Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Май 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Нашата улица
8-01-2011, 11:26 | Автор: Polgara | Категория: Свободно време / Игри и забавления

Нашата улица

Улицата с перфектния наклон, и перфектната дължина, за да не трябва да вървим половин час до стартовата точка. Стартова точка ли? На пързалката, разбира се! Започва с по-големичък наклон, който дава доста добра начална скорост, после плавно преминава в умерен такъв, който дава по-дълъг живот на дувара на комшията долу на пресечната улица, а пък и на нашите обувки-спирачки. И каква перфектна снежна настилка! Не не, не като тази на снимките - още нямахме локално парно, което да дава материал за разпръскване на анти-пързалящи се субстанции, а пък и колите на улицата бяха сравнително малко, и сравнително рядко използвани зимно време. ‚Капитан Дядо Никола’ ни стряска понякога с някоя преминаваща по него кола, но някак си се минава без никакви автомобилни произшествия. Освен... колата на същия комшия с дувара, който има неблагоразумието да я паркира точно там където обикновено се приземяваме с "летателните» апарати – вратата й е изкривена на едно място*... Какво са виновни децата, бе другарю, гаражи няма ли за тая работа! Е добре, намери се гараж, обаче дувара, дуварааа... Виж ти, и телена мрежа вършела работа, пък и не боли толкова като се забиеш в нея. Има ли проблем – има и решение.

Нашата улица

Аз, братовчед ми от долния етаж и комшийката отсреща – на моята шейна (татко ми я направи още като не мога да и произнеса името, нито пък своето) – братовчедът откъде ли ги е взел тези зимни кънки, не точно кънки, ами като че ли само това металното отдолу. Връзва ги някак си на краката си, и с тях на шофьорското място. Едната – за управление, другата – за спирачка**. Ухаааа! Летим още по-бързо като сме трима! И къде бил тайният номер – с тях завиваме супер лесно, нищо че малко на една релса, и хоп – наляво по Капитана, който с полегатостта си се мъчи да ни възпре малко, после още един завой надясно по по-главната улица, която отново ни засилва, и надолу, надолу – стигаме чак до училището – и кой ще дърпа нагоре сега?

А споменах ли, че улицата въобще не беше асфалтирана?

Да, ама ни дойде редът и на нас. Разкопават през пролетта. Е няма лошо, просто се набутваме по дупките и си играем на землянки. Дори не искаме да ги оправят. Кой ти мисли за пързалката, като има такива интересни и голеееми тръби там долу***...

Пада пак първият сняг и всичките малчугани сме отново по прозорците залепили влажно нослета. Как ще се пързаляме сега?!? По улицата рововете са повече от самата улица! А и мама хич не ще да ме пуска със шейната – да паднем в някоя дупка да си счупим вратовете! Да, ама как се издържа цяла зима хленчене по въпроса? Всъщност май не беше само една зима. Еми разбира се, че ние печелим, само че снегът вече е натрупаааал. Дупките са пълни до половината най-малко. И въобще не боли ако някой падне там. Пък и ние нали сме такива професионалисти със шейни, няма да се излагаме я - заобикаляме ги на косъм!

*не е ясно дали всъщност не е от някое ППТ, но е най-лесно да се обвиняват децата

**или пък другата за управление, а едната за спирачка

***да не говорим, че на съседната поляна бяха направили база, с бараки и много интересни неща, където разбира се, беше забранено за деца, което пък автоматично ни накара да проверим (и проверяваме редовно) защо, още повече, че за да стигнем до една от любимите ни череши, трябваше задължително да се мине през тези заграждения

п.п. интересното беше, че съседната паралелна улица, със същия наклон, и същата дължина, въобще не се вреди за нашите шейни, но вероятно просто там нямаше кой да ни я утъпче толкова удобно

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: ваняя (8 януари 2011 11:56)
Тази статия ми напомни как ние със сестра ми се спускахме с великото жълто камионче em_11 em_102

 
 
№2 от: Лилия (8 януари 2011 12:09)
Имах кожена ученическа чанта, подобна на тази:

и познайте за какво още служеше, освен за носене на тетрадки и учебници! За превозно средство по всички стръмни улици на връщане от училище. Майка ми се чудеше защо закъснявам, докато един ден забеляза протъркания гръб на чантата, използвана за шейна и категорично ми забрани да го правя на улицата. После продължих с друга групичка деца от училището на една друга, безопасна пързалка. 
Какъв хубав спомен! Благодаря, Polgara!

 
 
№3 от: anni (8 януари 2011 17:01)

От зала Спартак надолу ако знаете какви стъпала има... Идеално замръзваха зимата и тогава започваше шоуто на учениците. Аз лично се спусках с едно куфарче, с което беше модерно по това време да се носят учебниците - ето къде ни е бил акъла тогава.




--------------------
 
 
№4 от: катя милушева (8 януари 2011 22:09)
Polgara, това ми напомни твърде много на стихчето на Е. Багряна

- Ах, каква пързалка има,
Анче, тази зима! -
каза бате със въздишка,
уж четеше книжка.

И измъкнахме се двама,
без да види мама.
Ванка, Сашко, Милка, Гого —
смях и глъч до бога!

Кой с кънките, кой с обуща
по леда се спуща.
В нашата шейна пък има
място за петима.

Накачихме се веднага,
че денят си бяга
и потеглихме лудешки
с викове и смешки.

