Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Май 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Конфузни ситуации
19-03-2010, 12:02 | Автор: varban_praskov | Категория: Игри и забавления / Разни - безобразни
Моята такава случка е свързана с Любовта.
Признавам си, че до 4 клас не признавах любовта. За мен тя беше нещо, с което се занимават само и единствено "жените", а не и истинските мъже. Даже съвсем открито презирах приятеля на доста по- голямата от мен моя втора братовчедка (тогава тя беше в последните класове или завършваше Музикалното училище във Варна), защото вместо да рита топка или да гледа "Междузвездни войни" за бАрем 11 път, той се срещаше с нея в Морската градина, държеше я за ръка и се целуваха на пейките по алеите над "Пантеона". Ама както и да е.
В 5 клас започнах да смекчавам позицията по отношение на Любовта. А втория срок направо изневерих на принципите си и взех, че се влюбих в съученичката Соня. love  Тя живееше до нас и това беше отличен повод да се прикривам от другите, когато се прибирахме от училище заедно (не че я харесвам, не, ама живеем един до друг, аз какво да направя). И така цял срок отивахме заедно, прибирахме се заедно, бърборехме, аз казвах кой от момчетата кого от "женките" харесва, тя съответно ми даваше противоположната информация... Идилия... love
В началото на 6 клас се осмелих и я поканих да излезем заедно в Морската да караме кънки (уж де). Уговаряме се за ден и час, аз цъфвам пред входа й да я чакам. И в момента в който тя слиза и кляка пред входа, за да си обуе кънките, баба й започва да полива цветята на балкона (живееха на втория етаж), и както съм си пред нея и я чакам върху мен се стоварва едно количество вода (малко, но достатъчно да ми окепази реномето). Тя съответно не се сдържа и прихна да се смее... Аз почервенях, почувствах се страшно смешен ...  angry3
Има ли смисъл да казвам, че "Любовта умря" ?...   smile24
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: isi (19 март 2010 13:30)
Това като от филм Точно пък баба й на Соня!  И кажи сега, че не е било нарочно! :)) Ама тази баба ще да е била шегобийка :)))

Ето тук още няколко истории в стил  "да потънеш в земята от срам" 



--------------------
 
 
№2 от: ваняя (19 март 2010 13:35)
Абе тя жената искала ''да ви вьрви по вода''

Пьрвата любофффффф на унучката smile24

 
 
№3 от: varban_praskov (19 март 2010 14:12)
isi, Ваня,

Баба й даже не разбрала какво направила. Когато преди години направихме среща на випуска много се смяхме със Соня. Най- вероятно жената е изхвърлила остатъка от водата в буркана, с който е поливала цветята и ей на какво стана.

 
 
№4 от: Pavlina Iossifova (19 март 2010 15:32)
Толкова хубаво ми стана от тая история със съдбовни последствия! Толкова симптоматично! Пламъкът на първата любов потушен от студения душ на бабата! smile24



--------------------
 
 
№5 от: Anakin Skywalker (19 март 2010 18:12)
Аз пък като започнах в 6 и 7ми клас да се влюбвам с съученички и съседски момичета, исках да играем федербал с обекта на чувствата ми
Най подоходящо ми се виждаше, да не ми се смеят другите, че съм хлътнал  И така подавахме  си перцето с хилките и .... за мен това беше флирта. Също ги возех стъпили на багажника на Балканчето. Или ги теглех със същото Балканче, а те с летни кънки.
 Вижте и препратка към статиите "шляп-шляп" и "тениса и неговите братовчеди"
pionerche tongue3



--------------------
 
 
№6 от: катя милушева (19 март 2010 20:32)
И аз имах такава конфузна ситуация, е, в по-възрастните си години - малко след 10 клас. Ще ходим с  едно момче на кино, аз съм се издокарала в бяло, една пола двоен клош и бяла блуза. И както сме се запътили към киното, откъде се взе едно врабче (сякаш беше пеликан) - така ме нацвъка, че отиде и полата, и блузата. С момчето повървяхме, повървяхме, и то като прихна да се смее (не мога, вика, да не се смея) - ще се счупи от смях. Та така и не отидохме на кино - аз се обидих! podsmruk

 
 
№7 от: Simpra (19 март 2010 20:52)
Аууу, Кате, направо си те представих  как вървиш елегантно, в целия си бял блясък  printzesa2 и този двоен клош, който направо прави вятър след теб и изведнъж... цап!
При мен конфузните ситуации са колкото звездите.
Ето една: Вървели двама, след не помня какъв повод, а тя с надежда за проникновен разговор, а той напрегнат някак. Тя в размисъл дълбок - защо ли?, а той бързайки така необяснимо - за вкъщи - притиснат от голяма нужда!



--------------------
 
 
№8 от: bat_mitco (20 март 2010 20:59)
  АМИ ПРЕДИСТОРИИТЕ НА ТЕЗИ ИСТОРИИ СЪМ ГИ РАЗПРАВЯЛ ПОКРАЙ ЕДНА СТАТИЯ ЗА БЕЛИТЕ...НАКРАТКО-НЕ МИ ПРОВЪВЯ КАТО ПОСЛЕДОВАТЕЛ НА БАТЕ КЛИМЕНТ ДЕНЧЕВ И СЛЕД КАТО ИЗРИСУВАХ С ЧЕРВИЛА ОГЛЕДАЛАТА И ГАРДЕРОБА ЯДОХ ЕДИН БОЙ...ПОСЛЕ СЕ ПРОБВАХ КАТО СКУЛПТОР И СИ ИЗДЪЛБАХ ПЕЩЕРА В СТЕНАТА НА КУХНЯТА...Е,ЗА ТОВА СЕ ОТЪРВАХ БЕЗ БОЙ...
     И КАРИЕРАТА МИ НА КОМИК,МИМ ИЛИ НЕЩО ТАКОВА СЪЩО КРУШИРА НАБЪРЗО...С ДЕЦАТА В ДЕТСКАТА ГРАДИНА ТРЯБВАШЕ ДА УЧАСТВАМЕ В НЯКАКЪВ УЧИЛИЩЕН ПРАЗНИК.САЛОНЪТ НА ЧИТАЛИЩЕТО ПЪЛЕН, А НИЕ ПЕЕМ ОНАЗИ ПЕСЕН -ПОД НАШТА СТРЯХА ЛЯСТОВИЧКА...В ЕДИН МОМЕНТ ТЕКСТЪТ СТИГА ДО РЕКАТА НИЛ, В КОЯТО ТЯ- ЛЯСТОВИЧКАТА ВЕДНЪЖ ВИДЯЛА СТРАШЕН КРОКОДИЛ...Е ТУК ДРАГИ МИ ДРУГАРЧЕТА АЗ РЕШИХ С ГРИМАСИ И ЖЕСТОВЕ ДА ИЗОБРАЗЯ СТРАШЕН КРОКОДИЛ...КАТЕТО МИЛУШЕВА НАЙ-ДОБРЕ ЩЕ КАЖЕ, НО СИ МИСЛЯ ЧЕ НЯКОИ ДЕТСКИ ПЕСНИЧКИ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ ТОЧНО ТАКА-С ЖЕСТОВЕ И МИМИКИ...ДАЖЕ ТОЧНО ТАЗИ ЗА ЛЯСТОВИЧКАТА СЪЩО...АБЕ, ВЖИВЯЛ СЪМ СЕ И СЪМ СЕ НАПРАВИЛ "СТРАШЕН КРОКОДИЛ" И БЯХ МНОГО РАЗОЧАРОВАН, ЧЕ ДРУГИТЕ ПРОСТО СИ ПЕЕХА ...ПУБЛИКАТА СЕ СРУТИ ОТ СМЯХ, ПОСЛЕ МИ СЕ ПОДИГРАВАХА,КОЕТО БЕШЕ НАЙ-ЛОШОТО И Е ФОРМАЛНИЯ ПОВОД ДА ВИ РАЗКАЗВАМ ТОВА ТУК И СЕГА...МАЙКА МИ,КОЯТО МИ БЕШЕ И УЧИТЕЛКА В ДЕТСКАТА, ВЛЕЗЕ БЕЗ ВРЕМЕ В РОЛЯТА И НА ДЪНДИ КРОКОДИЛА И МИ УДАРИ ЕДИН БОЙ В ГРИМЬОРНАТА...АМИ ТАКА...НЕ ВСИЧКИ КРОКОДИЛИ ПЛАЧАТ С КРОКОДИЛСКИ СЪЛЗИ...
       НЯКЪДЕ В ТРЕТИ КЛАС ПЪК ИГРАХМЕ НЯКАКЪВ МОРЯШКИ ТАНЦ...С МОРЯШКИ ФЛАНЕЛКИ, С МОРЯШКИ БИНОКЛИ...ДОБРЕ, АМА АЗ СЪМ БИЛ С РАЗКОПЧАН ДЮКЯН НА ПАНТАЛОНА...СЕГА КАТО СИ ПОМИСЛЯ СИГУРНО СЪМ ПРЕДСТАВЛЯВАЛ МОРЯК, КОЙТО...ЪЪЪ...ОТДАВНА НЕ Е БИЛ С ЖЕНА СИ...КЪМ КРАЯ НА МНОООГО ДЪЛЪГ РЕЙД,АКО ЩЕТЕ...ТОВА МИ ИЗПЪЛНЕНИЕ БЕШЕ ЗАБЕЛЯЗАНО ОТ МАЛКО ХОРА И СЪОТВЕТНО ПО-МАЛКО ХОРА МИ СЕ ПОДИГРАВАХА И ВСЕ ПАК РЕЗИЛЪТ СИ Е РЕЗИЛ...



--------------------
 
 
№9 от: катя милушева (20 март 2010 23:52)
BAT MITCO,аз щях да ти ръкоплляскам,а не да те пляскам! И сега го правя  hi hi със закъснение!А на следващото тържество,щях да ти дам ГЛАВНА РОЛЯ!
Подсети ме са едно такова представление на сцена с първите ми възпитаници:
Две дечица казват стихче  за детската градина  пред металурзите в Кремиковци  за някакъв празник на комбината....и момченцето от притеснение,хваща един висящ конец от трикотажните си панталонки и го намотава на пръстчето си.Мотае,мотае.....и хоп те паднаха долу.....hiphip hiphip hiphip смях в залата.Всъщност,то разплело оверлога на ластика.....!
Даже ,ги наградиха децата после,защото си мислеха,че номера е такъв.

 
 
№10 от: катя милушева (21 март 2010 00:11)

П.П.И още един такъв :Децата имат тържество за празника на мама.
Започват с тържествена музика и едно момченце пристъпва напред....
А,майката от публиката на първия ред нещо му софлира.....
 И то звънко и ясно започва:"Стига мамо с твойте такива неща!" uuux uuux uuux и продължава невъзмутимо "Аз обичам мама с обич най-голяма".....
Още си спомняме със смях за този рефрен.tongue3 tongue3 tongue3


 
 
№11 от: Anakin Skywalker (22 март 2010 12:44)
Аз пък ще добавя моя повод за срам  То реално погледнато обаче не е трябвало въобще да се срамувам тогава от това но....
В навечерерието на приема ни в пионерската органзиация Септемврийче, имахме училищно тържество по този повод.  Третокласниците изнесохме кратка литературно - музикална програма.pionerche tongue3
На мен се падна да декламирам стихотворението "Към Партията" от Христо Радевски:

Води ме Партийо, води ме
под свойте бойни знамена,
свети с червеното си име
сред хилядите имена......xaxa2 tantz

И една по фрапираща строфа имаше:

Мен хулите не ме смущават,
врагът с които те покри.
Аз знам, аз вярвам че си права
когато съгрешиш дориmalee2 uuux

Но най интерснотпо беше накрая предпоследния куплет, където трябваше да изразим жертвоготовността и героизма си, там където и аз сгафих в декламацията:

....устрема на твоята Зора,
тъй както Смирненски да пея
тъй както Ботев да умра....

А аз го издекламирах:
...тъй както Смирненски да пея,
Тъй както ВАЗОВ да умра.....smile24 smile24 smile24
vinagi_gotov

П.П. Всички знаем как е умрял дядо Вазов през 1920г



--------------------
 
 
№12 от: Вальо (21 април 2010 12:23)
 Да разкажа и аз за един от моите (многобройни) срамни моменти, когато наистина ми е идвало в земята да потъна. Още от първи-втори клас аз редовно участвах в разни рецитали. Де що имаше да се рецитира, аз участвах. Нашата Дружинна ръководителка беше създала нещо като "Ударен отряд за рецитали". Аз ( единствено момче) и още 5-6 момичета, учехме в ударни срокове поредният тематичен рецитал, слагахме пионерските униформи и ходехме да рецитираме по повод най-различни събития.
 Та значи бил съм 6 клас. Викат ни да рецитираме на някакво голямо събиране на партийни дейци и Борци против фашизма в една голяма зала в Хотел "Интернационал" в Златни пясъци. Аз издокаран като всички в пионерска униформа, ама те нали все момичета бяха - спретнати, чисти - греят направо, а аз като достоен представител на момчетата в тази възраст, съвсем не изглеждах като Калифорнийски изгрев. :-) Подчертавам това, за да се разбере, че освен последвалия гаф, към срама се добави и излагацията в очите на хубавите момичета край мен! :-)
 Ето гафа накратко - Изтъпанчваме се ние пред пълната и притихнала зала и започваме рецитацията. Идва моят ред и аз трябва да кажа следната строфа:
" Пред Героя обвеян със Слава, всички чела да сведем"
Обаче аз мощно, ясно и отчетливо произнесох:
"Пред Героя обвеян със СЛАМА, всички чела да сведем"
Досещате се какво последва в залата. Реакции от зле прикрито хихикане, до гръмък смях. Разгневени и даже уплашени погледи в очите на Дружинната и организаторите. Момичетата до мен презрително хихикаха, а аз тънех в срама на моя "Миг на СЛАМА"
 Как съм продължил нататък - не помня! :-)))))

 
 
№13 от: Цонка (21 април 2010 16:05)
А аз го издекламирах: ...тъй както Смирненски да пея, Тъй както ВАЗОВ да умра..... П.П. Всички знаем как е умрял дядо Вазов през 1920г 
Засрами се, Анакин! Само трети клас си, може ли такива мисли?!! 
Всъщност, след като са сметнали, че си достатъчно голям, за да рецитираш тия гръмки слова, защо пък да не си достатъчно голям, за да си пожелаваш подобен край. Пък и нали в името на Партията... Какво толкова! 

"Пред Героя обвеян със Слама, всички чела да сведем"
Вальо, щом си предизвикал реакция, значи публиката е слушала внимателно. Хм!  Вашите викаха ли ги после в училище?

 
 
№14 от: Вальо (21 април 2010 16:31)
Странно, но не са ги викали в училище :-) Или са ги викали, но без аз да разбера. В тая връзка, да разкажа друга моя издънка, която предполагам е навлякла Огромни неприятности на същата тази наша Дружинна ръководителка.
 Изпращат ме значи в Националния Пионерски комплекс в Ястребино да карам 3 - седмична Школа за Дружинни Председатели. Веднъж към мен се приближава един от гостите на често организираните там събрания, рецитали, срещи с Активни борц и т.т и ме пита: "Вие във вашето училище, как отпразнувахте (Импровизирам - едиколко си години от нещо си там. Някаква важна партийна дата е било). И аз без да се замисля викам - "Не сме го празнували". Наистина не помнех да сме отбелязвали тази светла дата по някакъв начин. Оня се усмихна приветливо и пита: " Аааа, така ли? Как ти беше името моето момче?...Аха, Вальо значи. И от кое училище си, Вальо?"...Казах си му всичко аз и нищо повече не се случи.
 Накратко казано - още следващият ден от партийното ръководство нагряли Дружинната. Можете да се досетите защо и как. Като се върнах, заедно с нея разнищихме нещата и се оказа, че имам Алиби. Точно тогава съм бил една седмица болен и не съм ходил на училище, та за това не знам за празника и честването! :-) Та така...От някакви искрени и невинни детски думи, виж какви неща можеха да се случат!

 
 
№15 от: Цонка (21 април 2010 16:44)
Вальо,
Дружинната пишман ще да е станала от твоите изцепки. smile24 

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 17
Потребители: 0
Гости: 17

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?