Реших да ви дам малко снимки , които да ви върнат в детството - безгрижно, весело, щастливо. Детските лагери - пълни с деца, летни ваканции на село или в града. Преди да са изчезнали нанякъде, някога ви снимах перца за федербал и хилки и пинг-понг топчета за тенис на маса. В моето детство федербалът не беше толкова засегнат, колкото тенисът на маса. Имахме желязна такава зад блока и привечер се събираха по 10-ина човека минимум на масата. Естествено, мрежа рядко имаше, щот някой трябваше да донесе, затова се импровизираше най-често с тухли (червени) от близки строежи. Идеални бяха на височина, като ги сложиш по дължината на високата им страна. Проблемът беше, че като се изсилиш да го забиеш, топчето се пръсваше по шевовете. Имаше и друга фатка с него. Като бързаш да го вземеш от земята, или падне около краката ти, се случваше и да го настъпи леко човек, затова го натискаш леко с пръст да се изпъне, а ако е по-сериозно вдлъбването, се слагаше в купичка вода и се вареше кратко време, но не много щот се разпъваше и добиваше форма на яйце. Прави впечатление на снимките, че продуктите са производство на Виетнам и Китай. Наши братски комунистически държави.

 

Снимка 1. Перца за федербал. Спомням си, че ракетите бяха с дървени рамки, сега естествено те са олекотени, тънки и метални.

 

Снимка 2. Тенис на маса (в някои места познат като пинг-понг). Нещо интересно, което да споделя. Ами спомените ми са, че след футбола, най-честата игра бе тенис на маса. Дори масата ни (желязна) се крадеше от друг блок и трябваше да се предприемат акции за връщането й. После се зациментираше, пак се отвличаше, а накрая май крадците мирясаха и се отказаха от това иди ми - дойди ми. Хилките бяха всякакви, дори някои си ги правеха сами, като си изрязваха от дъска парче и му сковаваха дръжка. Вярно малко кънтеше, ама се връща топчето. А и освен дъската се продаваха гуми (на топчици), които се залепваха с канаконлит или Ц200. По принцип се продаваха евтини български хилки, които не бяха като китайските (тип сандвич с дунапрен, омекотяващ удара), а просто дърво и гума. Кънтяха страшно при удар. Спомням си че бяхме открили в един гараж много евтини пинг-понг топчета (маркови, които са на снимката) по 6 ст. парчето, цялата кутия стъпваше на 36 ст. Иначе топчета главно се купуваха от стрелбищата, но там бяха скъпи, по 20-30 ст. парчето. А имаше български топчета, които бяха супер дървени, кънтяха (чукаха по масата), явно бяха от по-дебела пластмаса и лесно се разлупваха (разделяха се на две).

 

Толкоз. Чао от мен засега. Чакам ваште отзиви и... спомени естествено.