Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30 
 
 
Архиви
Ноември 2020 (5)
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Игри навън - стъклени топчета
11-10-2010, 20:25 | Автор: boysta3 | Категория: Свободно време / Игри и забавления
Каква е тази игра? Сигурно много от днешните деца биха се запитали, или направо да си кажем, всички родени след 1985 г. Но за децата расли през 50-те, 60те , 70те и 80те тази игра беше доста вълнуваща и изпълнена с много трепети, завидно спортно майсторство, здрави нерви, прецизно око, и най-важното... усет и сигурна ръка.
Игри навън - стъклени топчета
Какво беше нужно за играта. Стъклени топчета и равен терен от земя или в по-лош и непредпочитан случай цемeнт или асфалт. По принцип и задължително се играеше на земя, която преди разчертаване се почистваше старателно от камъчето и други боклучета и възвишения. Чертаеше се правоъгулник с форма 1,5 м ширина на 3 м дължина (или 2 х 4 м). Топчетата се набавяха от стрелбищата, това беше най-достъпния за децата Кореком (КОрекома бе магазин за богоизбрани деца, или по-точно на такива, на които бащите им бяха или ТИР-аджии, или работеха в Либия, поне такава бе моята представа, тъй като в моя се случи да има две деца на такива родители и разликата в обличането и играчките им беше оттука до небето, Та в този магазин имаше стоки целия свят или по-точно от страни извън СОЦ блока разб.Източна Европа, или т.нар. Капитализъм). Та стрелбищата се зареждаха яко със стоки от Турция, а пък от Турция идваха стоки и от Близкия изток, страни като Сирия и др.). Та там имаше всякакви видове топчета бирички по 50 ст., американчета по 30 ст., пластмасови по 10 ст. или по 5 ст. не помня, топузите бяха по 1 лв или по 1,50 лв. Говоря за средата на 80те. Обикновено първите топчета едно дете получаваше от някой батко, който обираше десетки в квартала, и не беше проблем да поискаш някоя топче след като си кибичил 1-2 часа да го гледаш. Имаше големи майстори, които целеха топчета с невероятна точност на роботи от разстояние 1-2 м, и при това без да пропускат. Беше немислимо за начинаещия, да достигне подобни умения. Естествено беше нужно и спортен хъс.
Ще ви разкажа някои неща , които си спомням.
Вариант 1. Играл съм най-често с 3-4 човека, като обще взето нямаше дупка. А просто се хвърляше топчето в полето и целта беше да остане едно топче на полето, като останалите изгаряха щом им се уцели топчето. Естествено в този вариант, най-голяма изгода има последния хвърлящ топчето или последния в зависимост дали можеш добре да си хвърлиш топчето на сигурно място. Как се ставаше първи ли, ами избира се далечната линия на полето и който е най-близко до нея е първи и така по ред на номерата. И така се играе до 5 игри или 11 , както се разберем.
Вариант 2. Играеше се на дупка. Трябваше да се вкара топчето в дупката преди останалите.
Вариант 3. Играеше се на триъгълник равностранен. Като на всеки ъгъл се слага малко копче или монета от 1 или 2 ст. Играеше се от трима човека или от 2ма , тогава не слагаше на единия ъгъл нищо. Целта бе да се изхвърли предмета извън триъгълника, а ако след удар остане в него, се продължава играта. В случая предмета задължително се губеше от заложилия го там участник. Някои играеха и като залог слагаха дребни суми (20 или 50ст) или топчетата с които играеха.
Игри навън - стъклени топчета