Но щом стигнахме до края,
как стана, не зная —
прекатури се шейната
и ний — на земята!

Аз ударих си ръката,
скъсах си яката.
Бате триеше припряно
лявото коляно.

Сашо здраво си охлузи
румените бузи,
а раздрана бе на Милка
новата престилка.

Но пострада клети Гого,
види се, най-много:
той загуби си калпака
и със глас заплака.

Сбрахме се пак — плахи, бледи,
с болки и повреди...
Но след малко се разсмяхме
и в шейната бяхме.

Карай! Да се наиграем,
па макар да знаем,
че след днешната пързалка
ще ядем тупалка!


Страхотна зимна приказка! Благодаря! em_52

 
 
№5 от: Цонка (9 януари 2011 11:12)

Polgara, от вчера искам да ти кажа колко съм впечатлена от статията ти, но когато седнах да пиша коментар, се оказа, че не съм наясно как точно да обясня емоцията, която изпитах.
Сега ми се струва, че ще съумея. Та така...
Когато видях втората снимка направо подскочих от изненада: ами че това си е точно нашата улица, там където се сливат двете ни пързалки. И гледам, гледам... Хем същото място, хем не е. Това си е оптическа измама - открий седемте разлики.
1. Стълбът вляво си го имаме, но е на отсрещния тротоар.
2. Блокът вляво си го имаме, но без оградата.
3. Двуетажната къща, залепена за него, си я имаме, но в нашия вариант е трафопост и не е залепен за блока, но изглежда по същия начин от тази перспектива.
4. Наклонът при нас е отляво надясно, т.е. когато се пързаляме - идваме отляво.
5. Къщата вдясно - това вече е моят блок. Той е четириетажна кооперация.
6. На мястото на оградката, която свързва двете къщи е празно.
7. За нашия блок се слиза по едно стръмно баирче, което според снимката трябва да започва отдясно пред къщата, където се вижда друг циментов стълб.
Първата снимка, ако това е, което се вижда зад гърба ти, докато правиш втората снимка, значи това е нашият баир, който води до булеварда горе. Вляво е къщата на баба Елена, по-нагоре блокът на леля Надя, после къщата на бабата на моя съученичка и приятелка, отсреща пък са къщата на баба Сребра и на баба Дана... В края на баира, вляво, точно под стълбичките, по които се излиза на булеварда, е магазинчето на Бай Ванчо - дето продаваше само лимонада и вафли.
Няма да казвам, че зимните изпълнения съвпадат почти едно към едно.
Абе изобщо...
Благодаря ти за моята пързалка...




--------------------
 
 
№6 от: ssi (10 януари 2011 09:51)
В събота се попързалях и аз на село em_2. Намерих си найлонов чувал и сложих вътре една черга, поради липса на слама. Докато утъпквах пързалката се спуснах няколко пъти с чувала. След това повозих и детето. После я повози майка и... доста весело беше. Как ли са коментирали минувачите докато бях сам и се спусках преди да излезе детето... em_11 . После я заведохме на една точно такава стръмна улица и се пускахме с шейната. Много приятно преживяване. Само сега се чудя как едно време сме се спускали по една много стръмна пързалка..., направо ме хвана страх , като си помислих. Лошото е, че докато ние се пързаляхме не видях други да се възползват... беше пусто.

 
 
№7 от: Polgara (10 януари 2011 11:11)
Кате, стихотворенийцето уцели в десятката! А обущата задължително бяха апрески - моите нямаха абсолютно никакви грайфери от тези изпълнения, допълнително че пътят до училище, както се подразбира, е само нанадолнище, и познайте...
Цоне, точно така, двете снимки са правени от едно и също място, само се врътнах ;) Нашият трафопост не се вижда, но е след две къщи вляво от стълба на втората снимка :D Обаче толкова добре си го описала, че веднага видях твоята оптическа измама ;)
Ааа, на чанти никога не съм се пързаляла, много си пазех нещата, но от чували със слама имам много хубави спомени на село :)) Там обаче нямаше толкова дълги стръмни писти, а пък и по-добре - абе нещо много се катурвах като че ли от тези чували аз :D

 
 
№8 от: Anakin Skywalker (10 януари 2011 17:11)
От мен едно малко лирическо отклонение от основната темаem_12
Но пак отнасящо се до Нашата улица!

Приемете го като специален музикален поздрав:


http://www.youtube.com/watch?v=JQNt6j-qJM4



--------------------
 
 
№9 от: nikola13 (11 януари 2011 16:01)
Аз живеех на пързалката... От момента на падане на първия сняг до момента, когато почти се стопяваше се пързалях ли пързалях с мини ски.
Не мога да ви опиша колко ми липсва това време...

 
 
№10 от: dani (11 януари 2011 20:09)

И аз като Цонка си помислих,че това е улица, по кояго съм се пързалял като дете. Толкова познато изглежда! Сигурно защото е запазила спомена за отминалите ни щастливи пързалки, които така си приличат... А синята чанта е на брат ми и не позволявам да я използвате за пързаляне




--------------------
 
 
№11 от: Лилия (11 януари 2011 21:25)
Цитат: dani
А синята чанта е на брат ми и не позволявам да я използвате за пързаляне
 
Ами какво да правя, като не намерих моята, а тази на брат ти се появи точно в подходящия момент?! Наистина моята чанта беше направена от същата кожа, със същия релеф, но кафява...   em_61 

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 15
Потребители: 0
Гости: 15

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?