|
Дългоочакваното посещение в къщата на баба ми... най-после се състоя. Прерових гаража, мазето, тавана и стаите. Нямах много време и съм заснел за около 1,5 час едно 30-40% от нещата, да не кажа и 20% за съжаление. Просто времето ме притискаше. Търсех си картинките от дъвки, но не ги открих, затова пък намерих корекомските играчки (от шоколадови яйца, де), настолни игри по тавана, дребни играчки и др. Избирателно снимах по-интересните неща към момента, но има още много. Не знам кога пак ще имам минаване, но едва ли ще мога да снимам повече от 20-30% от нещата... просто те са стотици...
Направил съм колажи на нещата и ще ги пускам в серии.
Ето за начало започвам с настолни игри. Ако има още ще ги добавям в последствие.
Колаж 1. Футбол български и руски, и един баскет - чешки. Видях, че Влади е пуснал тема с баскета, затова обръщам внимание на футбола. Българският не е бил мой, сигурно на някой от братовчедите. Личи си, че българският е много слабо художествено и технически изпълнен. Основата е от пластмаса и се е нагънала във времето, докато съветският е от ламарина, направен с реклами отстрани като на СП 1982 в Испания. Играе се с желязно топче, тип от лагер, който ползвахме примерно за направа на дървен скейт с 4 колела - като шейна се спускахме на село по едно нанадолнище (път), излят със цимент. Баскетът е без платната отстрани (чудех се как се закрепваха кошовете) и видях варианта на Влади, където си е запазен напълно и е с двата си коша (тук е само единият). Не знам откъде е закупен съветският, или от някоя екскурзия на нашите (родители или баба-дядо), или се е продавал в България, както се продаваше чешкият баскет. Големи игри са падали в половината от деня , когато не бяхме на училище, или пък през ваканциите. Беше лек и се носеше навсякъде из блока, където се събирахме.
Колаж 2. Конструктори. Руски и немски, демек СССР-ски и ГДР-ейски. Съветският май си е от България, докато онова е донесено от ГДР. Имаше голяма мания по тези конструктори предвид, че в училище имаше труд и творчество, а и някакви извънкласни форми по желание. С руския се правеше звънец и др. щуротии като светофар и т.н.
Колаж 3. Конструктор с дървени елементи. Имаше си покривчета, колонки, елхички и колички и т.н. всичко необходимо за един бъдещ архитект. Аз дори си бях направил и хора за движението в града, останал е само този полицай със стоп палка, но имаше още 5-6 поне, които са отлитнали нанякъде. Абе много часове са профукани по това занимание.
Колаж 4. "Викторина България", сигурно е нечия хрумка покрай адската пропаганда за 1300 г. България. "Тайните на чичо Астор" е една от последните ми игри преди да стана голям. Спомням си, че си организирахме за преди Нова година от класа празник с подаряване на подаръци, като всеки подаряваше на човек от класа подарък, като преди това всеки бъркаше в една шапка и му се падаше съответното номерче на другарчето. Та на това празнуване имаше куверт с програма - тортичка, сокче, дядо мраз, джуджета, както и фокусник (онзи от телевизията Боби или нещо такова, къдрав с черна коса). Та там се запалих от него по фокусите и като я видях тази игра, си я поисках за Нова година или рожден ден, не помня сега. Като всяко нещо, всяко чудо за 3 дни, правих някои фокуси, но публика нямах и интересът се загуби, още повече, че играта навън отнемаше по-голямата част от свободното време. "Аз смятам" беше супер игра. Не си спомням точно как се играеше, но май местиш пионката, след като хвърлиш заровете и на база числото от тях и квадратчетата отиваш напред или се връщаш назад - нещо такова.
Колаж 5. Това е най-уникалният колаж. Супер чужбнски. Влакчето е супер уникално. Не за друго, ами защото ги нямаше на българския пазар и въобще не бяха популярни. Обаче татко ми като беше в Чехословакия ми го купи. Оказва се, сега разбирам, че през 80те манията по тези влакчета в Чехия и ГДР е била страшна. Ето ТУК на живо какво представлява. Татко ми бе в командировка и го видял в Прага, и естествено, както каза той, са му го опаковали от витрината, било последно. Винаги така се получава, не знам защо. В началото бе голяма мания. Брат ми взе пътническия, а аз товарния. Правил съм какви ли не експерименти с горкото влакче, колко може да вдигне, рязка скорост и рязко спиране, с онзи конструктор от Брацигово правех виадукти, и други котловини, мостове и тунели и го пусках по предизвикателната линия. Кутията с кораба е конструктор тип вертолета на СССР Аерофлот. От СССР на брат ми донесоха вертолета, а на мен ледоразбивача. Брат ми има нервите и си го сглоби, моя не си спомням дали го довърших сам или май татко ми ми помогна, щото беше и по-сложен. Но направата на такъв голям макет бе вълшебство за очите на детето. От едни разпръснати елементи бели се издигаше нещо уникално, което на всичко отгоре друг нямаше в къщи. Долу в ъгъла съм сложил някакви колички и войници, оцелели след десетките им премествания. Звездичката е от един комплект за нинджа в края на 80те. Имаше нунджако, 3 звездички, и др. елементи. Ми това е. Надявам се да има неща , които все още не сте виждали тук и ще ви бъде интересно.
Чао засега, а... и очаквайте следващите серии.
|
