Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Януари 2021 (9)
Декември 2020 (6)
Ноември 2020 (5)
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Стъклени топчета
8-04-2008, 21:02 | Автор: admin | Категория: Свободно време / Игри и забавления
Ха сега да видим, кой е играл с топчета wink . Ах, как ги търсехме по сергиите. Дзъм-м-н-дзъмнн! Имаше няколко игри с тия стъклении - едната беше да удариш чуждото топче и да го вкараш в дупка, издълбана предварително; друга беше да го "подхвърлиш" нагоре, та да удариш противниковото - все тия бяха като печалба... топче (вземаш си го, бре!). Стъклените топчета бяха  страхотни - шарени, бляскащи, кръглички... Разказвайте! wink
Стъклени топчета

гуда
Стъклени топчета
железарче
Стъклени топчета
сириец
Стъклени топчета
сълза
Стъклени топчета
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Jolie (8 април 2008 22:03)
Оооо и аз съм играла на топчета :) Първоначално ми беше много трудно свикването да се удря топчето, но момчетата по улицата ни учеха. Топчетата, които помня аз, бяха с разни цветове вътре в самото стъкло и някои бяха с цветовете на знамена и така ги и кръщавахме - България, Италия... Доста беше трудно да дълбаем цимента, за да си направим дупка, но пък после беше забавно. Е, имали сме и караници от възрастни, но... кой им обръща внимание :) Дори след толкова години дупките, в които сме играли, още си ги има, а някъде вкъщи сигурно ми се намира и поне едно топче от тогава :)

 
 
№2 от: razkazwacha (9 април 2008 14:30)
Пък ние им казвахме "бубички" - разделени бяха на листенца, биренки, котешко око... За моя жалост никога не бях особено точен и затова рядко играех на обиранка. Но иначе редовно се търкаляхме в прахта около дупките... и беше весело...



--------------------
 
 
№3 от: Чудакът от 6-ти Б (9 април 2008 17:05)
Най-ниско в йерархията бяха пластмасовите гуди, а най-високо - сирийчетата. Порцелановите също бяха ценни. Между другото играта на топчета отново е актуална!

 
 
№4 от: donaddt (11 април 2008 23:56)
Значи, чертаеха се: линия - кале, триъгълник - джоб и всички участници се надпреварваха да хвърлят топчето си до чертата. Най-близкото топче - първи и т.н. Целта беше да се уцели топчето на противниците. В джоба можеше да си починеш, там можеше да си подхвърлиш топчето. Играеше се за обикновени топчета - абета. От играта с топчета научих великите термини: зуки, предзуки, буриш.

Пренесено с подробности от Изгубени спомени:
Ами да почна с различните видове топчета:
- абе (абета е в мн. ч.) - тези са най-простите топчета, зеленикави на цвят и с неправилна форма, т.е. не са кръгли, а имат кръгло-четвъртит вид. Ама пък и аз имам един изказ! Обикновено се залагат.
- гуда - тези топчета са пластмасови, с преливащи се цветове. Удобни са за игра, понеже са по-големи и прилягат идеално на пръстите.
- сириец - по-малко по размер топче, прозрачно, с цветни лентички вътре в стъклото. Тук е сириецът на Бяло,
- сълза - също е стъклено топче, с мехурчета в стъклото. По размер е по-голяма от сириеца, но по-малка от гудата.
- железарче - метално топче с различни размери. Моето е най-малко от всичките ми запазени топчета.
Добавям снимките в статията на Влади.

Такааааа, имаме топчетата. Имаме и компания - двама-трима-четирима и т.н. Заставаме на едно място, по възможност да е равно, най-често в градинката зад блока. На около 4-5 метра сме начертали друга линия. Това е калето. Хвърля се топче от мястото, където сме застанали до калето. Чието топче е най-близо до калето играе първи и т.н. Последователността на хвърляне е произволна, но има заплюване. Заплюваме се отзад - напред. Зуки (ударението е на буквата у), предзуки и т.н. Зуки е последен, предзуки - предпоследен. Някъде в средата на полето сме начертали триъгълник, това е джоб. В него по ъглите сме оставили залозите (ако сме повече и извън ъглите). Най-често залозите са абета. В по-новите варианти са плочки (имаше по реповете игра "Топчета и плочки"). Участниците могат да си хвърлят топчето към джоба, където да си починат или директно да целят залозите от калето. В някои варианти може да се цели топчето на противника. Целта е да уцелиш залог или противниково топче, естествено си прибираш залог. Ако не уцелиш, продължава следващият по ред. Надявам се вече да е по-ясно,
П.П. Забравих да напиша за някои подробности. Трябва да се цели точно от чертата или от мястото до където си стигнал. Останалите участници стриктно следят за това и ако някой си протяга ръцете напред, го освиркват с възгласи: Буриш! и го връщат да цели откъдето трябва. (За аналог давам пример с мястото откъдето във футбола се бие свободен удар, ако се промени мястото, съдията връща изпълнителя). Играта продължава, докато свършат заложените топчета. Или докато не ни приберат за вечеря.

 
 
№5 от: Frujin Assen (3 юни 2008 12:44)

Това ми беше любимата игра, вярно бях привързан към топчетата и на вързано не играех. Само че при нас ги наричаха варлаци. Имах поне 20, кътах ги в една торбичка койято майка ми бе ушила специално по този повод.


 
 
№6 от: Людмил Димитров (8 декември 2009 22:51)
...Ако нещо в терена(клечици,пръст,листо и тн) ти пречи да уцелиш противниковото топче или залога имаш право да го почистиш. За целта когато ти дойде реда трябва бързо да извикаш ЧОР!, ако те изпреварят с НЕТИЧОР! губиш това право.
Друго правило беше да преместиш ъгъла от който ще стреляш като запазиш разтоянието. Командата беше съответно "местик" и "нетиместик".
Имаше още термини като "кенц","повръщок","бабаягасепротяга" и др.
Ако топчето с което целиш ти е удобно, жаргона беше примерно:
"Тая гуда много ми се ловка!"
Любима игра. В хулиганският квартал "Люлин" се играеше и на пари, максимален залог 5 ст. Там срещнах гении на играта които целеха топче от 5 метра, при това от въздуха. Най-често бяха цигани. В играта многократно се стигаше и до бой.
От онова време в паметта ми се е запечатал един съученик, който се целеше само и единствено в паричните залози. В нашата компания те бяха по 1ст.
Не го блазнеха ни абета, ни пирамитки,ни сирийчета.
Коментара му беше кратък:

"Мене пари ми требват! Пари!"


 
 
№7 от: alex66 (26 април 2011 16:21)
Имаше термини като чорик,без да буриш,кале садиш.

 
 
№8 от: kametel (13 март 2012 14:26)

Бях голям левчо.Не съм и имал желание да се науча.




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 4
Потребители: 0
Гости: 4

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?