Как се стреляше? Това беше много важно. Аз главно съм виждал стрелба с дясната ръка, като топчето се слага между палеца и безименния пръст, докато показалеца бе изпънат напред. По същия начин имаше по-рядко стрелба вместо с безименния с показалеца. По-късно, когато се бе запалил и братовчед ми от Пловдив по тази игра, когато дойде във Враца, започна да стреля по тамошния начин популярен в града под тепетата. Ръката се свиваше в юмрук, като топчето се слагаше пред палеца, прикрепян от свития показалец. Стреляше се с палеца, като първо ръката (палеца) бе изправена, а току преди стрелбата същата полягаше хоризонтално и палеца изстрелваше топчето в желаната посока. Естествено пробвах този начин, но ми бе доста непривичен и се отказах да го ползвам, а и нямах никаква успеваемост. При стрелбата с безименния ще добавя , че се стреляше от мястото на топчето на полето, като имаше право да се вдигнеш във въздуха на каквото искаш разстояние. Това ставаше като теглиш черта на мястото и нямаше право да я преминаваш с тялото и ръцете си. Най-често се стреляше по земя, но големите майстори задължително стреляха от въздуха и направо до разлупваха милото топченце. Най-често пораженията бяха леки отломки, но по-некачествените американчета, се разцепваха на две и ставаха единствено за залагане на триъгълник.
==========
Тук копирам думите си за топчетата от темата "От къщата на баба 2 - игрите навън" (Виж колажа със топчетата по-горе!)
"...Стъклени топчета. Това са много малка част от топчетата ми. Тези с които играех, ги няма. Тези са по-скоро сувенирни, запазени като интересени екземпляри. На снимката са 8 топчета. >> Има два топуза (тези големите), те са топузи тип трицветка или двуцветка, взависимост от цветовете, или трилистник/двулистник в зависимост от листата в средата. Топузът червено-бяло-зелено ми бе донесен от Унгария от татко ми, когато бе в командировка там. Беше уникален, защото в България нямаше с цветовете на родината, а всякакви 100-цветки, многоцветки и пр. пернати видове. >> Биричката е това в кафяв цвят - тип шише на бира, кафяво. То е малко по-малко от топузите. >> Има едно топче пластмасово с релеф на кожена стара топка от 50-те. Тя беше от някаква игра, но не се сещам коя и откъде го имам. >> Сирийчето отново е с цветовете на България (червено-бяло-зелено на Унгария) (зелено-бяло-червено на Италия). То е най-удобното топче за игра, изчистено и с правилна форма. Обикновено беше трилистник. То е малко по-малко от биричката. Много се ценеше. >> Следват две американчета. Те бяха най-разпространени и най-евтини, също така бяха и най-неиздържливи, чупеха се лесно и бяха с неправилна форма. Различават се по това, че са като порцелан крехки, не бяха прозрачни, и бяха като размесени два цвята боя. В случая са бяло-кафяво и синьо-бяло-сиво. >> Накрая има една мастилница. Тя е най-малката от всички по размер. Доближаваше се до кубинчето по размери. Мастилницата се различава по това, че много тъмна и непрозрачна като мастило. Според мен, като гледам сега, май е същият тип като американчетата, но по-малки. Освен тъмносьоното има и лека, по-светла синя нишка в едната си част. А за кубинчето, което го нямам засега, то беше като сирийчето, но два пъти по-малко. Беше прозрачно с трилистник и беше с много правилна форма. Страшни игри е имало с тези топчета. Ама за това друг път...."
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: yogimax (24 октомври 2010 12:13)
Тези топчета бяха като съкровище, да имаш такова топче беше голяма работа. Сега в Германия се продават по цяла мрежичка вътре с 50 топчета общо само за 1 евро em_2



