Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юни 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930 
 
 
Архиви
Юни 2020 (1)
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Фантазия
28-03-2011, 01:00 | Автор: a4koto | Категория: Свободно време / Игри и забавления

ФАНТАЗИЯ

(още едно писмо до себе си)

В стремежа си да ти напиша най-хубавото писмо, аз се връщам в миналото, съзнавайки, че никой не може да гради бъдеще, ако е забравил миналото. Там в миналото се крие истината за твоята същност. 
Когато беше мъничка, ти нямаше страх, че може да не си одобрена, да не си обичана. Ти беше самата ти. Обичаше да си играеш сама. Най-хубавите игри си ги играеше сама.
Не ти трябваше приятел или приятелка, за да си играеш.
Даже те - другите - ти пречеха да си играеш истински. Все измисляха игри, които на теб не ти бяха дотам интересни.
Искаше да играеш твоята си игра. Другите измисляха банални игри: на магазинерки, на пощаджийки, на майки с деца, на пътни знаци, челик и още какво ли не... Все игри с условности: "Ти ще си това, аз пък това..." И защо все избираха за себе си най-привлекателните роли?! За тебе оставяха останалото, безинтересното. Отегчително е да играеш играта на някой друг. Ти искаш да играеш твоята си игра. 
Виждаш как баткото отсреща се качва на мотора, запалва го и тръгва. Колко е голям и силен, и красив... Искаш да си като него! Гледаш го с възхищение и дори отказваш да те повози. Той те подканя да се качиш, но ти не искаш да си малкото детенце, което го возят.Предпочиташ да си голяма! Какво от това, че си момиче?! Сигурно няма проблем да можеш да караш мотор! Само че трябва да пораснеш... Да! Но на тебе сега ти се кара мотор! Не можеш  да чакаш! Кой знае дали ще е прилично за една жена да кара мотор?! Тогава?...
Тогава отиваш в мазето, подреждаш няколко трупчета от онези, които татко ти ги цепи за дърва, яхваш ги и ето ти мотор! О, няма педал? Оглеждаш се, намираш си подходяща дъсчица и педалът е готов! Сега само трябва да се качиш, да го запалиш! Прекрасно! Вятърът ти развява косите, дрехите ти трептят по тялото, а ти се носиш леко и безпрепятствено. Спираш за миг. Навеждаш се, за да хванеш малкото детенце под мищници, настаняваш го пред себе си и пак потегляш! Този път сте двама, но ти си голямата и силната, и отговорната...
Кой може да разбере такава игра? Никой! Дори да предложиш на някой да го повозиш, той ще ти се присмее! Може би ще каже, че това не е никакъв мотор, а само няколко трупчета, избрани от дървата за горене. Ако пък те издрънка и на другите... мъката ти е голяма!... 
Никой, никой не може да играе твоята игра! В нея всичко е наистина! Нищо, че е фантазия! Това е ИСТИНСКА ФАНТАЗИЯ!
Радост 

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Лилия (28 март 2011 02:11)
Впечатлена съм! Много увлекателно, умело и майсторски написано. em_125

 
 
№2 от: dani (29 март 2011 19:51)
И именно това е Питър Пановата Невърландия. Мястото, където с няколко трупчета можеш да си сглобиш истински мотор и да обиколиш света с него. Или пък крушовото дърво на село става ракета и се понасяш с нея в космоса. Изкопът на улицата е войнишки окоп и ти стреляш срещу залегналите отсреща немци, а около теб съвсем насериозно падат шрапнели. Всяко дърво, яма, купчина пясък, камара от тухли, могат да се превърнат в Невърландия. Всичко е наужким, но е по-истинско от "истинското". Детската фантазия може да твори светове и това е така хубаво. Писмото е ПРЕКРАСНО em_12



--------------------
 
 
№3 от: катя милушева (29 март 2011 21:34)
Фантазията ти дава криле, на които другите могат да завидят (затова не те "разбират")!

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 12
Потребители: 0
Гости: 12

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по: