Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Май 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Спомени за отминалия сняг
26-11-2010, 12:02 | Автор: ssi | Категория: Свободно време / Игри и забавления

Предполагам, че всички забелязвате, как зимата вали все по-малко сняг и как не се задържа, а се топи на следващия ден. За мен винаги с тръгването на училише най-голямата надежда е била да завали по-скоро сняг. Това е най-красивото нещо през зимата. Да излезеш навън, с дебела шуба, топли ръкавички и обут с чорапите на Баба, която ги е оплела преди седмица....намъкнати в апреските или гумени ботушки..., а снегът под тях да скърца приятно. Снежинките падат бавно...., лъкатушат из въздуха и всичко е много тихо. Дори камионите които минават по шосето едва-едва се чуват. Единственият звук, като се заслушаш, е падането на снежинките по останалите изсъхнали листа тук-там по дърветата.

Сега ще ви върна назад, към една година, която не мога да си спомня точно, но да кажем, че е около 1980. Намираме се в село Преселенци, окръг Толбухински, на 15-тина километра от Генерал Тошево.

Къшата на баба и дядо се намира накрая на селото и от близката гора ни дели едно поле и един дол. Дворът е голям ...10-тина декара. Вечер е, а навън прехвърча сняг. Снегът в Добруджа е рядка гледка, заради климата, влияещ се от близостта с Черно Море. Дори когато вали сняг, там полята остават непокрити, заради равнинноста на терена и вятъра. Поради тази причина навсякъде има изградени пояси от дървета, за да предпазват полята и насажденията.

С брат ми играеме на топло вкъщи на стрелбище. На гардероба са залепени изрязани картинки на различни животни, на които са нарисувани с фулмастер мишени. Имаме изкуствено направен "щанд» от кашони и столове, зад които седя аз, а брат ми идва с тръбичка и фунийки и стреля по мишените, а аз давам подаръци (всички играчки, които са наредени до мен), в зависимост от това, дали е уцелил десятката и под коя картинка с цел каква играчка пише.

Нашите се лутат насам-натам и си вършат разни работи, а от кухнята мирише на вкусна домашно приготвена гозба.

След вечеря гледаме "лека нощ деца» и си лягаме.... Е поне аз де!

Заспивам приятно, когато знам, че навън вали сняг и с нетърпение чакам да се събудя и да изляза на двора, където Баба Зима е дошла.

На сутринта ставам и веднага поглеждам навън. Усещам как сърцето ми ще изкочи от радост. Цяла нощ беше валяло и имаше много сняг, макар че по нивата се виждаха тук–там черни буци от оранта. Обличам се и минавам по коридорчето, за да отида при нашите, които отдавна са станали. Минаването по коридорчето ми беше любимо, защото дядо нареждаше от едната страна щайги, пълни със слама и ябълки от градината. Понякога тези щайги стигаха до тавана, а в коридорчето миришеше толкова приятно и апетитно, че сега като се сетя, като че ли усещам уханието. Влизам в стаята при нашите и казвам "добро утро», а  в очите им усещам леко закачливо удоволствие от моята радост, че ще изляза да играя на снега. Брат ми естествено беше излизал и сега ме чакаше, за да ме изведе. Хич не ми се бърза по време на закуската, но не мога да се сдържа. Безброй мекици ме чакат на масата със домашно овче сирене в тях и в допълнение голям избор от сладка, мед и пудра захар. Натъпквам се здраво и се обличам с помощта на по-големите (някои от дебелите дрехи още не можех да обличам хубаво сам). Шалче, ръкавички (домашно производство от овча вълна) и съм готов.

Няма да ви кажа как се облещих, като излязох. Така беше валяло цяла нощ, че се бяха образували огромни преспи. Някои от сградите в двора не се виждаха, както и някои от по-ниските дървета. Сега като си помисля, на места трябва да е било към 5-6 метра. Голяма игра падна.

Брат ми помага, защото често пропадах целия в преспите и трябваше да ме изравя и да ме издърпва. Идеите за игра естествено ги дава той, като по-голям, а на мен страшно ми харесваха. Качвахме се на въха на пряспата и брат ми сядаше на един найлонов чувал, като се спускаше надолу и криволичеше, докато направи улей в пряспата. Няколко пъти така, за да се утъпче хубаво снегът и да се заледи лекичко улеят отгоре и след това бях аз.... Няма да ви казвам какъв хубав "бобслей» си направихме така. Игрите продължиха докато се изморих, след което трябваше да се прибера преди обед, за да си почина и да се изсуша. Брат ми отиде да играе с неговите приятели комшийчета и после ми разказваше как са минавали над една стара круша, което е била напълно затрупана от снега.

Доволен бях....много....и все още съм доволен, че имам такива спомени, макар и да ми е тъжно, че дъщеря ми едва ли ще има щастието да си играе в снега, както ние някога си играехме.

Почивка.....

Сега ви пренасям години след това, когато бях ...да кажем в 4-5 клас. Сега мястото е гр. Пелово окр. Плевенски (сега се казва Искър). Пак е зима. За разлика от Добруджа, тук снежната покривка ставаше еднаква навсякъде, и снега се задържаше със седмиците, а понякога и месец и нещо. Не се топеше както сега. Валеше тихо и когато спреше не пекваше слънце, а след няколко дни пак заваляваше.

Тук дворът не е токлова голям, но това не ни пречеше да играем пълноценно и да измисляме всякакви неща. Беше навалял хубав мек сняг, който много добре лепнеше (като направиш топка и тя става здрава). Бяхме абонирани за руски списания и всеки месец ги чакахме с нетърпение в пощенската кутия. В някое от тях брат ми беше видял как се прави иглу. Аз като добър помощник "запретнах ръкавите» и започнахме... Намерихме една щайга на която страниците и бяха направени от цели дъски. Избихме й дъното и слагайки я на земята, я пълнехме със сняг. После хубаво утъпквахме с крака съдържанието и слагахме още сняг докато се напълни. Цялото това се взимаше в ръце и крайчеца се почукваше във изпъкналия външен перваз на прозореца. Един от нас чакаше с опънати ръце под дъното на щайгата, за да хване готовата тухла от сняг, която се изхлузваше от кълъпа (щайгата). Така напревихме много тухли и започнахме да ги редим върху предварително почистената от сняг земя. Между тухлите минавахме с един дълъг нож за да направим двете повърхности равни и да се прилепят идеално. Ако останеше дупка някъде, я запушвахме със допълнителен сняг. Стана си истинско иглу. С отвор за врата, като в последствие сложихме там една черга. Имаше си и мънички прозорчета от стъкло (бяхме намерили някакво счупено). Нагоре тулите леко ги накланяхме навътре , като по този начин завършихме покрива като част от сфера. От това, което бях гледал по телевизията и чел в книжките, си стана истинско иглу. Освен отвора за вратата направихме още един подобен отвор от едната страна на иглуто. Там започнахме да правим стълби. Около цялото иглу накрая направихме крепостна стена (висока, отвътре с борд за да се ходи), а стълбите от иглуто ни извеждаха горе на самата стена. Няма да обяснявам колко деца събрахме, за да играем, и как се разделихме на два воюващи лагера за да се целим със снежни топки.

Цялото съоръжение изтрая близо 2 месеца преди да се стопи от слънцето. Представете си колко сняг имаше, за да го направим това нещо.

Много мога още да ви разказвам за снега едно време, но това са двете неща които са се запечатали най-добре в съзнанието ми. Сигурен съм, че много от хората, пишещи в този сайт, имат подобни случки, но идеята да го споделя с вас е да успея да запаля искрички в тези у вас които са забравили и да си кажете "Еййй, вярно беше така»!

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: shturcho (26 ноември 2010 12:56)
Истинска приказка!

 
 
№2 от: isi (26 ноември 2010 13:54)

Благодаря много, благодаря за чудесните спомени, ssi!
Както се пее в любимата ми песничка от "Зима в Простоквашино"
"Кабы не было зимы
В городах и сёлах,
Никогда б не знали мы
Этих дней весёлых."




--------------------
 
 
№3 от: Цонка (26 ноември 2010 16:22)

Светльо, ако знаеш само колко картини ми минаха през съзнанието докато четях...
Първо си спомних приказката на Ангел Каралийчев за ръкавичката на Тошката. Майка ми беше в отпуска и двете купихме от книжарницата книжката "Топлата ръкавичка". Беше зима и улиците бяха затрупани със сняг. Вкъщи седнахме двете на канапето, в стаята беше топло, а майка ми ми прочете приказката. Помня, че много ми домъчня за изгубената ръкавичка.
Втората картина, която ми припомни е от съвсем ранна детска възраст. Още съм в детското си креватче, с мрежичка отпред - да не падам. До него е леглото на мама и татко. Те са станали вече и майка ми дръпва пердето от прозореца, за да видя навън. Едри снежинки се гонят пред прозореца и образуват плътна завеса. Баща ми вади от гардероба белия си "шопски" калпак и го пробва. Време е. Дошла е истинската зима.
Третият спомен: сетих се за едно момиче от селото на твоите баба и дядо, което стана моята първа лагерна приятелка. Казваше се Ивелина. След лагера си писахме няколко пъти, но никога повече не се срещнахме.
Четвърто: преспите, които описваш ми напомниха Мечо Клепоушко.
Благодаря за спомените!




--------------------
 
 
№4 от: bezdelnick (26 ноември 2010 17:16)

Супер приключения!
Аз пък се сетих, че имам снимки в огромните преспи.
И си викам ех сега да имаше една черно бяла снимка дето сте се "фотали" децата пред иглу-то.
Е-е-е-х нищо.
Спомените са си по красиви във въображението.


 
 
№5 от: ssi (26 ноември 2010 17:17)
И аз благодаря за топлите думи!
Имам страшно много спомени от Преселенци, но ще ги напиша някой друг път,за да не ставам нахален сега (все още съм нов тук).
98% от тях са през лятото, защото всички лятни ваканции съм прекарал там. Изминах доста път от тогава до сега и от натрупания ми опит мога категорично да заявя, че няма начин да съм имал по-хубаво детство. Бих дал ВСИЧКО за да се въна в онова време на същото място, ако нямах прекрасни жена и дете!
Сега мястото там пустее, но ако зависеше от мен няма да го продам за нищо на света. Достатъчно ще ми е да се върна на мястото веднъж в годината и да постоя мъчаливо или да се разходя по забравените пътеки. Това което ще ми даде за час-два никога и никой не може да ми даде. Дори като си спомням се усмихвам през сълзи!

 
 
№6 от: катя милушева (26 ноември 2010 20:07)
 Страхотни снежни спомени ! Ех, няма го онзи сняг em_52 !!!

 
 
№7 от: boysta3 (26 ноември 2010 21:29)

Хубава статия Есесай,
Наистина снега беше нещо толкова очаквано. И особено когато се събудиш сутрин и видиш през прозореца коренно промения пейзаж - всичко покрито с бяла пелена. Леле каква радост настъпваше, или пък докато сме на училище, ако почне да вали, с нетърпение чакахме междучасието и откривахме сезона, като отстрелвахме всичко живо на входа на училището. Жива лудница настъпваше и топки летяха отвсякъде. Но това като по-големи в училището, а като по-малки си правехме снежни човеци на село с традиционните подръчни материали - два едри въглена за очи, морков от туршията на баба (имаше цели такива), взимаше се метлата и накрая за шапка му слагахме една стара непотребна тенджера или пък наша си шапка.
-------
Ето ви накрая част от мой коментар в друга тема за игрите през зимата (#138 написал: boysta3 (22 ноември 2010 13:57) Регистър на ученически изобретения и рационализации):
4. Зимно време си правехме бобслей писти от сняг. Пистите бяха два успоредни улея и се пускаха едновременно бобслеите по нея. Как се правеха тези бобслеи е по-интересната част тук. Взимаше се пластелин, отново познат ни от час по Рисуване и се правеше една количка по размери на мачбокса, но състезателна, и без колела отдолу. За долната част на бобслея се ползваше част от линийка, която се беше малко по-дълга от пластелинения бобслей и се закривяваше отпред леко нагоре, чрез нагряване от запалена свещ. След като си направиш готиния бобслей, като можеш да си монтираш и човече някое отгоре или пък върху плочка пластелин да монтираш една количка мачбокс. И състезанието започваше пред блока , като предварително се конструираха пистите. По натам започнах директно да си ползвам по заледениете улеи (чрез детските ръкавици, които бяха с някакво изкуствено покритие като шушляк и бяха само с палец) метални колички от мачбокс. Естествено количките мачбокс се ползваха и за игра през лятото, като в земята се правеше къщичка от клечки и камъчета и тревички, правеше се подземен гараж, дворче и т.н. и започваше едно ръмжене за озвучаване на вървежа на преовзното средство, около половин - един час.
5. Като сме на снежна вълна, ще спомена още две творения набързо. Едното беше крепост с вътрешни джобове, в които се слагаха определен брой добре заледени топки, около 20-30 на брой. Една крепост или по-скоро стена имаше един голям или 2 по-малки джоба, или направо се поставяха до стена отвътре за удобно ползване. Подготовката по стена и амуниции траеше около 1 час, а самата битка за около 10-ина минути. Ако някой бъде уцелен изгаря. В отбор участваха по 2-3 човека, но съм го играл и 1 срещу 1. Обикновено на някой не му издържаше стената, и след унищожителен огнен залп, не му оставаше място да се скрие. Другото специално съоръжение бе иглу (или нещо такова) или т.нар. къщичка на ескимосите. Натрупваше се една купа около 1,5-2 м диаметър със сняг и висока около 1-1,2 м висока и се натъпкваше прилично, за да бъде плътен снега. След това започваше дълбането отвътре. След грубата работа работа, се започваше с изглаждането отвътре ан стените и оформянето на приличен вход отпред. Беше много вълнуващо да влезнеш вътре, в това тясно пространство, цялото лъхащо на хлад и особена акустика. Моля, да не се прави това от деца под 10 годинки! Наскоро по новините чух, че в едно село две деца си правили нещо такова и едното останало под снега, който се сринал и се задушило.
--------------------
Накрая ще добавя и бутането на жигулата и риненето на снега около колата. Особено жив ми е спомена как ходехме на село по пътя до къщата, където не бе минавал друг, а снега бе 40-50 см (бая си е). Ние с брат ми бутахме колата отзад, татко ми даваше плавно газ, и като снегорин проправяхме път, а задницата на милата ни колица се носеше като народна песен - ту наляво , ту надясно. През 80-те бая валеше, пък и през 90те не бе зле, чак толкова. Отделно от това ходехме и на ски. Ма затова друг път. em_11 
------------------
Ето ВИДЕО от чешки филм 1977 г. Малко спомени от игрите в снега.
S tebou me bavi svet 1982 -4-8 (още снежни фрагменти) (вижте и 5-та част)


 
 
№8 от: Polgara (26 ноември 2010 23:01)
Даа, като че ли си имаше повечко снежец тогава, или просто ние сме били тоолкова дребни, че ни се е виждал много :D Аз поне с моя тогавашен метър и двайсе примерно, определено имам спомени от такива преспи, че пътечката от нас до долната улица (понеже нашата нямаше кой да я разрива, освен татковците с лопати) беше като тунел, който се извисяваше доста над мен, така че като си вдигнех ръцете, пак не стигах до края на Стената...

 
 
№9 от: Зико (26 ноември 2010 23:04)
Еййй, как се казваше онова филмче дето децата построиха цяла крепост от сняг? Бая крепост си беше. em_6

 
 
№10 от: ssi (27 ноември 2010 01:27)
Филмчето си го спомням, но само откъсчета от боя. Поразтърсих се малко и най-близкото което намерих е това "La guerre des tuques" !!!

 
 
№11 от: boysta3 (27 ноември 2010 02:04)
Цитат: ssi
Поразтърсих се малко и най-близкото което намерих е това "La guerre des tuques" !!!
Естествено, че това е ФИЛМЧЕТО!!! Браво, Есесай! Кой не го е гледал, кой не си спомня за него. Казва много за нашето детство. Скоро е излезнал на ДВД. Ето тук трейлъри: вар.1, вар.2 (5 мин), вар.3 (10 мин).
em_81 em_82
Има го на торент, не перфектно качество, но двд рип все пак, 544x304, от руския тракер с 3 аудио потока като последния е френския. Няма суби, но поне има руска реч, ако никой не знае френски, а отделно от това трябва да се набива тайминга. Това е. (торента тук). Как се е казвал по света: Собака остановившая войну / Игра в снежки / Детские забавы (СССР, Русия), The Dog Who Stopped The War (САЩ), Pas koji je zaustavio rat (Югославия, Хърватия), Pes, ktery zastavil valku (Чехословаия, Чехия), и др.

 
 
№12 от: Зико (27 ноември 2010 08:36)
Браво и на boysta3! em_81 Точно това е филмчето. Бях забравил, че става въпрос за Квебек. em_6

 
 
№13 от: anni (27 ноември 2010 17:41)

Най-веселата част от зимата беше пързалянето с найлони по баира на село. Голям смях падаше, а сняг имаше достатъчно и стигаше за цялата ни ваканция. И правенето на снимки в снега - нали се сещате - някой те бута, ти падаш, и хоп - снимката готова.




--------------------
 
 
№14 от: Simpra (27 ноември 2010 19:58)
SSI, припомни ми нещо, което съвсем не съм забравила em_9 , защото и сега продължавам като децата да се радвам на снега, но тогава всички правехме заедно задължително най-напред Снежен човек, после започвахме да редим "камък" до "камък" (топки сняг колкото пъпеш) и така строяхме замъци. Зарявнявахме, заглаждахме, метяхме... украсявахме с камъчета и клони. Ставаше истинска зимна приказка. Канехме си естествено гости. Шейната се паркираше пред крепостта, след няколко курса за пресен сняг от другия край на двора. Сега замъци не правим, защото дворовете ги няма или са далеч, но се въргаляме като истински ангели в снега и не пропускаме Снежния човек.



--------------------
 
 
№15 от: Надя (29 ноември 2010 07:52)
Наистина, ssi, чудно си го написал! С миризмите и гледките, този сняг върху оранта и мазничките мекици с овче сирене, са и моя спомен за зимата, само че в друго село:)
Благодаря ти за уюта, който изпитах четейки.

 
 
№16 от: Боряна (30 ноември 2010 09:43)

Чудесен спомен! И толкова близък... Селото ми е само на няколко километра от София, но през зимата се превръщаше истинска приказка, нищо общо с градската киша! Обожавах да гледам как вали през прозореца. Когато валеше сняг нощите сякаш бяха по-светли...




--------------------
 
 
№17 от: yogimax (13 май 2011 11:59)
Този разказ разбуди топли чувства на спомени в мен. Това бяха най-вълшебните мигове, когато навън завалеше сняг, и сутрините при събуждане, и нетърпението да излезеш с шейната още рано сутринта. Иначе като специалист мога да кажа, че не съм съгласен, че тогава е валял повече сняг. Просто детските спомени са винаги идеалистични. Може би някъде в Югозападна България снегът наистина в последните години е по-малко и бързо се топи, но в Северна България и особено в Североизточна задържането на сняг дори се е увеличило, отколкото е било през 70-те години. Дори майка ми си спомня по нейните думи когато сестра ми е била малка-началото на 70-те тя каза "тогава почти нямаше сняг, падне падне и се стопи веднага, не е като сега, да се задържа по 3 седмици". Става дума за Шумен. А специално зима 2009/2010 беше най-богатата на сняг в СИ България, два пъти натрупа по 40 см, един път 30 см и два пъти 20 см. А нормалното е един път 20 см, а 40 см веднъж на 8 години, не всяка година...Специално за годината на разказ около 1980 действително е имало доста сняг, става дума за годините 1979, 1980 и 1981 г. Но останалите години на около са били изобщо малоснежни. Това са всичките 70-те години от 1970 до 1978, както и 1982, 1983, 1984, 1988, 1989, 1990. Истински хубавите снежни зими са изобщо малко 1980, 1981, 1985, 1987. Подобни снежни и студени зими се случват отново и отново с не по-малка честота :) 1996, 1998, 2000, 2001, 2003, 2006, 2008, 2010.



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 61
Потребители: 0
Гости: 61

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?