 
 
№22 от: Надя (6 октомври 2009 11:01)
Има ли тук, някой от вас хлапаци, който да е ходил на истински кръжок по ракетомоделизъм aviator и да разкаже за него. Ей това е, нещо градивно и в същото време гърмящо и трещящо, идеално за момчета!
Каква смес, например, се пали в ракетата, за да полети???

 
 
№23 от: mchukanov (6 октомври 2009 13:32)

   Надя, ракетомоделизма, както и авио- корабо - и всякакви подобни, не бяха ли от дейностите на ОСО (организацията за съдействие на отбраната) то там...като училище си беше, някак не така интересно, като в мазето или в задния двор - моят допир с  ОСО беше в сферата на радиотелеграфията. Гориво за ракети, а ok2 - онова в кибритената кутиика, при подходящо конфигуриране сигурно ще вдигне някоя картонена ракета, не че сега не се забавляват с ментови бонбони и газирани напитки, в тоя ред на мисли  




--------------------
 
 
№24 от: Polgara (6 октомври 2009 15:11)
Ааа, с бомбичките да си ги нямаме такива, като малка от една (хвърлена точно в целта - до краката ми) 2-3 дена не можех да чувам с едното ухо, много се бях уплашила, че ми е спукано тъпанчето, пищеше ми в главата, та не се траеше... Чак палавниците се бяха постреснали (или ги бяха постреснали), и повече не ме закачиха, а пък и гърмежи, дори далечни, не помня да е имало много много след това (селото е малко, разпространи се мълвата). С ухото обаче все още имам от време на време проблеми, които никой лекар досега не е могъл да ми обясни каже защо и как, а пък аз бях май си бях и позабравила за случката... А какви са тези бойни моливи, аз с тях сапунени мехурчета си правех от терасата, много хубави ставаха...

 
 
№25 от: bat_mitco (7 октомври 2009 21:00)
                  http://www.youtube.com/watch?v=BXuBCCBTJbQ
Аз бях любител на дървените шпаги,мечове и подобни...Броня и шлем от велпапе бронзирано с бронз за печки...Не искам да обиждам никого,ама според моите представи за справедливост повечето от показаните по-горе оръжия бяха оръжия за подлеци...Особено пък използвани срещу момичета...Викайте ми женчо и лигльо,ако щете...Я, се стегнете и елате да си бием по пет дузпи...
 



--------------------
 
 
№26 от: ANDRO (6 ноември 2009 00:02)
Най-живия интерес към предметите химия и в частност физика у мен е бил продиктуван именно от "приложението им в бита". Неслучайно моята баба винаги ми е казвала, че няма да умра от естествена смърт...
Специално по раздел "оръжия" на пръв поглед откривам два пропуска, които ще се постарая да попълня скоро със снимков материал. Накратко единият е арбалет за кибритени клечки, а другия мини тъпкач от тънък метален пълнител (от четирицветен химикал).
А спомняте ли си от ацетиленовите горелки по строежите как хубаво ухаеше калциевия карбид? А какво се случваше ако го затворим с малко вода в стъклено шише от допотопна лимонада? (имаше едни такива шишета в мазето с телено-порцеланови капачки, в които си складираше сиропите моята баба) 
Апропо защо ли още в първия ни час по химия ни демонстрираха как се запалва сяра в метална лъжичка чрез нагряване над спиртна лампа? За беда и зла участ на съседите се оказа че моя дядо има в мазето торбичка сяра заради лозето. След като повторих наученото в училище още същия ден, (разбира се вместо лъжичка използвах подръчното, а именно-консервена кутия) предизвиках паническа и незабавна евакуация на цялата жилищна кооперация.
А като си спомня какво стана пък когато (отново в същото мазе) изсипах две-три шепи амониева силитра в една тенекия от сирене с гасена вар... Два дни никой не можа да слезе в мазата. И естествено отново си остана "загадка" появата на задушливата смрад. 
За още много дивотии се сещам, но се страхувам за не взема да вдъхновя някой евентуален мой последовател.

 
 
№27 от: mchukanov (23 ноември 2009 23:24)
  Направо ме вдъхнови, Андро
   Аз тъкмо се бях замислил за скромните кабърчета на стола на другарката - дали за тука бяха
  ХАрбалетите с всичките им модификации са си класика, ама не мога да изнамеря онзи с щипката за пране (за спусък и ластикодържач), че и пирографиран. Лъковете и арбалетите си плачат за ...уъркшоп на лятос



--------------------
 
 
№28 от: tivesto (18 април 2010 11:12)
Надя, аз няколко години бях в кръжока по ракетомоделизъм. Ходих по състезания, печелех награди. Дисциплината ми беше ракета със стример. Стримерът е едно правоъгълно парче сребрист целофан дълъг около метър и сгънат на хармоника. Преди всеки старт организаторите на състезанията ни раздаваха двигателите на ракетите. Те бяха произведени в завода в Костенец. Представляват малки цилиндри с дължина около 5 сантиметра. Вътре има двустепенна смес от барут. Едната степен служи за изстрелване. Когато ракетата набере височина се запалва другата степен, която изважда или парашута или стримера. Засича се времето от изстрелването до приземяването. Печели тази ракета, която се задържи най-дълго време в небето. При едно състезание ми се падна дефектен двигател, който се взриви в небето. Бях много нещастен, защото ме дисквалифицираха а наградата беше федербал. Все пак съм печелил и награди. Едната беше тениска голяма 2 пъти почече от мен. Минаха доста години преди да я облека. Имаше и големи ракети в които имаше делтапланер. Голямо бягане падаше докато го приберем, защото летеше на много дълго разстояние.



--------------------
 
 
№29 от: Бебо (3 януари 2011 01:30)
Как съм я пропуснал тази статия и колко неща съм пропуснал в моя оръжеен арсенал! Имаше едно, което обаче не го виждам - патлангач му викахме - прави се от обикновен фулмастер и молив, и стреляше с едни зелени барабонки, дето ги беряхме лятото от някакви дървета в квартала, които бяха особено ценни поради тази причина. em_108



--------------------
 
 
№30 от: nikola13 (3 януари 2011 14:21)
ive,
Разтвор на амониева селитра - демек нитратен торem_2
Най-простичките димки или "класиката в жанра" се правеха от плексигласови триъгълници, а също така добре се получаваха и от китайски топчета за тенис на маса...

Бебо,Бебо,
Първото посочено от автора на статията оръжие е именно това, за което си мислиш, само че автора го нарича плювострел...

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 21
Потребители: 0
Гости: 21

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!