Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031 
 
 
Архиви
Октомври 2018 (3)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (6)
Май 2018 (9)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Реката – мистериозно място от детството
Реката от приказките, тази река, в която плува кошницата с бъдещия цар на страната. Отгледан и възпитан в скромно семейство, а после станал много силен и върнал си трона. После многоцветната река – синя, червена, жълта, зелена, бяла, черна и най-накрая златната река. Където бабата пуска доброто момиче и то като се усмихне... от устата му валят жълтици - малко пообърках приказките, ама карай. Реката от картината на черната дъска и съчинението, което правим по картина. За сезона, който не помня есен ли е бил или пролет, но двете момчета, които пускат корабчета в реката, помня. Макар че може и да ги е нямало на картината. И че мечтаят да станат капитани на кораби. А после идва истинската река. Тя е с каменно корито и в нея много хубаво се джапа. Задължително сандалите са на бос крак, за да изсъхнат по-бързо. Защото ако имаш и чорапи, ще те хванат веднага къде си бил. Пък така винаги може да смотолевиш нещо за някоя локва. Нашата река, обрасла с люляк и форзиция (това са онези жълти храсти, които рано напролет цъфтят заедно с вишните и джанките, а името помня от книгата на мама, ама само колко си го повтарях, за да го запомня и онова другото име – гипсофила!). И още ми звучи в ушите упрекът на онзи пенсионер, който се караше на младежа, откъснал люляк за момичето си: "Как не те е срам! Да крадеш цветя."  После се обръща да се кара на момичето, че и на нея моралът й бил толкова, щом приема крадени цветя. Ама-ха! А на мен ми беше смешно. То и аз съм късала люляк и форзиция покрай реката за букетче на мама или просто да си ги натопя вкъщи в кристалната ваза. А откъде извира река Дунав? Как откъде – от планината Шварцвалд. Значи е време да проверим откъде извира нашата река. Тръгваме срещу течението на реката по улицата и шляпаме сандали. Стигаме до през два-три квартала, където реката вече не е канал и може би малко ни дострашава, така че се връщаме. То, нашата река извира от Витоша, щото няма откъде другаде. А иначе в каменния канал също става за джапане. И много бързо скачаш вътре, а и лесно може да излезеш. Покатерваш се по камъните, има едни цепнатинки, в които залостваш подметки и се измъкваш. Пък по-нагоре по реката какви джанки стават. От онези зелените с белите костилки, които малко горчат, но пък колко хубаво можеш да се пръскаш с тях! А колко топки сме гонили в реката. А пък колко интересно е да преминаваш над реката, ама не по мостчетата. А например през тръбите над нея! Или пък по онази релса с траверса по средата, която незнайно как се е появила там, но пък винаги си е била. Колко пъти съм тренирала да преминавам реката именно по тази релса, с малка почивка в средата, подпряна на траверсата. И да си мисля, че съм част от героите в "Следите остават", които бяха посветени в тайната едва след като преминаха по релсата. Е, имаше и малко жертви там, но аз никога не съм давала жертва. А щом това го мога, значи мога да следя и диверсанти! Ама каква дума само. И какви са тия диверсанти, които ще ни тормозят?! Няма да им се даваме. По-късно, когато се преместихме в друг квартал, пак имаше река. Не беше още канализирана и беше дори по-интересна. Е, после й коригираха коритото, мисля че това беше терминологията. И реката в Стара Загора край блока на баба ми. Тази река, покрай която имаше храсти, цъфтящи с такива ароматни бели цветове, а пък плодчетата им бяха като стиропорни топчета. На прагчета – водопадчета. И онази странно блатиста река край Приморско. Но пък рекичките, които се вливат в морето – какъв кеф е джапаш с боси крака в тях и да вдигаш пръски чак до ушите. Защото водата в тях е тоооооооооооооооооолкова топла.


Много по-късно написах:

Реката от моето детство
                                         сънувам.
Безпаметно тичам
                           край цъфнали дюли,
сред мирис на ягоди
                                пак те обичам,
далече от утре,
                           далече,
                                          далече...

 

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: undo (13 април 2010 20:25)
Браво, donaddt! Направо ме пренесе в павловската "река", такава, каквато беше в детството ми

 
 
№2 от: Cvetan (13 април 2010 20:30)
Там край реката yeyeye
http://www.youtube.com/watch?v=aHM9hFFQQ-k



--------------------
 
 
№3 от: tivesto (13 април 2010 20:48)
Детство мое,реално и вълшебно,
детство мое,така си ми потребно,
все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
пак в юмруче ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия,от хляба чер...



--------------------
 
 
№4 от: regina (13 април 2010 21:00)
Още един шедьовър към "Златния фонд на НД" ::))
Моите комплименти, Дона!

 
 
№5 от: Anakin Skywalker (13 април 2010 21:36)
Дона, ти говриш за Дяволската река в Приморско, но аз не ти я препоръчвам точно нея за джапане.... ....
и защо в блатната мътилка и мръсотия, като имаш цял залив на южния плаж



--------------------
 
 
№6 от: Надя (13 април 2010 22:36)
Хм, ей, момиче, най-накрая да те дочакам тук, да ми редиш стихове:):)
А твоята река, много ми напомни онази на Йордан Радичков от Горещо пладне.
В моята река има от онези овални камъни, зеленясали, дето ми се лъзгат босите крака на тях...а..и върби има..

 
 
№7 от: катя милушева (13 април 2010 22:57)
Чудено !Усешам хладината по стъпалата си...и их!
Моята РЕКА е просто една"бара",но нали всички реки се вливат в ГООЛЕМИЯ ОКЕАН! hiphip hiphip Най-важно е всичко да тече...!
 
"Измива,повлича,изглажда,потапя...
 край себе си всичко водата!
И ти като нея ,мое мило момиче-
бъди като нея богата!"

  Някой бе написал

 
 
№8 от: donaddt (14 април 2010 08:27)
Здравейте, здравейте! Ееее, Наде, моята река е градска, канализирана и все пак интересна. Имаме познал - става дума за Боянската река в участъка - ул. Ген. Суворов. А, забравих да напиша, че тя все пак свършваше в един тунел под земята и ако дотогава не си хванал топката, просто трябва да се простиш с тази топка. Не съм влизала в този тунел, беше ме страх. И други реки са намесени, ама тази е основна.

 
 
№9 от: рошав заек (14 април 2010 11:03)

Доне, много е хубаво !
И аз много трудно й научих името на форзицията. Ама я ми кажи, какво ще да е туй чудо гипсофила?




--------------------
 
 
№10 от: bat_mitco (14 април 2010 11:42)
       ЗАЙКООО... НЕ ПИТАШ МЕН,АМААА...ГИПСОФИЛИТЕ СА СИГУРНО ТЕЗИ, КОИТО ОБИЧАТ ДА СЕ ГИПСИРАТ С ПОМОЩТА НА РАКИЙКА, МАСТИЧКА И ПОДОБНИ...АЗ СЪМ ГИПСОФОБ...ЗЕР СЕСТРА МИ МЕ НАЛАГАШЕ С ГИПСИРАНАТА СИ РЪКА ПО ГЛАВАТА...



--------------------
 
 
№11 от: mchukanov (14 април 2010 11:52)
таман си мислех, че са някакви нови филии, намазани с гипс xixi3
... ма пък, от друга страна, в кабинета по биология постоянно местехме една



--------------------
 
 
№12 от: катя милушева (14 април 2010 11:57)
 И аз да кажа...? Бат Митко мали,ти за това си порЕснал голям.... yeyeye yeyeye yeyeye .А гипсофила е едно тревисто растение с малки бели цветчета,сега облагороден,го слагат на букетите,иначе е по рехав в диво състояние... roza roza

 
 
№13 от: donaddt (14 април 2010 12:08)
Гипсофила паникулата,
Катето ви е отговорила, ама ето и нагледно,

 
 
№14 от: mchukanov (14 април 2010 12:18)
  Хм... гипсофила... дрозофила...



--------------------
 
 
№15 от: рошав заек (14 април 2010 12:50)

Аааа, това ли било! При нас му казвахме "майски сняг".
Иначе, бат Митко, и аз си помислих същото като тебе...   - някой, дето обича да се гипсира, пък на другата сутрин се панира (оттам паникулата... )
Хихи, панирана дрозофила xixi3




--------------------
 
 
№16 от: undo (14 април 2010 15:31)
DONADDT, и с право те е било страх да влизаш там, а и какви плъхове имаше blink3
Обаче пък въпросната река е свързана с един от хубавите ми детски спомени. Първи клас съм била, голямото междучасие - тича Веско - титулувания разбойник в класа, но пък другарче още от детската градина - и ми казва:
- Реката... пълна е с пинковци! Идвай!
- Дааа, бе, лъжеш! - викам аз.
- Бе да пукна ако лъжа, цялото даскало е там, бързо да не свършат!
Да си кажа, мисълта, че след 10 минути започва часа и няма начин да се върнем толкова бързо, ме потормози само за секунда. Бе какво училище, има пинковци в реката. И наистина, в участъка между 5-то училище и ул. Преки път (тогава Димитър Монов) бяха изсипани стотици от онези гумените пинковци, какъвто е снимала Бяло за статията. И добре поне, че бях с гумени ботуши, много други нямаха това щастие, та мога само да предполагам какво е било усещането посред зима да газиш в ледената вода. Граби, граби, поне един плик бях събрала, та после подарявах на целия клас. Останалите ги занесох у дома и какво ли не ги правихме тия пинковци - дисекции, за да видим какво има вътре, строяхме укрепления от клечки за тях, поливахме ги с бензин и после ги палехме, когато индианците атакуваха... и така, днес нямам нито един podsmruk Така и не разбрахме какъв беше случая с тия пинковци, защо беше изсипано такова количество. Пък и другото, което помня е, че ги нямаше кофите за боклук, в които се продаваха по принцип, та ме беше много яд. Естествено, пропуснахме половината учебен час, та и ни порицаваха пред целия клас, и забележки ни писаха в тефтерчетата, ама това изобщо не помрачи радостта ни от плячката

 
 
№17 от: рошав заек (14 април 2010 15:37)
Е какво значение могат да имат някакви си там забележки, като човек си е  наловил цяла торба пинковци от реката!!! 



--------------------
 
 
№18 от: Зико (14 април 2010 20:54)
Интересна статия и коментари. yess
А помните ли оня филм дето един малчуган си заклещи реката в моста, после водата се покачи, военните го спасяваха и т.н.? Обаче забравих как се казва филма. podsmruk

И на мен ми беше любимо място реката, колко риба имше в нея. С въдица, на ръце... Къпане, хокей, "жабчета", зимно време и големи камъни хвърляхме върху леда, бадемите в помпената станция, змии и пиявици, воденици и легенди за хайдути, патици, дървения мост, хамсиите скачат в бистрата вода, жабите крякат в определн час, сладкия къпинак, ракийницата пак си е изхвърлила джибрите в реката, да му се не види, папурът от който си правихме шпаги и стрели...
И още, страхотна медитация беше реката. ninja

 
 
№19 от: undo (14 април 2010 21:28)
Зико, филмът е "Горещо пладне" - 1966 г. По повест на Радичков.

 
 
№20 от: ваняя (16 април 2010 22:38)
Като чуя за река все си спомням едно и сьщо,как Ваня падна по дупе в реката и обувката и отплува .Та отишли сме ние да си правим сьбиране на  роднини край реката(някьде кьм Пирдоп) сложили сме дините вьв водата и сега почваме да им светим кога ще изстинат и някой даде акьл да нагазим направо вьтре.Свалихме обувките ама аз принцесата забравих да ги оставя и си ги размахвам в рьчички .Трьгваме по течението и  всеки вика ,че вижда риба,риба ама трьнки и аз кьде бе кьде,че кат се хльзнах и бааам ,хвьрлих и обувки и всичко smile24 Още ми е пред очите червената ми обувка как отплува тьжно, а аз не мога да стана щот камьните се хльзгат а дупето ме боли

 
 
№21 от: Anakin Skywalker (18 април 2010 16:22)
Браво , Ванчеbravoo smile24  Развесели ме!
А във филма "Горещо пладне" не играеше ли и Петър Слабаков, като генерал?



--------------------
 
 
№22 от: Маргарита Василева (11 май 2010 12:08)
И аз като Ванчето се сещам за едно мое премеждие в един язовир - малък такъв, селски. Бях в детската градина, а брат ми - ученик, 5-6 клас. Решили с приятели да ходят за риба и аз тръгнах с тях, дали защото все исках да се мъкна с тях или за да не го издъня нещо - взе ме. Да, обаче аз нали все се бъркам където не трябва, взех, че изпуснах кюспето за рибата в язовира. Брат ми се ядоса и може би за да ме накаже, ми каза да сляза и да го взема. И аз с всичкия си акъл - цоп в язовира, където цопна и кюспето. Да, ама беше ужасно хлъзгаво и добре, че брат ми ме хвана и издърпа, че  щяхме да направим белята! Разминахме се само с караница за мокрите и кални дрехи.



--------------------
 
 
№23 от: darenie (29 май 2010 23:17)
 БРАВО ! Колкото по-малка е реката,толкова по-велика е в преживяванията ни.Важното е да има къде да цопаш и да се пръскаш,да се подхлъзнеш и да пускаш лодки.Макар че през моето родно място минава река и вадичките познават босите ми крачета,най-топлият ми детски спомен е за едни чудни поляни край реката в Острец/днес част от Априлци/.

 
 
№24 от: Цонка (11 април 2012 19:31)

Ехееее... Велика статия!!! Пропуснала съм я! Много е гот така: рушкаш си из сайта за едно и бам - изскача най-неочаквано нещо друго супер интересно, което си пропуснал в предишни рушкания...  wink
Аз имам спомени от едно гостуване в Сливенско. Бях малка и ходихме на Тунджа. Спомням си само, как нагазих в реката, а тя тегли, тегли и дъното ми заравя стъпалата... И не мога да й противодействам, защото съм малка... И ме хвана шубе...  crying Сигурно не е било опасно, щом нашите са ми разрешили да газя вътре, но споменът ми е приятно страшен :) На другия ден с по-голямата ми братовчедка ходихме сами до реката, без да питаме... Малееее... как ни се караха после... На нея де, аз бях малка :))
А в Балчик, на една почивка до Двореца, край бунгалата минаваше рекичка. Спомням си, бях малка пак, имаше едни младоженци - бате Дончо и кака Мима. Големи сладури. Много ги харесвах и им досаждах :), ама и те ми обръщаха внимание и аз още повече им досаждах :)) И една привечер всички се изнасяме към стола, а аз пак им досаждам и спрях на мостчето над рекичката и се развиках, че ми е паднал сандалът, а те се върнаха да го търсят... После разбраха, че лъжа и... tongue 
Еееех, че хубави спомени ми върна тази статия!  yajuyo Благодаря! 




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 20
Потребители: 0
Гости: 20

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!