Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Декември 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
Юли 2021 (2)
Юни 2021 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
За становете, станчетата и наследствените гени
20-03-2011, 15:51 | Автор: мимуша | Категория: Свободно време / Игри и забавления

Станчето ми! Като го видях, подскочих, сякаш виждам старо гадже! Защото то беше от онези играчки, които имат специално място сред спомените от детството. Подобно на плюшения Мечо.

За становете, станчетата и наследствените гени

То беше сякаш умален модел на стана, на който баба тъчеше (сигурно сме последното поколение, виждало стан в действие). Баба беше сръчна жена, умееше много неща, едно от които тъкането. Дойдеше ли зимата, разпъваха стана в Голямата соба на село, и баба се развихряше. Губери, китеници и черги като на конвейер излизаха изпод ръцете и. "Да има за сичките унуки, ба!". Само ако знаеше, че сетне ни една от "унуките" няма да ги ползва, защото бяха тежки и трудни за поддържане, пък и на мода излязоха разните му там синтетики!

Та, когато в 3-ти клас другарката по трудово заръча татковците да ни спретнат по една тъкачна рамка с много гвоздейчета, защото ще тъчем, нашите изобщо не се поколебаха, купиха ми истинско станче. Сигурно се надяваха, че у мен ще се проявят наследствените гени на баба.

Във всеки случай доста нещица сътворих на него. Обзаведох с губери и черги всичките си кукли, че и тези на приятелките ми. Можех и още, но на нашите им омръзна през седмица да зареждат станчето с нова основа. То си беше доста трудоемко занятие - трябваше да се разглобява цялото, да се внимава откъде минават нишките... От едната страна през процепа между дъсчиците, от другата - през дупчиците. Накрая се отказаха. Аз мрънках, мрънках известно време, пък после си намерих "по-градски" занимания. Обаче станчето си остана в сърцето ми. Като жълтия плюшен Мечо.

За становете, станчетата и наследствените гени

За становете, станчетата и наследствените гени

За становете, станчетата и наследствените гени

Добавено е станчето на borianmir

 

 

 

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Simpra (20 март 2011 17:12)
Смайващо! Омайващо! Истинска играчка! Искааам! em_83



--------------------
 
 
№2 от: bat_mitco (20 март 2011 17:37)
НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА СЪМ МЕРОДИЯТА ЗА ТАЗИ МАНДЖА (АКО ПРЕДПОЧИТАТЕ - НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА СЪМ ПРЕЖДА ЗА ТАЗИ ЧЕРГА...) , НО ТОЗИ СТАН Е ЗНАМЕНИТ...ВИЖДАЛ СЪМ МАЛКО ПО-ПИПНАТИ ТАКИВА ОТ ПРОСТИЧКАТА РАМКА С ПИРОНЧЕТА, НО ЧАК ТОЛКОВА ХУБАВ И СЪС ВСИЧКО...И ЦЯЛАТА СТАТИЯ Я БИВА...ЧУВАМ СЪВСЕМ,СЪВСЕМ ИСТИНСКИ СТАН...ДАЖЕ СА ПОВЕЧЕ...И ТОЗИ НА БАБА ЛЪСА ЧУВАМ, И ТОЗИ НА БАБА ПЕНА ДАСКАЛОВА И НА ОЩЕ ЕХЕЕЕЕЕ КОЛКО БАБИ...МУЗИКА...МУЗИКА СЪС СТРУНИ И ХВАЩАЩ РИТЪМ...



--------------------
 
 
№3 от: 9585 (20 март 2011 17:51)
Имах някакво, но ако си спомням добре, беше пластмасово. Имах лилава прежда и единственото, което сътворих, беше шал за куклата ми. Изнервяше ме страшно много, когато някой ред не станеше както трябва.  em_30 По тоя повод да вметна, че и плетенето на куки така и не го научих, макар че и майка ми, и двете ми баби се скъсваха да плетат. :)

 
 
№4 от: Лилия (20 март 2011 17:55)

Ах, колко хубаво! И аз искам! Бабите ми имаха станове и дори ми показваха как се тъче, но беше толкова отдавна... забравила съм какво беше кросно, совалка... em_18 Можех даже да преда с вретено и хурка. Имам някои останки от подобни инструменти и трябва да ги снимам, но не мога да намеря мотовилката...   em_80 


 
 
№5 от: Цонка (20 март 2011 18:36)
Никога нищо не изтъках на станчето.em_16
Имахме го същото - по цветенцето го познах /освен ако не е било върху нещо друго това цветенце, ама май на станчето си беше/.
Нищо не изтъках, защото и през ум не можеше да ми мине накрая да отрежа "струните" барабар с чергата. Все едно да отрежеш струните на китара. Нишките за мен си бяха неделима част от този... уред. Виж, ако можеше да се изсухли по някакъв начин готовата черга - да, ама иначе... em_106  А най обичах да щракам ония решетчици, дето така майсторски кръстосваха "струните". И то без да ги оплитат. em_117
Разкошна играчка! Браво, Мимуша!



--------------------
 
 
№6 от: мимуша (20 март 2011 19:25)
Благодаря на всички за добрите думи! em_121
Едва сега,  след купищата пари, наринати за лъскавите китайски боклуци за сина ми разбирам къде се крие очарованието на тези играчки. Те бяха ИСТИНСКИ РАБОТЕЩИ МОДЕЛИ, направени от дърво!!! Мисля, че именно дървото им придава този привлекателен вид на старинно-истински. Също като дървеното пиано, дървеното конче-люлка, а тук някъде имаше дървено креватче за кукли, заедно с дървеното гардеробче. Копираха света на възрастните едно към едно и не им трябваха никакви батерии, за да се забавлява човек ...

 
 
№7 от: катя милушева (20 март 2011 19:59)
Страхотно! И аз бях открила моето станче,но все нямам време да го постъкмя за снимка?малко се е поразглобило/,но това е Съвсем същото! Благодаря ти Мимуша! И лаленцата,лаленцата отстрани...
Цитат: мимуша
и не им трябваха никакви батерии, за да се забавлява човек ...

Това им е омайничето,че моторчетата им са детските ръце и фантазия,а тя ,като се развихри е страшен генератор!! em_56

 
 
№8 от: Цветелина (20 март 2011 21:01)
Такова станче получих за новогодишен подарък в годината, в която разбрах, че Дядо Мраз не съществува!



--------------------
 
 
№9 от: Anakin Skywalker (21 март 2011 12:29)
И моята баба тъчеше черги на стан, но споменът ми е бегъл.  Беше много отдавна и съм бил малък. Но още вкъщи на село има вехти черги, халища и губери тъкани онези зими през 70те.
Баба си ги ползваше през годините и идеално се вписваха в селския соц.декор на нашата къща



--------------------
 
 
№10 от: bladerunner (21 март 2011 14:58)
Във втори клас, това ще да е било учебната 1971-72 година бяхме задължени да тъчем на такива станчета в час по трудово обучение. Тъкането иди дойди - един съученик помагаше и се справихме, но след като махнахме изтъканото се оказа че и посмъртно не можем да опънем нови конци на станчето  - вместо стройните, симетрични редици от нишки видни на снимките по-горе при нас се появяваха някакви сюрреалистични плетеници, напомнящи паяжина, плетена от полудял паяк или пък някоя гравюра на Ешер. За щастие, намеси се бабата на моя приятел и внесе ред в нещата, така че можахме да изтъчем и следващата чергица. Ех, не знам кое бе по-трудно за нас момчетата -  тъкането или бродирането в час по трудово (в трети клас учителката се изуми като видя, че се опитвам да бродирам калъфка за възглавница вместо с бод зад игла с бод тип "тропоска" - единствения, който владеех), но факт е, че програмата тогава бе доста unisex.

 
 
№11 от: bobynka (21 март 2011 15:27)
леле  и аз имах същото от  снимката  .но без да искам го  счупих em_15

 
 
№12 от: freja (21 март 2011 17:58)
Моето станче!!! em_81 От толкова време си мечтая пак да го видя, вече не се надявах... Бблагодаря ти, мимуша!! em_85 И filipovaeli го издирваше в "Изгубени вещи", сега ще го отметна с най-голямо удоволствие!
Някъде в 1-3 клас по труд и творчество трябваше да си сковем от дървени летви самоделни станчета с набити отгоре пирончета. Аз си имах като това тук, съвсем истинско, но все пак си сковах и другото. После тъкахме разни нещица, даже вкъщи си тъчах, много ми харесваше. Това станче - да видим сега как ще го обясня - имаше още две части, които не мога да видя на снимките:
Едната всъщност май я има, но моята изглеждаше различно; мисля, че точно това е совалката (онова, на което е намотана преждата и го пъхаш отгоре-отдолу между опънатите конци на основата) - моята беше малко по-широка и имаше два доста дълбоки разреза (във всеки край), за да се намотава преждата в тях.
А другата част прилича малко на онези дъсчици в средата, с многото вертикални прорези, през които минават опънатите конци. Значи това беше пак такава дъсчица с такива прорези, но малко по-ниска от онези в средата. Тя стоеше между тъчащото се килимче и споменатото "устройство" в средата на стана. С тази дъсчица, след всяко промушване на совалката от единия до другия край, се набутваше изтъканото (в посока към нас), за да стане стегнато. Някой знае ли за какво гворя?... em_18

 
 
№13 от: Цонка (21 март 2011 18:09)
Freja, абсолютно точно. Совалката беше с два разреза за намотаване на преждата. Сега чак забелязах, че онова приспособление за набиване, което описваш, /дето прилича на решетчиците от средата/ липсва на станчето на Мимуша.
Над нас тъчеше на приятелката ми баба й. На истински голям стан. Туп-туп-туп. Туп-туп-туп... em_6



--------------------
 
 
№14 от: admin (21 март 2011 18:39)
Не съм виждал такова мини-чудо, но ми стана много интересно em_2
Част от пионерските си поръчения изпълнявах при баба в цех за тъкане на китеници, та - доколкото не ми изневерява паметта: това за което пита Фрея - другата част - при нас се наричаша "бърдо" - с нея се се притупва изгъканото. Средната част се наричат "нищелки; тази част кръстосва след изтъкавенато на всеки ред конците-основа (т.н. кросно). А без совалката нищо не може да се получи - с нея се прокарват допълнителните редове конци-основа (получава се зигзагообразно).
П.П. Ура! Не съм сгрешил - успях да намеря схема на тъкачния стан с малко обяснения: ето тук.



--------------------
 
 
№15 от: мимуша (21 март 2011 18:49)
Момичета, прави сте за частите. em_16   Совалката е друга, допълнително изработена, а онова приспособление... Е, то се изгуби някъде по дългия път при безбройните зареждания на основата ( нишките, конците, "струните" де). Та се налагаше  това  "набиване" (притупване) на изтъканото да го правя с гребенче...em_18Малко мъжко гребенче, което също се изгуби.
Благодаря на всички! На момчетата отделно благодаря! em_121 Като знам колко е трудно да им събудим интереса с нашите играчки... За толкова години брат ми нито веднъж не се докосна до станчето! Сигурно затова и е оцеляло em_11

 
 
№16 от: isi (21 март 2011 22:56)
Много благодаря за станчето! А и много се радвам, че точно ти, Мимуша, ни го припомни тук :) Чудесна история имаш с него! Аз също много исках да го намеря, даже скоро видях, че и днес се продават някъде  някакви подобни станчета, щях да си купувам дори... Обаче навремето, колкото и да го харесвах, само съм го пробвала, включително и в училище, но до изтъкаване на цяла черга - така и не стигнах - по същите причини като Цонето  :)
А ние  гребенче изполозвахме вместо "бърдо" за "набиване" при онези правените станчета с гвоздейчетата :))
А едно питане -  освен черги, губери, китеници, халища и т.н. , се тъчаха и фини памучни платнища, от които се шиеха ризи, блузи,  ползваха се за чаршафи, пешкири... Сещате ли се? А те как, на какви станове се тъкат? Струва ми се направо непосилен труд, а баба смяташе тъканите чаршафи за домашни, груби,  а купешките за по-модерни :) Въпреки че домашните чаршафи на  баба бяха дори наплетени с дантела на една кука :))  Същото важеше и за купешките пешкири - те бяха за даряване, онези от тъкан домаше плат - за ползване  :)))



--------------------
 
 
№17 от: tivesto (21 март 2011 23:22)
На село имахме една много възрастна баба, която живееше в съседната къща самичка! Беше куца, но не спираше да работи из градината и постоянно беше на крак! Като се стоплеше времето изнасяше пред къщата един специален и дълъг стан! Не може дори да се определи като стан, но служеше за това! Ще се опитам да го опиша дотолкова, доколкото го помня! Уредът бе дълъг около 2-3 метра! В двата края имаше стойки на които се закрепяха дългите вълнени конци! Бабата сядаше на стъпалата и с този стан започваше да тъче шарени и красиви колани! Широчината да е била около 7-8 сантиметра! За да се получи стегната оплетка използваше дървен гребен. Работеше с няколко различни цвята вълна, за да се получи хубава шарка! Винаги се чудех, защо тъче толкова дълъг колан? em_18 След изтъкаване на цялата дължина на стана, се отрязваше толкова дълго парче, колкото бе необходимо според човека, който ще го носи! После се пришиваха пафтите и всичко беше готово! По нашия край на пафтите им казват "чапрази". Ето като тези тук:





--------------------
 
 
№18 от: Sir John (22 март 2011 11:12)
Съхранил съм много стари възглавници, черги, престилки, чаршафи ... , но ценната находка е колан от биволска кожа /основа/ и целия облечен със сребърни плочки и пафта със червен камък /може би рубин?/
Добре помня стана на баба ми, а такова станче имах и аз, но много ми беше интересен големия!

 
 
№19 от: freja (22 март 2011 16:14)
Еее, браво, Влади, помниш всички части на станчето!! em_2 Аз при никакви положения нямаше да мога да ги измъдря. Кросното и бърдото си ги спомних де, но чак след като ти ги написа.
И вярно, че ставаше и с гребенче вместо бърдо - това съвсем го бях забравила.
Иначе една наша роднина от Котел, една много стара баба, живееше в къща, в която имаше истински голям стан. Чак до тавана висок, а широк - колкото стената. Веднъж я гледах как тъче и бях поразена от огромните му рамери, особено като го сравнявах с моето станченце...

 
 
№20 от: a4koto (25 март 2011 06:42)
em_116 В тази връзка ще ви разкажа весела случка. Моята баба имаше стан. После майка ми го наследи. Цялото семейство участвахме в подготвянето на основата. Поне 100 метра се навиваха, за да започне тъкането. Някъде на тавана имам всички части на този стан и все си мисля, че един ден като се пенсионирам, ще го сваля от тавана и ше се пробвам...
Преди мнооого, много години, когато баба ми била млада, разбрала, че в София в ЦУМ имало всичко. "От пиле мляко", дето се казва. И в първия удобен случай отишла и от щанд на щанд питала и разпитвала дали някъде се продава "станюв гребен". Продавачките вдигали рамене, споглеждали се и въпреки че подетайлно им обяснила каква е тази вещ, баба ми си дойде много разочарована и отсече "Нищо няма в тоя ЦУМ"em_116



--------------------
 
 
№21 от: nelly_s (19 май 2011 11:51)

Как мечтаех за това станче. В целия ни клас едва ли имаше повече от 2-3 и притежателите им бяха обект на истинска завист. Аз имах от онези, с гвоздейчетата и зигзагообразно насновано тире. Совалка ми беше една етаминена игла, а бърдо - обикновено гребенче. И колко "черги" и "одеалца" изтъках на куклите. Само че бяха все късички - надали станчето ми е било по-дълго от 25 см. и по-широко от 15. За сметка на това само моята баба имаше истински стан - с педали при това! Дълго-дълго обяснявах на приятелките си за тези педали, но не се разбирахме - защо са й педали като станът стои на едно място . И на мен не ми беше много ясно, защото трябваше да се пъхна отдолу, за да ги натисна, а в това време не виждах какво става отгоре... Ох, къде ме заведе това станче. Замириса ми на липов чай от чайничето, което стоеше винаги на печката през зимата. От коридорчето се носи дъх  на печена тиква, която изстива на пейката. От килерчето се чува станът на баба ми: туп, туп-туп. Дядо ми е седнал срещу нея и навива прежда на дървено трупче, после я разрязва отгоре - да са равни нишките за китеника. После дядо ми почина и станът замлъкна за три години - със започнатите и недотъкани китеници. Заради мен - да не остана "без прикя" - баба ми дотъка китениците. Пазя ги и досега - три дълги плата в естествения цвят на вълната - да си ги нарежа или зашия както ми "уйдисва" и колкото пъти ги докосна сякаш усещам ръцете на баба си и дядо си 


 
 
№22 от: Cvetan (25 януари 2012 10:24)

Добавих и станчето на borianmir,,но му липсва една част.




--------------------
 
 
№23 от: Детелина Трифонова (7 февруари 2013 15:12)

И днес това станче украсява трапезарията ми.И също има започната тъкана черджичка. smile


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 22
Потребители: 0
Гости: 22

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?