--------------------
 
 
№2 от: boysta3 (24 октомври 2010 13:57)
Цитат: yogimax
Сега в Германия се продават по цяла мрежичка вътре с 50 топчета общо само за 1 евро
Ами аз видях тази мрежичка с 50 топчета някъде 2004 или 2005 г. на Илиянци за 1 лв. или 1,50 лв. май. Беше една женица сбутана до една стена, не беше на будка с номер, а някъде отстрани, намираше се от входа на Илиянци направо в дъното малко вдясно. Стана ми много мило. Приближих се към нея просто с желанието да ги донокосна тези съкровища. Как само съм ги гледал по стрелбищата сложени в някакви пластмасови купички. И бяха доста скъпи за едно дете. А сега я попитах женицата колко струва едно топче, а тя ми вика как топче, цялата мрежичка със 50 топчета е 1 лв (или май ми каза 1,50, но не беше повече от левче и нещо със сигурност). Направо се втрещих от отговора й. Казах си как е възможно такова преобръщане на нещата. Какво престъпление бе извършила тази глобализация и навлизането на интернет и електронните игри и кабелна телевизия. Питах я купуват ли се сега, има ли интерес с две думи, а тя милата ми отговори - ами не, децата в България не ги знаят въобще, обаче ми казва, в Албания са страшен хит! и децата там играят масово... и много ги купували. Нека всеки си прецени дали Албания е назад икономически, ние ли сме напраднали много, или хората там са запазили традициите си от детството. Има нещо сбъркано в нашата страна. Не случайно в Словакия, Чехия и Германия се провеждат турнири с игри на топчета. Порасналите вече деца играят помежду си, събират се и по този начин предават традицията на своите наследници. Не за друго, а защото тези игри социализират хората, учат ги на спортен дух, желание за победа, концентрация и прецизност. Накрая при раздялата си с онази женица, я попитах колко ще ми струват няколко топчета, а тя просто отговори, вземи си които ти харесват. Имаше сума си кубинчета - а по мое време, кубинчето беше свръх рядкост, нещо като сълзицата и мастилницата, или пък така рядкия сириец-четирилистник или двулистник.
Еми спомени... ко да праиш.em_56

 
 
№3 от: Петър Пейков (17 ноември 2010 11:17)
e аз съм роден 95г. и до към 3- 4 клас играехме с така наречените джаменки или серийки и наистина беше забавно а сега като гледам по- малките деца въобще не се занимават с такива неща а просто играят на компютър и не знаят че игрите навън са много по забавни.И понягога когато намеря някъде моите топчета ме обзема носталгия

 
 
№4 от: bladerunner (18 ноември 2010 11:20)
Описаните горе игри обикновено ги наричахме "да играеш на кале" или "да играеш на гуди". Гуда бе голямо стъклено топче. А през 60-те и 70-те години в София в доста квартали бе много популярна и една друга игра, използваща стъклени топчета,  която се наричаше по няколко начина - да играеш на абета, на топчета или на доси. Топчетата се нареждаха в нещо като елипсовидна фигура, наричана танел, и се целеха с т.нар. каляски, направени от изтъркани ашици с копче отдолу за да се въртят при целене, за целта играта се играеше на по-гладка повърхност - мозаечен под, гладък плочник и т.н.. По-ценните топчета се залагаха по-рядко, те по-скоро имаха стойност на разменна момета и се разменяха за няколко от обикновените топчета, наричани абета, които вървяха по една стотинка - често те не бяха и кръгли ами ръбати, като кубче със заоблени ръбове. Най-голямата печалба бе ако каляската ти извади някое абе от танела, но самата тя се задържи в границите му - това бе т.нар. доси, при което щастливецът печели всички залози. Когато се решаваше кой отколко далеко ще цели, беше най-изгодно да си така нареченият "зук" или последен, т.е. да видиш кой къде си е хвърлил каляската и да прецениш коя позиция е най-изгодна. А когато някой се целеше, другите играчи се стремяха да го разконцентрират и урочасат с традиционното заклинание "Умираш, загиваш, танела не скиваш!" :)

 
 
№5 от: Malkata Poli (14 март 2012 18:55)

И аз нали играех предимно момчешки игри имах от тези топчета, големите бяха по един лев и им викахме борци. Имах десетина топчета и бяха голяма ценност за мен.


 
 
№6 от: Кот (9 май 2012 01:42)
Преди пет-шест години видях деца да играят на топчета и щях да падна от балкона. Но може би причината е, че тогава живях в един доста сбутан квартал...

 
 
№7 от: Детелина Трифонова (7 февруари 2013 15:17)

В Пловдив ги наричахме  " chao джамини"


 
 
№8 от: antonterziev (27 септември 2015 18:33)

Някой знае ли откъде идва името на сирийчетата?


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 12
Потребители: 0
Гости: 12

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е: